Как бихте отговорили, ако някой ви попита какво дели живото от неживото? Повечето хора биха казали нещо от сорта на: “Просто е, живото се движи и диша, а неживото-не”. И макар да звучи логично, този отговор не взема под внимание редица фактори, които карат дори най-способните учени да продължават да търсят отговор на въпроса “що е то живот”. Открихме през sciencenews.org, че съвсем наскоро на англоезичния пазар са излезли две нови книги, които разглеждат именно тази тема.
Какво е животът?
Едното четиво е със заглавие “What Is Life? Five Great Ideas in Biology” от Нобеловия лауреат в категория “Физиология или медицина” Пол Нърс. Както заглавието подсказва, книгата разглежда биологията на живите организми в пет категории: клетката, гените, естествения подбор, животът като химия и животът като информация. С тази книга, написана на достъпен език, Нърс се опитва да даде малко повече яснота относно това какво представлява животът. Все пак, той самият е наясно, че това е задача, която ще изисква още много време и усилия, ако изобщо някога бъде постигната. “Надявам се, че заедно, ще стигнем по-близо до това да разберем какво е животът”, пише Нърс.
Границата на живота
Другата книга, чиито автор се е заел с тежката задача да пише за живота, носи заглавието “Life’s Edge”. Написана е от научния журналист Карл Цимер, който е автор на близо 20 книги свързани с живота, еволюцията и биологията. В едно интервю описва журналистическия си интерес като изследване на това “какво означава да си жив”. Най-общо казано, новата книга на Цимер е относно границата между живото и неживото. Авторът също така разглежда непреходни еволюционни теми като чертите, които са уникални за човешкия вид-като езикът и разумът, и как те са се формирали върху основа, която сме наследили от нашите еволюционни предшественици. “Тази дълбока основа може да е причината за нашето самонадеяно убеждение, че знаем какво е да си жив, дори когато не знаем”.
Разум или алгоритъм?
Това, за което споменава Цимер-човешкото самосъзнание и разум, също е тема, която в последните години доби широка популярност. И тук, отново причината е темата за живота и в частност може ли неживото да притежава човешки разум. Ако това звучи прекалено абстрактно, става дума за нарастващата употреба на изкуствен интелект, спорът дали машината може реално да притежава интелект и доколко трябва човечеството да се довери на AI. Факт е, че изкуственият интелект постигна главозамайващи “човекоподобни” успехи като победи над майстори в мисловните игри шах, Го и покер.
За живото и неживото
Както се вижда от множеството съвети, играта на покер изисква стратегическо и абстрактно мислене, каквито мнозина вярваха е присъщо само на човека. Аналогична е ситуацията с шахът и Го. Само че категоричното надделяване на компютър над човека в редица експерименти показаха, че качества като интуицията, критичното и аналитичното мислене, които на пръв поглед не се подчиняват на строги правила, могат да бъдат “победени” от самообучаващи се алгоритми, които съществуват именно на базата на конкретни инструкции.
Това съвсем не означава, че чисто човешките качества, които ни правят разумни същества могат да бъдат заместени от компютри. Поне засега. Всъщност тук идеята е съвсем друга. И тя е, че с напредването на науката поглеждаме с други очи върху въпроса за границата между живото и неживото. Признаци, които допреди смятахме за присъщи само на живите, дори интелигентни организми, вече се появяват под някаква форма в неорганична материя. Което от своя страна поражда въпросът колко всъщност знаем за това “какво означава да си жив”, както се пита Карл Цимер.
Колко още може да се изпише по тази тема? Много. И все няма да е достатъчно. В технологичен и научен аспект човечеството е достигнало до впечатляващи висини. Но екзистенциалните въпроси, които са вълнували учени и философи живели преди хилядолетия все още са напълно валидни и до днес. А, това че изглежда, че сме още далеч от получаване на отговори може би не е толкова лошо. Защото познание се постига в процеса на неговото търсене. Представете си само, какъв би бил животът, ако ясно, категорично и доказуемо знаехме защо съществува той и какво го дефинира. Дали това би означавало нов етап в човешкото развитие или пък достигането на неговата граница?
