Кога се пише запетая?
Правилната употреба на запетаята е от ключово значение за ясен и точен писмен изказ. Ето основните правила.
Запетая при съюзи и съюзни думи
Запетаята се използва за отделяне на прости изречения в рамките на сложното, когато са свързани със съюз или съюзна дума.
- Пред „и“, „или“, „но“, „че“, „ако“, „когато“, „докато“:
- Пише се, когато съюзът свързва две независими изречения: Слънцето залезе*, и** небето стана червено.*
- Пише се, когато съюзът се повтаря: Купих си и хляб*, и** мляко.*
- Не се пише, когато съюзът свързва еднородни части на изречението (думи, а не изречения): Той е умен и трудолюбив.
- Забележка: Пред „че“, „които“, „когато“ и „докато“ запетая се пише почти винаги, когато въвеждат подчинено изречение, с малки изключения след едносрични съюзи или уточняващи думи.
- При въпросителни думи (кой, защо, къде, кога и т.н.):
- Не се пише, когато въпросителната дума пояснява главното изречение: Никой не знаеше кой е дошъл.
- Пише се, когато изречението с въпросителна дума се намира между други части на изречението: На въпроса за кого биха гласували*,** 51% от запитаните не отговориха.*
- Пише се, когато въпросителната дума е в началото на изречението и въвежда подчинено изречение: Защо ми причиниха това**, така и не разбрах.*
Запетая при обособени части
Запетая се използва за отделяне на поясняващи думи или изрази, които могат да бъдат премахнати, без да се наруши смисълът на изречението.
- Обръщения: Винаги се отделят със запетаи.
- Пример: Залутана в грижи**, мамо**, забравих за теб. / Здравей**, мила моя**!
- Обособени части:
- Пример: Нина се колебаеше отново**, както преди няколко месеца**, накъде да поеме.
- Вметнати части:
- Пример: Най-накрая разбрах**, естествено**, в чий джоб отиваха парите.
Обобщение
Запетаята е знак, който помага за правилното членене на изреченията. Най-общо, тя се използва за да отдели еднородни части или прости изречения в рамките на сложното, както и за да обособи поясняващи елементи като обръщения и вметнати части.
