Земетресенията предизвикват промени

Твърде далеч са онези години, когато земетресенията са били загадка за хората. Снизхождение будят обясненията, че земетресенията се дължат на движението на великани или китове, върху гърбовете на които лежала Земята. Наивна изглежда представата за нарушаване на спокойствието на земната повърхност под влияние на вятъра, който упражнявал силен натиск върху стените на подземни кухини.
Днес вече се знае, че причина за земетресенията са вътрешните земни сили. Земетресенията възникват в земните недра при бързото освобождаване на натрупаната там енергия. Мястото, където се освобождава енергията, става земетръсно огнище. Неговата дълбочина може да достигне до 700 км. От земетръсното огнище се разпространяват различни по скорост земетръсни вълни, които разтърсват земната повърхност и се възприемат като трусове. Колкото по-голяма енергия се освобождава, толкова те са по-силни. Обикновено земетресенията са съпроводени с бучене. Причина за земетресенията са също и вулканските изригвания. Такива земетресения се проявяват само около самите вулкани.
Всяка година сеизмичните уреди регистрират на Земята няколко милиона земетресения, от които само няколко хиляди се усещат от хората, а около 20 са силни. Земетресения на нашата планета стават там, където земната кора е най-подвижна. Повече земетресения се отбелязват на сушата. Специалистите са установили две земетръсни зони : — Средиземноморско-Трансазиатска и Тихоокеанска. По-активна е Тихоокеанската зона, тъй като в нея се освобождават 80 % от цялата сеизмична енергия на Земята. Нашата страна попада в рамките на Средиземноморско-Трансазиатската земетръсна зона.

ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА ДА ОБРАЗУВАТ ПУКНАТИНИ ?
Най-разпространените форми в релефа, които се получават вследствие на земетресенията, са пукнатините. Те са свързани с разместванията и разкъсванията на земната кора. Дължината на пукнатините може да бъде стотици километри, а ширината им достига обикновено 4—5 м, понякога и повече. Често пукнатините имат голяма дълбочина.
Много силни земетресения са станали пред погледа на човека. Голям брой са и сведенията за образувани пукнатини.
През 1891 г. в Япония при земетресението в местността Мино овари се образувала пукнатина, чиято дължина била около 100 км. Полученото по нея вертикално разместване на земната кора не е било по-малко от 6 м. По време на земетресението в Калифорния — САЩ, през 1906 г. се появили редица пукнатини, но удивление буди пукнатината Сан Андреас, която е ненадмината досега. Тя е била проследена на едно внушително разстояние от 400 км. По нея е станало хоризонтално изместване на земната кора. Реките променили своето течение, като в източната страна на пукнатината те се придвижили на юг с 6 м спрямо западната страна. През 1920 г. от земетресението в провинция Кансу — Китай, върху земната повърхност зейнали големи пукнатини и станали значителни вертикални размествания. Земетресението в Япония през 1923 г. също е причинило образуването на пукнатини. Тогава районът на полуостров Идзу до Токио се измества на югоизток. Това изместване се увеличавало от запад на изток, от което полуостров Бозо също се придвижил почти с 6 м. Гоби-Алтайското земетресение в Монголия през 1957 г. предизвикало истинска сензация. Планински масив с дължина около 275 км и ширина около 30 км се издигнал с 10 м, като същевременно се отклонил на изток с 9 м. Ето какво може да допълни за този случай разказът на Харун Тазиев: „…Пукнатина, широка на места двадесет метра, се отвори по протежение на триста километра…Блоковете на земната кора от едната и другата страна на тази пукнатина се отместиха вертикално и хоризонтално един спрямо друг, пренасяйки на много метри урвите, реките и пътеките, които пресичаха пукнатината…“
През 1960 г. станало земетресение в южната част на Чили. Появили се големи пукнатини, пропадане и издигане на някои участъци от сушата. Реките променили течението си, образували се водопади. Големи пукнатини били забелязани и по време на Ташкентското земетресение през 1966 г.
Интересни са сведенията за земетресението, станало в София през 1858 г. Известният български просветител Сава Филаретов много картинно и точно го описва и същевременно съобщава за образуването на пукнатина в подножието на Витоша.
„На 18 септември 1858 г., в четвъртък по пладне, слънцето огряваше с особена светлина Софийското поле и печеше така силно, щото не знаеше човек къде да се дене от необикновена горещина и тягост в атмосферата. В това време, изведнъж, в един миг, се чу един гърмеж, но такъв гърмеж, силен и оглушителен, като да пукнаха изведнъж хиляди-хиляди топове. В същата минута се потърси и се разлюлява земята така силно и страшно, що всякой в отчаяние се найде и помисли, че тука е веке скончание мира…
… Казват, че планината Витоша, един час на югозапад от София, да се е разпукнала на едно място по половин аршин нашир и половин час надлъж между селата Бояна и Драгалевци…“
През 1909 г. в долината на р. Тунджа станало земетресение, при което се появила пукнатина с дължина няколко стотици метра. Земетресенията в Горнотракийската низина през 1928 г. предизвикали образуването на множество пукнатини с различна посока и дължина. Северно от гр. Чирпан една пукнатина е била дълга почти 40 км, а друга пукнатина при леглото на р. Марица имала дължина 60 км. Някои пукнатини имали ширина до 4 м и видима дълбочина до 2,5 м. На места тези пропадания се запълнили от нахлулите води на реката.

Губят ли скалите равновесие?

По време на силни земетресения се нарушава устойчивостта на скалите и те губят равновесие. Тогава те се откъсват, придвижват се по склоновете и образуват срутищни и свлачищни форми. Случаи за образуване на такива форми в резултат на земетресения има много на земната суша.
През 1870 г. станало земетресение в Южна Гърция, което предизвикало срутвания. Един очевидец разказва:

„…Когато се чу грохот и последва подземен удар, откъм запад долетя шум, вероятно от Итея… После за няколко секунди настъпи тишина и отново се появи шум — от върха на планината Кирфис с грохот се търкаляха скали и по стръмните и дълбоки клисури се сгромолясваха в равнината или в морето. Едва този шум стихна, раздаде се нов тътнеж от падане на скали, този път от планината Парнас. От запад и северозапад, от планината Коракс и възвишенията около Анфиса също долетя грохот от падащи камъни…“

Земетресението в Каксу през 1920 г. станало причина за големи срутвания и свличания, Харун Тазиев описва само една част от тези събития.

„…В това, което беше наречено Долината на смъртта, планинските склонове бяха изтърбушени от седем огромни срутвания… Една къща заедно със стопанина и неговия син беше отнесена на гърба на движещата се маса и останала по чудо на повърхността на повече от 800 метра надолу, където лавината срещна две други лавини, които идваха косо и изкривиха нейния курс. Тогава тя навлезе в една малка приточна долина и се изкачи по нея на повече от един километър…“

При земетресението в Таджикска през 1949 г. смъкнатите скални материали от склоновете нанесли доста изменения в релефа. Под скални материали с дебелина 30 м останал погребан завинаги град Хаит. По време на земетресението Чили през 1960 г. са били образувани многобройни срутища и свлачища. Харун Тазиев дава конкретш данни за долината на р. Сан Педро „. .. Реката Сан Педро беше заприщена на три последователни места в първите пет километра от своето течение. Три заприщвания от скали, откъснати от брега от осемдесет метра височина, бяха преградили реката, въпреки че ширината от единия до другия бряг беше 1000 м. Първите две запришвания бяха относително скромни: шестнадесет мртра височина на едното и деветнадесет на другото, но третото беше затрупало леглото на реката с покривка от четиридесет до шестдесет метра — два милиона кубически метра скална маса…“
Земетресението в София през 1858 г. също предизвикало срутвания. Големи скални блокове, отделени от снагата на Витоша, се намерили в нейното подножие.

Има ли земетресения под океаните и моретата?

Силни земетресения възникват и под океаните и моретата или в близост до техните брегове. Тогава във водата се образуват вълни, познати с японското название цунами, което означава „големи вълни в заливите“. Движението на тези вълни е много бързо и понякога надминава 700 км в час. Височината им с приближаване към сушата достига до 20—30 м. Но има и изключения. Запазени са сведения, че през 1737 г. при нос Лопатка на полуостров Камчатка се разбила вълна с височина около 70 м.
Появяването на цунами е твърде опасно за бреговите участъци и крайбрежията. Понякога то предизвиква силни изменения на техния релеф. През 1751 г. в резултат на земетресение огромни вълни се втурнали към чилийските брегове и образували заливи. През 1755 г. по време на Лисабонското земетресение цунами с височина 26 м навлязло навътре в долината на р. Тахо и отнесло голямо количество материали. През 1952 г. възникнало земетресение край полуостров Камчатка. Вълни с височина 15—18 м станали причина в речните долини на полуострова да се образуват пясъчни валове. През 1958 г., вследствие на земетресение, цунами с височина 15—20 м откъснало от бреговете на Аляска голямо количество скални маси. Интересен е случаят, свързан с Чилийското земетресение през 1960 г. Вълни с височина повече от 10 м променили чилийското крайбрежие. Нещо повече. След 12—23 часа вълни с височна 6 м се разбили чак в бреговете на Япония и нанесли чувствителни поражения.

Източник: nauka.bg