Истините не мухлясват с времето. Стойностните неща не се променят, не ръждясват, не се забравят. Вече 43 години романът „Лавина” е любим, търсен и препрочитан. Независимо дали сме страстни планинари или катерим единствено върховете на бясното ежедневие – всеки намира в текста на Блага Димитрова себе си. Бавен и зрял, дума подир дума той ни напомня за стойностните неща и показва верните, но далеч не винаги преки пътища към сърцата на другите и към нашето собствено. Подмамва ни със своето сладкодумие, за да ни затрупа с реалността. Само силните оцеляват, само смелите черпят мъдрост. За вас подбрах 30 цитата, които бодат сърцето и дават ново вдъхновение да цените живота си.
Или поне пръстите на лявата си ръка…
Диря остава, когато се върви по неотъпкано.
Самото отбиване от пътеката е вече характер.
Женската привлекателност е творение на мъжа.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Чувството на отцепената от стадото овца – най-древният страх.
Ако не бе пушекът, как щяхме да усетим чистия въздух?
Поетът е роден самотник. Твърде много мисли и копнее за любов, за да може да я реализира.
Този, който върви напред, се уморява най-много.
Грешките ни произтичат от победата. Повярвахме, че всичко ни е позволено.
Погубва ни древната като света човешка мечта за пряк път.
Да се задържиш изправен на два крака – това е мъката да бъдеш човек.
Колко по-трудно и по-дръзко, толкова по-близко до осъществяването ни. Заедно с всяка стъпка сгазваме страха, стъпкваме колебанието си. Ставаме човеци.
Никой не иска да се покаже по-слаб от другите. Повече се боиш да не бъдеш заподозрян в малодушие, отколкото да изложиш живота си на риск. В групата действат странни закони: вътрешният страх те пази от външния. Боиш се да не се видиш в очите на другите страхлив и жалък.
Слепи и глухи минаваме през света, без да доловим поезията наоколо. Само когато кожата ни се провре през огъня и леда на някакво страдание, в нея се отварят рани като очи и уши. И докато раните не са още заръбнали, ние поемаме през тях на парещи глътки поезията на света.
В безпътицата мисълта търси свои пътеки.
„Зрелост” с общ корен от „зрение”.
Няма време за подготовка, за предпазни мерки. Най-важните мигове ни заварват все неподготвени.
Секунда закъснение може да струва един живот. Колко умират от закъсняла протегната ръка, от закъсняла добра дума, от закъсняла справедливост…
Изхвърли амбициите, честолюбие, суета, злонамерени замисли като излишен товар, който може да те прекатури в пропастта! Остани с леко сърце!
Всеки се стреми са се изкачи нагоре. Зависи къде. Един се катери на висок пост и трепери да не падне оттам. А друг се катери на скала…
– И пак трепери да не падне. Каква е разликата? – присмива се Дара.
– Нищожна. А от това хората са несравнимо различни.
Всеки сам си създава лавина, която ще го погълне.
Гробът на нашите родители ни учи на нежност.
Смешното в този намръщен свят е истинско чудо!
Любов е всичко онова, което е несъвместимо с представите ни с готовите ни модели за нея.
Земята е ревнива и си отмъщава към ония, които се устремяват високо към небето.
Напразни за усилията за търсене на друг път. Повторението винаги ни се струва спасително, а то повтаря старите грешки по нов начин.
Ако ти се струва, че правиш жертви, значи преследваш някаква цел: успех, слава, забогатяване, награди, титли. Изкуството не иска от теб отделни жертви. То те иска цял-целеничък. А това не е жертва, а призвание.
Човекът не си познава възможностите докрай!
Усилията не са били напразни, щом са те довели до поражение – с това ти си победил страха си от поражение.
Всеки иска да бъде първи. Оттам произтичат паданията от скалите, забавянето, връщането от сред път, тъпченето на едно място. Никой не е съгласен да бъде по-назад. Човек още не е дорасъл да бъде втори.
Смехът е вътрешната свобода на човека.
Прочети още:
25 цитата от „Любовта трае три години“ на Бегбеде, които обожавам
5 цитата от „Любов, огромна като катедрала“ на Катрин Панкол
15 цитата от „Любов“ на Елиф Шафак, които обожавам
