Самите бриолози (така се наричат ботаниците, които изучават мъховете) още не знаят точно колко вида мъхове има на Земята. Едни твърдят, че са между 22 000 и 27 000. Други смятат обаче, че не са по-малко от 35 000 вида.
Мъховете са широко разпространени по цялото земно кълбо — от полярните пустини на север до последните късчета открита земя в Антарктида на юг. Но те са влаголюбиви растения и затова участието им в растителността не е еднакво навсякъде. Най-обилно се развиват в областите с постоянно влажен климат и в планинските райони, където често обширни пространства са покрити само с мъхове. Заселили са се също и във всички сладководни басейни — извори, потоци, реки, езера.
Мъхове не липсват и в по-сухите райони на Земята. Срещат се дори в полу-пустините. Там обаче те прекъсват развитието си през сухия период на годината и „оживяват“ отново с настъпването на дъждовния период.
Мъховете се извънредно често срещани растения и в нашата страна. У нас досега са установени около 670 вида мъхове. Ще ги видите навсякъде, особено по влажните и сенчестите места, и по всякакви субстрати — почва, скали, камъни, по кората на живи и мъртви дървета, по гниещи пънове, във вода. Ще ги откриете освен това по старите керемидени покриви, по старите стени и зидове, в чешмените корита и дори по павираните улици в селищата, загнездили се между самите павета и край бордюрите.
Където и да срещнете мъхове, лесно ще ги отличите от представителите на другите отдели на растителното царство по външния им вид. Те са най-просто устроените висши растения, които живеят на Земята. Мнозинството са многогодишни, вечнозелени „треви“ с незначителни размери, най-често от няколко милиметра до няколко сантиметра. Дори най-едрите от тях рядко превишават двадесетина сантиметра височина или дължина.
Тялото на една част от мъховете не е разчленено на стъбло и листа, а е талус — най-често стелеща се зелена пластинка, при едни розеткоаидно закръглена и с правилно или неправилно наделени краища, при други — лентовидно удължена и обикновено виловидно разклонена. Мнозинството са обаче листо-стъблени растения. Стъблата им са тънки, рядко достигат един милиметър дебелина и са лежащи или изправени, а листата — малки (рядко по-дълги от 12 мм), винаги без дръжка. При една част от мъховете те са разположени само в два успоредни реда по тръбната страна на стъблото (понякога тези мъхове имат и трети ред листа по коремната страна на стъблото) . При останалите мъхове листата са разположени последователно (спирално), макар понякога да изглеждат двуредно, триредно или петредно облистени.
Твърде характерен за мъховете е груповият растеж. Те рядко растат поединично. Обикновено образуват възглавнички, туфи или килими с различни размери.
Най-лесно видимият белег, по който мъховете могат със сигурност да се отличат от всички останали висши растения, е, че те са без корени. Заместват ги ризоиди — безцветни или ръждивокафяви къси власинковидни образувания, които им служат само за прикрепване.
Но това, което наричаме мъх, все едно дали е талусно, или е листостъблено растение, всъщност е само гаметофитът или половото поколение, което образува органите за полово размножаване — антеридиите (мъжките) и архегониите (женските) .
По мъховете често ще видите също и различни по форма кутийки, издигнати на различно високи дръжки. В тях по безполов начин се образуват спори (затова се наричат спороносни кутийки), с помощта на които мъховете се размножават. Спороносните кутийки заедно с дръжките са безполовото поколение на мъховете, или спорофитът. То обаче за разлика от гаметофита не може да съществува самостоятелно. Спорофитът се изхранва от гаметофита. Освен това безполовото поколение е недълговечно — след разсейването на спорите то умира.
Мъховете играят важна роля в живота на природата като едни от пионерите при заселването на големи площи от земната повърхност. Всеизвестно е и значението им за поддържане на водния баланс на континентите. Едновременно с това обаче в резултат на възможностите им да поглъщат и да задържат големи количества вода мъховете често предизвикват заблатяване на големи площи ливади и гори и ги превръщат в неплодородни блата и торфища.
Непосредствено практическо значение за човека имат само сфагновите (торфените) мъхове.
Кладенчов мъх
Кладенчовият мъх е извънредно широко разпространен в цялата страна, особено в предпланинските и планинските райони. Той расте на всякакви места — почви, скали, камъни, дървесина, най-често край извори и потоци, по бреговете на язовири, езера и реки, из замочурени ливади, в блата и торфища. Ще го видите освен това да обраства коритата на чешмите, все едно дали са дървени или каменни, или са направени от цимент, а също по старите огнища в по-влажните гори.
Кладенчовият мъх може безпогрешно да се разпознае „на око“ и още на място. Талусът му е многогодишен, тъмнозелен до яркозелен, пластинчато листовиден, многократно виловидно разклонен. Дълъг е до десетина см (понякога и повече), а широк — от 1 до 2 см и е прикрепен към субстрата с многобройна безцветни ризоиди. Той е тревисто мек или кожест, с въз новидни, съвсем плитко наделени и неправилно назъбени краища, а в средата е с по-тъмна надлъжна „жилка“.
Важен отличителен бетлег на кладенчовия мъх е, че горната повърхност на талуса му е с мрежовиден рисунък — по-светли линии очертават по него многобройни продълговати шестоъгълни участъци, всеки с белезникава брадавичка в средата. Шестоъгълните участъци съответствуват на въздухоносните празнини в талуса, разположени под покривната тъкан, а белезникавите брадавички са куполовидните отвори, които водят в тях.
Друг важен отличителен белег на кладенчовия мъх са 2-3 мм широките и почти толкова високи чашковидни образувания по горната му страна, наречени развъдкови чашки. На дъното на всяка чашка ще откриете по няколко дребни, но видими с просто око лещовидни телца — развъд-ки, които служат за вегетативно размножаване.
Кладенчовият мъх е двудомно растение — мъжките (антеридиите) и женските (архегониите) органи за полово размножаване се развиват на различни (мъжки и женски) индивиди. Антеридиеносците са закръглено щитовидни, големи няколко милиметра и са издигнати върху дълги от 0,5 до 2 см зелени дръжки. Архегониеносците са с форма на 8- до 9-лъчева звезда (около 5 мм голяма) и са издигнати на високи от 2 до 6 см също зелени дръжки.
Спорофитите на кладенчовия мъх се развиват по долната страна на архегониеносците, в основата на лъчите. Те са с къса дръжка и кълбеста жълто-кафява спороносна кутийка, която след узряването се разпуква на 4 дяла и спорите се разсейват.
Единственият наш талусен мъх, който може погрешно да се приеме за кладенчов мъх, е коничният коноцефалум (Concepbalum connicum). По него обаче никога не се образуват развъдкови чашки и антеридиеносците му са приседнали (разположени са в малки вдлъбнатинки само на предния му край и изглеждат като закръглени брадавичести плочки) , а архегониеносците му са високо конични, наделени съвсем плитко в основата. Кладенчовият мъх няма никакво стопанско значение.
Източник: nauka.bg
