Релефът е навсякъде около нас. Той представлява съвкупност от различни по големина форми, с които ние непрекъснато се срещаме по земната повърхност. Възхищаваме се от дълбоките речни долини, използваме чудесните плажни ивици, дълго не откъсваме поглед от скалните образувания.
Твърде интересен е земният релеф. Но защо има заострени планински върхове? Какво е характерно за дюните? Как са възникнали пещерите и много, много други известни и неизвестни за вас? Отговор на тези въпроси дава науката, наречена геоморфология.
Въпреки че няколкостотин години земните форми са били примамлив обект за разсъждения, геоморфологията е сравнително млада наука. Самостоятелния си път на развитие започва едва в края на миналия и началото на настоящия век. Геоморфологията получи бързо голям авторитет. Особено много порасна нейното значение през последните тридесет-четиридесет години. Тя се утвърди като наука, която служи на географията и геологията.
Вие ще прочетете за промените, които нанасят на земната повърхност вулканските изригвания и земетресенията. Ще научите как се разрушават скалите и накъде се отправят разрушените материали. Ще разберете каква работа върши неспокойният и пакостлив вятър. Ще получите представа за измененията в релефа, предизвикани от срутванията и свличанията. Ще изпъкнат пред вас особеностите на карстовите форми. Ще обогатите представите си за формите, образувани от временно течащите води и от постоянно течащите води — реките. Ще ви заведем при ледниците, за да се запознаете как те моделират релефа. Ще се разходим по морските брегове, за да надникнем в дейността на океанската и морската вода. Няма да забравим и хората, които използват формите на
релефа и го изменят.
„По време на полета имах възможност за първи път да видя със собствените си очи кълбовидната форма на Земята… Добре се открояваха бреговете на континентите, островите, големите реки, водната повърхност, земните гънки.“
Ю. А. Гагарин
Цялата площ на земната повърхност е 510 млн.кв.км. Сушата заема само 148,9 млн.кв.км,или 29,2%, а водата —361,1 млн.кв.км, или 70,8 %.
Сушата има изключително разнообразен релеф. Обширни низини се редуват с хълмове, с ниски и високи планини. Според условно прекараните височинни ивици през сушата на земната повърхност низинните до 200 м обхващат 47,8 млн.кв.км, или 31,1 % от сушата, хълмистите от 200 до 500 м — 32,7 млн.кв.км, или 22,1 %, и планинските земи над 500 м — 69,4 млн.кв.км, или 45,8 %. Средната височина на сушата се изчислява на 875 м.
В сравнение с планинските земи низинните и хълмистите земи заемат по-голяма площ от сушата. Добре се открояват на географската карта Средноевропейската низина, Източноевропейската равнина, За-падносибирската равнина, Мисисип-ската низина, Амазонската низина, Лаплатската низина. Внушително изпъкват високите планини на нашата планета като Хималаите, Памир, Тяншан, Андите, Кор-дилерите, Килиманджаро, Кавказ, Алпите. Интересно е да се отбележи, че планинските земи, разположени над 4000 м, заемат 2,7 млн.кв.км, или 1,8% от площта на сушата.
Дълга е историята на нашата планета. Дълго се е развивал нейният релеф. В продължение на стотици милиони години той се е променял многократно. Съвременните му очертания са започнали да се оформят едва преди около 30 млн. години.
Голямо е разнообразието на формите в релефа. На какво се дължи това? На взаимодействието и борбата между вътрешните и външните земни сили. Вътрешните земни сили са свързани с промените, които настъпват в земното тяло. Те пораждат различните по сила вертикални и хоризонтални движения на земната кора. Тя се издига или понижава, разкъсва или размества. Появяват се нагънати планински вериги, изникват вулкански планини, стават земетресения. Но външните земни сили също не са безучастни към контурите на релефа. Те са свързани с енергията на Слънцето, достигаща до Земята. Слънчевата топлина, вятърът, валежите, течащата вода, ледниците преобразуват това, което вътрешните земни сили са създали. И понякога те извършват значителни промени. От вътрешните земни сили възникват едрите форми в релефа, а външните земни сили ги видоизменят, създавайки нови форми.
Релефът на Земята постоянно се променя. И до днес вътрешните и външните земни сили продължават своето действие. Изригват вулкани и стават земетресения. Бавно потъват някои части от сушата, а други се издигат. Изветрят скалите. Речната и морската вода рушат скалите. Вятърът разнася частичките от пясък и те се натрупват. Ледниците разорават леглата си.
Какво всъщност представлява лицето на Земята? Това е релефът на сушата, създаден в резултат от действието на вътрешните и външните земни сили. Това е релефът, който се изменя пред очите ни и ще продължава да се изменя и в бъдеще.
Източник: nauka.bg
