Игнажден е един от големите зимни празници, който предхожда Коледа. За разлика от празниците на Св. Спиридон и Св. Модест той е разпространен в цялата етническа територия на България.
На този ден се почита паметта на Свети Игнатий Богоносец. Той е роден и живял през ІІ век. Свети игнатий е един от многото ученици на Йоан Богослов. През своя съзнателен живот той е заемал архиепископската катедра на гр. Антиохия. Но той е застигнат участта на повечето ранни християни, т.е. вследствие на гоненията срещу привържениците на тази нова религия и Св. Игнатий намира своята мъченическа смърт. Той загива на сцената на римския колизеум разкъсан от диви зверове. Това става по време на управлението на император Траян Деций (249-251 г.).
Макар, че тозипразник се празнува в цялата страна, то той е познат под различни наименования. В Северна България денят на Свети Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак). Но в Южна България този празник бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (Родопите) и Полаз или Полязовден (Котленско).
Въпреки различните наименования на този ден се извършва един и същи обред. Като повечето български традиционни празници, така и на този се извършват определени магически практики. Една от характерните гадателски практики за този празник е обичая „полазване“. На него ден се гледа кой човек пръв ще дойде в къщата. Ако е малко момиченце, то през следващата година ще има повече женски животни.
Обикновено самия полазник трябва да донесе дъски и трески събрани около дръвника и да ги сложи около домашното огнище. Тогава той сяда и започва да имитира пиле като изрича пиу-пиу. После той става и разручква огъня. Когато прави това, то той трябва така да го разрови, че колкото се може повече искри да има и тогава започва да благославя – „Колкото искри в огъня има, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща!“
В някои райони на страната, където земеделието е водещ поминък на местното население домакинята подава на гостенина полазник решето и семена. Така той трябва ритуално да заоре земята. След тези действия започва да нарича за плодородие. Благословията е подобна на вече спомената, но вместо животните, там се благославя за плодородие. Пожелава се повече жито, ечемик, царевица и други. Все неща свързани със земеделието. Това ритуално заораване се среща и в Западна България.
На самия Игнажден полазника се черпи с вино и ракия. Стопаните му подават и тъй наречения „Игнажденски кравай“, който се приготвя специално за този ден. Ако случайно годината е добра както за земеделица, така и за скотовъдеца, то те канят на следващия Игнажден същия полазник.
Друго характерно за този празник е, че на него жените в къщата не вършат никаква домашна работа. Според народната вяра на този ден са започнали родилните мъки на Богородица. Поради това на него ден не работят особенно младите булки и невести. Това се прави с цел по-безболезнено да заченат и раждат.
Друга гадателска практика, която се извършва на Игнажден е предсказването за евентуално бъдещо омъжване на младите момичета. На този ден те гадаят за кого ще се омъжат и кога ще стане това.
Като цяло множеството гадателски практики, които се извършват на Игнажден са наследство от нашия езически период. Така също ролята на самия полазник в далечното ни минало се е извършвала от самия жрец. А самата благословия се явява магически заклинание за благополучие и проспиритет, които е изричал жреца като духовен наставник на нашите прадеди.
