С излизането си пред 2015 година дебютният роман на Катерина Хапсали се превръща в събитие. Десетки представяния, срещи с писателката, литературни клубове и разбира се, награди, са непрестанните новини около „Гръцко кафе“, книгата, която сякаш не се нуждае от тях. Този роман е от онези приятели, с които може дълго да мълчите около огъня и да се разделите без думи, само с прегръдка и искрен поглед. Като водеща на едно такова обсъждане, разбрах, че балканците още не са готови да признаят, че кръвта им е обща, но все повече от тях си позволяват да четат за това. Сигурна съм, че този роман някога ще бъде една от тухличките в моста на всеобщото сдобряване, но за сега той остава неизменен източник на вдъхновение с няколко силни цитата, които обичаме.
„Никой не ми беше казал, че майка не ставаш, щом прегърнеш детето си за сефте. Майка ставаш всеки ден, отначало. С малките радости, с големите безпокойства, с всяка победена настинка. Майка ставаш всеки път, когато се питаш ставаш ли за майка.”
„Така и не се научихме да се обичаме, без да държим да сме еднакви. Без да вкарваме другия в собствената си схема.”
„Младостта не обича да поглежда назад – тя е арогантна, прекрасна. Взира се само напред, с високо изправена и красива глава. Не си гледа в краката. Затова се и спъва, разбира се.”
„Живеем в един запотен и претъпкан хамам, сине. На езици, на идентичности. Хамам, в който всички, рано или късно, лъсваме голи, но все се стремим да се скрием зад някой извезан пешкир.“
„Няма само едно „тук“, нито само едно „там“. В този пропит с кръв и сперма наш полуостров всички сме абсолютно от всякъде.“
„Човек пие само в два случая. Когато иска или когато трябва. Понякога е трудно да разграничиш между тях.“
„Тогава не знаех, че писател не ставаш, когато поискаш. А когато трябва. Когато не можеш да не бъдеш такъв. Защото не се побираш в себе си от възторг или болка. И трябва да прелееш на листа.“
„Огънят не е само топлина. Огънят е компания.“
„Когато го питаха как върви семейния живот, баща ти казваше като истински строителен инженер: „По план-график“.
„Истинските граници човек ги носи със себе си.“
„Нали майките са за това – да даряват крила, не вериги. Да се надяват, да се молят наум.“