Дори никога да не сте посещавали Япония, за да се включите в пролетния празник Ханами, настъпващ с цъфтежа на японската вишна, няма начин да не сте виждали сакура. Японското правителство подарява фиданки на дърветата на всяка държава, в която има посолство и те винаги са засадени в центъра на града, за да може жителите да се насладят на източната красота. Удивителните цветове не могат да бъдат сбъркани с местни цъфтящи дръвчета, а ние събрахме 10 интересни факта за това удивително дърво, за да ви помогнем да опознаете по-добре тази японска магия.
Предполага се, че името „сакура“ е развитие на думата „сакуя“ (цъфтеж, цъфтене) и идва от името на принцеса Коно-хана-сакуя-Химе, чийто храм-гробница е разположен на върха на планината Фуджи. Легендата разказва, че принцесата паднала от небето върху едно вишнево дърво, а буквалният превод на името й означава „принцесата на дърветата-цветя”, защото в онези дни в Япония, „цвете” не означавало друго освен вишнев цвят.
Снимка: zekkeijapan.com
Вишната символизирала националния характер на японците. Животът на самураите от феодалните времена бил сравняван с краткотрайните цветчета, които живеели „не повече от три дни”, а самураите били готови да пожертват живота си по всяко време, ако има нужда от това. Друга поговорка казва „вишната сред цветята е това, което е самураят сред хората”.
В наши дни съществуват близо 400 вида сакура. Някои от най-разпространените са Яма – сакура или планинска вишна, Ито – сакура, наричана още Шидаре-сакура или плачеща вишна, Хиган-сакура или равноденствена вишна, Такане-сакура или вишна на върховете, Кан-сакура, наричана още Ганджицу-сакура, Новогодишна вишна, Широ-сакура или Мияма-сакура, вишна от вътрешността на планината и Меджиро-сакура или Коме-сакура, оризова вишна.
Снимка: weheartit.com
Видовете сакура се различават и по броя на венчелистчетата. Техният брой варира от 5, 20 или над 100 венчелистчета.
Най-разпространените цветове, с които цъфти сакура са розово и бяло, но тя може да цъфти и в червено и жълто. Има дори видове, които променят цвета си по време на цъфтежа.
Снимка: parsnaz.ir
Разцъфтяването на сакура символизира идването на пролетта в Япония и се е превърнало в любим народен празник, съпроводен от ритуал с наблюдаване и любуване на разцъфтелите дървета, който се нарича „Ханами“. Думата означава буквално„съзерцаването на цветовете“, защото на японски „хана“ е „цвете“, а„ми“ е „гледам“.
Традицията да се любуват на цветята се заражда на японските острови още през III век и първоначално се практикува в императорския двор и от артистокрацията. Днес „ханами“ е народен празник. В този период семействата се надпреварват да си запазят места под най-хубавите дръвчета в храмовете и парковете. Благодарение на песните, добрата храна и най-вече на изобилието от саке доброто настроение е навсякъде.
Снимка: japancheapo.com
Цъфтежът на сакура започва на юг в Окинава през март, понася се на север и през април е в Киото и Токио и накрая през май пристига в Хоккайдо. Празнуването на ханами се планира според прогнозата за разтварянето на цветчетата във всеки район. Видеоекраните на гарите показват на транспортната карта състоянието на цветчетата по различните спирки – много хора пресичат от единия до другия край на Япония, за да посетят места, които са известни с хубостта на вишневите си дръвчета.
Снимка: wallpapercave.com
Едно от най-известните места за Ханами е в Токио в парка Шиндзюку, в който растат 1500 сакури от 75 вида. Официалното откриване на сезона на сакура става именно в този парк в присъствието на императорската двойка. Следващият по известност парк е Уено, в който има 1100 сакури. От края на март до 7-8 април там се провежда и градският фестивал, посветен на цъфтенето на сакура.Други известни места в Япония са градината Санкейен в Йокохама, алеята Данказура в Камакура, замъкът в Нагоя, Философската алея и паркът Маруяма в Киото и градчето-музей Какунодате в префектура Акита.
Снимка: wallpapercave.com
През 2002 година японското посолство в България подарява на София вишневи фиданки, които са засадени пред Националната Библиотека “Кирил и Методий” и около храм-паметника “Александър Невски”.
