Скалите, които изграждат земната суша, се разпадат на различни по големина късове. Този процес, който става под влияние на външните земни сили — слънчевата топлина, водата и организмите, е познат като изветряне на скалите.
Когато скалите се разрушават механично, се извършва физическо изветряне. Причина за него могат да бъдат денонощните колебания на температурата на въздуха. През деня от слънчевите лъчи скалите се нагряват и увеличават своя обем, а през нощта температурата се понижава и те се свиват. Появяват се пукнатини, които постепенно се разширяват и след време скалите се разпадат. Това най-добре е изразено в местата със сух климат, където разликата в температурата през деня и през нощта е много голяма. Физическото изветряне на скалите може да се прояви и при колебания на температурата около 0°С и наличие на влага. Най-подходящи условия за това съществуват във високите планини. Дъждовната вода или водата от топящия се сняг навлиза в пукнатините на скалите и когато замръзне, тя увеличава обема си с 1/11. Вследствие на това ледът оказва силен натиск, разширява пукнатините и с течение на времето скалите се раздробяват. В изветрянето участвуват и дърветата и храстите. Корените им се настаняват в пукнатините и бавно нарастват. Пукнатините се разширяват и идва момент, когато скалата се разрушава.
Скалите се разрушават и когато върху тях действува по химичен път водата и разтворените в нея киселини и соли. Участие взимат и лишеите, мъховете и тревната растителност, които отделят органични киселини. При химичното изветряне се извършват промени в минералния състав на скалите, образуват се нови минерални видове. По такъв начин се намалява здравината на скалите и те се разпадат. Обикновено химическото изветряне съпътства физическото изветряне.
Кога невидимите пукнатини стават видими?
Вулканските скали на земната суша притежават и първични или наречени още скрити пукнатини, които много трудно се забелязват. Те стават видими едва в процеса на изветрянето, когато скалите започват постепенно да се отделят по тях. Напукването от този род бива най-различно — паралелепипедно, плочесто, сферично. Но най-интересно е може би призматичното напукване, познато и като стълбовидно напукване. При него скалите се напукват и образуват шестстенни, петстенни, четиристенни и тристенни призми. Твърде оригинално е това напукване на базалтите при гр. Каменицки Шенов в северозападната част на Чехословакия. У нас стълбовидно напукване се наблюдава в базалтите при Сухиндол. Такива напуквания на андезити има югоизточно от Бургас и в Източните Родопи.
Как скалите променят формата си?
Главно чрез изветрянето в зависимост от устойчивостта си някои скали могат да придобият най-различни очертания. Силно впечатление правят онези скални форми, които се открояват със своята внушителна своеобразност.
На нашата планета има много запомнящи се скални форми, образувани предимно от изветрянето. Българските земи не правят изключение. Интересни са „Чудните скали“ в пролома на река Камчия и „Ритлите“ в Искърския пролом. Но най-интересна е групата на Белоградчишките скали в Западния Предбалкан. В червено обагрени пясьчници и конгломерати външните земни сили са изваяли грандиозни скални форми, някои от които се издигат на повече от 100 м височина. Човешкото въображение е станало причина те да получат различна имена — „Ученичката“, „Монасите“, „Адам и Ева“, „Сфинксът“, „Мечката“.
Белоградчишките скали са неповторими по красота и разнообразие. Това е накарало френския пътешественик и учен Адолф Бланки още в средата на миналия век да признае: „… Нито прочутите тесни проходи на Олиул в Прованс, нито дефилето на Панкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиренеите, нито най-дивните планини в Триол в Швейцария притежават нещо, което би могло да се сравни с тези скали. ..“ А писателят Антон Страшимиров възкликва:
„… Думите не идват, човешката фантазия е ограбена тук, абсолютно ограбена от всичките й капризи…“
Източник: nauka.bg
