След налягането на атмосферата най-важният индикатор, използван в прогнозирането на времето, е влажността на въздуха. Тя е измервана в Китай през II в. пр. Хр. с помощта на везни, които съдържали хидроскопични материали (поглъщащи влагата от въздуха). Използваните материали включвали дървени въглища от бряст и перушина. Когато поглъщат влага, теглото им се увеличава и могат да се използват за измерване на влажността. За пръв път този метод се споменава в „Хуай Нан Дзъ“ от Лю Ан, книга от II в. пр. Хр., в която са описани много неща, направени за пръв път.
