Автор: Виктория Симеонова
1. Времето минава по-бързо за главата, от колкото за краката ни (ако приемем, че стоим прави). Теорията за относителността на Айнщайн доказва, че колкото по-близо сме до центъра на земята, толкова по-бавно тече времето. На връх Еверест годината е с 15 микросекунди по-къса от тази на морското равнище.
2. Секундата не е 1/60 от минутата, а „продължителността на 9,192,631,770 периода на излъчване при преход между две свръхфини нива на основното състояние на цезий 133 атом”
3. Това, което приемаме като един ден – колкото отнема на Земята да извърши едно завъртане около оста си, всъщност не е 24 часа, а 23 часа, 56 минути и 4,2 секунди. Причината денонощието да бъде 24 часа, е че Земята се отдалечава от орбитата си около слънцето и промяната на нейната позиция удължава по малко денонощието.
4. Когато са живели динозаврите, годината се е състояла от 370 дни. Въртенето на Земята се забавя, защото гравитацията на Луната действа като съпротивителна сила и така дните стават по-дълги с около 1,7 милисекунди на век.
5. Най-малката стандартна научна единица за време в „Планк време”. Едно бързо мигване с очи трае около петстотин и петдесет хиляди трилиона планк времена.
6. Денонощието на Меркурий трае две земни години.
7. „Сега” не съществува според физиката. Времето и пространството се влияят от гравитацията и от нашата скорост. Айнщайн обобщава това твърдение така: „За физиката, разстоянието между минало, настояще и бъдеще е просто една упорита илюзия”.
8. На светлината й отнема време да достигне до нас, затова всичко, което виждаме, всъщност е минало. Слънцето, което виждаме през прозореца, е реално на 8 минути и 20 секунди. Светлината от най-близката звезда, Проксима Сентраури, е на цели 4 години.
9. Новите преживявания наистина изглежда по-дълго остават в паметта от познатите. Това се нарича „ефект на излишната топка” и е причина за чувството, че времето минава по-бързо, когато остаряваме, защото тогава повече неща са ни вече познати.
10. Времето минава по-бавно, колкото по-бързо човек се движи. Ако летим до звездата Сириус със скорост, равна на 99% от скоростта на светлината, когато се връщаме обратно на земята, хората там ще са остарели с повече от 17 години. Но ние ще сме остарели с по-малко от две години и половина.
11. Вселената е на 13,8 милиона години. Ако сравним това време с една година – с Големия Взрив като начало в 00:00:01 на 1.01, после динозаврите ще изчезнат на 29 декември и модерните хора ще се появят в 23:54. Христофор Колумб ще плава през Атлантическия океан едва една секунда преди полунощ.
12. Най-точният часовник, построен някога, е стронциевият часовник, който е точен до секунда повече от 15 милиона години.
13. Най-старият познат предмет във Вселената е галактика с името z8_GND_5296. Тя е на 13,1 милиарда години – само около 700 милиона години по-млада от Вселената.
14. Най-старият предмет на Земята е 4,4-милиарда-годишен кристал цирконий, който е открит от Джак Хилс в Западна Австралия. Той е само 160 милиона години по-млад от Земята.
15. Причината часовникът да показва едно и също време в цели държави е, че така разписанията на влаковете са по-лесни за изпълнение. До деветнадесети век градовете са сверявали часовниците си според местното време, затова часовниците в Бристол са били 11 минути след тези в Лондон. Поради тази причина, хората са изпускали влаковете си и железопътните компании са започнали да използват стандарт, базиран на времето в Лондон, който започва да се прилага през 1840 в Голямата западна железница.
16. Времето може да спре. Отдалечените галактики се движат по-бързо от по-близките, което означава, че Вселената, разширявайки се, се ускорява. Обичайната теория, която обяснява тази мистериозна сила, се нарича „тъмна енергия”. Испански физик твърди, че всъщност по-старите галактики само видимо се движат по-бързо, защото в миналото, времето е течало по-бързо. Ако той не е прав, след няколко милиарда години „всичко изведнъж ще замръзне като на снимка”.
17. Следващата седмица, часовниците ни ще бъдат с една секунда назад. Фактът, че въртенето на Земята се забавя и по този начин денонощията стават по-дълги, означава, че нашето 24-часово денонощие минава много бавно. Също толкова често, Международният орган за наблюдение на въртенето на Земята, който регулира астрономическото време, трябва да добави секунда, наречена “скачащата секунда”, за да продължи всичко нормално.
Източник: http://www.buzzfeed.com
