Корабът „Виктория“ (1859)
Великобритания: 1859 г.
Дължина: 260 фт (79,2 м)
Ширина: 60 фт (18,3 м)
Дълбочина: 25 фт 10 ин (7,8 м)
Водоизместимост: 6959 т
Такелаж: три мачти, квадратно платно
Механизъм: единично витло, пара; 1000 hp
Въоръжение: 62 8 ин (203 мм), 58 32 пдр, едно 68 пдр оръдия
Екипаж: 1000
Положен през 1855 г., но пуснат в морето едва на 12 ноември 1859 г., този кораб с витло бил забързан към фронтовата линия от пускането на френския параход с три палуби La Bretagne. Френският кораб, Victoria иHowe били единствените построени кораби от този вид.Victoria имал уникален механизъм, с две редици от по четири котли от всяка страна и две димоходни тръби, поставени съответно на амбразура и щирборда. Victoriaбил упълномощен за отплаване в средата на века, когато Британия не била въвлечена в никакви морски войни и затова не срещната вражески действия. През 1864 г. той бил флагмански кораб на средиземноморската флотилия. Ежедневие за кораба били маневри, официални визити и значително време, прекарано закотвен на Гибралтар. Последните години на служба за Victoria били прекарани в родни води, а последното й появяване било на Spithead Naval Review (Спитхед военноморски преглед) през 1867 г. По това време предимствата в артилерийското дело и корпусния дизайн били направили мудния кораб с три палуби да изглежда старомодно. Victoria скоро оправдал разноските си, но не бил разпореден (disposed) до 31 май 1893 г., когато бил продаден след разбиването си.
Корабът „Наполеон“ (1850)
Le Napolеon (EX-LE 24 FÉVRIER, PRÉSIDENT)
Франция: 1850 г.
Дължина: 233фт (71м)
Ширина: 53фт 2ин (16,2м)
Дълбочина: неизвестна
Водоизместимост: 5040т
Такелаж: три мачти; квадратно платно
Механизъм: единично витло, пара; 900хп
Въоръжение: 90 оръдия
Екипаж: неизвестен
Френският дизайнер Stanislas Dupuy de Lôme бил един от най-брилянтните и иновативни морски инженери на 19в. Той успял да превърне френските флотски власти в ранни варианти на парни военни кораби, задвижвани с витло. През 1847 г. бил назначен екипаж на кораб на Dupuy de Lôme с новаторски дизайн – с два комина и две палуби. Предопределен да бъде водач на набор от девет, това бил съд, който да създаде нова епоха. Положен като Le 24 fеvrier, после преименуван на Prеsident, неговите следващи имена разкриват променливото положение на местните политици. Това бил най-големият военен кораб в корабостроителницата при Toulon на 16 май 1850 г. От самото начало бил плануван като параход с механизъм, от който да се извлича оптимална полза. Той можел да поддържа скорост от 14 възела под пара и правел много дълги курсове само на пара. Napoleon и неговите посестрими лодки допринесли за френския военноморски престиж, но след Кримската война от 1853-56 г., през която Napoleonучаствал в бомбардировките на руските крайбрежни крепости, вече почти не влизали в употреба. След Кримската война корабът правил многобройни пътувания до френските васални страни и колонии с мисия „да покаже флага”. Napoleon бил зачеркнат от списъка през 1876 г.
Корабът „Великобритания“ (1843)
Великобритания: 1843 г.
Дължина: 322 фт (98,1 м)
Ширина: 50 фт 6 ин (15,4 м)
Дълбочина: 16 фт (4,9 м)
Водоизместимост: 3270 т
Такелаж: шест мачти; втората мачта е с квадратно платно, всички други са със съоръжения в предната или около кърмовата част.
Механизъм: единично весло; четири цилиндрични парни машини
Екипаж: 350 пасажера, 300 екипаж
Товар: 260 пасажера, обичайни стоки
Маршрути: трансатлантически, Великобритания- Австралия, Великобритания- Сан Франциско.
Както всички кораби на I K Brunel, Great Britain бил постижение, което създало епоха: най-големият създаден железен кораб до момента; първият пратен за плаване в дълбоки води; първият управляван от витло; първият парен кораб, който прекосил Атлантическия океан. Пуснат в море през 1843 г. в Bristol, той въплъщавал много качества, които в последствие станали стандартни. Дори когато бил закотвен близо до Belfast Lough през септември 1846 г. и останал там девет месеца, той бил оттеглен в поправимо състояние; това било едно от многото доказателства за предимството на железния корпус. Great Britain бил замислен като параход с гребла, ноBrunel променил плановете си и това наложило необходимостта от парни машини. В крайна сметка корабът бил задвижван от локомотиви с четири цилиндри, всеки от които бил с диаметър 7 фт 3 ин (2,2 м); витлото било с шест крила (по-късно редуцирани до три) (blades) и било с диаметър 15 фт 6 ин (4,7 м). Локомотивите задвижвали съда в девет възела. Въпреки това Great Britain все още бил оборудван с шест мачти, носещи около 15000sq фт (1400sq м) корабно платно (sail); всички мачти били със съоръжения в предната или около кърмовата част, освен втората, която поддържала ярдове за определяне на курса и марсел. На 26 юли 1845 г. Great Britain направил първото си плаване – от Ливърпул до Ню Йорк – за 14 дни и 21 часа. След заземяването/закотвянето му неговите собственици, the Great Western Steamship Co, го продали; през 1852 след тригодишно изваждане от употреба и вече оборудван с четири мачти, витло с три крила и нови локомотиви Great Britain бил пренасочен към Австралия. Мачтите били редуцирани до три през 1853 г., после през 1877 г. локомотивите били премахнати, корпусът бил обвит в дърво и корабът служел за превозване на товари между Британия и Сан Франциско. При третото насочване на кораба към външния свят той бил обявен за негоден за употреба на пристанище Stanley, Falkland Island, през февруари 1886 и се превърнал в несгоден кораб за складиране.
Корабът „Конституция“ (1797)
САЩ: 1797 г.
Дължина: 175 фт (53,3 м)
Ширина: 43 фт 6 ин (13,3 м)
Дълбочина: 22 фт 6 ин (6,9м)
Водоизместимост: 2200 т
Такелаж: три мачти; квадратно платно
Въоръжение: 20 32 пдр, 34 24 пдр оръдия
Екипаж: 450
Една от група от три извънредно големи и добре въоръжени фрегати, построената вBoston Constitution, и нейните сестри President и United States, макар официално да били класифицирани като съдове с 44 оръдия, фактически имали по две палуби с общо 50 оръдия. Фрегатите били много ценени и Constitution имала големи заслуги в американския сблъсък с Barbary States, където като флагмански кораб на средиземноморския ескадрон далеч превъзхождала пиратските кораби със своите скорост и артилерия; от 1809 г. фрегатата служела със северноатлантическия ескадрон. В англо-американската война от 1812 г. американските фрегати били от по-висок клас отколкото британските съответствия. В началото капитаните на английските фрегати не си дали сметка за това и поемали уверено предизвикателства. Под командването наIsaac Hull, след тридневно преследване през юли 1812 г. Constitution се измъкнала от засада на британския ескадрон. На 19 август тя се сблъскала с HMS Guerriere на Grand Banks и след кратка, но свирепа акция в близък обсег оставила британската фрегата безпомощна и със съборени мачти, твърде разрушена да бъде взета като награда. След това Constitution спечелила прякора „Стария броненосец”. През декември 1812 г., вече под управлението на капитан Willian Bainbridge и на път към Южния Пацифик, тя набързо се справила с HMS Java с 38 оръдия и после се върнала в Бостън за поправка. През февруари 1815 г., след като войната официално приключила, тя пленила два малки кораба на краля – HMS Cayne и HMS Levant. Поддържана както обикновено в продължение на шест години след войната, тя отново служила в Средиземно море между 1821 г. и 1828 г. През 1830 г. била вписана в списък за разрушаване, но настъпил национален протест, а Oliver Wendell Holmes написал прочутата поема „Старият броненосец” (“Old Ironsides”). Фрегатата отново била поправена и изпратена на служба на позициите, познати й отпреди. През 1844-46 г. Constitution тръгнала на околосветско плаване. По време на Цивилната война тя служила за тренировъчен съд и продължила тази си роля след преустройване до 1881 г., когато все още във флотския списък, станала съд за посрещане на новопостъпващи в служба. През 1897 г. била преместена в бостънското пристанище, за да бъде съхранена като национално наследство. Все още екипирана и в американската флотилия, а и засега най-старата по вида си, Constitutionправи ежегодна обиколка на пристанището на всеки 4 юли.
Корабът „Stantissima Trinidad“ (1769)
Испания: 1769 г.
Дължина: 200 фт (60,1 м)
Ширина: 62 фт 9 ин (19,2 м)
Дълбочина: неизвестна
Водоизместимост: 4572 т
Такелаж: три мачти; квадратно платно
Въоръжение: 130 оръдия
Екипаж: 950
Построен в Havana, Santissima Trinidad бил най-големият военен кораб на 18 в. Той взел участие в битката приCape St Vincent,управлявана от Nelson. Капитан Saumarez вHMS Orion заставил да бъдат заличени цветовете му, но Адмирал Jervisсигнализирал на флотилията си иSantissima Trinidadуспяла да се размине. Следващата акция на кораба била на 21 октомври 1805 г. приTrafalgar, където развявал флага на контрадмирал Cisneros; бил строен във френско-испанската фронтова линия право пред Bucentaure и бил в центъра на битката, когато британските кораби пробили защитата им.
Корабът „Виктори“ (1765)
Великобритания: 1765
Дължина: 186 фт (56,7 м)
Ширина: 51 фт 10 ин (15,8 м)
Дълбочина: 21 фт 6 ин (6,5 м)
Водоизместимост: 2162 т
Такелаж: три мачти, квадратно платно
Въоръжение: 100 оръдия
Екипаж: 850
Положен през 1759 г. в Chatham Dockyard и завършен през 1765, Victory, първи със 100 оръдия, не бил пуснат във вода до 1778г., когато Франция се съюзила с американските колонии. В продължение на три години това бил флагманският кораб на Channel Fleet под командването на Адмирал Keppel, взимайки участие в нерешителното отблъскване наUshant на 23 юли 1779 г. През декември 1781 г. корабът пленил френски конвой в същата област. Под командването на Адмирал Lord Hawe бил флагмански кораб, когато британците вдигнали обсада на Гибралтар през 1782 г. С края на американската война за независимост Victory бил изваден от употреба до 1792г., когато за облекчение на много офицери, заплащани наполовина на суша, кралската флотилия отново била готова за война. Корабът бил изпратен до Средиземно море като флагмански кораб, първо при Адмирал Hood, после през 1793 г. при страховития Sir John Jevris, който постигнал сразяваща победа над испанците на 14 февруари 1797 г. като извадил от строя вице-флагманския им кораб, Principe de Asturias. Victory се върнал в Англия през 1798 г. и бил превърнат в болничен кораб, основан в Chatham. Между 1800 г. и 1803 г. бил ремонтиран, губейки своите стари отворени балкони на кърмата, и на 18 май 1803г., готов да се завърне в Средиземноморието с капитан Hardy, корабът издигнал флага на Адмирал Lord Nelson. Между 30 юли 1803 г. и битката при Trafalgar, Nelson прекарал само 25 дни извън кораба. Задачата била да удържи френската флота в Toulon, но през януари 1805 г. Адмирал Villeneuve успял да се промъкне покрай британците, върнал се и отново напуснал пристанището на 30 март. Корабите на Nelson го преследвали през Атлантическия океан, но Villeneuve стигнал до Cadiz и останал там с испанската флотилия, блокирана от британците. На 19 октомври било сложено начало на битката.Nelson разделил флотата си на две, като той самият останал на борда на Victory, а вицеадмирал Collingwood бил на борда на Royal Sovereign. Смелата тактика на Nelsonизложила Victory на вражеска стрелба за 45 минути, докато си проправил път през френската фронтова линия, откривайки опустошителен огън по кърмата на Bucentaure,флагманския кораб на Villeneuve. Заставайки успоредно до Redoutable, Nelson, изцяло облечен с униформата на квартердек на Victory, бил застрелян от мускетар. В 14:30 корабът излязъл от битка; два часа по-късно, знаейки, че е спечелил решаваща победа,Nelson починал. Разрушеният кораб бил изтеглен до Гибралтар, после сам се отправил към Англия с тялото на Nelson и достигнал Spithead на 5 декември и Sheerness на 22.Victory бил поправен и изпратен да служи като флагмански кораб на адмирал Saumarez в Балтика, оставайки там до 1812 г. с изключение на един ескорт до Испания. През 1812 г. корабът бил освободен, но останал в кралската флотска корабостроителница на пристанището като флагмански кораб на главнокомандващия флота.
Корабът „Royal George“ (EX-ROYAL ANNE) (1756)
Великобритания: 1756 г.
Дължина: 178 фт (54,3 м)
Ширина: 51 фт 10 ин (15,8 м)
Дълбочина: 21 фт 6 ин (6,6 м)
Водоизместимост: 2047 т
Такелаж: три мачти; квадратно платно
Въоръжение: 28 42 пдр, 28 пдр, 28 12 пдр, 16 6 пдр оръдия
Екипаж: 850
Един от първите шест най-авторитетни кораба за кралската флота бил построен между 1750 г. и 1790 г. Бил положен като Royal Anne през 1746 г. Екипаж бил назначен през 1756 г. в началото на седемгодишната война, като корабът фактически прекарал целия период в блокада на Brest. На 20 ноември 1759 г. това бил флагманският кораб на адмиралHawke, когато британската ескадра излязла от убежище в Torbay, за да се сблъска с 21 френски кораба под управлението на вицеадмирал Comte de Conflans. Французите се опитали да се завърнат в Brest, но Hawke ги последвал в Quiberon Bay и ги принудил да се бият. Royal George нападнал френския флагмански кораб Soleil Royal и потопил Superbe с един опустошителен залп. Изведен от употреба след войната и върнат обратно в морето през 1778г., корабът бил в служба до 29 август 1782г. На този ден корабът се преобърнал и потънал, удавяйки около 800 души.