Свикнахме с мисълта, че мама е най-близкият и скъп човек в света. Свикнахме да мислим, че любовта й няма граници и въпреки това, майките винаги намират с какво да ни изненадат и разплачат. Открихме 7 истории, които го доказват. Прочетете ги и се обадете на мама.
- Когато бяхме на 8, често заспивах с мама в поза „лъжичка“. Тя ми казваше: „Сядай на коленете ми“ и аз заспивай в невероятното чувство за комфорт и щастие. Сега съм на 36 и заспивам така с моята дъщеря. Чувството е просто невероятно…
- Връщах се една вечер от университета. Времето ужасно – много студено, вали дъжд, батерията на телефона паднала, с две думи, всичко е против мен. Качвам се по ескалатора на нашата спирка, а най-горе стои мама с два чадъра в ръцете. Тя видяла дъжда, не е знаела как съм облечена, не ме открила по телефона и решила да ме чака на спирката. Час и половина се е вглеждала в лицата на хората, докато не съм се появила аз.
- С мама живеем в далечни квартали. Разболях се от шарка. Седя у дома, сама, мама не може да дойде, защото също не е карала шарка. Днес се събуждам от звънец на вратата. Отварям, няма никой. А на дръжката торбичка със сладко и термос с какао и бележка: „За щерката“.
- Аз съм педиатър в поликлиника. Преди няколко дни дойде момче на 12 години, без родители или други възрастни. Всичко ми разказа – от какво е боледувал, какви лекарства е взимал, какви бележки му трябват. Много ясно и точно. Без присъствие на родители, не мога да преглеждам болния, но аз все пак го прегледах и му дадох всички бележки. След час дойде майка му и разказа, че всъщност много иска да научи децата си да бъдат самостоятелни – изпраща ги в поликлиника или в училище, а сама като шпионин, върви след тях, за да не се загубят. Каза, че иска да ги научи да се справят с живота, в случай, че нещо й се случи и те останат сами…
- Пътувах наскоро в автобуса. Качва се млада майка с бебе, слага го на седалката до нея и с невъзмутим вид му слага калцуни. Оказа се, че го прави, за да не може дребосъка да изцапа околните, докато подскача на седалката…
- Когато тях малка и ме водеха да ми бият инжекции, имаше една медицинска сестра, която ми казваше: „Ако не плачеш ще ти дам плюшена играчка.“ Аз никога не плачех и винаги взимах играчките вкъщи, толкова много ги събрах и все толкова хубави и меки. А наскоро, вече навършила 20 научих, че играчките ги е купувала майка ми и се е уговаряла с медицинската сестра на тази „измама“, за да не плача.
- Разделих се с моя любим. Бяхме заедно 4 години и всичко свърши, а болката е нечовешка, плача във възглавницата всяка вечер. Но мама е винаги наоколо. Тя звъни да ме пита как е работния ден, записва ми час за масаж, фризьор и маникюр и ме влачи по музеи. Мама винаги има време да говорим. И всичко разбира. И не ме пита със съчувствие: „Как си?“. Тя знае, че е зле и помага да го оправя.
Източник: Vk
Снимка: Theprettyblog