Семейство Кръстоцветни (Brassicaceae = Cruciferae)
Около 3200 вида (макар и не всякога с много ясни отличителни белези, което често затруднява дори специалистите при определянето им), разпределени в приблизително 380 рода (въпреки че между много от тях няма рязка граница) — такава е общата равносметка от инвентаризацията на всички кръстоцветни растения, които се срещат днес по Земята. Те обаче са твърде неравномерно разпространени в различните географски зони. Най-богати на кръстоцветни са умерените области на Северното полукълбо, и то главно Европа, Азия и Северна Америка, а най-бедни — екваториалните области и цялото Южно полукълбо.
В нашата флора семейство Кръстоцветни е представено с около 180 вида от 58 рода. Тук са включени и десетина вида от 3 рода, които не се срещат в диво състояние.
Кръстоцветните растения са с твърде еднообразен външен вид. Мнозинството са едно, две или многогодишни, обикновено сравнително ниски тревисти растения. Много малко са полухрасти или храсти. Листата им са последователни, без прилистници, обикновено в различна степен пересто разсечени и често образуват розетка в основата на цветоносните стъбла.
Отличителен белег на кръстоцветните растения е еднообразието в устройството на съцветията и цветовете им. За тях са характерни връхните многоцветни гроздовидни или щитовидни съцветия, които са силно скъсени в началото на цъфтежа, но многократно се удължават след прецъфтяването и са обикновено безлистни.
Цветовете на повечето от кръстоцветните са дребни, невзрачни и при мнозинството видове са бели или жълти. Само малък брой са с красиви виолетови или розови до пурпурни по-едри цветове. Те са с двоен околоцветник, образуван от 4-делна чашка и 4-делно венче. Чашелистчетата са свободни, несраснали и са разположени в два кръга, във всеки по 2. Външните чашелистчета често в основата си имат торбовидно разширение, в което се събира нектар. Венче-листчетата също са свободни, но са разположени в един кръг и под формата на кръст, което е дало името Кръстоцветни на семейството. Тичинките са 6, но 4 са с по-дълги дръжки от останалите 2. Плодникът е един и е образуван от два сраснали помежду си плодолиста. Той е с горен яйчник, който преминава в дълго стълбче, увенчано с двуделно или кълбесто близалце.
За разлика от еднообразието в устройството на вегетативните органи и на цветовете на кръстоцветните растения плодовете им са изключително разнообразни. И тъкмо техните белези се използуват най-често при определянето на родовете и видовете. Цялото им разнообразие се свежда обаче до няколко типа плодове. Най-широко застъпен е типът шушулка — кутийка, обикновено над четири пъти по-дълга, отколкото широка (ако кутийката е по-малко от 4 пъти по-дълга, отколкото широка, се нарича шушулчица), която се разпуква по два надлъжни „шева“ на две капачета, отделящи се от лъжливата ципеста преграда от основата към върха, или е неразпуклива, орехчеподобна.
Семейство Кръстоцветни е много богато на полезни растения, които се използуват за храна (зеле — главесто, къдраволистно, брюкселско, алабаш и др., бяла и черна ряпа, репичка и др.), маслодайни (рапица и репица), подправки (хрян и др.), лечебни (бял синап, черен синап, боянка), украсни (шибой и др.) , медоносни, фуражни.
Голям брой видове от кръстоцветните растения са обаче и злостни плевели.
Лечебна лъжичина
(Alliaria petiolata)
Лечебната лъжичина е разпространена из всички по-сенчести и по-влажни предпланински и планински широколистни гори и храсталаци в нашата страна. Но тя не расте в най-глухите места. Ще я откриете най-често на ,,шарена сянка“ под старите дървета и в окрайнините на горите или по оголената почва около храстите, а също край горските пътеки или по дъната на доловете и по каменливите им склонове. Ще я видите освен това приютила се край някоя ограда или жив плет или в изоставена градина.
Лечебната лъжичина е едногодишно или двегодишно тревисто растение, високо от двадесетина сантиметра докъм един метър, което при смачкване излъчва силна миризма на чесън. Стъблото и е изправено, неразклонено или само към върха е с единични клонки. Листата и са последователни, тънки и нежни. При основните и долните стъблови листа имат дълги дръжки и бъбрековидни до сърцевидни плитко и тъпо назъбени по ръба петури. Средните и връхните листа са на къси дръжки до почти приседнали и със сърцевидно-яйцевидни до триъгълни петури, неправилно остро назъбени по ръба.
Лечебната лъжичина започва да цъфти рано напролет (най-често през април), преди още дърветата и храстите да са се развили напълно. Цветовете и са снежнобели, но са малки и невзрачни. Отначало те са събрани в сбито щитовидно съцветие, което след прецъфтяването на долните цветове постепенно се удължава и кога го се разтворят връхните, вече се превръща в гроздовидно.
Плодовете на лечебната лъжичина са типични шушулки — четиристенни кутийки, дълги 3 — 6 см и около 2 мм дебели, слабо броеницовидно прищъпнати между семената, а на върха с късо носче. Във всяка кутийка се развиват по десетина (понякога и до двадесетина) дребни черно-кафяви семенца.
Тревопасните животни избягват лечебната лъжичина въпреки примамливата й зеленина. А ако все пак се случи крава да „ощипе“ заедно с другите треви някое и друго стъбълце и от нея, млякото й става червеникавожълто и придобива миризма и вкус на чесън.
Официалната медицина не признава лечебната лъжичина за лекарствено растение. Но народните лечители са я използвали в миналото, използуват я и днес. Затова е и била наречена лечебна лъжичина.
Лечебната лъжичина може да се използува като подправка вместо чесън, а от семената й може да се приготвя горчица.
Източник: nauka.bg