Astronauts_of_the_European_Space_Agency_ESA
Астронавти на Европейската космическа агенция. Снимка: ЕКА

Автор: Светослав Александров

Днес, на 8-ми април, се навършва точно една година, откакто Ерик Моръл от Европейската космическа агенция (ЕКА) и министърът на икономиката Божидар Лукарски подписаха споразумението, с което България се превърна в 10-тата кооперираща държава на ЕКА.

България има много богата история в областта на космическите изследвания и затова присъединяването ни към ЕКА беше задължителна стъпка за продължаването на нашите космически традиции.

Ето накратко кои са най-важните моменти от космическата история на България.

Първата българска апаратура излита към космоса на 1 декември 1972 година от космодрума Плесецк. Ракетата-носител извежда успешно в орбита спътника „Интеркосмос-8“, а нашият прибор се нарича „П1“ и неговата цел е да измерва параметрите на йоносферната плазма. След това в периода между 1974-1981 година (източник: Т. Иванова) са изстреляни редица прибори за изучаване на йоносферата и високите слоеве на атмосферата. През 1974 лети нашият прибор „П2“ на „Интеркосмос-12“, а през 1975 година – „П3“ на „Интеркосмос 14“.

Космическата програма бележи своеобразна кулминация през 1979 година, когато на борда на кораба „Союз 33“ излита първият ни космонавт – Георги Иванов. През 1981 година е изстрелян спътникът „България 1300“, който е базиран на универсалната платформа „Метеор“ и е оборудван с български инструменти.

Спътникът "България 1300". Снимка: Институт за космически изследвания и технологии.
Спътникът „България 1300“. Снимка: Институт за космически изследвания и технологии.

През 80-те години България прави смели крачки в междупланетните пътешествия. На 15-ти и 21-ви декември 1984 година са изстреляни мисиите „Вега 1“ и „Вега 2“ към Халеевата комета и Венера. На борда на тях има българска апаратура. България участва и в мисията „Фобос 2“ до Марс, изстреляна на 12 юли 1988 година.

Между 7-ми и 17-ти юни с помощта на кораба „Союз ТМ-5“ до станция „Мир“ лети космонавтът Александър Александров. Освен биологичните проучвания по време на мисията на Александров, на „Мир“ са проведени и други експерименти с наше участие. Може би най-значимото е през 1997-ма година, когато на „Мир“ работи българската оранжерия „СВЕТ-2“ (източник: Т. Иванова). В тази оранжерия за пръв път в космоса е успешно отгледано растение в рамките на пълен цикъл – от семе до семе!

През 21-ви век България продължава своята космическа дейност с инструменти на „Международната космическа станция“. На 22 октомври 2008 година излита ръководената от Индия мисия „Чандраян-1“ до Луната с широко международно участие, на борда на която е и наш инструмент „Радом 7“.

Триумфалното завръщане на България в междупланетното пространство обаче се състоя през тази година – на 14 март от космодрума Байконур излетя ракетата „Протон-М“ с автоматична станция „ЕкзоМарс“, на борда на която има наш прибор – „Люлин-МО“. Това е първият междупланетен полет на български инструмент след края на мисия „Фобос 2“ през 1988-1989 година.

Източник: www.cosmos.1.bg