Кога се използва „си“, а кога „се“?

Използването на „си“ и „се“ е важен момент в българския език, тъй като те имат различни функции и не могат да се заменят.

Кога се използва „си“

„Си“ е кратката форма на личното местоимение от първо лице, единствено число – „на себе си“. Използва се като:

1. Притежателно местоимение: Когато означава, че нещо принадлежи на говорещия.
   • Пример: Нося си чадъра. (Нося чадъра, който е мой.)
   • Пример: Вземи си якето. (Вземи си твоето яке.)
2. Възвратно местоимение: Когато действието се отнася към говорещия.
   • Пример: Купих си нова книга. (Купих книга на себе си.)
   • Пример: Направих си кафе. (Направих кафе за себе си.)

Кога се използва „се“

„Се“ е кратката форма на възвратното местоимение от първо, второ и трето лице, единствено и множествено число – „себе си“. Използва се при:

1. Възвратни глаголи: Когато действието се извършва върху самия извършител.
   • Пример: Обличам се.
   • Пример: Мия се.
   • Пример: Срещнахме се с приятели.
2. Безлични изрази: Когато действието не е извършено от конкретен подлог.
   • Пример: Смята се, че…
   • Пример: Казва се, че…

Обобщение и разграничаване

Основното разграничение е в значението:

• „Си“ означава „за себе си“, „на себе си“ (притежание или полза).
• „Се“ означава „себе си“ (действие, което се отнася към извършителя).

Примери за сравнение:

• Мия се: Аз мия себе си.
• Мия си ръцете: Аз мия ръцете, които са мои.
• Връщам се: Аз връщам себе си (възвръщам се).
• Връщам си книгата: Аз връщам книгата, която е моя.