Говоря за Теодора Димова като за Космос, защoтo за мен тази жена и енергията, която тя носи в себе си е необятни и безкрайни. Потъвам във всеки неин роман и под множеството пластове сюжет, откривам нови и нови идеи и размисли. След всеки прочит. След всяко преосмисляне. Миналата година я видях. Вървеше точно до мен по време на една от безкрайните ни вечерни „разходки“ от Министерски съвет до НДК. Държеше знаменце и беше сама. Вглъбена и красива. Аз също бях сама. Някак случайно се получи да се озова сама на протест и ми стана двойно по-хубаво. Крачехме с тази мъдра жена една до друга – тя – без да си дава сметка колко важни моменти сме „преживяли заедно“, аз – замислена за нея, протеста и самотата, която за пореден път обикнах.
Преди броени дни гледах и четях куп нейни интервюта и си припомнях колко важно беше това лято именно с подкрепата на интелигенцията. Посегнах отново към Теодора покрай литературния клуб Greenwich Book Club и разговора за последния й роман „Влакът за Емаус“, а покрай него подбрах пет прекрасни цитата на Теодора от различни интервюта давани в медиите. Прегърнете ги. Истински са.
„Чудеса има. И място за чудеса винаги има. Чудеса се случват непрестанно, но вече споменах за девалвацията на духовните ценности. Това вече е проблем на нашите сетива, които огрубяват все повече, на нашето съзнание, на нашата ценностна система. Днес всичко се обяснява със случайност или съвпадение. Днес в нашия бит има много повече пошлост, отколкото преди век например. Чудеса се случват ежедневно, но повечето хора не ги забелязват. Днес хората се впечатляват от фокуси.“
Писателката Теодора Димова: Окаяна и жалка е съдбата на купените хора!, в. Труд
„Животът в България много загрубя. Ние сме под огромно напрежение, което дори и не съзнаваме. От време на време, когато на някого изгорят бушоните, всеки си дава сметка, че тук се появиха най-първичните инстинкти, които не се омекотяват с никаква нравственост или морал. Не че липсва любов. Но между нас има всеобщо безхаберие. Толкова се отплеснахме в стремежа си да оцелеем физически, че забравихме стремежа си да оцеляваме в духовен план.“
Теодора Димова: Забравихме да оцеляваме духовно, сп. Тема
„Думите са едно, делата – съвсем друго. Винаги съществуват два гласа, два пътя. Единият глас казва, че благоденстващите са силните, безочливите, грубите. А другият глас съвсем тихо нашепва, че смирението, кротостта, топлотата, приятелството, уважението и почитта към другия са важните. През тях идва радостта. Истинската радост, а не удоволствието, забавлението, кефа. И всеки трябва да направи избор между тези два гласа.“
Теодора Димова: Българите от времето на баща ми са били по-различни от нас. Погледнете лицата им, e-vestnik
„Да – казва Теодора по темата на “Жената днес” за насилието, – най-голямата вина пада върху майките. Защото едно дете е най-важното нещо, няма по-важно от него. Особено до 14-ата си година то трябва да знае, че е най-важно, трябва да е обгърнато в пашкул от любов, в който е предопределено да живее. Трябва да живее в радост, топлина, смях и добронамереност. Когато тези неща ги няма, когато семейството не ги създаде, детето започва да се чувства много самотно и оголено като нерв и поема отрицателните енергии от обществото ни, няма сили да се справя с тях, не знае как да го направи. Агресията минава през него. Това е обяснението на детското насилие.“
Теодора Димова, която разтърси утробите, ladyzone.bg
„Борбата с гордостта и себелюбието е най-важната, най-тежката битка. Малко са хората, които водят подобна битка. Напротив, като че ли колкото повече се разраства егото им, толкова по-добре се чувстват. Парадирането със самочувствие – нещо толкова грозно – е белег за успешност, за сила, а проявата на смирение и отстъпчивост – признак за слабост. Всеки крие слабостите и немощите си дори от собствените си очи, защото е провал да бъдеш слаб и немощен. И именно заради това криене не може да се пребори с тях и те все повече се задълбочават.“
Знаци по пътя, Capital Light
Прочети още:
12 мисли на Лев Толстой
30 цитата от „Лавина“ на Блага Димитрова
