Първата култура, която можела да се сее и жъне по два пъти в годината на едно и също място, бил раннозреещият ориз в Югоизточна Азия. Той се отглеждал в районите на днешен Виетнам и може би Лаос и Камбоджа. Най-старото оцеляло свидетелство за това е в китайски документ от последната династия на Хан (250 – 221), но то вероятно е възникнало векове по-рано, без да е документирано поради липсата на писмени паметници по тези места. През периода на династията Сун тези бързо узряващи сортове семена били кръстосвани с по-високодобивни северни сортове, което довело до агрокултурната революция, позволила в крайна сметка бързото нарастване на населението в Източна Азия и по-нататъшно култивиране, за да се постигне тройното засяване.
Предпокълване (разсад)
Поникването на семената преди засяване настойчиво се препоръчвало от Джа Жу Хсей в „Най-необходими техники за земеделието“ („Чи Мин Яо Ша“), публикувана в Китай през 535 г. Предимствата на предпокълването вероятно са станали ясни в резултат на обичая семената да се мокрят, възприет още по времето на династията Хан (206 г. пр. Хр. – 220 г. след Хр.), което водело до преждевременно поникване. Не се знае по кое време между дните на Хан и Джа предпокълването е започнало да се прави съзнателно. Книгата на Джа съветва читателите да засяват предварително покълнали семена от ориз и ако полето е влажно – конопени семена.
