Аз и Бегбеде сме заедно от десет години. Една приятелка ми пробута току-що излязлата на български „Любовта трае три години“ с думите: „Това е чудовищно добро!“, а аз в пристъп на младежко доверие се съгласих да опитам с този французин. Получи ни се и сега аз съм тази, която бута книгите му в ръцете на останалите. Слушам критиката за книгите му с половин ухо и не си губя време да й опонирам – отдавна научих, че не всяка книга може да стане общолюбима на цялата нация. Важното е, че нашата връзка с Бегбеде продължава и аз препрочитам книгите му отново и отново за собствено и напълно егоистично удоволствие. Отдавна изгубих първата бройка на „Любовта трае три години“, сигурно някоя приятелка ми е отмъкнала моя екземпляр-среща с този френски мъжкар, но в началото на тази година романът беше преиздаден от издателство Колибри и аз имах повод да се сдобия с нова книга. Нашарих я с цитати, четящите след мен, само добавиха „отбелязките“ и сега тя прилича на учебник „по любов“, в който са отделени важните моменти от изложението. Някои от тях са станали част от речника ми, други си припомням разгръщайки страниците на романа, а в прилив на особена солидарност реших да ги споделя с вас. Четете и се усмихвайте, защото независимо от всичко, дори най-големият циник на Франция публично си призна – любовта съществува. При това повече от три години…
Комарът трае един ден, розата три дни. Котката трае тринайсет години, а любовта три. Това е положението. Най-напред е годината на страстта, после годината на нежността, накрая годината на скуката.
Снобите нямат врагове и затова злословят по адрес на всички са надеждата да си спечелят някой.
В наше време хората, които се занимават с редене на думи, не са смятани за толкова важни, колкото онези, колкото онези, чиито снимки може да се видят по светските страници на списанията.
Човек съжалява онези, които страдат, но никога онези, които причиняват страдание.
Има нощи, когато сънят е същински лукс. Да заспиш, за да се събудиш и отърсиш от лошия сън. Ще ти се това никога да не се е случвало. Ще ти се да натиснеш копчето Delete и животът да започне отначало. Защото, когато караш някого да страда, най-много страдаш самият ти.
Разводът е умствено дефлориране. Поради липса на една „добра война“, която заслужаваме, подобни бедствия (също както да загубиш майка си или баща си, да се окажеш парализиран след автомобилна злополука, да изгубиш жилището си, след като са те уволнили несправедливо) са единствените събития, които ни правят мъже.
Човек се жени по същия начин, както се явява на матура или на изпит за шофьор: във всичките тези случаи той иска на всяка цена да мине пред хората за нормален, нормален, нормален. След като не можеш да бъдеш по-горе от другите, поне да си като тях, за да не се окажеш по-долу. А това е най-добрият начин да разрушиш една истинска любов.
Мъжът е едно ненаситно животно, което се колебае от какво би могло да се лиши. Ако жените бяха по-хитри, щяха непрекъснато да им отказват и по този начин да принуждават мъжете да тичат след тях до живот.
Моята любов е с малка буква, но с широко разперени криле.
По какво познава един човек, че е остарял? По това, че му трябват три дни, за да дойде на себе си след запой.
Излиза, че в това се състои животът на възрастния: да строиш пясъчни замъци, сетне да скачаш с два крака върху тях, а после да започваш всичко отначало и така нататък, и така нататък, след като знаеш, че океанът при всяко положение ще ги срути.
Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.
За да бъдеш щастлив се нуждаеш от сигурност, за да си влюбен, се нуждаеш от несигурност.
За да се чувства добре, една жена се нуждае от мъж, който да й се възхищава. Поне аз така виждам нещата. Цветето се нужда от слънце.
Ако жена ви е на път да ви стане приятелка, време е да предложите на някоя приятелка да стане ваша жена.
Най-прекрасните празници са онези, които се случват вътре в нас.
Ето ви един съвсем прост тест, за да разберете дали сте влюбен: ако след четири-пет часа, прекарани без вашата любовница, тя започне да ви липсва, това означава, че не сте влюбен – ако бяхте, десет минути раздяла биха били достатъчни, за да направят живота ви непоносим.
Любовта причинява проблеми с дишането.
САМОТАТА се е превърнала в срамна болест. Защо всички бягат от нея? Защото самотата те кара да мислиш.
Любовта е непонятна. Когато човек я наблюдава у другите, не може да я проумее, а още по-малко, когато сполети него самия.
Когато човек е беден, поне си мисли, че мангизите могат да оправят всичко. Ала когато си богат, не можеш да си кажеш, че всичко ще се уреди с още една вила на Ривиерата, още една спортна кола, чифт обуща за дванайсет бона или ако преспиш с още ена манекенка. Когато си богат, нямаш вече никакво оправдание.
Хората, които се боят от смъртта са лишени от всякакво любопитство.
Човек отначало напуска дома на родителите си, сетне понякога напуска дома на своя първи брак и изпитва все същата болка, болката, че завинаги е останал сирак.
Научих преди всичко, че за да бъдеш щастлив, трябва да си бил много нещастен. Без чиракуване, без болка щастието не е трайно. Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е паднала наготово от небето. Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това. Ние не сме подготвени за щастието, защото не сме привикнали с нещастието. Ние сме възпитани в преклонение пред удобството. Трябва да знаеш кой си и кого обичаш. Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история.
Чуйте записа на рубриката „Аз чета с Настя“ за живота и творчеството на Фредерик Бегбеде ТУК.
Виж още:
5 цитата от „Помощ, простете“ на Фредерик Бегбеде
Рубриката „Аз чета с Настя“ в радио ФМ+ посветена на живота и творчеството на Фредерик Бегбеде
Рецензия на „Помощ, простете“ на Фредерик Бегбеде
Класация в радио ФМ+ посветена на „Един френски роман“ на Фредерик Бегбеде
Откъс от „Разкази под екстази“ на Фредерик Бегбеде