100 причини за щастие

Щастие. Тази вълшебна дума. Какво е щастието за нас? Колко тежи? Има ли вкус? Ако се замислим малко ще се окаже, че има. И вкус, и мирис, и спомен. Виктория Раловска събра 100 причини за човешко щастие. Пълноценно и истинско. И общо за всеки един от нас. Насладете им се.

Снимка: liveinternet.ru

Силното рамо, на което заспиваш всяка вечер – най-сигурното място на света.

Огромен букет люляци, набран от двора до бабината къща.

Парче домашно омесена пита. Или две парчета.С масло и шарена сол.

Усмивката и изненадата на мама, когато й поднесеш цветя без повод.

Чаша студена „Кока-кола” след дълъг ден.

Парчета от миди, които откриваш, ровейки в пясъка на плажа.

Мил sms в осем сутринта, който те събужда… и усмихва.

Вечер, споделена с приятели.

Насълзените очи на трогнатия ти баща докато чете картичката си за рождения ден.

Красива песен, която ти влиза под кожата и те кара да я слушаш още и още, и още.

Уханието след летен дъжд, когато земята е сякаш покорена от небесата.

Пуканки и „Цар Лъв”… и спомени по едно все още неизживяно детство.

Усещането за пеперуди… вътре и около нас.

Пролетта. Във всичките й измерения, с всичките й багри, с цялата й необятност, с многото й слънце, с люляците й… Най-вече с люляците.

Благодарност и мила дума,получени в труден момент. И изведнъж отново започваш да вярваш в доброто.

Песен на щурче, която те приспива в прохладна лятна нощ.

Звездно небе… и ръка, която ти показва Млечния път.

Забравен бонбон, открит случайно в безпорядъка на дамската ти чанта.

Мекиците на баба в събота сутрин. Или в която и да е сутрин.

Приятелското рамо, на което плачеш, когато светът не е чак толкова красив.

Плюшеното мече, което спи в леглото ти от години.

Шоколад. Останалите обяснения са излишни…

Поглед, в който успяваш да прочетеш, че животът е обич.

Футболна среща, изгледана с приятели. Макар и никой да не разбира от футбол, всеки умее да пие бира.

Дъх на есен, на студен дъжд и топло одеяло. И интересна книга, която те чака в леглото.

Снимка: pinterest.com

Потресаващо тъп виц, който предизвиква небивал смях у всички на масата.

Мързелив ден, в който най-дългата ти разходка е от леглото до хладилника. Няколко пъти.

Детска приказка, която все още те вълнува. И те кара да вярваш.

Тъжна история, разказана по красив начин.

Думи, казани навреме… и на точния човек.

Следобеден сън, за който си обличаш дори пижама.

Силна прегръдка след нечие дълго отсъствие.

Разходка на лунна светлина, в която най-важното нещо е ръката, хванала твоята.

Откровение от почти непознат, което те кара да откриеш неподозирана за себе си истина.

Бяла рокля на цветя, в която е събран дъхът на лятото.

Разказ на Йовков, който отново ти показва какви могат, какви трябва да бъдат хората.

Изражението на лицето на малката ти сестричка, когато й направиш неочакван подарък.

Следобед, прекаран на хамака в градината.

Пари, случайно открити в забравени дънки.

Бисквитена торта и чаша какао, изядени и изпити по никое време.

Нерешена кръстословица в стар вестник.

Мистър Дарси… Или една основателна и красива причина да вярваш в любовта.

Безобидни клюки, обсъдени с приятелки на чаша кафе.

Ръчно изработени обеци във формата на цвете – неочакван морски подарък.

Дълга история от детството на дядо ти, разказана пред камината вкъщи.

Книгите за Хари Потър. Всичките.

Умопомрачителни нови обувки, които стягат краката ти като в менгеме.

Сухо мартини и три зелени маслинки.

Баба и дядо, които вървят в парка, хванати за ръка. Защото това е любов.

Отдавна забравена песен, чута случайно по радиото. И спомени, спомени, спомени…

Снимка: whatkatieate.com

Ванилов сладолед с парченца шоколад.

Победа на българския волейболен отбор на голям спортен форум.

Даден съвет, в който са се вслушали.

Надеждата, която се чете в очите на човек, на когото си подал ръка за помощ.

Уханието на любим парфюм.

Захарен памук и казанлъшки понички. В един ден. Насред шаренията и тълпите.

Бяло пухкаво зайче, което всеки вкъщи глези.

Стари снимки в прашен албум, които те връщат в миналото.

Любов, която се стоварва върху главата ти изведнъж и превръща живота ти в приказка.

Посрещнат изгрев в колата, по време на дългото пътуване за морето.

Домашно приготвена пица.

Изгубени… а после съвсем случайно намерени чифт зимни черни ръкавици.

Хванат автобус в последната минута.

Сватбена снимка на родителите ти.

Успешно взет изпит след поредица безсънни нощи.

Красива рокля, която сякаш е създадена за теб.

Домашно направени еклери, в които е събрана цялата сладост на света.

Пеперуда, кацнала току до ръката ти.

„Нежна е нощта” на Фицджералд.

Вярно куче, което те посреща с нетърпелив лай на вратата след дълъг работен ден.

Пръстен, обещаващ ти вечна любов.

Залез, наблюдаван от хижа в Пирин.

Споделена тайна с най-добър приятел.

Дълго пътуване с автомобил по непознати пътища.

Буркан със сладко от смокини.

Снимка: mery.jp

Среднощен разговор в леглото.

Разпиляна от вятъра коса.

Благородна постъпка, която не споделяш с никого.

Роден дом, в който винаги ще се завръщаш щастлив.

Стихотворение, което при всяко прочитане те хваща за гърлото.

Коледа.

Филм с английски джентълмени.

Детство, изпълнено с радост, които мечтаеш да подариш и на децата си.

Перлена огърлица за специални поводи.

Fast food до някоя крайпътна бензиностанция на път за морето.

Чистотата на първата любов.

Вяра в приказките.

Пътуване, което те кара да откриеш себе си.

Звездно небе след буря.

Изпепеляваща любов. Поне една.

Един цял ден, прекаран в обикаляне по магазините с приятелки.

Отворен прозорец в лятна нощ.

Отпечатък от устни.

Купчина непрочетени книги, търпеливо чакаща своето време.

Бели чаршафи. Споделени.

„Наистина любов“ („Love actually”). Не само през коледните празници. Винаги.

Театрална постановка, която те разплаква. Няколко пъти.

Вълнени чорапи, оплетени от баба.

Обич, носеща смисъл.

Автор: Виктория Раловска