Както е известно, бронзът е също медна сплав, в която за разлика от месинга вторият по значение метал е калаят. В нея може да се съдържа и фосфор. Тези разлики обуславят и някои особености в хода на анализа.
Поради много по-голямото количество калай, който се съдържа в бронза(до 20% спрямо 1% максимум при месинга), при отлъчването, му се получава обемиста утайка от метакалаена киселина. Тя е онечистена от хидроокисите на медта, а също така въпреки и по-слабо — от хидроокиситена цинка, оловото и фосфора. Количеството им не може да се пренебрегне.В накалената утайка от SnО2 те се примесват като окиси и компрометират резултата.
За да се отстранят, накалената и претеглена утайка от SnО2 се стапя със смес от Na2СО3 и S. В стопилката Sn се съдържа като Ка2SnS3, Р — като Na3РО4, докато СuО, ZnО и PbО остават непроменени. За да се отделят, стопилката се изварява с вода, след което полученият неразтворим остатък се фитрува. След промиването му с гореща вода се накалява до постоянна маса и се тегли. Получената стойност се приспада от първоначалното тегло на 8пО2 (заедно с примесите). Така се намира количеството на SnО2 и Р2О5.
За да не се загубят Pb, Zn и Сu за по-нататъшния ход на анализа, отстраненият остатък се разтваря в няколко капки конц. HNO3 и се добавя към филтрата, получен при отлъчването на Sn.
Ако се изследва фосфорен бронз, разработва се втора проба. Изходното количество на пробата е по-голямо — 2 g. Отлъчената по описания начин утайка от хидроокисите на Sn и Р се отделя количествено от филтъра. След накаляването и се смесва в тигел с капаче с трикратно повече KCN. Тигелчето се нагрява, докато получената стопилка престои в течно състояние 20 минути. В резултат на протичащите взаимодействия се отделя метален калай, докато Р2О5 от накалената утайка минава в разтворимия К3РО4. За да може това съединение да се извлече от втвърдената стопилка, тя се изварява с вода. Неразтворимият остатък (калаят) се филтрува и промива. Полученият филтрат се подкиселява със солна киселина. Намиращите се в остатъка минимални количества Сu2 и Sn2 се утаяват чрез насищане на разтвора със Н28. Падналата утайка от СuS иSnS2 се отстранява чрез филтруване. Самият филтрат се нагрява на водна баня, докато се изпъди останалият в него Н2S. Съдържащите се в разтвора РО43- -йони се определят тегловно като МgNН4РО4. За целта се прибавят 1 g МgСl2 и 2—3 g NH4Сl. Разтворът се подкиселява със НСl. По-нататък, утайката се разработва, както при тегловното определяне на Zn.
Изчисленото по стехиометричен път съдържание на Р2О5 се изважда от общата маса SnО2 Р2О5, с което се определя количеството на SnО2. Посредством него се изчислява и процентното съдържание на медта в бронза.
Количественото определяне на останалите метали следва същия ход, както и при анализа на месинга,
Правдоподобността на резултата може да се прецени ориентировъчно последните гранични данни за състава на отделните разновидности бронз: Cu— от 82 до 96%; Zn — ‘от 0 до 8%; Pb — от 0 до 3%; Sn — от 4 до 20%; P—от 0 до 1%.
