Нашата столица е удивително място – сборът на толкова хора с разнообразните им тревоги и идеали често е повод за забавни случки, а по традиция именно градският транспорт е лобното място, на което се срещат поколенията и най-после си казват истината в очите. Събрахме 20 истински истории, гарантиращи смях.
Претъпкан 111 сутринта. Съвсем на вратата висок, достолепно изглеждащ старец губи търпение и се обръща към дребната бабичка зад себе си, която очевидно го ръчка:
– Какво, бе, другарко?! Какво, бе, комунист?!
След всеобщия смях от всички пътници, се чува глас някъде в другия край на автобуса:
– Ама друго си беше по онова време…
***
Автобус 94, телефонът на възрастен мъж кънти с Nokia Tune. Вдига:
– Ало. Да, да, в таксито съм, знаеш, че не го понасям градския.
***
В метрото от „Дружба“ към „Младост“. Мъж на около 45 с дълга коса и дълга брада чете книга на английски. Едър гражданин на около 30. Поглежда мястото до него и пита: „Дедо попе моа ли да седна до тебе?“
***
Двама роми си говорят пред спирката на „Стой и надявай се“ (120).
– Бате, ти имаш ли билет?
– К’ъв билет бе… Ние сме с покана!
***
Контрола в автобус 64 казва на нередовна пътничка:
– Щом нямате билет не може да се возите в този рейс, може да се возите в такъв, в който няма контрола.
***
Разговор между две момичета в метрото:
– Мечтата ми е да сляза от метрото и да си купя вода. А ти за какво си мечтаеш?
– Да млъкнеш.
***
В тролей 5-ца, посока Младост, жена на горе-долу средна възраст говори на много висок тон по телефона и целия тролей се възмущава. Следва следната реплика от нея: „Днеска една стотинка нямам казвам ти, почти нищо не съм яла, само едни 2 лв имах, купих си едни бисквити Милка с тях и тва ми е за цял ден.“, при което един чичко се обажда от другия край на тролея: „Слънчице, ако млъкнеш ще ти дам 1 левче, обещавам ти!’“
***
Трамвай 5. Семейство: мама, татко и момиченце на около 5-6 години, подготвят се да слизат. Бащата вече на вратата, детето в блъсканицата хваща неволно ръката на друг мъж, майката:
– Не, мамо, това не е тати, пусни ръката на чичкото и ела тук…
***
Две жени в столичен автобус. Едната, оглеждайки се:
– Има ли вампири?!
Другата:
– Не знам… Аз съм с карта!
***
Пътувам в 94, препълнено е, както винаги. Качва се една мацка, върти се, вижда че няма места и пита: „Няма ли кавалери в този автобус бе, а едно момче отговаря: Кавалери има, места няма.“
***
Когато започнаха да пускат и английски запис на станциите в метрото, възрастна двойка се вози, стига станция „НДК“, чува се „National Palace of Culture“, при което жената се обръща към съпруга си:
– Ето, Стояне, вече ще се возиш в метрото, барем да научиш английски.
***
Автобус 111 или както ще го наричам вече – Бисер, защото е пълен с такива. Тази сутрин към 6:30. Отварят се вратите и чувам зад мен:
– Добро утро карти и билети за проверка, моля! – казва жена с приветливо учтив тон.
– А-а-а или добро утро или карти – избирайте! – отвръща мъж закачливо.
***
Жена говори по телефона в метрото:
– След 5 минути ми идва метрото… Така, значии до 2 минути съм там.
***
Автобус 102, малко момченце към майка си:
– Абе мамо, мен как така са ме донесли щъркелите? Те идват на пролет, пък аз имам рожден ден през Декември?!
***
Трамвай 5. Белобрад дядо, облечен с костюм, сламена шапка и с лъснати обувки, на около 80, разговаря по телефона (а по-вероятно да симулира):
– Телефонирам ти, за да ти кажа, че бях в една делова среща, след 10 минути влизам в друга. Ще те запиша в графика си, дааа, дааа, но да погледна и другите си делови срещи. Деловата работа е по-важна, любима, хайде, остани със здраве.
***
В автобус 73 пътуват майка със сина си. Момчето я пита:
– Мамо, защо е толкова топло?
– Защото вчера беше непослушен и сега Бог се опитва да ни свари всичките!!
***
Автобус 260. Качвам се от Княжево посока Петте кьошета. 8 сутринта, пътниците са предимно бабички ходили за вода на Горна баня. Виждам празна седалка. От външната страна е седнала бабичка. Извинявам се учтиво и питам може ли да седна. Прави се на глуха. Реагирам като да е глуха: побутвам я и соча празната седалка до прозореца. След кратко сумтене тя ми прави място да мина. На Петте кьошета пак се извинявам, че ще я притесня, но трябва да слизам. С възмутено сумтене бабичката леко се извърта на седалката си и в момента, в който опитвам да се изсуля покрай нея, тя ми хвана полата с две ръце и я вдигна до кръста ми, крещейки: „Ще ми се качва и слиза тя!“
***
Метростанция „Централна гара“. Възрастен джентълмен наблюдава с недоверие ескалаторите и отсича:
– Едното стълбище нагоре, другото надоле – българска работа…
***
Историята е от преди няколко години, когато работех на бензиностанция. Правим ревизия, магазинът не работи, има ленти и табелки „Ревизия“, с колежката обикаляме, броим и описваме стоки. Изведнъж в магазина нахлува забързана жена, игнорира надписите, грабва кутия бонбони и отива на касата.
– Ей, тези бонбони, че бързам за тролея.
– Госпожо, не работим, правим ревизия.
– Ама, моля ви, бързам за тролея!
– Но правим ревизия, няма как. Отидете в магазина отсреща.
– Вие не разбирате, аз бързам за тролея.
– Нищо, де, ще хванете следващия.
– Ама… Аз го карам…
Историята не помни дали си получи бонбоните.
***
В автобус:
– Прощавайте, свободно ли е?
– Сядай, ма, к’о ми са прайш?!
Източник: Дочуто в София
