Непосредствено след Зимна Св. Ана народът ни почита денят на Св. Спиридон. Според легендата Св. Спиридон е живял през ІV век от н.е. е на о. Кипър. Той е заемал Тримитутската епископска катедра.
В правослвавната иконография този светец е изобразяван с плетена от върбови клони шапка. Легендата още разказва, че името Спиридон произлиза от гръцката дума ѕреіѓа, което означава плетеница , мрежа, кошница. Освен това често зографите го зографисват и с тухла държящ в дясната ръка. Поради това Св. Спиридон се приема като покровител на занаятчиите. Той също е закрилник и на козарите.
Култът на този светец е най-разпространен в Южна и Югоизточна България. Той особено е популярен сред християнското население на Родопите и в района на Благоевград. Според народната вяра Св. Спиридон е покровител и на кожните болести. За да го умилостивят – жените родопчанки приготвят специални обредни хлябове, които те раздават за здраве. Тези обредни действия много напомнят обредите, които се извършват на празника на Св. Харалампи ( Св. Харалаби ), който се чества на 11. февруари и който е разпространен главно в Северна България.
Освен този хлаб жените от Благоевградския край замесват пити. Те са предназначени за домашните животни. Те им се дават за да бъдат здрави. Но най-вече такава обредна пита се дава на конете. И този ритуал има аналог в нашата традиционно-обредна система. Тези действия се извършват на празника на Св. Влас, който от своя страна покровителства болеста влас. В миналото домашните животни много често са се разболявали от нея. Така в желанието си опазят своя впрегатен и не само пригатен добитък хората правят какво ли не за да умилостивят светците покровители на тези болести. Така обричат специалния обреден хляб за здравето им.
На днешния ден празнуват предимно хора, които носят името на светеца- Спиридон. А и също така и Спиро, Върбан и други производни на това име.
