Ползата от четенето е всеизвестна. Обичаме да четем, за да се пренесем в нови светове, за да видим живота през очите на другите, за да натрупаме и някакъв вид мъдрост. Попадаме сред изключително интимния свят на героите, което ни кара не само да ги заобичаме или да ги намразим, но и да видим себе си в тях.
В изминалите векове са били описани безчет книжни „плъхове“, с които мнозина от нас се отъждествяват. Макар да е невъзможно да се изброят всички те, ще подбера някои, които са любими на мнозина, включително и на нас.
1.Елизабет Бенет, „Гордост и предразсъдъци“ (Джейн Остин)
Вярно е, че Джейн Остин ни предлага пъстър букет от герои, които обичат да четат, но Лизи ми е любимка. Нейният остър ум и сила на характера със сигурност са били подкрепени от прочетените книги, което, в известна степен, й помага да завладее вниманието и любовта на джентълмен като мистър Дарси. Макар да е от една по-бедна прослойка, Лизи Бенет е пример, че здравата връзка с литературата може да отвори много врати.
2. Скаут Финч, „Да убиеш присмехулник“ (Харпър Ли)
Любовта на малката Скаут към четенето е дошла от примера на баща й – адвокатът Атикус Финч. Като начетен и образован мъж, той познава уроците и емпатията, която великите книги събуждат у човек, затова и Скаут намира утеха в тях. Всеизвестно е, че любовта към книгите идва първо от примера в семейството.
3. Лизел Мемингер, „Крадецът на книги“ (Маркъс Зюсак)
Зюсак успява да уцели точно това слабо място у всеки читател, което да разпали още повече любовта му към книгите. По време на Втората световна война е било изключително трудно да се сдобиеш с книга, която да не е повлияна от фашистката идеология. Затова малката Лизел е вдъхновяващ пример, защото започва да ги краде от заможен съсед и в онези трудни времена това е било нейното спасение. В „Крадецът на книги“ именно книгата е издигната на пиедестал и дори обожествена, благодарение на Лизел.
4. Хейзъл и Огъстъс, „Вината в нашите звезди“ (Джон Грийн)
В тази трогателна история на две болни деца, съзираме една любов, която отчасти е породена именно от любовта към четенето. Една книга, оставила дълбок отпечатък в съзнанието на 16-годишната Хейзъл, помага двамата герои да се сближат и тяхната връзка да „разцъфти“. Любимият роман на Хейзъл и неговият откачен писател са в основата на целия сюжет във „Вината в нашите звезди“.
5. Хърмаяни Грейнджър, поредицата „Хари Потър“ (Дж. К. Роулинг)
Хърмаяни може да бъде наречена „зубър“ или „многознайко“, но тя е истинско доказателство, че силата на писменото слово може много да помага и в реалния живот. Без нейната героиня и постоянните й остроумия, поредицата за магьосника Хари Потър нямаше да е същата. Сигурна съм, че именно Хърмаяни е вдъхновила множество деца по света да посегнат и към други книги, различни от тези за малкия Хари.
6. Матилда, „Матилда“ (Роалд Дал)
Матилда е едно необикновено дете, ненаситно да чете все повече и повече, което се оказва истински гений. Роалд Дал я поставя в семейство на прости и груби хора, които са зомбирани от телевизията и гледат с презрение на всякакво интелектуално развитие. В сърцето на тази история обаче е любовта на Матилда към книгите и нейната сила да отстоява тази любов.
7. Мартин Идън, „Мартин Идън“ (Джек Лондон)
Героят на Джек Лондон се влюбва в аристократка, но като прост работник не може да я впечатли с нищо, освен с огромната си физическа сила. В един момент обаче, той разбира, че това не е достатъчно и започва да чете във всяка възможна свободна секунда от времето си. Дори напуска тежката си работа, за да чете, но и да пише разкази. Отдаден на мечтата да спечели сърцето на любимата, като стане писател, Мартин в крайна сметка осъзнава, че книгите са му дали много повече, отколкото е предполагал – самосъзнание.
Автор: Веселина Стефанова
Източник: tazikniga.com