Иван Раденков, авторът на приключенията на Унки Марлюнки, които вече са в два това („Невероятните приключения на Унки Марлюнки” и „Унки пътешества в космоса”) е един от най-усмихнатите мъже, които познавам. Четящ, пишещ, музикален и мислещ – каква по-хубава комбинация, за да се включи в едно малко предизвикателство и да ми разкаже за своята „книжна биография”.
Сигурно познавате книжките на Иван или поне сте слушали последната му аудио-книжка, която е страшно симпатична. Освен, че пише, от 1995 г. с група приятели той е част от група „Тролите”, с които записват няколко симпатични песни към двете книжки, които издава. С две думи, Иван е страшно зает, изключително талантлив, адски симпатичен и в цялата тази тарапана намира време, за да чете.
Кой тe научи да четеш и коя беше първата книжка в живота ти, която прочете сам?
Мама, като че ли. Но помня добре, че измъчих сам не някое тънко книжле, а направо една много дебела (преведена) книга с руски приказки „Василиса Прекрасна“. Сигурно съм я чел месеци, но после бях много горд. И до ден днешен съм горд като прочета нещо по дебело. Ха-ха.
А коя беше любимата ти книжка като дете?
„Приключенията на Лукчо“ или както го четеше баба ми с малка диалектна метатеза – ЛуЧКо. Ако баба ми не ми я четеше, докато се храня,… аз просто протестирах с гладна стачка.
Има ли книга, която четеш отново и отново?
Имало е в различни етапи от живота ми, не мога да абсолютизирам. Но първо бях влюбен в Карл май и препрочитах томовете за Олд Шетърхенд, Олд Шуърхенд и Винету всеки път като се разболеех. После „Пътеводител на Галактическия стопаджия“ и „По пътя“, които ме направиха практикуващ стопаджия. После Айзък Азимов и т.н. Тези съм препрочитал. Сега по-малко препрочитам…
Коя е класическата книга така и не прочете?
„Война и мор“ – даже и за мен е дебела. Не, може би подминах момента.
Коя е последната книга, която те „събуди”?
Ами много, ама много силно ме изненадаха книгите на Милен Русков. Такова живо и правдоподобно въображение със страхотно чувство за хумор и задълбоченост на всеки детайл рядко се намира. Определено ми станаха ЛЮБИМИ!!!
Коя е любимата ти филмова адаптация на книга?
„Чарли и шоколадовата фабрика“ по романа на Роалд Дал. Режисьор е Тим Бъртън, а Джони Деп е в главната роля, повече не е нужно да се споменава.
Ако имаше само един жанр, който би могъл да четеш до края на живота си, кой би бил той?
Ох, не искам така. Искам си всички жанрове. Би било много тъжно, ако има само един жанр. Може би фантастиката, в която се прокрадва криминалето, има много хубава сатира, но е преплетена с исторически романи и чиста и неподправена любов с приключенски привкус.
Как се възпитава четенето?
С детенце, до което трябва да стоиш, докато спинка. Може би с хубави текстове, удобен креват или фотьойл и време. Може би с малки книжлета и пътуване в градски транспорт примесен с липса на смартфон с игрички или с липса на желание да играеш на тях. Но най-вече с четящи приятели, с които споделяте.
Каква е ролята на книгите в живота ти?
Голяма откакто взех и да прописвам. Книгата ми дава материал за въображението, когато обеднее откъм идеи. Много хубаво ме измъква от реалността, когато тя писне. Дава ми шанса този живот да изживея още много животи. Много се влияя от хубавия роман, филм или песен. Винаги се вмъквам в гащите на някои герои и после дълго в мен на подсъзнателно ниво нещо ме окриля. Нещо което му се е случило, нещо чисто негово, което обаче си станало чисто мое.
Каква е настоящата роля на библиотеките?
Ами сигурно са умерено полезни за старите книги, но не знам дали и колко бързо се актуализират с новите романи. Аз съм ползвател на книжарници, а и попреглеждам, попрочитам и избирам в уютните кафе-книжарнички.
Колко книги минимум на месец трябва да чете всеки от нас?
Не мисля, че за книгите или за каквото и да е освен храната и ходенето до тоалетна трябва да се налага минимум и максимум. Признава – имал съм месеци, в които не съм прочел и една книга и други, в които съм правил само това.
Купуваш ли книги втора употреба?
Преди повече, сега по-малко. Всяка книга си носи историята. Обичам да сме на чисто двамата. Дори миризмата на печат изчезва. Затова бързам да си я подуша аз, за да ми я измирише някой друг.
Намирал ли си книга на улицата/в метрото/в парка?
Май не съм… Наистина не помня.
Как ще изглежда книгата след 20 години?
От хартия. Сигурно и електронните четци ще ги има, но хартията си е хартия. Е, може би ще е вече „полупластик“ – като картите за игра на братовчед ми от детството – по-издръжлива, еластична и ненамокряема хартия.
Какво четеш в момента?
„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ – детски роман с черен хумор, пише на корицата, но хумор няма. Има по-скоро хубав и нестандартен разказ в основата си, но като текст не изненадва много.
Вижте още:
„Невероятните приключения на Унки Марлюнки“ на Иван Раденков
Запис от радио FM+ за „Унки пътешества в Космоса“
