Приказките. Заслушваме се в тях от първите месеци на живота си и не спираме да ги търсим дори, когато пораснем и напуснем детската стая. Дори мама да не ни чете вечер, ние не спираме да се възхищаваме на кратките истории с поука и насърчение. Една красива притча може да преобърне целия ни живот и да усмихне деня ни. Събрахме 5 мъдри истории, след които се живее по-красив. Насладете се.
За другата гледна точка
Царят бил влюбен в Сабрина, жена от простолюдието, която направил своя последна съпруга. Един следобед, когато царят бил на лов, пристигнал пратеник и съобщил, че майката на Сабрина е болна. И макар да било забранено да се използва личната каляска на царя — нарушение, което можело да й коства главата, — Сабрина се качила в нея и се отправила към майка си.
Като се върнал от лов, царят бил осведомен за станалото.
— Нали е прекрасна? — рекъл той. — Това е истинска синовна обич. Не се е поколебала да рискува живота си, за да бъде до майка си. Прекрасна е!
Друг път, когато Сабрина седяла в градината на двореца и ядяла плодове, се появил царят. Принцесата го поздравила и после отхапала последната праскова от кошницата.
— Изглеждат хубави! — рекъл царят.
— Хубави са — отвърнала принцесата. И като протегнала ръка, подала на своя любим последната праскова.
— Колко ме обича! — споменал по-късно царят. — Сама се отказа от удоволствието, за да ми даде последната праскова от кошницата. Не е ли чудесна?
Минали няколко години и кой знае защо, любовта и страстта в сърцето на царя охладнели.
Седейки до най-добрия си приятел, той му казал:
— Никога не се е държала като царица. Нима не наруши забраната и не се качи в каляската ми? И освен това помня, че веднъж ми даде нахапан плод.
За близките ни
Съществува легенда, според която в стари, прастари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба… Всички били заети.
Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:
— Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ помислил, пък им дал тесто и казал:
— Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва — закръгленка, слаба, висока, малка… Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.
След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:
— Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата. Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена. След време Господ се върнал и на момента се разгневил:
— Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал — на когото каквато се паднала.
Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.
За сравнението
Един човек починал и понеже бил праведен, отишъл в Рая. Там било прекрасно — зелени поляни, обсипани с цветя, вечна пролет, изобилие от всички блага. Дълго се радвал праведникът на своята участ, но един ден го заглождило любопитството и казал на Бог:
— Господи, позволи ми да видя Ада!
Съгласил се Бог и му отворил небето, за да хвърли поглед към грешниците и техните мъчения. Каква била изненадата на праведника, когато видял абсолютно същата картина, както и в Рая — прелестна природа, изобилие на блага… Единствената разлика била, че всички хора, които били там, изглеждали изключително нещастни, плачели и страдали от участта си.
— Защо плачат, Господи? — попитал праведникът. — Не виждат ли, че живеят в Рая като нас?
— Не — отвърнал Бог. — Те си мислят, че нищо не им е дадено. Те вярват, че в Рая е съвсем различно и много по-хубаво. Това е единствената разлика между вечното райско блаженство и адските мъки.
За прибързаните оценки
Лекарят тичаше по коридора на болницата, беше повикан по спешност за операция. Пристигна по възможно най-бързия начин, преоблече се и се запъти директно към операционния блок. Пред отделението бащата на момчето в операционната се разхождаше нервно напред-назад.
Виждайки доктора, мъжът започна да крещи:
— Защо се забавихте толкова? Не знаете ли, че животът на сина ми е в опасност? Нямате ли чувство на отговорност?
— Съжалявам, дойдох по-възможно най-бързия начин, след като ми се обадиха. Моля ви да се успокоите и да ме оставите да си свърша работата – усмихнато отговори лекарят.
— Да се успокоя?! Какво би се случило, ако вашият син лежи на операционната маса, сега? Ще бъдете ли спокоен? Ако вашият син умира, докато чака лекар, какво ще направите? — ядосано крещеше бащата.
Лекарят отново се усмихна и отговори:
— Ние ще направим всичко, което е по силите ни за сина ви. И с волята на Бог се надяваме, че ще успеем да го спасим. Молете се за живота на сина си.
— Да давате съвети, когато не сте пряко засегнат, е лесно – промълви бащата.
Операцията продължи часове, след което лекарят излезе щастлив от операционната:
— Операцията мина добре. Синът ви ще се оправи – каза лекарят и без да дочака отговора на бащата, продължи – Ако имате някакви въпроси, обърнете се към сестрата, моля.
— Но защо е толкова арогантен? Той дори не изчака няколко минути, за да го попитам за състоянието на детето ми! – недоволстваше мъжът пред приближаващата сестра.
По лицето на медицинската сестра се стичаха сълзи. Тя му отвърна:
— Синът на лекаря загина вчера при пътен инцидент. Той беше на погребение, когато му се обадиха да дойде да оперира сина ви. И сега, след като спаси живота на детето ви, той си тръгна, за да се върне на погребението.
За любовта и приятелството
Срещнали се веднъж Любовта и Приятелството.
Любовта надменно попитала:
— За какво си нужна на света ти, след като ме има мен?
Приятелството отвърнало:
— За да връщам усмивката там, където ти оставяш сълзи…
Източник: Gnezdoto