Автор: Мария Кехайова
Внезапната и неочаквана смърт на кърмачета и малки деца може да се дължи на много причини. Водещата такава обаче е синдромът на внезапната детска смърт (СВДС). Този синдром се характеризира със следното: внезапна и неочаквана смърт на иначе здраво новородено под едногодишна възраст, която остава необяснена след извършването на аутопсия, разследване на смъртта и преглед на медицинската история на бебето. СВДС е най-честата причина за смърт сред кърмачета между един месец и една година и е възможно да се прояви до 18 години, но най-вече се среща при малки деца между 0 и 1 годишна възраст. СВДС е бил признат като проблем на общественото здраве, с влизането в сила на закон в САЩ от 1974 г. Това законодателство е предвидено за идентификация на смъртни случаи, потвърждаване на причината за смъртта чрез разследване, включително аутопсия, изготвяне на смъртен акт, точно и навременно уведомяване на семействата относно причината за смъртта и бързо и адекватно консултиране за членовете на семейството.
Факти:
– Приблизително 4500 бебета умират внезапно и неочаквано всяка година в САЩ
– Приблизително половината от тези смъртни случаи се дължат на СВДС
– СВДС е водеща причина за смъртност сред бебетата на възраст между един месец и една между година.
– Бебетата между 2 и 4-месечна възраст са най-чести жертви на СВДС, но и по-възрастни и по-малки бебета също умират от СВДС
– Смъртта настъпва в рамките на секунди, обикновено по време на сън и бебето не страда
– Задушаването не причинява СВДС, но е причина за смъртта само по себе си
– Повечето от жертвите на СДВС изглеждат здрави преди смъртта
– СВДС не се причинява от малтретиране на деца (което само по себе си е недопустимо)
– СВДС не се причинява от имунизации (поне засега няма неоспорими доказателства, а само теории)
– СВДС не е заразна.
– СВДС не е наследствена.
– СВДС се среща в семейства от всички социални и икономически среди.
– Тъй като причината (и) или механизма за смъртта все още не е напълно изяснена, няма гаранция за превенция.
Изява:
Обикновено става дума за СВДС, когато здрави кърмачета, обикновено по-малки от 6 месеца, умират по време на сън, което води до спешно повикване на бърза помощ. Кърмачетата биват захранвани нормално, точно преди да бъдат поставени в леглото за сън, не се чува вик и бебето се намира в положението, в което той или тя е била поставена преди заспиване. В някои случаи, сърдечната реанимация започва от дома на детето без видим благоприятен ефект на път за болницата, в която детето бива окончателно обявено за мъртво. Доказателство за терминация на двигателна активност са стиснатите юмруци. Възможно е да има серозни, воднисти, примесени с кръв, пенливи или слузести течения, идващи от носа или устата. Белези по кожата и синини в някои части на тялото са често срещани по време на аутопсията. Въпреки задълбочените изследвания, причините за СВДС остават непълни. Откриването на аномалии в ядрата на мозъчния ствол на някои жертви на синдрома предполага, че някои от случаите вероятно отразяват забавено развитие на възбуда, дишане или сърдечно-съдов контрол. Когато физиологична активност на такива деца е намалена по време на сън, те не могат да „реагират“ достатъчно успешно, за да се избегне подобно състояние.
Статистика:
Честотата на заболеваемост от СДВС е 2 до 3 пъти по-висока сред черната раса, родените в Аляска и някои индиански народи. Според научни изследвания причините за СВДС се крият в невъзможност за изправяне по време на сън, спане върху мека повърхност, споделяне на леглото с родителите, тютюнопушенето на майката по време на или след бременност, прегряване, лоши или никакви пренатални грижи, млада възраст на майката, преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и мъжки пол. До момента няма категорично доказателство, което да установява причинно-следствената връзка между СВДС и някои заболявания като цианоза, апнея или имунизации в кърмаческа възраст.
Популяризиране:
През последните години в САЩ се организират национални кампании, насочени към разясняване на схващанята за различните пози за спане през ранната детска възраст, които могат да доведат до смърт и съответно успява да се намали броя на смъртните случаи в САЩ и други страни. Много от тези образователни кампании също акцентират върху лечение на болни деца, подходящи имунизации, кърмене, избягване на спането на родителите в същото легло, прегряване, твърде много дрехи за спане, излагане на тютюнев дим по време и след бременност и много меки завивки или повърхности за спане. Всеизвестен мит е поставянето на бебето в поза „по корем“ за спане, поради притесненията на родителите от повръщане и в последствие задавяне. Няма повод за притеснение, когато детето се остави да спи по гръб, защото дори то да повърне, дори и да се задави, задължително в него се задейства вродения рефлекс за кашляне, при което то ще се събуди и няма „просто да се удави“, в това което е повърнало.
Диагноза на по метода на изключването:
Диагнозата СВДС се поставя по „метода на изключването“ и изисква пълна аутопсия, разследване на обстоятелствата около смъртта, преразглеждане на записки по случая, които не успяват да разкрият друга причина за смъртта. Когато бива направено цялостно разследване и аутопсия ,но продължава да има несигурност около причината и начина на смъртта, то тогава тя остава „неопределена”, но дори в този случай тя не винаги може да бъде квалифицирана като СВДС .Примери за неопределени (и недоказани) случаи на детска смърт са инфекции, метаболитни заболявания, задушаване или насилие.
Диагнозата може да се постави, когато след всички изследвания все още няма установена причина и когато всички от изброените са верни:
– извършена е пълна аутопсия, включително изследване на черепа и черепното съдържимо и заключенията от аутопсията са съвместими със СВДС;
– няма доказателства за причинена травма или костна болест, което се доказва чрез радиологично проучване, аутопсия и надеждна клинична история;
– други причини и/или механизми за смърт бъдат изключени, включително менингит, сепсис, аспирационна пневмония, миокардит, травми, дехидратация, водно-електролитен дисбаланс, вродени дефекти, вродени метаболитни нарушения, асфиксия, удавяне, изгаряния или отравяне;
– няма доказателства за токсична експозиция на алкохол, наркотици или други вещества;
– задълбоченото разследване на инцидента и прегледа на клиничната история не разкриват никаква друга причина за смъртта.
Какви действия да се предприемат при случай на СВДС:
Повечето смъртни случаи се случват внезапно у дома. Родителите са шокирани, объркани и затруднени. Родителите, които се оказват невинни по обвиненията в смъртта на детето си (задължително се разглежда и случая, в който родителите умишлено или не са умъртвили детето си), често се чувстват отговорни и продължават да обмислят начините, по които са могли да допринесат или предотвратят трагедията. На тях трябва да им бъде осигурен подходящ медицински отговор – състрадателен, емпатичен, подкрепящ. Непреднамерени коментари, както и задаването на въпроси от медицински персонал и следователи, е вероятно да доведат допълнителен стрес.
Персоналът на екипите за първа реакция трябва да бъдат обучени да правят наблюдения на мястото на инцидента, включително позицията на бебето, следи по тялото, телесната температура и типа на леглото или детско креватче и всякакви дефекти, размер и местоположение на дрехи и спално бельо, температура на стаята, вид вентилация и отопление, както и реакцията на гледачите.
Защо са нужни щателни проверки около случаите на СВДС:
Процесът на диференциация на случаи на фатално малтретирани деца или други причини за смърт, различни от СВДС е скъп. Заради следните пропуски с течение на годините се забавя етиологията на СВДС, както и други причини за неочакваната детска смърт: липса на аутопсия, липса на разследване на обстоятелствата около смъртта и съдебна проверка, нещателни проверки за малтретиране на деца, неразпознати семейни генетични заболявания, пренебрегнати заплахи за общественото здраве, неадекватна медицинска помощ , необезопасени детски креватчета и други. Неточната демографска статистика води до неподходящо разпределение на ограничените ресурси за здравеопазване. Чрез щателно разследване на очевидни случаи на СВДС, като потенциалните опасности са определени: дефектни мебели, водни легла, много меки легла и възглавници.
Ако не се извършват подходящи токсикологични изпитвания, смъртните случаи, дължащи се на случайно или умишлено отравяне биват пропускани. Например, излагането на въздухм наситен с кокаинови пари е потенциално животозастрашаващо състояние. Един преглед на аутопсии, извършени върху новородени в Лос Анджелис, Калифорния, в началото на 1990 установил, че смъртта на 17 (40%) от 43 деца, които са починали без очевидна причина за смъртта, всъщност се дължи на излагане на пари от кокаин. Втори преглед на 600 смъртни случаи на бебета разкрива доказателства за излагане на кокаин в 16 деца (2,7%) по-млади от 8 месеца, които са починали внезапно . „Смъртоносните“ концентрации на кокаин и много други лекарства в ранна детска възраст, все още не са установени.
Патология:
Американската академия по педиатрия и утвърждава единен начин за изпълнение на аутопсии на бебетата, починали внезапно и неочаквано от криминалистични патолози с опит в диагностицирането на последствията от СВДС. При подобни аутопсии, има случаи на наистина умишлено причинена смърт, като най-често тя е резултат на черепни наранявания, коремна травма (например, чернодробно разкъсване, куха вискозна перфорация или вътрестенен хематом), изгаряния или удавяне. При аутопсията, някои от децата се оказват заболели от цитомегаловирус, без смъртта им да е била умишлена, но за сега връзка между този вирус и СВДС не е открита. Има и чести случаи на смърт в резултат на различни метаболитни заболявания. Кръвните тестове за оценка на много метаболитни нарушения вече са на разположение на ниска цена и е задължително да бъдат извършвани по време на разследването.
Връзка между аскорбиновата киселина и СВДС (изследвания на д-р Арчи Калокеронис)
Преди повече от трийсет години лекар от Австралия на име д-р Арчи Калокеронис успява да намали детската смъртност (смъртността на кърмачетата преди първия си рожден ден) от петдесет процента почти до нула в един много кратък период от време. Той прави това, когато открива, връзката между vit C и смъртността. Когато той опитва да представи открието си в Америка и Азия, аудиторията буквално не го взима на сериозно. В последствие обаче започват да се изясняват някои причинно-следствени връзки. Калокеронис умира през 2012г., тогава подробностите около синдрома далеч не са били ясни, но все пак това, че с негова помощ значително намалява смъртността в района, в който практикува за определен период от време (Нова Зеландия, Австралия), бива всепризнато.
Преди около шест години, тризнаци от Уестчестър Каунти са били предмет на водещата статия в New York Daily News: „ И трите деца са спрели да дишат, скоро след като са били ваксинирани, като се има предвид, че ваксинацията е извършена въпреки. че по това време имали леки настинки. Това се слува при един и същ педиатър.“ Този случай може да бъде показателен – когато се прави ваксина, нивата на аскорбинова киселина падат. Като цяло ниските нива на аскорбинова киселина (които могат да се получат в следствие на стрес, интоксикация, пасивно тютюнопушене и още ред причини) водят до по-слаб имунен отговор при евентуално възникнал проблем, в резултат което детето не може да се справи с него. Пример за това е именно извършването на ваксинации, т.к. те по специфичен начин „атакуват“ организма.
СВДС възникнал, в следствие на отравяне с токсини:
След 1948 г., правителствата на почти всички богати държави започват да произвеждат бебешки и детски матраци с огнезащитни химикали. Най-често използваните химикали са фосфор и антимон, а понякога и арсен, добавян като консервант. В повечето домакинства обикновено виреят безвредните гъбички, известни като Scopulariopsis brevicaulis. Тези гъбички и други микроорганизми консумират фосфор, арсен и антимон по време на тяхната метаболитна обмяна. В резултат на това, гъбичките отделят по-тежки от въздуха газове на базата на фосфин (PH3), арсин (AsH3) и стибин (SbH3). Тези силно токсични газове са около хиляда пъти по-отровни от въглеродния оксид. Целият този процес може да се извърши, когато матракът се затопли-например от топлината на тялото на детето. Тези газове, които почти нямат мирис, могат да прекъснат нервните импулси от мозъка към сърцето и белите дробове. Когато се прекъсне работата на ЦНС, се прекъсва и работата на сърцето и белите дробове.
Един от най-токсичните познати газове се нарича зарин. В клиничната токсикология е определен като по-токсичен от живака и оловото. Това е същия химикал, използван от Ирак срещу кюрдите или по време на терористичната атака в метрото на Токио през 1995 година.По токсичност той се равнява на горепосочените газове.
През 1989 г. британски изследовател, Питър Мичъл, установил, че рискът от СВДС се удвоява при второто дете и още веднъж при третото.Обяснението на това е, че семействата, които използват същия матрак и при следващите си деца се наблюдава следното – спорите на плесените, установени по време на предходно използване се размножават .Цифрите са следните: второто, третото и четвъртото дете имат 70% по-голяма вероятност да умрат, а при пето и нагоре дете шанса скача до 70%.Тук отново се открива връзката с понижените нива на витамин Ц-аскорбиновата киселина може да неутрализира алкалните газове, които се произвеждат от токсичните гъбички.
Синдромът на внезапната детска смърт далеч не е обследван напълно и някои аспекти от него остават мистерия. Едно е ясно – той е ужас за родителите. И най-страшното дори не се състои в самата загуба на детето, а в нелепата смърт, причината за която дори не може да бъде напълно обяснена. С течение на изследванията, които учените и лекарите провеждат, родителите от своя страна трябва да бъдат информирани, стриктни в грижите си и да не остават безразлични към рискове като този.
Източници:
http://pediatrics.aappublications.org/content/118/1/421
http://healthimpactnews.com/2014/sudden-infant-death-syndrome-sids-major…
https://www.bmc.org/pediatrics-MA-SIDS.htm