На 20-ти юли ще се навършат точно 40 години от първото в историята на космонавтиката кацане на Марс. Днес, цели четири десетилетия след благополучното спускане на „Вайкинг 1“ в т.нар. Златна равнина (Chryse Planitia) на Червената планета, учените продължават да се чудят какво точно показват резултатите от изследванията. Някои изследователи от екипа на НАСА и до ден днешен вярват, че „Вайкинг 1“ е открил живи организми.
Тази снимка е направена на 20 юли 1978 година от спускаемия апарат на автоматичната междупланетна станция „Вайкинг 1“, точно две години след кацането. Photo credit : NASA
В днешната статия ще ви разкажа любопитната история на марсианските изследователски мисии „Вайкинг“.
В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век НАСА преминава през своя златен период. Роботизирани апарати вече са се отпратили към близките планети и човек лети до Луната! Агенцията има големи амбиции за Марс и планира да проведе програма „Вояджър“ (да не се бърка с изследователската програма, носеща същото име, до Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун). За марсианската програма „Вояджър“ е предвидено да се използват мощните ракети „Сатурн 5“. Но по това време хората не спират да се оплакват, че НАСА харчи прекалено много пари за данъкоплатците и сред много призиви да се съкратят разходите, бюджетът на агенцията е орязан и програма „Вояджър“ е пратена в забвението. Вместо това е инициирана малко по-скромната програма „Вайкинг“, при която се планира изпращането на два комплекса от орбитални и спускаеми апарати с ракетите „Титан IIIЕ“.
След разработка, продължила няколко години, НАСА благополучно изстрелва „Вайкинг 1“ на 20-ти август 1975 година и „Вайкинг 2“ на 9-ти септември същата година. Орбитално-спускаемият комплекс на „Вайкинг 1“ влиза в орбита около Марс на 19-ти юни, а този на „Вайкинг 2“- на 7-ми август 1976 година.
До този момент както САЩ, така и СССР имат известни успехи по отношение на Марс. И двете държави са изпратили облитащи и орбитални сонди. През 1971 година една съветска сонда дори успява да достигне до повърхността на планетата, но преустановява контакт със Земята само 14.5 секунди след кацането. През това кратко време дори не успява да изпрати детайлна снимка (вижте статията на КОСМОС БГ, разказваща историята на „Марс 3“). Програма „Вайкинг“ трябва да осъществи успешно кацане, при което апаратът не само достига до повърхността, но и изпраща научна информация към Земята.
Първоначално е планирано „Вайкинг 1“ да проведе кацане на Марс на 4-ти юли 1976 година. Датата не е подбрана случайно – тогава гражданите на САЩ празнуват два века от основаването на тяхната държава. Когато обаче пристигат първите снимки от орбиталната сонда на „Вайкинг 1“ след 19-ти юни, ръководителите на мисията осъзнават, че теренът за кацане е твърде стръмен и рисковете за спускаемия апарат са големи. Затова единодушно решават да отложат кацането до намирането на по-подходящо място. На 12-ти юли новото място за кацане е избрано – на разстояние 575 километра от първоначално планираното, но все още в региона на Златната равнина. Взето е решение спускаемият отсек да се отдели от орбиталния и да извърши кацане на 20-ти юли (което съвпада с отбелязването на 7 години от първото пилотирано кацане на Луната).
„Екипът на „Вайкинг“ не познаваше марсианската атмосфера много добре, нямахме почти никаква идея за терена или за скалите, но въпреки това имахме нахалството да опитаме да кацнем меко на повърхността“, спомня си Джентри Лий (източник). „Бяхме както ужасени, така и развеселени. Всички избухнахме в радост и гордост, когато видяхме, че наистина сме кацнали успешно“.
Скоро след кацането „Вайкинг 1“ предава своята първа снимка:
Credit: NASA
На снимката ясно се вижда едно от крачетата на „Вайкинг 1“, разположено стабилно на повърхността – важно нещо, което всеки ръководител на всяка спускаема мисия иска да забележи. Но освен инженерната й стойност, снимката има както научна, така и историческа. Това е първата снимка, получена от повърхността на Марс! Вероятно за някои от учените е донесла разочарование – на нея се виждат единствено пясък и скали. Никакви следи от каквито и да е многоклетъчни организми, с което „Вайкинг 1“ потвърждава – ако на Марс има живот, той най-вероятно е едноклетъчен.
Истинските изненади от мисията пристигат след няколко дни.
Един от експериментите на „Вайкинг 1“ носи името Labeled Release (LR). Най-кратко той може да бъде описан по следния начин: хранителна среда, съдържаща радиоактивен изотоп, се вкарва в почвата на Марс. Ако в нея има микроорганизми, се очаква те да метаболизират храната и да отделят радиоактивен газ (източник). Както експериментът на „Вайкинг 1“, така и този на кацналия по-късно „Вайкинг 2“, отчитат наличието на радиоактивен газ и така д-р Гилбърт Левин и неговият екип от учени стигат до заключението, че живот на Марс има!
Но резултатите от друг експеримент са разочароващи. При този експеримент са взети проби от почвата, нагрети са до 500 Целзиеви градуса и получените газове са подложени на изучаване с Газов хроматограф – мас спектрометър (GCMS). Експериментът показва, че няма съществено количество органични вещества в почвата на Марс. Единствените органични вещества, които са потвърдени, са хлорометан и дихлорометан и те се считат за попаднали вторично от Земята. На практика съгласно резултатите от този експеримент почвата на Марс е по-безжизнена и съдържа по-малко въглерод от стерилните лунни почви, доставени на Земята от астронавтите от програма „Аполо“.
И така, въпросът е поставен и все още стои на дневен ред: има ли живот на Марс?
Крайното становище, прието от НАСА през 70-те години на миналия век, е че Марс е мъртва планета. Вероятно на повърхността й има силен окислител, който, след добавянето на хранителната среда в почвата, я е разградил. Да, отделил се е радиоактивен газ, но всичко се е случило изцяло по небиологичен път. Това становище се подкрепя от по-голямата част от научния свят.
Но не и от Гилбърт Левин. Ученият, който е създал експеримента, изпратил го е към Марс и е анализирал резултатите му, продължава до ден днешен да смята, че е открил живот. Дори и тази година (източник) той е планирал посещение в университета Лулео, Швеция, където вероятно е разказвал за своето виждане за съществуващите днес марсиански микроорганизми.
В този научен спор през последните години се намесва и професор Джуп Хауткуупър. През 2007 година той публикува статия в Astrobiology (източник), където интерпретира отново резултатите на Левин и стига до заключението, че те са съвместими с наличието на живот. Ученият смята, че мисиите „Вайкинг“ са открили живот, но хипотетичните организми вероятно са загинали по-късно поради нагряването, което в комбинация със съществуващия в почвата водороден пероксид е довело до разрушаването на клетъчните стени. Това обяснява защо при по-нататъшни анализи с експеримента Labeled Release не е имало повторяемост.
По-консервативните изследователи не биха се задоволили с такива трудно доказуеми предположения. Те биха използвали т.нар. „бръснач на Окам“ -принцип в науката, съгласно който най-простото обяснение е най-вероятно. Ако даден феномен на Марс може по-лесно да се обясни по някакъв небиологичен път, това е много по-вероятно, отколкото да се предлага по-сложно предположение, което включва хипотетични и все още неописани микроорганизми. Изключителните твърдения имат нужда от изключителни доказателства – и това е напълно вярно за твърдението, че на Марс има живот.
Но въпросът дали има живот на Марс вероятно няма да бъде разрешен лесно и ще има нужда от още проучвания през следващите няколко години. Ситуацията е усложнена и от факта, че след провеждането на програма „Вайкинг“, до началото на тази година нямаше нито една друга биологична мисия, изпратена към Марс. Всички останали успешни мисии, проведени през последните 20 години – „Марс Патфайндър“, марсоходите „Спирит“ и „Опортюнити“, „Феникс“, както и „Кюриосити“, всички те са геологични и изучават/изучавали са геологичната история на планетата Марс, а не нейната биология.
Това ще се промени през следващите месеци и години. През март 2016 година вече излетя руско-европейската мисия „ЕкзоМарс-2016“, която е биологична. След като пристигне в орбита през октомври 2016 година, тя ще търси следи от редки газове в марсианската атмосфера, които се свързват с действието на живи организми. През 2020 година на Марс се очакват да пристигнат и марсоходът на „ЕкзоМарс-2020“, както и марсоходът на НАСА „Марс 2020“. Тези мисии ще обогатят човешкото познание и вероятно ще хвърлят повече светлина върху въпроса дали наистина на Червената планета има живи организми.
Автор: Светослав Александров
Източник: Cosmos.1