Вече съм на 28. Не живея в миналото, нито към момента съжалявам за събития от него. Но понякога ми се иска да знаех малко по-рано някои неща, които научих през годините. Де да имахме и клас по „самоусъвършенстване“ в училище. Или по някакъв начин, предполагам, го е имало, защото вероятно учителят ни е говорил за някои от тези 16 урока, но ги забравих или не съм им обърнала внимание.
Някои от тях дори са подминали съзнанието ми. Или са били твърде далеч от моя свят, за да ги разбера и използвам. Но все още съм на мнение, че щеше да е добра идея да заместим някои от всичките часове по немски с класове по личностно развитие. Може би само за час седмично. Предполагам, би било полезно за много ученици, а и за обществото ни като цяло.
И така, ето ги 16-те урока, които бих желала да са ми преподали в училище (или поне да бях научила по-рано).
- Правилото за 80/20.
Това е един чудесен начин да запълните полезно времето си. Правилото 80/20, още познато като принципът на Парето, се основава на това, че 80% от качеството, което ще получите, идва от 20% на вашите действия. Излиза, че доста от заниманията ви вероятно не са толкова нужни, колкото си мислите. Може доста да намалите времето, което пропилявате за цял куп неща. И ако го направите, ще имате много повече време и енергия за всичко, което е стойностно, пълноценно и ви носи радост.
- Законът на Паркинсон
Можете да вършите нещата по-бързо, отколкото си мислите. Този закон гласи, че дадена задача ще се разпростре във времето и ще стане толкова по-комплексна, колкото повече време й отделите. Например, ако искате да вземете решение по проблем до седмица, то той ще се разгъва все по-труден и ще ви отнеме още и още време да го решите.
Затова фокусирайте се в намирането на решение. Дайте си час (вместо целия ден) или ден (вместо седмица), за да решите проблема. Това ще събере ума ви върху решенията и действията.
Резултатът може и да не е толкова добър, ако бяхте мислили цяла седмица по задачата, но както споменахме вече – 80 процента от стойността и без това ще дойдат от 20-те процента на действието. A може и да се окажете с по-добър резултат, защото не сте усложнили и премисляли ситуацията. Това ще ви помогне да действате по-бързо, да се фокусирате по-добре и ще освободи повече време за концентрация в това, което предстои, вместо подсъзнателно да се стресирате и пилеете в объркваща задача.
- Списъци.
Скучните или рутинни задачи могат да доведат до дълго отлагане и обща умора. Един добър начин да свършите бързо всичко това е да ги подредите и действате по тях без почивка. Ще можете да приключите по-бързо, защото липсва времето за подготовка, за разлика от разделянето на порции. Когато подреждате, вие сте изцяло погълнати от задачите и имате по-добър фокус.
Списък със задачи, които може да свършите в рамките на час днес може да изглежда така: да подредя бюрото, да отговоря на и-мейлите, да измия чиниите, да направя списък за пазаруване.
- Първо оценете, след това вземете. А не обратното.
Това в известна степен е нещо контра-интуитивно. Преобладава идеята, че някой трябва да ни даде или направи нещо преди ние да сме дали. Проблемът е, че много хора мислят по този начин и така балансът се губи за двете страни.
Ако искате да увеличите ценностите, които получавате (пари, любов, уважение, възможности и т.н.) трябва да увеличите ценностите, които отдавате. Защото след време, малко или много, получавате това, което сте дали. Би било хубаво да получите от нищо нещо. Ала това рядко се случва.
- Бъдете проактивни. Не реагиращи.
Тази точка е свързана с последната. Ако всеки очаква и реагира на нещо, много малко ще бъде свършено изобщо. Може да седите, да чакате и да се надявате някой друг да свърши нещо. И това става често, но с голямо забавяне.
По-лесен и полезен е начинът, при който ние сме проактивни и просто правим първата практическа крачка, за да задействаме събитията. Това не само, че спестява много време, а и ни доставя удоволствие, защото се усещаме като владетели на живота си, вместо да се чувстваме премазани от куп външни влияния.
- Грешките и неуспехите са добри.
Когато сме млади, ние просто опитваме и грешим, докато не се научим. Когато порастем малко, научаваме, от училището например, как да не грешим. И опитваме все по-малко неща.
Това може да ни спре в предприемане на каквото и да е и да изпаднем в сивия навик на очакването някой пръв да действа. Ами какво от това, ако сте опитали нещо и сте сбъркали? Може би хората ще ви се присмиват?
Може би да. Но когато изпитате това, скоро разбирате, че едва ли е дошъл краят на света. И през повечето време хората не ги интересува чак толкова. Те имат собствените предизвикателства в живота си, за които да се тревожат.
А успехът често идва, когато не се отказваме заради грешките – той идва с постоянството.
Когато за пръв път се учите да карате колело, може да падате отново и отново. Да насините коленете си и да поплачете малко. Но се изправяте, изтупвате прахта и отново яхвате седалката. И скоро се научавате. Ако можете отново да се свържете с 5-годишното ви аз и да подхождате към нещата по-смело, вместо да се отказвате след всяка грешка или две, както възрастните често правят, вероятно ще живеете много по-интересно, ще научите ценни уроци и ще имате малко повече успех.
- Не се хокайте.
Защо хората се предават само след няколко грешки или провали? Мисля, че една солидна причина е излишното самонаказание. А това е безсмислен навик, който единствено създава повече вътрешна болка и губи от ценното ви време. Най-добре се опитайте да избягвате такива мисли, колкото се може повече.
- Приемете новото приятелство.
Да срещаш нови хора е забавно, но също така може да носи дискомфорт. Всички искаме да направим добро първо впечатление и да не засядаме в неловки разговори.
Най-добрият начин да го направите е да приемете новия човек отсреща като стар приятел. И това означава да си представите, че се срещате наново със стария другар. Така комуникацията започва от тази гледна точка, а не от притеснената такава.
- Използвайте ретикуларната формация в своя полза.
Учих за органите и тяхната вътрешна работа в училище, но никой не спомена за ретикуларната нервна система. И това е срамно, защото е едно от най-мощните неща, които можем да узнаем. Тази част на нервната система, или т. нар. ретикуларна формация, ни позволява да разберем върху кое точно фокусираме мисълта си сред заобикалящия ни свят. Това в голяма степен винаги ни помага да намерим онова, което търсим.
Затова наистина трябва да се концентрирате в това, което желаете, а не в липсващото. И да поддържате този фокус.
Да си поставяте цели и да ги преглеждате често е един начин да се концентрирате върху важното и ви помага да стигнете там, където искате. Друг начин е просто да използвате външни носители като хартиени листчета, на които може да отбележите няколко неща, например от този материал – „Да отдавам ценност“ или „Да приема приятелство“. След това ги залепяте на хладилника, огледалото в банята и т.н.
- Нашата нагласа променя личната реалност.
Всички сме чували, че трябва да поддържаме позитивно отношение или минимум реплики от вида „Трябва да промениш отношението си!“. Смятам това за добър съвет, но без оглед на всички условия е много лесно да се изказват такива предположения, пък да се продължава по същия начин.
Но това, което разбрах през последните години, е че ако промениш отношението си, реалността ти се променя заедно с него. Ако имаш позитивна нагласа вместо негативна, забелязваш скрити досега гледни точки и аспекти. Започваш да си мислиш „Как така не съм помислял за това преди?“
Когато смениш нагласата, сменяш обекта си на фокус и всичко наоколо е в нова светлина.
Тази точка, разбира се, е подобна на предната, но пожелах да й отделя повече внимание. Защото новата нагласа преобръща светове. Може да не изглежда така, ако се замислите – песимизмът често се маскира с реализъм. Но това е така, защото ретикуларната формация е в режим да забелязва само негативните неща и това дава чувството, че вие сте „прави“. От друга страна, има и по-забавни неща от това винаги да сте прави.
Ако наистина се опитате да смените представите си, вместо да анализирате идеята в ума си, ще бъдете изненадани.
- Благодарността е прост начин да се почувстваме щастливи.
О, да, със сигурност са ми казвали, че би било добре да съм по-признателна. Може би защото според другите е било правилното действие или просто нещо, което „трябва“. Но ако някой ми беше казал, че да се почувстваме благодарни само за минута или две, е чудесен начин да преборим негативното настроение, вероятно щях да опитвам по-често. Също така е полезен метод за поддържане на тонус и фокус върху нужните неща. И да правим другите щастливи. Което прави нас още по-щастливи – все пак емоциите ни са заразни.
- Не се сравнявайте с останалите.
Егото ви иска да се надпреварва. Иска да открие причини да се чувствате добре за самите себе си („Имам ново колело!“). Но правейки това, става много трудно да не се сравнявате с другите, които имат повече („О, не, Иван си е взел още по-хубаво колело!“) и така отново унивате. Ако си позволявате да се сравнявате с другите, то вие позволявате на външния свят да контролира чувствата ви и винаги се стига до емоционално влакче на ужасите.
По-полезно е да сравнявате себе си със себе си. Да осъзнаете докъде сте стигнали, в какво сте успели и как сте израстнали. Може да не звучи много забавно, но с времето това ви дава много повече вътрешно спокойствие, лична сила и позитивни емоции.
- 80-90% от страховете ви не са реални.
Това е нещо голямо. Повечето от нещата, които ви плашат, никога няма да се случат – те са просто чудовищата на собствения ви ум. А ако се случат, най-вероятно няма да са толкова болезнени и лоши, колкото сте очаквали. Притесненията са загуба на време.
Всичко това, разбира се, е лесно на думи. Но ако си припомните колко малко от страховете ви са се реализирали досега, може да се освободите много от притеснителните мисли.
- Не приемайте всичко твърде на сериозно.
Много е лесно да се оплетем в събитията, но повечето от причините за притеснение никога няма да се случат. А каквото изглежда като огромен проблем сега, след три години изобщо няма да си го спомняте.
Да приемате себе си, емоциите и мислите си прекалено сериозно може само да доведе до повече страдания. Така че отпуснете се и засияйте. Върши чудеса с настроението ви и впоследствие – с живота.
- Записвайте си всичко.
Не позволявайте паметта ви да изтича като през пробита кофа. Много от добрите ви и гениални идеи могат да се загубят безвъзвратно, ако не си изградите навика да ги записвате. Това също е добър метод да се фокусирате в желанията си.
- Всяко преживяване ни дава възможности.
Всяка стъпка от опита ни винаги носи уроци, които ни помагат в израстването. Негативните изживявания, грешките и провалите понякога са по-добри дори и от успеха, защото ни учат на нещо съвсем ново, на което успехът никога не би могъл.
Когато и да усетите „негативен опит“, запитайте се: каква е възможността в това? Какво е доброто в ситуацията? След време едно негативно изживяване може да ви донесе множество позитиви.
А вие какво желаете да ви бяха преподали в училище и какво научихте досега от живота?