Кога се пише „на“ отделно, а кога слято?
Изписването на „на“ зависи от това дали то функционира като самостоятелен предлог или е част от едно понятие (наречие, представка на глагол или устойчив израз).
Кога се пише отделно (като предлог)
„На“ се пише отделно, когато е предлог и свързва думите в изречението. В този случай то запазва своя самостоятелен смисъл, указвайки:
- Място/посока: Отивам на работа. / Чашата е на масата.
- Непряко допълнение: Дадох книгата на Мария.
- Принадлежност: Колата на баща ми е нова.
Кога се пише слято (като част от дума)
„На“ се пише слято, когато образува едно цяло с друга дума и губи предложната си функция. Това се случва в следните случаи:
- Приставки към глаголи: Когато „на“ се използва като представка за образуване на глагол.
- напиша, нарисувам, нараня, намокря
- Наречия: Когато образува единно наречие с друга дума.
- набързо, наскоро, накрая, наесен
- Устойчиви изрази: В някои устойчиви съчетания, които са се превърнали в едно цяло.
- наум (вместо „на ум“), наизуст (вместо „на изуст“)
Обобщение
За да решите как да пишете, проверете функцията на „на“. Ако то свързва думи, пишете го отделно. Ако е част от ново понятие (глагол, наречие или устойчив израз), пишете го слято.
