Януари месец е странен. Някак точно той е най-наситен с обещания и зададени задачи, които си намислихме в новогодишната нощ и с малките дребни разочарования, че за няколко часа не ни се получава да станем по-отговорни и да започнем със спорта 3 пъти в седмица. През януари реших да чета книги за душата и за човечността. Няма значение колко от обещанията към себе си сме изпълнили и дали сме качили летвата до невъзможната височина, няма значение дали сме постигнали преизпълнили плана и с колко точно е набъбнала сметката ни за последните 30 дни, важното, драги мои, е по пътя да оставаме х о р а. Вярвам, че тези 5 книги, които определям като най-горчиви и полезни за идния месец, ще ни помогнат да се запазим.
1. „Какво знам със сигурност” на Опра Уинфри
Името „Опра” е магия. Има ли нещо неказано и ненаписано за тази жена? Тя е милиардер и заема всички възможни класации на успели жени в света, но винаги съм се впечатлявала много повече от нейната женска половина, умееща да създаде уют дори в телевизионното студио и вярваща, че молитвата спасява душата. Опра Уинфри е огромен човек с гигантска душа. За своя 60-годишен живот тя не създава семейство и няма деца, но насочва енергията и таланта си да създаде разкошни медийни продукти и да помогне на хиляди хора. Вярвам, че мнозина от нас мечтаят да се срещне Опра и да се докоснат до нейния успех и до нейната мъдрост, с която направи 25 успешни сезона на своето шоу и с която вече 4 години ръководи собствената телевизия, списание и радиомрежа. В „Какво знам със сигурност”, сборник с материали, публикувани в едноименния раздел на нейното списание, Опра споделя себе си. Прави го искрено, топло и така, че да й повярваш с всяка клетка на тялото си. И ако някога сте мъничко и по човешки самотни или просто имате нужда от приятел за смислен разговор, можете смело да се обърнете към този сборник, гарантирам ви го, Опра няма да ви подведе.
2. „Лавина” на Блага Димитрова
Колко е трудно да разсъждаваш за един философски роман! Затова ще спра да опитвам и да трия думите. „Лавина” на Блага Димитрова е гигант. Книгата, която ще четете отново и отново и която ще търсите в определени моменти. Тя е красива и мъдра, тя е жестока и меланхолична. Изкачването на върха, постигането на планирани цени, взаимоотношенията в група, в двойка, в себе си… Няма тема, която романът да не осмисля и за която да не говори. Сякаш заедно с него изкачвате пътя на горе и спорите, а след това оставате затрупани под лавината и размишлявате, за да започнете новия живот с първата глътка на спасителния въздух. Всяко осмислено начало е трудно, а романът-поема на Блага съвсем не е тук, за да ни съжалява. Той е тук, за да казва истината в очите, дори да не е удобна и дори да боли. Той е тук, за да напомни, че целите не са по-големи от хората, че 11 загинали алпинисти не струват, колкото егоцентризма на един, че любовта не избира и не пита… „Лавина” ще ви затрупа с въпроси и ще вървите замаяни по улиците, но това е положително пречистване. След него в душата ви ще настъпи пролет и любовта ще разцъфне. Знам го от личен опит…
3. „Все още Алис” на Лиса Дженоува
Животът на една жена се дели на малки или по-големи периоди – пубертет, майчинство, кариера, болести. Именно последният е моментът, който никога не планираме и който винаги идва неусетно и без значение дали домът ви е пълен с награди, а душата с признание. Никой не е застрахован. Дори 50-годишната Алис Хаурд, професор по когнитивна психология с 25-годишен стаж на преподавател и изследовател в Харвард. Иронията е безмилостна, защото ранната форма на Алцхаймер, която Алис приема по наследство, разрушава именно когнитивните способности на мозъка й. Три години след поставената диагноза имената на познатите са напълно заличени от живота й, а близките са едва разпознаваеми. Така изглежда нейната история в един абзац. Прочети повече.
4. „Синята брада” Амели Нотомб
Всеки роман на Амели Нотомб е събитие. Тази ексцентрична белгийка е като магнит за търсещите разнообразие в литературата. И тя определено задоволява много вкусове, но не това е причината да включа романа й в тази класация. Никога не съм и ще продължа да не харесвам приказката за „Синята брада”. Намирам я за твърде зловеща, тежка и натоварваща и за детската психика, и за тази на възрастните. Изглежда ми като история, вдъхновена от криминалните страници на вестниците, но Амели успява да погледне отвъд убийствата. Само неординарният начин на мислене може да види човешкото в душата на един убиец, да зададе въпроса „Защо?” и да бъде така търпелив да чуе отговора докрай. Харесва ми новата и модерна интерпретация на приказката, която дава право на богатия благородник да има собствен (не зловещ!) глас в тази история. Харесва ми и цялата книга. Защото всички повтаряме как трябва да мислим „извън рамките” и да живеем „извън зоната си на комфорт”, но истината е, че не го правим. Обичаме удобството и знанието къде се намира всеки предмет и какво можем да очакваме от една история. Е, с Амели никога не знаеш. И това й е хубавото…
5. „Всичко започва от детството” на Стела Даскалова
Признавам, (при това без да съм родител) „Всичко започва в детството” на Стела Даскалова хич не се чете лесно. А и как би могло да бъде – оказва се, че на всяка крачка родителите са подложени на тестове и предизвикателства. Но от друга страна, ако се фокусираме върху едната прехрана и обличане на детето ни, по-добре е да си вземем куче. Или костенурка. Тя поне може да се скрие в черупката си, когато не й изнася да ви слуша. А детето няма къде да бяга. То разчита на вас и вашите взаимоотношения към него, и един към друг, са тези, които неизменно ще се заложат като модел на поведение в малкото му растящо мозъче. Няма как иначе. То си има само вас – гледа ви, копира ви, обича ви и ви приема, дори да му се карате без особени причини, вместо да седнете и да обсъдите проблема и лошата му постъпка. Може да обсъдите и какво е „добро”, и какво е „лошо”, като в стиховете на Маршак, а може по принцип, да си въведете правило – да г о в о р и т е редовно с децата си. Специалистите казват, че това ще ви помогне да избегнете крещенето и ще ви създаде вечно приятелство с тях. Прочети повече.
