1. Апендиксът – приложение към живота
Апендиксът има лоша слава. Той обикновено е считан за част от тялото, която е загубила функциите си преди милиони години. Всичко, което той изглежда, че прави, е да се инфектира от време на време и да предизвиква апендицит. Наскоро обаче беше открито, че апендиксът е много полезен за бактериите, които помагат за действието на храносмилателната система. Те го използват като място за почивка от напрежението от неспирната дейност на червата, където да се размножават и с това да поддържат нивото на бактериите в червата. Затова, отнасяйте се към апендикса си с уважение.
2. Свръхголеми молекули
На практика всичко, с което се срещаме, е съставено от молекули. Те варират по размер от обикновени двойки атоми, като молекулата на кислорода, до сложни органични структури. Най-голямата молекула в природата обаче, живее в нашето тяло. Тя е хромозома 1. Една нормална човешка клетка съдържа 23 двойки хромозоми в ядрото си, всяка от които е самостоятелна много дълга молекула ДНК. Хромозома 1 е най-голямата, съдържаща около 10 милиарда атома, съставящи количеството информация, което е кодирано в молекулата.
3. Брой на атомите
Трудно е да си представим колко малки са атомите, които съставят нашето тяло, докато не разберем колко много са те. Един възрастен човек представлява сбор от 7,000,000,000,000,000,000,000,000,000 или 7 окталиона атома.
4. Загуба на козина
Може и да е трудно за вярване, но хората имаме горе-долу същия брой косми по тялото си като шимпанзетата, просто нашите са безполезни – толкова са тънки, почти невидими. Никой не е съвсем сигурен защо сме изгубили предпазната си козина. Според някои това може би се е случило, за да се улесни процесът на изпотяване при ранните хора, или за да се затрудни животът на паразити като въшките и кърлежите, или дори понеже нашите прадеди са били отчасти водни животни.
Може би най-привлекателна е идеята, че първите хора е трябвало да си сътрудничат повече, когато са се преместили да живеят в саваната. Когато животните биват отглеждани, за да бъдат полезни на хората, както някога се е случило с вълците, от които са произлезли кучетата, те започват да приличат повече на своите деца. В един невероятен експеримент, продължил 40 години (започва през 1950), руски лисици биват отглеждани, за да служат на хората. С времето възрастните лисици започват да изглеждат все повече като малките си, като прекарват повече време в игра и развиват клепнали уши, увиснали опашки и нашарена козина. Подобно на тях хората имат някои черти на малки маймуни – големи глави, малки усти и, най-видимо, по-тънко окосмение по тялото.
5. Еволюция на тръпките
Настръхването е остатък от нашите предшественици. То се случва, когато малките мускулчета около основата на всеки косъм се стегнат, като по този начин изправят косъма. С достатъчно гъста козина този процес ще я направи по-бухнала, като позволява на по-голямо количество въздух да влезе между отделните косми, и по този начин ще превърне козината в по-добър изолатор. С рехавото окосмение, с което разполагат хората обаче, то просто прави кожата странна на вид. По същия начин, получаваме чувството, че косата ни е настръхнала, когато сме изплашени или си припомняме емоционален спомен. Козината на много бозайници бухва, когато те са заплашени, за да изглеждат те по-големи и по-опасни. Хората също са разполагали с подобен защитен механизъм, но днес той не изпълнява функциите си. Все още получаваме усещането, че космите ни са „на ръба“, но това не предизвиква визуален обем.
6. Космическа травма
Ако вярваме на научно-фантастичните филми, то на човешкото тяло се случват ужасни неща, ако излезе от космическия кораб без подходящия костюм. Но това до голяма степен е фантастика. Разбира се, разширяването на въздуха в тялото предизвиква известен дискомфорт, но той не е нищо като експлодиращите части на тялото, които Холивуд ни представя. Въпреки че течностите завират във вакуум, кръвта в човешкото тяло се поддържа под налягане от кръвоносната система и това не би представлявало проблем. И въпреки че космосът е много студен, човек не би загубил топлината си особено бързо. Както показват термосите, вакуумът е добър изолатор.
На практика, това, което ще ни убие в космоса, е липсата на въздух. През 1965 в костюма на един от тестовите обекти във вакуумна зала на НАСА се отваря пролука. Жертвата, която оцелява, остава в съзнание за 14 секунди. Точният лимит на оцеляване в условия на вакуум не е известен, но вероятно би бил около 1-2 минути.
7. Атомен колапс
Атомите, които съставят тялото ни, се състоят основно от празно пространство. Без това пространство ние бихме се свили до миниатюрен обем, независимо от големия брой атоми, които съдържаме. Ядрото, което представлява голяма част от масата на един атом, е толкова малко в сравнение с цялата му структура, че може да бъде сравнено с муха в катедрала. Ако загубим цялото празно място в атомите си, тялото ни би се побрало в кубче със страна по-малка от 1/500 см. Неутронните звезди са съставени от вещество, което е преминало именно през такава компресия. В един единствен кубичен сантиметър материя от такава звезда има около 100 милиона тона вещество. Една цяла неутронна звезда, по-тежка от нашето Слънце, се побира в сфера, която има приблизително размера на остров Уайт, Великобритания (384 кв.км).
8. Електромагнитно отблъскване
Атомите, които съставляват материята никога не се докосват. Колкото повече се приближават един към друг, толкова по-силно е отблъскването между електрическите заряди на техните частици. Процесът е подобен на приближаването на два изключително силни магнита, като например северния към южния магнитен полюс. Това важи дори когато изглежда, че два предмета се докосват. Когато седим на стол, ние всъщност не го докосваме. Ние се носим на миниатюрно разстояние от него, разделени благодарение на отблъскването между атомите. Тази електромагнитна сила е много по-силна от гравитационните сили – около милиарди милиарди милиарди милиарда пъти по-силна. Силите на привличане могат да бъдат демонстрирани с държането на магнит близо до хладилника – когато го пуснем, той не пада на земята, а се залепва за хладилника. Електромагнитната сила на малкия магнит преодолява гравитационното привличане на цялата Земя.
9. Звезден прах
Всеки атом на нашето тяло е на милиарди години. Водородът, най-разпространеният елемент във вселената и основна съставка на нашето тяло, се появява при Големия взрив преди 13.7 милиарда години. По-тежките атоми като въглерод и кислород се формират в звездите преди 7 до 12 милиарда години и се носят в космическото пространство след като звездите се взривят. Някои от тези взривове са толкова силни, че от тях също се образуват и елементи по-тежки от желязото, които звездите не биха могли да изградят. Това означава, че елементите, от които е съставено нашето тяло, са наистина древни – ние сме звезден прах.
10. Квантовото тяло
Една от мистериите на науката е това как нещо толкова солидно и очевидно като човешкото тяло може да бъде изградено от квантови частици със странно поведение като атомите и техните съставки. Ако помолим хората да направят рисунка на един от атомите на тялото си, те биха нарисували нещо като миниатюрна Слънчева система: с ядро като Слънцето и електрони, които го обикалят като планети. Това всъщност е един от ранните модели на атома, но по-късно станало ясно, че подобни атоми биха се разпаднали на мига. Това е така, защото електроните имат електричен заряд и ускоряването на заредена частица, което е необходимо за задържането й в орбита, би я накарало да отдава енергия под формата на светлина, което ще доведе до спираловидно движение на електрона към ядрото.
В действителност, атомите са затворени в определени орбити, като че се движат по релси. Те не могат да съществуват в пространството между тези орбити, затова трябва да правят „квантови скокове“ от една към друга. Нещо повече, като квантови частици, електроните съществуват по-скоро в сбор от вероятности, отколкото в специфични локации. Поради това по-добро представяне на атома би било с електрони като набор от размити фигури около ядрото.
11. Червенокръвни
Когато видите сълзяща от рана кръв, може би си мислите, че тя е червена поради наличието на желязо в нея, също както ръждата има червеникав оттенък. Желязото обаче е само съвпадение между двете. Всъщност червеният цвят се появява понеже то е запечатано в кръг от атоми хемоглобин, който се нарича профин. Именно формата на тази структура прави цвета на кръвта червен. Това колко червен ще бъде хемоглобинът зависи от количеството кислород, свързан с него. В присъствието на кислород, формата на профина се променя и това прави червените кръвни клетки по-ярки.
12. Овирусяване
Изненадващо, не цялата полезна ДНК в хромозомите ни идва от нашите еволюционни предшественици – част от нея е взета назаем от другаде. Нашата ДНК съдържа гени от поне 8 ретровируса. Това са вид вируси, които използват клетъчният механизъм за кодиране на ДНК, за да превземат клетката. В някакъв момент от човешката история, тези гени се включват в човешката ДНК. Тези вирусни гени сега имат важни функции за възпроизвеждането ни, въпреки това те са напълно чужди на нашите генетични прадеди.
13. Друг живот
При преброяване на многото клетки в тялото ни, може да бъде открит много повече бактериален живот, отколкото човешки. В тялото ни има около 10 трилиона наши клетки и 10 пъти повече бактерии. Много от бактериите, които ние приютяваме, са приятелски – в смисъл, че не ни причиняват никаква вреда. Някои дори са ни полезни.
През 20-те години на 20 век един американски инженер проверява дали животните могат да живеят без бактерии, като се надява, че светът без бактерии ще е по-здравословен. Джеймс „Арт“ Рейниърс посвещава живота си на създаването на среди, където животните могат да бъдат отгледани без бактерии. Резултатът е ясен – това е напълно възможно. Много от животните, които Рейниърс отглежда обаче, умират, а тези, които оцеляват, трябва да бъдат хранени със специални храни. Това се налага, тъй като бактериите в червата спомагат храносмилателния процес. Оказва се, че ние можем да съществуваме в свят без бактерии, но без помощта на ензимите, които те произвеждат, ще трябва да бъдем на специална диета с повече хранителни вещества.
14. Окупатори на мигли
В зависимост от това колко е възрастен човек, има голям шанс да има кърлежи по миглите. Тези миниатюрни същества живеят върху стари кожни клетки и себума, произвеждан от фосилите на космите при човека. Обикновено те са безвредни, при малък брой хора обаче могат да предизвикат алергична реакция. Тези кърлежи обикновено растат до 1/3 милиметър и са почти прозрачни, затова е малко вероятно да бъдат видяни с просто око. Ако обаче сложим мигла и косъм от вежда под микроскоп, може да ги видим в корена на тези косми. Около половината от населението на земята носи този тип акари и тази пропорция нараства с остаряването ни.
15. Детектори на фотони
Нашите очи са много чувствителни, те могат да уловят дори само няколко фотона светлина. Ако през много ясна нощ погледнете към съзвездието Андромеда, видим за невъоръженото ви око ще бъде малък участък от мъглива светлина. Ако можете да видите това малко петно, то вие виждате най-далечното разстояние, на което е способно да види човешкото око без помощта на технологиите. Андромеда е най-близката голяма галактика до Млечния път. Близко обаче е относително понятие, когато става дума за междугалактическо разстояние – галактиката Андромеда е на 2.5 милиона светлинни години от нас. Когато фотоните светлина, които виждаме от нея, са започнали своето пътешествие, на Земята не е имало хора. Тяхното развитие тепърва е предстояло. Това, което виждаме от Андромеда, е на почти невъобразимо разстояние от нас и на 2.5 милиона години назад във времето.
16. Брой на сетивата
Противно на това, което може би са ви казвали, хората имат повече от 5 сетива. Ето и един обикновен пример. Сложете ръката си на няколко сантиметра от горещ котлон. Никое от петте ви сетива не може да ви каже, че котлонът ще ви опари. Въпреки това, вие усещате горещината му от разстояние и няма да го докоснете. Това става благодарение на едно допълнително сетиво – топлинните сензори в кожата ви. По същия начин можем да усетим болка или да разберем, че сме с главата надолу.
Ето и още един бърз тест. Затворете очите си и докоснете носа си. Няма да използвате нито едно от познатите ни 5 сетива, за да го откриете, а ще използвате проприоцепция. Това е сетиво, което определя къде се намират частите на тялото ви една спрямо друга. То е мета-сетиво, което комбинира знанието на мозъка с това, което мускулите правят, имайки предвид размера и формата на тялото. Оказва се, че можете да докоснете носа си с ръка безпогрешно, дори когато не използвате някое от петте основни сетива.
17. Възрастта в действителност
Също както пилетата, нашия живот започва от яйце. То може и да няма черупка, но все пак е яйце. Все пак има голяма разлика между човешко и кокошо яйце и тя има изненадващ ефект върху възрастта ни. Човешките яйца са малки, все пак са само една клетка и обикновено са около 0.2 мм в диаметър – нещо като размера на принтирана точка. Яйцето, от което сте се родили вие, се е формирало във вашата майка. Това, което е изненадващо, е, че то се е формирало още когато тя самата е била ембрион. Формирането на това „яйце“, както и на половината ДНК, която идва от вашата майка, могат да се смятат за първия момент на вашето съществуване и той се е случил още преди майка ви да бъде родена. Така се оказва, че ако майка ви ви е родила на 30, то на 18-ия си рожден ден вие всъщност сте на малко повече от 48 години.
18. Епигенетично влияние
Свикнали сме да мислим, че гените са определящият фактор за това как ще изглежда всеки от нас. Гените обаче, са само малка част – 3%, от нашето ДНК. До скоро се смяташе, че останалите 97% са просто пълнеж, но сега разбираме, че епигенетичните принципи – процесите, които се развиват извън гените, също имат голямо значение за нашето развитие. Някои от тях контролират „ключове“, които включват и изключват гените, или програмират производството на други важни съединения. Дълго време беше загадка как около 20 000 гена (много по-малко от тези в някои видове ориз) са достатъчни за определянето на това точно какви ще бъдем. Днес знаем, че останалите 97% ДНК също имат важна роля за това.
19. Съзнателно действие
Ако сте като повечето хора, ще можете да откриете своят съзнателен ум някъде зад очите, като че ли там има малък човек, който насочва много по-голямото от него тяло. Разбира се, там няма такъв човек, но вашето съзнание изглежда съществува независимо и казва на останалата част от тялото ви какво да прави.
Всъщност голяма част от това управление се извършва от несъзнателното. С времето и практиката някои действия стават автоматични и вече няма нужда да мислим за тях. Тези процеси се управляват от най-примитивните части на мозъка, които са близо до мозъчния ствол. Дори едно явно съзнателно действие като вдигането на предмет, изглежда има някои несъзнателни предшественици с активизирането на мозъка преди самото взимане на решението за действие. Налице са значителни доводи за ролята на съзнателния ум, но няма съмнение, че дължим много повече на несъзнателното, отколкото предполагаме.
20. Оптична измама
Картината за света, която „виждаме“, е изкуствена. Нашият мозък не произвежда картина по начина, по който го прави видеокамерата. Вместо това, мозъкът си създава модел от информацията, която получава за светлина, сянка, ръбове, извивки и така нататък. Така става по-лесно за мозъка да „нарисува“ сляпото петно – частта от ретината, където оптичните нерви се свързват, и където няма никакви сензори. По този начин мозъкът също компенсира внезапните отривисти движения на очите ни, които се наричат сакадични, като прави фалшива картина за неподвижна картина.
Лошата страна на този процес е, че прави очите ни лесно податливи на заблуда. Телевизията, филмите и оптичните илюзии работят като заблуждават мозъка относно това, което очите виждат. Това е и причината, поради която луната изглежда много по-голяма, отколкото всъщност е, и изглежда, че си променя размера: реалният оптичен размер на луната е почти толкова голям, колкото дупка, направена с перфоратор за хартия, държана на една ръка разстояние.
Автор: Милена Бербенкова
По материали от:
www.guardian.co.uk
