Историята на българския език изследва и разкрива развоя на българския език в неговите форми — устна и писмена — от обособяването му като самостоятелен език в източната половина на Балканския полуостров до най-ново време. Тя проследява вековните книжовни традиции на нашия народ и неговия принос в европейската културна история.
Изучаването на историческия развой на българския език дава възможност да се разбере днешното му състояние и неговите оригинални особености.Опознаването на диалектното му състояние спомага за правилното разбиране на единството на българския език в миналото и днес.
Всички тези познания повишават езиковата култура както на обществото като цяло, така и на отделната личност и усъвършенстват езиковата практика. Задълбоченият поглед върху езика като обществено явление и върху неговото постепенно развитие повишават активността в самото общуване и създават по-сигурна собствена преценка при избора на езиковите средства. А това позволява да се откриват и да се избягват нежеланите прояви, да се използува по-пълно цялото езиково богатство. В познаването на книжовното наследство и в грижата за езика се проявява уважението и обичта към родната реч.
Българският език и другите славянски и балкански езици.
Българският език е един от най-старите държавни езици на Европа. Той има 13-вековна традиция, оказала влияние върху културата на много народи.
Първоначално нашите славянски прадеди са живеели заедно в своята стара прародина на север от Карпатите, но след разселването им (II—V век) на изток, запад и юг, т.е. след обособяването на трите славянски групи — източна, западна и южна — те заживяват свой самостоятелен живот.
Днес източните славяни говорят на три езика: руски, украински и белоруски: западните на четири — полски, чешки, словашки и лужишки ( Германия). На три езика говорят южните славяни: български, сърбохърватски и словенски.
В своя исторически развой българският език е известен под различни наименования. Първоначално до идването на прабългарите на Аспарух (VII в.) и около покръстването на славяните и прабългарите (IX в.) в новата славянобългарска държава той се е наричал — по името (склавини), с което византийците наричат предимно българските славяни. За византийците (и техните историци), намиращи се в непосредствен досег с племената, създали по-късно нашата народност, името (склавини) се е отнасяло най-вече до най-близките им съседи, т. е. до българските славяни.
В този смисъл названието от това време не бива да се смесва с други по-късни наименования, стоящи фонетично близо до него: славянски, словенски и словашки. Терминът славянски (изписан днес с а) има по-общ характер и служи за назоваване на езиците от трите групи. Той се различава от прилагателното (изписано с О), което се свързва предимно с определението български, или по-точно със старобългарски. Сегашното наименование словенски се отнася за езика на словенците, които живеят в Словения (бивша Югославия), а словашки — за езика на словаците в Чехословакия. Прабългарите са били напълно претопени в славянското етническо море. Те са имали с тюркски тип, който днес е изчезнал. От него са останали едва няколко десетки думи, като: болярин, бисер, белег, бъбрек, тояга и наименованието българин, което старите са заели като свое народностно име. Оттук започва да се променя и названието на езика — след IX в. той все по-често започва да се нарича български. От трите южнославянски езика на Балканския полуостров — български, сърбохърватски и словенски — езикът на българските славяни заема източната половина на южнославянския свят, а другите два — нейната западна част. Голяма част от българските славяни, останали извън границите на Първата и Втората българска държава, постепенно са изчезнали.
Говорен в източната половина на Балканския полуостров, българският език не само е оказал силно влияние върху завареното местно население, но е изпитал и обратно въздействие. Така например от изчезналия вече език на траките, които заедно със славяните и прабългарите са образували българската народност, са останали няколко имена на реки като Тимок, Вит, Искър, Етър (Янтра), Места, Струма, Тунджа и думи като катеря се, катерица и др.
Българският език влиза в много тесен контакт с други съседни балкански езици — румънски и албански и донякъде с гръцки език, в резултат на което придобива редица нови черти. Затова освен към славянските, той се отнася и към балканските езици. Характерна особеност за всички балкански езици е разколебаването на падежната система при имената. Изчезването на по-големия брой падежи в тях ги превръща от синтетични предимно в аналитични. Синтетични, т. е. езици, в които основна роля играят падежите, са всички славянски езици днес без българския. (Под влияние на балканската среда българският от синтетичен в миналото — със седем падежа — днес се е превърнал в аналитичен, без падежи при съществителните имена). Така напр. на липсата на падежни облици в българската конструкция Мама изпра ризата отговарят конструкции с именителен и винителен падеж в другите славянски езици: руски — Мать вьiстирала рубашку; сърбохърватски — маjка jе прала кошульу, полски — и т. н. Падежните форми, когато съответстват на една българска безпадежна, в различните славянски езици могат да бъдат нееднакви (родит., дателни без предлог и с предлог) и т. н. На бълг. Мама често ходи до съседката съответства руск. Мама часто ходит к соседке (дат. п.); сърбохърв. маjка често иде сусетки (дат. п. без предлог) у посету; полски matka czesto chodzi do sasiadki (родит. п.), чешки matka chodiva casto k sousedce (дат. п. с предлог) и т. н. Днес българският език се говори от всички българи, които живеят както в България, така и в други държави. За пореден път нацията е спомогнала за развитието не само на бълканите, но и в половин Европа.
Източник: nauka.bg