„Перо от пеликан“ на Ирина Папанчева
„Първо баща ми ни напусна.“
Пет думи на малко дете, което ще стане нашият разказвач и ще сподели историята за един любовен триъгълник на възрастните и един по-малък, в който той ще бъде главният участник. Всъщност първо Моника, старата приятелка на майка му, пристига в София, за да започне нов живот и нова работа. Но неочаквано плановете ще се променят и место работа, тя ще си намери нов мъж, който по случайност е бащата на малкото момче. (Прочети повече)
Понякога се замислям какво е да си друг? Да живееш чужд живот по друг начин… Но как друг, това съм си аз, другите си имат техни неща и няма как да погледна в живота им. Бестселърът „Чудо“ на Ар Джей Паласио ни дава възможност да поживеем макар и за кратко един чужд и необикновен живот – на неповторимия Оги. Той е прекрасен, силен, обичлив, искрен и истински.Оги е роден с лицеви аномалии, някаква невероятна случайност е подредила нещата така, че хромозомите на родителите му не си подхождат по възможно най-ужасен начин и той се ражда почти без лице. (Прочети повече)
„Любов, огромна като катедрала” на Катрин Панкол
Епистоларният роман ще скача от тема на тема, препъвайки се в малко литература и много емоции. Джонатан ще обикаля от град на град и от една на друга история в живота на Кей, които тя неусетно ще му споделя в своята иначе толкова „делова” кореспондеция. Този човек твърде бързо ще се превърне от един необичаен клиент в различен и тайнствен мъж, за да доведе до развръзката, която ще изненада всички. (Прочети повече)
Само аз ли чета това заглавие по друг начин? За всички останали посетители на книжарницата на щанда стои книгата „Скептици” на Людмил Тодоров, но аз протягам ръка и докосвам „(ске)ПТИЦИ” и знам, че в тази книга ще има летящи души. Оказвам се права и за пореден път разтварям сърцето си пред текста на режисьора и писателя Людмил Тодоров. След невероятния му сборник „Разкази”, който издаде преди две години и тихия, но безмилостен „Шлеп в пустинята”, новата повест „Скептици” не ми изневерява и за миг. Тя е поредното красиво късче живот, бодлива, но истинска реалност, която приемаме и дори обикваме в тази й форма. (Прочети повече)
„Чиракът на прогонващия духове” на Джоузеф Дилейни
Знам, че ще ми се смеете, но тази книга ме уплаши. В 12 през нощта не искаш да четеш подробни описания на вещици и богърти и колкото и ясно и пораснало съзнание да имаш, историята за една нощ, прекарана в изоставена и обсебена от духове къща, води до леки тръпки. Да, аз съм страхлива и ненаситна. Затова дочетох „Чиракът на прогонващи духове”, първата книга от поредицата „Хрониките Уордстоун” с особено свиване на стомаха, бързо и упорито, наслаждавайки се, страхувайки се и смеейки се сама на себе си. (Прочети повече)
„Списъкът на живота“ на Лори Нелсън Шпилман
Перфекционизмът е преди всичко. Външната оценка е над личното ни щастие, а то по правило се определя от някой друг или най-малко – пряко зависи от него. Така разсъждава Брет, чиято история започва с загуба на любимата й майка. Към тази дата тя заема поста на маркетинг директор в семейната козметична компания и отчаяно се опитва да създаде връзка с взаимна любов с човека, който от километри личи, че не е нейната половинка. Дни след смъртта на майка й, заедно с братята си, тя седи в удобно кресло в кабинета на адвоката Брад, който чете завещанието. Всеки от нейното семейство получава своя дял наследство, а Брет си тръгва с измачкан и стар списък с цели. Има една година, за да ги постигне и едва тогава ще получи своето наследство. (Прочети повече)
„Пустинно цвете“ на Уерис Диъри
Уерис Диъри е забележителна жена. Родена и израснала в Сомалия, тя обикаля пустинята на родината заедно с многобройното си номадско семейство, отглеждайки животни и местейки се непрекъснато в търсене на храна и вода. Но една вечер в живота й нахлува чудовищната новина – малкото момиче предстои да се омъжи за възрастен мъж, който я купува срещу няколко камили. Уерис не може да понесе идеята, че това ще бъде нейният съпруг и бяга през пустинята. Всяка крачка е болка, а след дни глад и жажда, тя едвам оцелява и успява да стигне до Могадишу, за да започне своето безкрайно пътуване по света като една от водещите топ-модели на миналия век. Звезда, покорила модния подиум на Милано, Париж, Лондон и Ню Йорк, работила с най-добрите фотографи и дизайнери и представяла колекциите им пред света. (Прочети повече)
„Формата на водата“ на Андреа Камилери
„Някак съм свикнала – детективите, които познаваме от киното и литературата, да бъдат екстравагантни. Върнете се няколко крачки назад – Еркюл Поаро е спретнат и леко откачен на тема „чистота“, Мис Марпъл е загадъчна и умна старица, Шерлок Хомс е просто гений, детектив Коломбо е разсеяният и всезнаещ феномен… Всеки от тях си има някаква негова черта, която определя и начина му работа, и успеха, който има в разкриването на убийствата. И може би това ме изненада най-много в образа на комисар Монталбано – че той се оказа просто нормален.“
(Прочети повече)
„Уроборос“ на Иво Георгиев
„Уроборос“ те провокира. Предлага ти един различен свят, пълен с много изречения, които те карат да спреш. Четеш със свой ритъм, необичаен, определен от онези малки оазиси с думи, които те връщат да ги препрочетеш няколко пъти. Да ги кажеш полугласно, за да усетиш всяка сричка на езика си и тогава да продължиш с романа. Действието не е толкова важно, в крайна сметка миналото, настоящето и бъдещето се сливат. Не защото историческата действителност не ни удовлетворява, а защото емоциите стоят над всичко. Нашите собствени спомени и размисли са истинското богатство, което имаме или нямаме в един момент и именно красотата на тези размисли прави този роман толкова прекрасен.“
(Прочети повече)
„Теория за материята & светлината“ на Андрю Портър
„Светът е тъжен. С тази констатация дочетох книгата „Теория за материята & светлината“ на Андрю Портър. Нито повече, нито по-малко. Страхотният стил на преподавателя по творческо писане в университета „Тринити“ в Сан Антонио разказва 10 истории. 10 истории, които спокойно може да преживяват вашите собствени съседи или дори приятели и близки, 10 разказа за истинския живот, който, както вече се разбрахме, е безкрайно, безкрайно тъжен.“
(Прочети повече)
„Книга за татковци“ на Иван Раденков
„Има книжки, които четяхме заедно с мама, и още помня колко топли и уютни бяха историите, които тя разказваше, докато аз разглеждах картинките. Тези мигове, когато мрънкаш за още една глава, въпреки че очите ти отдавна се затварят, се помнят за цял живот. И въпреки че най-често майките са тези, които четат на децата си, Иван Раденков, авторът на „Невероятните приключения на Унки Марлюнки“ предлага да създаде малка революция във вечерното четене, връчвайки книжката на татковците, които да се заемат с веселата история и да я споделят на малчуганите си.“ (Прочети повече)
„Руският съсед“ на Михаил Вешим
„Непрекъснато ме молят да препоръчам някоя книга – за лятото, за зимата, за ваканцията, за подарък. И от няколко дни вече имам отговор на тези въпроси – книга, която мога да препоръчам за всеки сезон и за всеки случай – „Руският съсед“ на Михаил Вешим.“
(Прочети повече)
„Семейни сцени“ на Ясутака Цуцуи
„Никой не знае какво точно е семейството, което живее зад входната врата на един дом. Колкото и да се вслушваме в звуците, колкото да се вглеждаме в осветените прозорци вечер, няма как да узнаем какво си мисли всеки един от членовете на семейството. Ние нямаме тази възможност, но Нанасе може да чуе не само онова, което се говори на глас. Главната героиня на романа „Семейни сцени“ чува дори нашите мисли.“
(Прочети повече)
„Монолози за вагината“ на Ева Енслър
„Тази книга ме промени. Осъзнавам го сега, четири години след като за пръв път отворих кориците на това „скандално“ четиво. Спомням си ужаса и вниманието, с които прочетох за пръв път „Монолози за вагината“, помня потреса и сълзите си. Защото тази книга ме разплака и изпълни с вяра едновременно, и някак намери свое място в мен, издълба го, утъпка го и продължих живота си с нея.
Заедно.“
(Прочети повече)
„Защо се самоубиват поетите“ на Пенчо Ковачев
„Един от най-любимите ми поети е Сергей Есенин, наричан още селският поет, отказал да пише за Революцията на 1913-та година и жестоко убит от органите на ЧК. Дълги години образът му е свързван с неизменните пристъпи на алкохолозъм, болезнен патриотизъм и разбира се, логичното самоубийство. Преди няколко години, куп документи и снимки потвърдиха, че въпреки силния емоционален заряд, който носи този лабилен младеж, то не е извършил самоубийството. Героите на тази книга, обаче, са.“
(Прочети повече)
„Приказки за щастие“ на Гаспар Ернандес и Джорди Явина
„Живеем в социална джунгла. Мисля за това всеки ден и всеки път щом попадна в ситуация, в която силният решава, се замислям дали правилата, според които живеем са… правилни. Вътрешно знам, че не са, но винаги се утешавам, че някой друг решава вместо нас. Книгата „Приказки за щастие“ на Гаспар Ернандес и Джорди Явина помитат тази представа и я изхвърля в кошчето, припомняйки ни, че едно от най-важни качества, които трябва да притежаваме е да бъдем, емоционално интелигентни.“
(Прочети повече)
“Помощ, простете“ на Фредерик Бегбеде
„Познавате ли се с Бегбеде? Има ли въобще някой, който не го познава? Който не е държал в ръцете си „Разкази под екстази“, „Любовта трае три години“ или „9.99 лв“? Ако спадате към онези, които не са попадали под влиянието на лудия французин, „Помощ, простете“ не е най-добрият начин да си кажете „Здравей“. Просто, защото това е книгата, с която се затвърждава, но не и започва едно приятелство.“
(Прочетете повече)
„Приключения на мотовете“ на Радостина Николова
„Ако късно вечер чуете странни звуци от своя гардероб, които наподобяват хрупане, отворете рязко вратичките му и не се учудвайте, ако върху пуловерите си видите пухкаво същество, което тайно гризка бисквити. Подайте му ръка – това е мот, който има щипка вмето лява лапичка, може да говори вашия език и копнее да се запознае с вас. Така представя малките мотове първата книжка на Радостина Николова – „Приключенията на мотовете“, която разказва за техните мотешки проблеми.“
(Прочети повече)
“Тайният дневник на Мерилин“ на Джеймс Бейкър
„Блондинки – много, Блондинката обаче е една. Визията на Мерилин Монро никога няма излезе от мода, а животът и детайлите от любовните й авантюри ще продължават да интересуват и следващите поколения. Именно този интерес задоволява романът на Джеймс Бейкър „Тайният дневник на Мерилин“. Или поне малка частичка от този интерес.“
(Прочети повече)
„И всичко стана луна“ и „И други истории“ на Георги Господинов
„Държа в ръцете си „И всичко стана луна“ и „И други истории“ на Георги Господинов. Сглобявам образа му от двете корици и го гледам. Не обичам да чета и пиша за книги, които са току-що излезли на пазара и са особено популярни. Имам чувството, че чуждото мнение от телевизионните интервюта и купища текстове по темата ми пречат да чета. Чувам чужди гласове в главата и не успявам да се съсредоточа над текста. Не може да останем само двамата – „аз и той“. Историята се повтаря – дни след излизане от печатницата двата сборника с разкази попадат в ръцете ми и аз ги оставям в редакционната ни библиотека, за да отлежат. Гледам ги, докосвам ги, но не ги чета, още не им е времето. Минава почти месец и сядам. Напълно тържествено си правя гореща чаша с чай и влизам в текста.“ (Прочети повече)
„Не обичам, когато някоя хубава книга се опорочава с филм, създаден по нея. Точно така се случи с романа „Листопад“ на Решат Нури написан през 1930 година. Когато случайно попаднах на старото издание на книгата у нас, потръпнах от изненада. Филмът тъкмо беше в разгара си и всички изпадаха в двете крайности – защитавайки правото на сериали от различни държави да бъдат излъчвани в българския ефир или поскачайки при споменаване на нещо „турско“. Повлечена от тази глупост, и аз се отнесох с недоверие към книгата, но любопитството надделя и посегнах към нея, за да затворя задната корица час и половина по-късно.“ (Прочети повече)
„В кухнята на страстта“ на Лили Прайър
„Историята на Роза е вкусна, впрочем каквато е и цялата книга.Може би затова харесвам италиански новели, които са пълни с говорене на висок глас, страстни сцени и вкусна храна, която сякаш се промъква между страниците и почти ти позволява да я опиташ. Точно такъв е романът „В кухнята на страстта“ на Лили Прайър, който разказва за живот на Роза в и извън кухнята.“
(Прочети повече)
„Цялата истина в мен“ на Джули Бери
„Джудит, Джудит, Джудит – запомнете нейното име. Тя се казва Джудит и въпреки че не може да говори и да произнесе своето хубаво име, тя има пълното право да го притежава. Но селището Розуел Стейшън е прекалено малко и прекалено затворено, за да може да се справи с историята, която Джудит носи със себе си и предпочита да се преструва, че не я вижда, чува и дори не познава, подминавайки младото момиче и възприемайки я за предмет – камък, дърво, бала със сено, но не и красива девойка, преживяла кошмар и мъчеща се да оцелее.“ (Прочети повече)
„ИМАГО“ на Радостина А. Ангелова
„Представете си едно събитие разказано от всички присъстващи. Събитието протича в няколко дни, а участниците са свързани по различен начин, пропътували са различни по големина разстояния и имат своя предистория и мотивация да бъдат тук и сега. А сега чуйте разказа на всеки един от тях, придружен с личните му размисли и мотивация за решенията. Успяхте ли? Представихте ли си? Значи знаете какво представлява вторият роман на Радостина А. Ангелова – „Имаго“.“ (Прочети повече)
„Ръководство за оцеляване на младия татко“ на Скот Мактавиш
„Ако има нещо, в което мъжете са блестящи, то това със сигурност е възможността да си дават полезни съвети един на друг. И въпреки че бебето не е кола или друга джаджа, по чиято есплоатация могат да се съветват, Скот прави невъзможното, създавайки кратък и пълноценен наръчник за младите и тотално ошашкани татковци. Съветите на старата пушка към младите новобранци са весели и същевременно сериозни до немай къде. Всичко започва с няколко уточнения като например разликата между „гинеколога“ и „акушер-гинеколога“, действието на епидуралната анастезия и какво ще се случи с жената по време на всичките родилни етапи.“
(Прочети повече)
„Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн
„Представете си следната ситуация – двама младежи, ненавършили 18 години и двамата са болни от рак в последен стадий и разбира се, са обединени от една истинска и красива любов на прага на смъртта. Не, това не е нов сценарий на „Ромео и Жулиета“ и не, той не е тъжен. Именно тук е уловката – „Вината в нашите звезди“ е великолепен младежки роман.“
(Прочети повече)
„Заекът и неговата мечта“ на Мария Донева
„Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Ако следваме тази максима – зайците на Мария Донева са с гигантски души. Това показва кратката и усмихната поема „Заекът и неговата мечта“, издадена в отделна книжка.“
(Прочети повече)
“Книжният гамбит на кралицата“ на Алан Бенет
„Има книги, които трябва да четем с усмивка и ясно съзнание, че това четиво е тук, за да ни накара да се почувстваме добре. Че то е онази малка пауза в бързото ежедневие, която ще ни даде няколко минути почивка от сложни размисли за битието ни. Такава беше за мен книгата „Книжният гамбит на кралицата“ на сценариста и писателя Алан Бенет.“
(Прочети повече)
“Жените на гениите“ на Фридрих Вайсенщайнер
„Зад всеки успял мъж стои силна жена – убедена съм в тази максима докрай и именно затова посегнах към книгата „Жените на гениите“ на историка Фридрих Вайсенщайнер. Предполагах, че съдбите на Констанца Моцарт, Катя Ман, Милева Айнщайн или Кристина Гьоте-Вулпиус няма да отстъпват от тези на техните съпрузи и се оказах напълно права. Всяка история е различна, но шестте съпруги си приличат по едно – всяка една от тях обича дълбоко своя гений и посвещава голяма част от себе си на изкуството му.“
(Прочети повече)
„Уличният котарак Боб“ на Джеймс Боуен
„Срещите променят мисленето ни, хората променят нагласите ни, а животните, които минават през живота ни, могат да го обърнат с главата надолу. Случката, за която ще ви разкажа е описана съвсем подробно в книгата „Уличният котарак Боб“ на Джеймс Боуен. Историята е съвсем реална и книгата е преведена на куп езици, за да направи Джеймс и котарака му най-популярната двойка улични музиканти в Лондон… Но всичко по реда си!“
(Прочети повече)
„Незаключената врата” на Александра Маринина
„Тя се казва Настя или детектив Каменская и е гений в женски дрехи. Или почти в женски, защото Настя никога не ходи с рокля и пола и за нищо на света не може да сложи високи токчета, дори обстоятелствата да го налагат. Тя не умее да готви, да чисти и определено не е от емоционалните жени. Тя е жена-компютър, старши оперативен работник, който се занимава с анализиране и прогнозиране на престъпността в Москва – едновременно натоварваща и зареждаща работа.“
(Прочети повече)
„Анабел обича да кара колело, да пие мента до късно и да рисува. Всичко, което вижда през прозореца и със сърцето си, всичко намира своето място на белия лист, който е другият, по-истинският живот на Анабел. Но това момиче вече не е тук, на нейно място седи млада, успяла и премерена жена, която заема висока позиция в министерство. Тя е директор, разбира от подбор и организиране на персонал и умее да се справя в административните условия. Усмивката й е лека и сдържана, а тя седи винаги с изправен гръб и рядко боледува.“
(Прочети повече)
„Адел – биография“ на Марк Шапиро
„Какво знаете за Адел Лори Блу Адкинс? Не сте чували за нея? Напротив! Подобно на целия свят и вие през последната година сте научили за неповторимия талант, скрит зад това име, просто по навик я наричате само Адел. 2012 е годината, в която Rolling On The Deep е мелодията на всеки втори телефон, а самата изпълнителка си тръгва от наградите Грами, едвам държейки шестте статуетки, които й връчват. Щастието е безмерно, но коя е Адел знаят малцина. Или само най-върлите й фенове, които трепетно следят всяка нейна изява – интервю или дори безобидна разходка до магазина, която ще бъде проследена от бдителните парараци.“
(Прочети повече)
„TILT: Началото” на Любен Дилов-син
„Историята на четирима младежи (Сташ, Гого, Ангел и Дъвката), трима от които пробват щастието си в Германия в началото на 90-те години на миналия век, е много близка. Младежкият плам, който не стои на едно място, не се вписва в сивата реалност на социализма. Те имат мечти, сили… любов. Заминават, за да изкарат пари за бъдещия си бар TILT, Беки е с тях. Поне до границата, където грубо й припомнят реалността и празнотата да бъдеш сам. Сташ… връща се, разбира се.“ (Прочети повече)
„Спутник, моя любов” на Харуки Мураками
„Спутник, моя любов” на Мураками е приказка. Неповторима, непозната и несравнима с нищо от „Европейски тип”. Все се питах как ли мислят хората там – далеч, много далеч от нашите злободневни новини, какви са те, какво носят в себе си. Светът на Япония ми се открехна, но не с дълги описания на ежедневието или обичайните ястия, открехна се през вътрешния поглед на хората там. Историята на 22-годишната Сумире, която се влюбва до полуда в Миу. Миу е жена. Точка.“
(Прочети повече)
„Никога не съм чела текст, в който е с толкова много изречения, продължаващи по няколко страници, изречения, които нямат точки, а само запетаи. В тази книга няма точки, защото просто няма нужда от тях. Тя е като един жив организъм, който диша, бърза, усеща, препъва се, забравя и той няма нужда да бъде спиран, защото в живота няма точки, а има действия.“
(Прочети повече)
„Някои хора обичат да повтарят „Нещата са такива, каквито са” и посмърчайки ще се качат в ранебитения тролей, който ще псува наум и на майка да успее да докара пътниците поне до последната спирка на тази обиколка. И тези хора наистина вярват в своето безсилие, гарнирано с щедра доза евтино безверие. Евтино, защото не вярват, че могат да имат от скъпото.“
(Прочети повече)
„В повърхностния свят на хора, които нямат време да разберат защо си такъв, нещата наистина изглеждат странно. А и как иначе ще наречеш момиче, което неистово бърза, за да прекара нощта си в клуб, а по цял ден стои загледана в небето, което се вижда от прозореца й. Погледнато на пръв поглед, това е върхът на лентяйството и безделието, погледнато на втори – това е една огромна драма, с която човек се мъчи да се справи сам.“
(Прочети повече)
„Леля Хулия и писачът“ на Марио Варгас Льоса
„Убийте ме с камъни, но латино сериалите ми липсват! Това беше мисълта, която се завъртя в главата ми от първите няколко страници на „Леля Хулия и писачът” на Марио Варгас Льоса. И не защото съм ги гледала чак толкова много, а защото тези филми бяха пълно с емоции – къде необходима за сценария, къде пресилена, но емоцията беше на лице. Всеки от героите, които ронеше сълзи за любимата си, а тя питаше Света Мария, защо не могат да бъдат заедно, при положение, че и двамата са млади, свободни и влюбени, но има слух, че са брат и сестра…“
(Прочети повече)
„Пилешка супа за душата“ на Джак Канфийлд и Марк Виктор Хансен
„Има вечни книги – тези към които посягаш, когато ти е… специфично. Може да ти е много мъчно, може да ти е много весело. Нужно е само сърцето ти да е бъде будно и отворено, за да усети с пълна сила красотата, която се лее от всяка страница. Такива книги имам доста, но едната от тях в списъка ми е „Пилешка супа на душата” на Джак Канфийлд и Марк Виктор Хансен. Всъщност книгите са три, а аз в момента съм прегърнала третата „порция”.“
(Прочети повече)
„Проницателят“ на Анди Андрюс“
„С тези думи се запознах с „Проницателят“ на Анди Андрюс. Или Джоунс. Запознанство, което трая точно час и 46 минути, и което вярвам, че ще помня още дълго. Може би сте чели „Джонатан Ливингстън Чайката” или „Илюзии” на Ричард Бах. Може би сте чели „Малкия принц” на Антоант дьо Сент-Екзюпери, „Алхимикът” на Паулу Коелю или „Посланик” на Клаус Дж. Джоул. Може би ще прочетете и „Проницателят” на Андри Андрюс. Тя е като тях – топла, мила и позната. Наричам ги Kниги-приятели, Kниги-учители, Kниги-спасители. Те идват неочаквано, за кратко и се помнят дълго. Те са като хората – от онези, които най-много обичаме.“
(Прочети повече)
„Сафон те хваща за ръката и те води по улиците на Барселона. Хватката му е мека, но уверена. Сюжетът е прост, но загадъчен. Героите обникновени, но истински. От онези, чиито чувства стават твои. А Марина… Първо помислих, че е дух, после ангел, накрая тя се превърна и в двете. Но не се подлъгвайте по заглавието, тя не е главното действащо лице.“
(Прочети повече)
„Капучино за женската душа” на Мейв Харън
„На шкафа, на стола, на масата, под масата… стаята ми е отрупана с книги. И то какви! „Велики” бестселъри, образователна литература, тухли по Международни отношения и Право. А аз най-спокойно си правя кафе и отварям това невзрачно книжле с подвеждащо хранително-вкусово заглавие „Капучино за моята душа”. Въпросът Защо? е ненужен, аз просто се опитвам да си припомня какво е да бъдеш жена (момиче, девойка…).“
(Прочети повече)
„Завръщането в Сойертън Спрингс” на Анди Аднрюс
„Нещата се помнят чрез примери, а чрез истории се запомнят най-добре”, казва една моя приятелка, която се занимава с обучения по презентационни умения. Не бих могла да споря по този въпрос, защото съм напълно съгласна с мнението й – нещо повече, една история не само се помни – тя едновременно информира, забавлява и обвързва околните в едно емоционално преживяване. Именно така емоционално обвързана се чувствам с последната книга на Анди Аднрюс „Завръщането в Сойертън Спрингс”.
(Прочети повече)
„След прочита на тази книга се разрових повече за арменския геноцид, че чак след това наистина успях да разбера тази пълна несъвместимост и нелогичност, на която само една любов е способна. Любов, която не знае расови предразсъдъци, която не признава времето и се връща от мъглата на амнезията, за да припомни на Ахмед Хан, че това е истинското му име, а не американското Емет Кон, с което се нарича от години.“
(Прочети повече)
“Дневникът на един луд старец” на Джуничиро Танидзаки
„Любопитството ще убие света. Или ще му помогне да се справи с всичките съществуващи природни катаклизми, а основният помощник в тази животоспасяваща мисия ще бъдат книгите дневници. Защото само с едно разгръщане на такава „художествената книга”, попадаш в света на друг, напълно непознат за теб човек. При това без да имаш, каквито и да е било скрупули, че „следиш някого” или вършиш „нещо нередно”. Нищо подобно, та нали това е книга. При това интересна.“
(Прочети повече)
„Мъжът от съседния гроб“ на Катарина Масети
„Абсурдът е онова, което свързва и героите на първия роман на Катарина Мазети „Мъжът от съседния гроб”, който предава историята в два гласа – дълбок и простоват мъжки и меланхолично истеричен женски. И ако горе-описаните разлики засягат моята лична Любовна Вселена, ще се неначудите колко изобретателна е авторката в измислянето на два абсолютно несъвместими живота на героите в романа. И те са прекрасни. Всеки на неговата си Планета, на която вярва в мащабите на своята значимост, простираща се и извън нея.“
(Прочети повече)
„Ние, гениите“ на Жечка Георгиева
„Ние, гениите” е вероятно най-хубавият подарък, който Колибри може да направи на читателите и гостите на празника си. В тази прашна и забързана София ценя най-много откритостта на хората. А защо и не на едно издателство?“
(Прочети повече)
„Искам да уча магия – каза момичето” – с тези думи започва „Брида”. Чели ли сте нещо на Паулу Коелю или спадате към гилдията, която го плюе, без да се е опитала да прочете и осмисли дори част от думите му? За мен Коелю е като Петър Дънов – той учи и лекува. Понякога книгите му са ненужни и непонятни, когато сърцето е цяло, а душата не търси. Нямаме нужда от лекар, нито от лекарствата му до момента, в който се разболеем. Тялото ни има уникалната способност да се бори с всеки прилив на болест до момента, в който съвсем се изтощи и се отказва. С душата е същото.“
(Прочети повече)
“Фейсбук – милиардери по неволя“ на Бен Мезрич
Факт е, че това е една от много книги писани за Фейсбук. Факт е и че тя показва само едната гледната точка. Факт е и че при всяка раздяла има предадени и наранени, а двете страни са прави сами за себе си. Така се случва и в света на Фейсбук или поне в този, в който създателят Марк Закърбърг има визитка, на която пише само: „Аз съм шефът, копеле.”
(Прочети повече)
“Аз съм емоционално създание” на Ева Енслър
„Скъпо емоционално създание” – така започва втората книга на Ева Енслър. Прочетох тези три думи и усетих онова специфично чувство да прекрачиш прага на дома си. Знаеш, че ще бъдеш хокан, ще бъде критикуван и много, много обичан. Ева не критикува, Ева не се кара, тя просто с всяка следваща страница отваря обятията си все по-широко и по-широко и те приема такава, каквато си – с грешките, мислите и заблудите, които имаш.“
(Прочети повече)
“Ловецът на хвърчила” на Халед Хюсейни
„Ловецът на хвърчила” на Халед Хосейни е книга, за която слушам много отдавна, но никога не се бях питала за сюжета й. Просто мислено я бях преместила от списъка „Заглавие, чуто за пръв път” в „Книга, задължителна за прочит” и забравих за нея докато не я видях на бюрото. „Ще я взема”, казах аз и я прибрах в чантата. Можех ли да знам, че не държа в ръцете си две меки корици с 350 страници между тях? Можех ли да знам, че това е един нов свят, свят, за който не знам, не мисля и не подозирам.“
(Прочети повече)
„Петте основни слабости при работата в екип” на Патрик Ленсиони
„Петте основни слабости при работата в екип” на Патрик Ленсиони е книга, определена в категорията „бизнес-фикшън”. „Фикшън” историята прави от тази книга не поредния учебник, в който са изсипани един куп добри идеи и препоръки, красиви върху бялата хартия и неизпълними на практика. Въпреки очакваните порицания, тя първо те запознава с една напълно възможна, макар и измислена история, за да ти разясни ситуацията нагледно. Забележете заглавието – тук няма да си говорим за грешки, а за слабости.“
(Прочети повече)
„Мисли & анекдоти“ на Уинстън Чърчил
„Може би първата мисъл на всеки един от нас, когато чуе името на Уинстън Чърчил, е неговите странен характер и чувство за хумор. Пословични са анекдотите, които се разказват за реакциите на държавника и оратора на Великобритания, получил Нобелова награда за литература и водил Обединеното кралство през Втората световна война. Защото фразите, които сър Чърчил е изстрелвал в отговор на чужди забележки, са просто неповторими по своята крайност и оригиналност.“
(Прочети повече)