Нийл Олдън Армстронг е американски пилот-изпитател и астронавт на НАСА, участник в два космически полета и е първият човек стъпил на Луната.
Хюстън, тук база Спокойствие. Орелът кацна.
20 юли 1969, Аполо 11
Тук за пръв път човек от планетата Земя стъпи върху Луната. Юли 1969. Ние идваме с мир за цялото човечество.
Това е една малка крачка на един човек, но огромен скок за човечеството.
20 юли 1969, Аполо 11
Внезапно ме порази усещането, че това малко грахче, красиво и синьо, е планетата Земя. Поставих пръст върху окото си, и пръстът ми изличи планетата Земя. Аз не се чувствах гигант. Аз се чувствах много, много малък.
Мистерията създава чудо, а чудото е в основата на човешкото желание да разбереш.
Хората обичат конспиративни теории.
Във всяка книга има опит и приключение.
Аз съм, и винаги ще бъда един изперкал инженер с бели чорапи и джоб-протектор – роден в рамките на втория закон на термодинамиката, потопен в облак от таблици, влюбен в безплътни диаграми, трансформирани от Лаплас и задвижвани от поток на компресия.
„Инженерен век“, 22 февруари 2000 г.
Мисля че ние полетяхме към Луната, защото такава е човешката природа – да среща лице в лице предизвикателствата. Това е ядрото на нашата най-съкровена човешка същност… ние сме предопределени да правим тези неща, така както сьомгата тръгва срещу течението.
Пресконференция след полета му до Луната, 1969
Най-вълнуващо за мен като пилот беше кацането върху Луната. Това беше времето, когато ние реализирахме нашата национална цел да изпратим американци на Луната. Прилуняването, несъмнено, беше най трудната и предизвикателна част от полета. Ходенето по лунната повърхност беше много интересно, но на това ние гледахме като относително сигурно и познато. Така че усещането на триумф изпитахме повече при прилуняването, отколкото при лунната разходка.
Интервю пред „The New Space Race“, август 2007
Космосът си е все същият, но технологиите в редица случаи драматично се усъвършенстваха. Хубав пример за това са цифровите технологии, благодарение на които днешните смартфони са много по-мощни от компютрите на нашия команден модул и тези на лунния ни модул, които използвахме за навигация и управление на всичките си системи на Луната.
Интервю пред „The New Space Race“, август 2007
Благодаря Ви, г-н председател. Аз съм в позицията на пилот без разписан маршрут, така че ще трябва да импровизирам полета си малко… Преди мисиите на Аполо, никой не знаеше какъв човек би могъл да бъде убеден да предприеме пътуването. Бяха предложени затворници. Допускаше се да бъде наредено на войници. Фотографите можеха да направят снимки – и те влизаха в сметките. Лекарите разбират границите на човешката психика. Накрая се качиха пилоти.
При награждаването му от Конгреса със Златен медал, 21 юли 2009 г.
Това е брилянтна повърхност в тази слънчева светлина.
60-минутно интервю, 2005
Това (бел. ред. – Луната) е едно интересно място за посещение. Аз го препоръчвам.
60-минутно интервю, 2005
Предполагам, всички ние искаме да ни възприемат не по един единствен блестящ като фойерверк случай, а за всеотдайността и качеството на работата си.
60-минутно интервю, 2005
Някои се питат защо американците трябва да се върнат на Луната. „В края на краищата, – казват те – ние вече сме били там.“ Считам това за доста странно. Все едно монарсите от 16 век да обявят, че „ние не се нуждаем от нови експедиции до Новия свят, ние вече сме били там.“ Или президентът Томас Джеферсън да каже през 1803, че американците „не трябва да ходят на запад от Мисисипи, защото Люис и Експедицията на Кларк вече са били там”.
Източник: Форум „Наука“
Превод: Б. Киров