Кога се пише числото с букви, а кога с цифри?
Решението дали дадено число да се изпише с букви или с цифри зависи от няколко фактора, включително от контекста, големината на числото и стила на текста. Няма едно-единствено правило, но има установени насоки, които се спазват в българския език.
Кога се пише с букви (словесно)
Обикновено се предпочита словесното изписване на числата в следните случаи:
- В художествена и публицистична литература: За да не се разсейва читателят с математически символи, по-малките числа обикновено се изписват с букви.
- В официални документи и договори: За да се избегнат грешки и двусмислици, суми и важни данни често се изписват с думи.
- Пример: „сумата от пет хиляди лева„
- За числа от едно до десет (или до двадесет): Това е най-общото правило. Малките числа, особено когато не са част от сложни изчисления, се пишат с букви.
- Пример: „Прочетох две книги.“ / „Имаше десет души.“
- В началото на изречение: Изречението никога не трябва да започва с цифра.
- Пример: „Тридесет души се събраха на площада.“ (Вместо „30 души…“)
Кога се пише с цифри
Използването на цифри е предпочитано в следните случаи:
- За големи числа: Когато числото е по-голямо от десет или двадесет, обикновено се пише с цифри, за да бъде по-лесно за възприемане.
- Пример: „Населението на града е 120 000 души.“
- В научни и технически текстове: Когато се борави с точни измервания, статистика, дати, проценти или години.
- Пример: „75% от пробите дадоха положителен резултат.“
- Пример: „Експериментът беше проведен на 15 май 2025 г.“
- При списъци и изброявания: За по-голяма прегледност и краткост.
- Пример: Купи: 1. Хляб, 2. Мляко, 3. Яйца.
- При парични суми: За да се избегнат грешки.
- Пример: „Струва 25,50 лв.„
Обобщение
Като цяло, малките числа в художествените и публицистични текстове се пишат с букви, докато големите числа, точни данни и важни измервания се пишат с цифри.