Автори: Анастасия Рахова
Радослав Иванов
Обектът на изследването е фестивалът Филмини като събитие, което е насочено към популяризиране на късометражно кино. Явлението насочва преди всичко целите си към запознаване на публиката с нови форми на кинематографично изразяване, и съответно – с техните автори. Имайки предвид поставените главни цели, се предполага, че фестивалното събитие ще може да се превърне в организиращо ядро, което центрира около себе си освен търсения на подобни художествени продукти, и обмена на опит, свързан с продуцирането, и качественото пазарно реализиране на такъв тип кинопродукция. Също така, сред целите, които фестивалът си поставя, е стремежът той да стане платформа за кино-професионалисти и любители. С оглед на информацията, която продуцентът на фестивала Елена Мошолова ни предостави, тук в общи линии се резюмират някои черти на фестивала в рамките на спецификата на българския културен пазар. Групата хора, които в последствие стават екип на фестивала, започва да се занимава първоначално с организирането му около година преди неговото първо издание. Посочва се, че първоначално определените цели, които новосформираният екип си поставя, са осъществени и продуцентът споделя оценката, че дебютът на фестивала може да се определи като изключително успешeн. Относно това, тя допълва, че първото издание на Филмини е изиграло своя положителен ефект както върху цялостната публика, така и върху млади професионалисти, занимаващи се с кино. В момента екипът на фестивала се състои от 10 души, като първоначалният брой на хората е бил 7. Всеки от членовете на екипа има свои диференцирани задачи в рамките на организацията. Тук е необходимо да се отбележи, че взаимоотношенията между хората от екипа са такива на равнопоставеност, на базата на което организационната йерархия на явлението може да се определи като хоризонтална система на организация. Това определя до голяма степен и процесуалността по отношение на професионалните взаимоотношения между тях, тъй като това, че всички членове от екипа са равнопоставени, определя и механизмите им на действие по отношение на отделните компоненти от организацията на фестивала – комуникацията помежду им става директно, а компетеността на отделните членове позволява в някои от етапите на осъществяването на фестивала правилото за ненамеса в задачите на другите членове да се нарушава. Във връзка с последното, продуцентът на фестивала посочи, че понякога се допитва до мнението на хора от екипа си относно филмовата селекция – нещо, което тя определя като недопустимо при големите фестивали, но същевременно посочва, че информираността на хората от екипа й, както и личната съпричастност по отношение на дейността, свързана с популяризиране на този тип кино-култура, се явяват качества, които позволяват членове от екипа, които принципно нямат намеса в селекцията на филмовите заглавия, да вземат участие и в този процес в дадена степен. Това, което принципно се разглежда като недостатък на хоризонталните организационни системи – необходимостта от перфектна комуникация между членовете на екипа, в конкретния случай е разрешено от обстоятелството, че при всеки от тях е налице ентусиазъм за работа в такава степен, че от своя страна той позволява и осъществяването и поддържането на необходимото ниво на междуличностна комуникация в рамките на екипа. Също така в подготовката се включват и доброволци, които помагат предимно за техническото осъществяване на фестивала, като по-скоро те се определят в последния момент. Сред основните цели на Филмини се поставят следните: стремежът фестивалът да се запази в текущия мащаб, който е успял да изработи като механизъм на пазарно присъствие – продуцентът споделя желанието си Филмини да остане неголям фестивал, който предоставя много добра селекция на заглавията, с богатство на програмите, като основен стремеж в това отношение е зрителят да не бъде претоварван с множество заглавия и по този начин – отегчаван. В допълнение се споделя мнението, че е налице стремеж, фестивалът да бъде адекватно поднесен за спецификата на градската среда в София – тук се има предвид високата динамика и забързания темп на живота в столицата и отношението на това обстоятелство към практиките, свързани с културния живот в града. Продуцентът на фестивала споделя стремежа си фестивалното събитие да бъде представяно по балансиран начин, що се отнася до горе-коментирания аспект, свързан със свободното време като индивидуален човешки ресурс. Балансът се състои в адекватното съчетаване на празнично и ежедневно в образа на събитието, чрез който то пребивава в обществения живот. Необходимо е да се отбележи, че организаторите на фестивала възприемат идеята, че целта им не е фестивалът да бъде финансово и комерсиално печеливш. Посочва се, че във финансово отношение, достатъчно добро финансово положение е налице, ако годишният му бюджет завършва така, че осъществените приходи да могат да покрият всички направени разходи (като тук се включват и разходите по посещения на фестивали в чужбина, и покани и грижа за гостите на фестивала). Непредвидените печалби се инвестират в нови негови компоненти или звена. Като много важен такъв продуцентът определи уъркшоповете на Филмини, като събития, чиято основна цел е стимулирането на кино и творческа дейност сред млади българи, имащи професионални интереси в областта. Сред целите, които са решаващи за тези „работилници”, са и стремежът да се увеличи цялостното присъствие на късометражно кино в страната, като това включва и адекватната информираност за неговите конкретни явления, стремежът към разпространение на филми, както и не на последно място насърчаването на експерименталните и новаторски стилове в съвременното кино. Продуцентът коментира, че при миналогодишното издание на фестивала, не са успели да проведат нито един подобен уъркшоп, тъй като целите им са били в друга насока – провеждането на прожекции в три зали. Досега са проведени няколко уъркшопа, като някои от тях са посветени на актьорско майсторство, анимация, кино-критика. Реализирането на подобен тип странични за самото фестивално събитие компоненти от типа на уъркшоповете се определя от членовете на екипа като мотивирано от необходимостта фестивалът да бъде практически полезен на български творци, като се акцентира, че изборът на теми за уъркшоповете се спира предимно върху невралгични за българското общество теми. Продуцентът на фестивала, коментирайки проведения уъркшоп, посветен на аниматорското изкуствто, сподели, че основната цел е била „да се провокират” българските аниматори, като провокацията е с цел да се припомни на този творчески кръг, че може да създава и продукти, при които определяща е художествената им стойност, а не предимно комерсиалната – създаването на реклами. Тук провокирането спрямо авторите на анимация се осъществява чрез демонстриране на интерес, каквото всъщност представлява един такъв уъркшоп. Продуцентът на фестивала споделя факта, че в страната ни годишно се създават между 60 и 100 късометражни филма. Малка част от тях се продуцира от Национален Филмов Център, друга се финансира от филмовите училища в страната, докато най-значителната част се създава от хора, които сами финансират своите филми. Относно осъществяването на селекцията от заглавия за всяко ежегодно издание на фестивала се посочват различни механизми, присъщи на различни организационни етапи, отново в ежегоден аспект. Първият етап се състои в процеса на осъществяване на връзка с авторите на късометражно кино, при която те биват поканени да изпратят своите филми. Тук са налице различни начини за това – освен личната връзка с тях, това може да бъде и електронното огласяване на предложеното за включване в селекцията заглавие. Този етап приключва около средата на лятото, след което започва същинското селектиране. През този втори етап членовете на селекционната комисия се запознават с предложените заглавия, като определяща е художествената стойност на заглавието. Продуцентът споделя, че при дейността по селектиране на филми екипът се стреми да не позволява следването на вкусови тенденции, определяни от други големи фестивали, да се превръща в обичайна постъпка, а дори напротив – цели се това да се избягва. Свързаността с формираната публика, според продуцента, е на достатъчно добро ниво, ако се вземе предвид осъществяваната обратна връзка, състояща се в комуникация чрез категорията „най-добър филм на публиката”. Посочва се, че при адресирането на подобни филмови продукти към публиката е от значение абсолютно всеки елемент от поведението на организацията, която се заема с тази задача, тъй като залата и обстановката имат решаваща роля за начина, по който продуктът се възприема. Коментирайки това, продуцентът заключава, че е необходимо посланието, което организация като Филмини отпраща към своята публика чрез подбора от заглавия и формата на цялостното си присъствие, да бъде адекватно възприет, т.е да отговаря в някаква степен на очакванията на публиката, за да се осъществи взаимодействието между двете страни. Фестивалът събира публика, за която може да се каже, че има изработени механизми за предварително информиране относно събитията свръзани със същия, във връзка с което е налице мнението, че провеждането на прожекции на три места в столицата (Одеон, Дом на киното, Евро-Български Културен Център) на този етап е достатъчно. Също така се осъществяват и прожекции в други градове в страната – Благоевград, Стара Загора и Варна, а в Червената къща в София се излъчва селекция от най-доброто от фестивалната програма, като всички изброени дотук се осъществяват извън рамките на фестивалното време – обикновено до два месеца след самия фестивал (октомври). Организационната структура на фестивала се състои от различни компоненти. На първо място се поставят ‘Реклама’ и ‘PR’, като в тях се включват дейностите по отношение на изработването на цялостната рекламна стратегия, изработване на рекламни материали, връзки с медиите, цялостна визия на фестивала и връзки с обществеността. Друг организационен компонент е този, който се занимава с гостите на фестивала, като тук се включват и отношенията на партньорство с други фестивали, както и кореспонденцията с тях. Следващият компонент е отдел ‘Финанси’, като дейността му включва както фондонабиране, така и осъществяване на плащания. Отделна група хора, обособени в отделно организационно звено, се занимават с подготовката и реализацията на тематичните уъркшопове. Като най-голямо звено в организационната структура на фестивала, продуцентът определя групата хора, занимаващи се със филмовата селекция, като се прави уточнението, че то не може да бъде определено като отделен организационен компонент, тъй като дейността му изисква особено отношение и се определя като „сърцето на фестивала”. Относно финансиране от страна на чужди културни институти, посочва се, че такива за Филмини в даден етап са били Френския Културен Институт, Британски Съвет, Испански Културен Център „Сервантес”, посолствата на Португалия и Иран в България. Фестивалът е в сътрудничество с голяма част от българските културни институти. Сред държавните такива са Национален Филмов Център, Министерство на културата, Българска национална филмотека. Сред частните спонсори на фестивала са различни компании – Hewlett Packard, Schweppes. Като евентуална стъпка за разширение на подобно междуинституционално и финансово сътрудничество се посочва възможността за включване към програма ”Media” на Европейския съюз, която има целево финансиране за фестивали. Като една от трудностите, които се посочват относно ежегодната организация на фестивалното събитие, се посочва, че при началния етап на организирането му всичко представлява само проект, като за всеки от тези проекти се кандидатства за определени сътрудничества с други институции, като това определя и финансовото състояние на фестивала на този етап – не са налични никакви капитали. Всичко, което се очаква, постъпва от реализираните проекти на сътрудничество. Тази несигурност по отношение на възможните проекти за съдействие и финансова помощ се отразява като ограничаващ фактор за дейността на екипа на Филмини. Продуцентът сподели, че при наличие на такива традиционни трудности, се правят опити отделни модули от фестивала да не се изключват от цялостното фестивално събитие, като за целта се търсят алтернативни начини за попълване на създалия се финансов недостатък. Търсенето на подобни алтернативи се насочва преди всичко не към намиране на друг финансов ресурс, а към хора, които с дейността си могат да помогнат пряко за някоя от задачите, свързани с осъществяването на фестивала, т.е – да се намери начин необходимата задача да се реализира срещу по-малка сума. За пример се посочва издаването без никакво странично финансиране на DVD, включващo късометражни анимационни филми, създадени от участници в уъркшопа, посветен на анимация. Като допълнителна цел на фестивала, продуцентът определя стремежа към по-висока разпознаваемост сред българската публика. Също така, се посочва, че изискванията на частното спонсорство спрямо подобен род фестивална дейност могат да бъдат доста тежки, като тук се има предвид изискванията спрямо рекламната дейност, която спонсорираната страна се задължава да извършва за своя спонсор. Във връзка с това, продуцентът посочва, че при миналогодишното издание на фестивала, той е бил реализиран без никаква спонсорска намеса.
След цялостното представяне на методите за организация на тази система и осъществяване на нейните цели, може да се направи изводът, че всеки един етап от организирането на фестивала може да се прояви като проблемен. Изследването тук ще се съсредоточи върху сферата, обхващаща взаимоотношенията публика-Филмини, като се има предвид публиката в София, понеже те са основната целева аудитория и освен това прожекциите в провинцията не следват някаква система, а имат по скоро импровизиран характер в рамките на годишното издание. Естествено не може да се пренебрегне цялостната обстановка в България (културни настроения, възможности за приложение, осведоменост по темата и пр.), които влияят върху начините на осъществяване и възможностите за разширение на това явление. В този смисъл ще бъдат очертани някои основни положения предпоставящи настоящата ситуация, в която Филмини се реализира, като бъде направена връзката между тях и предпоставките, които формират (напр. места за прожектиране, подобни сфери, каквито са комерсиалните мултиплекс кина и съответно тяхното влияние върху българската публика като цяло). Като първия по рода си фестивал за късометражно кино в България, появил се в отговор на липсата и съответно нарастващата нужда от такава ниша, първоначалната му роля е била да се прокарат пътища за тази форма на Седмото изкуство. Съответно основна задача е да се проучат и преосмислят начините за връзка с целевата публика (а като такава Елена Мошолова определя най-вече интелигентната млада публика, която има афинитет към съвременните форми на изкуство, каквото е и късометражното кино). Основните акценти тук са медийното присъствие, подходящи места за прожекции, възможности за реализация на българските творци, степента на образованост на основната публика, което определя и нейната адекватност спрямо събитието. Всичко това определя сферите на комуникация, осъществяващи се на базата на инициативност, най-вече от страна на Филмини.
Като един от основните проблеми относно подходящите места на прожекции, но за съжаление в малка степен поддаващи се на контрол от страна на Филмини, е липсата на кина в България като цяло. В София фестивалът вече е присвоил като „своя територия” трите възможни такива места (по думите на продуцента) – Дом на киното, кино Одеон и Евро-Български Културен Център. Очакванията на публиката до голяма степен са повлияни и от мястото на прожекцията, затова поставеният тук акцент е с висока степен на важност. Засега фестивалът няма амбицията да увеличава броя на местата за прожекция (първо с оглед на възможностите за такива места и второ с оглед на все още неподоготвеността на публиката за такъв мащаб на фестивала). Естествено като град с висока концентрация на хора, а съответно и на всякакъв тип дейности (в случая се интересуваме от културните), София има човешки, финансови и културни ресурси, с помощта на които Филмини е създаден и продължава да се осъществява. Но липсата на такава обстановка в останалата част от България няма как да не повлияе (т.е. наистина да не повлияе) на цялостната културна осведоменост и адекватност на публиката (като част от България).
Друг проблем на национално ниво, на който Филмини се опитва да намери начин за разрешение е невъзможността за творческа реализация на хората, които искат да се занимават със създаването на късометражно кино. Като професионално занимание в тази сфера, творците се оритентират към комерсиалната алтернатива на този вид изкуство – рекламите, изоставяйки (поради чисто финансови причини) вътрешния си стремеж за създаване на произведения с художествена стойност, пред възможността да използват уменията и влеченията си в полза на масовата „ниска” култура. Този фактор допринася за бавното навлизане на недотам развития жанр на киното в България, а по този начин представлява и още една предпоставка за степента на адекватност у публиката. Тук трябва да бъде отбелязана и ролята на мултиплекс кината, като разпространители на сходен жанр кинематография. Тяхната роля за формирането на вкуса на публиката е огромно – те са най-влиятелните и масово ориентирани (както и ориентиращи) културни агенти. Могат да се разглеждат дори като „противоположни” на събития от типа на Филмини, които са ориентирани към некомерсиалните форми на изкуство. Няма как тяхното присъствие и масовост да не окажат влияние на потенциалната публика на фестивала. На теория тяхната дейност дори би трябвало да подкрепя популяризирането на българското и европейското кино по закон, но незаинтересоваността за спазването му и от двете страни на този закон на практика отрязва всякакви идейни връзки между събития от сорта на Филмини.
Факторите, определящи културната обстановка няма как да не са взаимосвързани, поради факта, че това, което ги обединява е публиката – за да съществува фестивалът, трябва да съществуват не само финансовите ресурси (които при добра стратегия могат да бъдат набавени), но и причина той да бъде организиран. Съответно, за да бъде формирана такава публика, тя трябва да получи достъп до възможостите, които могат да бъдат предложени. Такава информация Филмини (по думите на Елена Мошолова) тече безпрепятствено и намира плодотворна почва в лицето на формираната (и все още формираща се) публика. Въпреки че досега никога не са имали реклама (по чисто финансови причини, което би се променило, стига да се намерят ресурси, но от гледна точка на начина на финансиране – ежегодно кандидатстване без гаранция, че ще бъде набавено всичко необходимо, тази опция стои на заден план), присъствието на Филмини в медийното пространство постига своите цели. Партньорството с някои медии (основно БНТ) не се базира на финансови взаимоотношения, а на взаимна реклама, което в тези условия представлява най-удобният начин за разпространение. Тук проблем трудно ще бъде открит, понеже това е една от ефективните им стратегии, но въпреки това би могло да се направи оптимизиране, на базата на орентирането към целева публика.
След три години Филмини вече е формирал твърда публика – неговата възпитателна функция (изключително доминантна в началото) се балансира постепенно с нарастващите изискванията на публиката, която, придобила вече знания и опит, е готова да предяви своите желания. Комуникацията между аудиторията и организаторите на фестивала е комплексна и се осъществява на няколко нива – директно, чрез e-mail, чрез гласуване, чрез присъствие на прожекции. Така формираните начини за връзка между организаторите и тяхната аудитория, поставя рамки най-вече на вторите – те реално по никакъв начин не получават предизвикателство за лична комуникация, освен в конкретните случаи, в които Филмини се обръща към активни в тази област производители (хора, занимаващи се с близки до тази сфера дейности). Но въпреки нарастващото самочувствие и инициативност на публиката, Филмини остава доминант в това общуване, като предпоставящ ситуациите и идейните рамки на тези срещи. Основният проблем, който се среща тук е разминаването на публиката с формираните от Филмини пространства за общуване. Роля за това има характерът на фестивала – провежда се веднъж годишно, следователно е трудно да се следят настроенията и промените в мисловните модели на хората за толкова дълъг (за такъв актуален тип събитийност) период от време. Разбира се характерът на фестивала и неговата идея са такива, още повече, че структурата на организацията позволява динамичност и компетентност, следователно бърза адаптивност към външните тенденции (респ. модни тенденции, нови културни течения, актуални събития), изразяващи се в уъркшоповете, с които дават своя отговор на актуалните за публиката въпроси. Но трудността, която се появява тук, е акуратността на това следене на общественото мнение. Самата организация създава връзките с обществото по-скоро с цел тя да дава информацията, отколкото да я получава – мнение от публиката се получава само чрез нейна инициатива, защото Филмини не се опитва да провокира такава (с изключение на гласуването за филм на публиката, но тук случаят не е с цел проучване). Каналите за информация са в по-голяма степен едностранни – сайт и блог, където опция за коментар липсва, facebook, който според продуцента вече е изчерпил своите възможности, mail-лист, на когото се разпращат покани за събитието и който би могъл да се ползва за обратна връзка, но по думите на Елена Мошолова това рядко се случва, както и директна комуникация (напр. на самите прожекции), която също е дефицитна. В общи линии мнения и предложения от публиката се получават само когато има крайно разочаровани или много възторжени от прожекциите. Това ниво на комуникация би било подходящо при определени условия, но тук се появява един фактор, който оказва силно влияние точно в тази сфера и представлява неконтролируем от Филмини процес. Става въпрос за конкуренцията и по-конкретно за Future Shorts – също фестивал за късометражно кино, но с по-различна концепция, който всеки месец съставя програма и прави неколкократни прожекции в рамките на този месец. До голяма степен Филмини и Future Shorts са партньори в областта, в която се реализират – публиките им до голяма степен съвпадат и освен това взаимно си прокарват пътища. Проблемът, който се появява тук е, че както се подкрепят влияейки на публиката, по същия начин и причина се получава идеен сблъсък, чиято арена са зрителите. Не само организационната форма е разлика между тях (ежемесечно и ежегодишно, награди, форма на прожекциите и пр.), но и идейното въплъщение. По думите на Елена Мошолова, Future Shorts правят по-лека програма, докато Филмини има по-различна концепция (напр. прожектира експериментално късометражно кино). Съответно публиката, ходейки ежемесечно на програмата на Future Shorts, изгражда своя вкус спрямо подбора и идеите, които вижда и в момента, в който Филмини поднесе нещо по-различно на публиката, тя няма да е готова за него и ще го оцени чрез формирания от Future Shorts вкус. От тази гледна точка, комуникацията между Филмини и публиката, протичаща основно във времевите рамки на фестивала, може да доведе до големи разминавания (а какво ще стане ако между идеите на Future Shorts и на Филмини се получи по-драстична разлика?). Бидейки доминантната страна, трябва да бъде отчетен факта, че тя не е единствената и за да не загуби своите функции, връзката между целевата аудитория и Филмини би следвало да бъде оптимизирана.
Във връзка с цялостната оптимизация, като първостепенна необходимост се определя по-скорошното възстановяване на мрежата от киносалони в страната – мнение, което се споделя и от продуцента на фестивала. Въпреки че на прожекциите в оцелелите в провинцията киносалони се излъчват отново блокбъстър и мейнстрийм филми и там публиката няма предварително заявени интереси към художествени продукти, с промотирането на каквито е обвързана дейността на Филмини, успешното възстановяване на киносалоните в страната би изиграло положителна роля върху цялостната й информираност. Това, от своя страна, може да повлияе като фактор, чието влияние се отразява най-вече върху структурирането на различните категории публика, с присъщите за всяка специфични интереси. Подобно мнение споделя и продуцентът на Филмини, като твърди, че е необходимо в такива места това да се прави, с цел публиката да се възпитава по отношение на интересите и съответните си търсения, тъй като в малките градове аудиторията привиква предимно към по-традиционни продукти, които са преди всичко комерсиално насочени. Като евентуално решение на този конкретен пазарен проблем е възможно да се приложи система от целенасочени действия и установени ефективни механизми, с които да се стимулира дейността на фестивали от типа на Филмини. Част от тези действия може да представлява отпускането на държавни субсидии за такъв тип фестивална дейност, като по този начин се облекчава в дадена степен финансовата обвързаност на самостоятелно функциониращото културно явление. Като вариант за конкретна реализация на тези държавни субсидии може да се възприеме поемането на разходи, свързани с организация и осъществяване на прожекции в конкретните институции. Това може да включва освен плащането на наем от страна на държавата на съответната институция, която предоставя пространство за осъществяване на прожекции, така и поемане на друга част от тези организационни разходи – сметки за необходими служебни и организационни разходи. Насърчаването на подобен тип културна дейност от страна на държавата може да се осъществи и чрез промяна в отношението към официалните гости на всяко ежегодно издание на Филмини. Това може да намери израз в успешната взаимна работа между PR-отделите на Министерство на културата и фестивали, от типа на разглеждания тук. Тази евентуална съвместна дейност по отношение на изготвените механизми за приемане и настаняване на такива гости може да намери своите положителни последици в повишения медиен интерес, а това, от своя страна вероятно ще доведе до по-висока информираност (и адекватност) на публиките.
Продуцентът на фестивала определя цялостната политика на явлението, като стремяща се да поддържа такова присъствие, че да се запазва идеята за неговата некомерсиална насоченост. Eдновременно с това не се прибягва до поведение на елитарност, за да се запазва необходимото ниво на уравновесеност у присъствието на Филмини на българския културен пазар. В случая определящ фактор е очакването от страна на екипа, което и самия продуцент сподели, че за да бъде дейността на фестивала адекватно разпознаваема от страна на публиката, е необходимо втората да подхожда с определени очаквания към заявеното присъствие на разглежданото фестивално явление. Тези очаквания от страна на формираната аудитория могат да се определят като съвкупност от процеси на подбор по отношение на предлаганите продукти от подобен тип, а това ставя ясно чрез споделеното от продуцента мнение, че публиката е в известна степен подготвена за това, което й се предлага, тъй като предварително е изявила интерес към предстоящо събитие или конкретно филмово заглавие, и като цяло предварително пресява събитията, към които би могла да прояви интерес. С оглед на специфичните интереси на преобладаващата част от публиката на фестивала, сред която, както посочва продуцентът му, често се срещат хора със силно изявени и понякога диференцирани художествени интереси, може да се предложи и друга алтернатива, с цел да се поддържа нивото на обществено присъствие на явлението, а чрез това – да се стимулират систематично и интересите на вече сформираната публика. Възможно е да се стимулира взаимодействие от страна на други културни институти и организации – галерии, изложбени зали, др., които в рамките на своята дейност и присъщото топографско пространство, да огласяват и промотират организации от типа на Филмини чрез визаулни и видео-материали, подготвени за тази конкретна цел. Предполага се, че с оглед на целите, които такова интеринституционално сътрудничество си поставя, изискването на финансова рентабилност между съдействащите си страни, ще бъде неуместно, тъй като, както беше посочено, фестивалът Филмини организира бюджета си ежегодно, започвайки без никакви налични капитали от предходен отчетен период. Това, което може да се определи като аспект на взаимна реклама, може да изиграе положителна роля и за двете страни, тъй като често към тях се насочват хора с идентични интереси, а публично заявенаната взаимна подкрепа между такива организации ще се възприема от индивида като форма на изградена институционална и ценностна мрежовост. Тук от най-голямо значение е разликата в отношението на зрителя към дейността на организацията, както и към самата нея, което е причинено от различната му форма на присъствие – признателността и промотирането от страна на друга организация, с подобна художествена насоченост, се явява фактор, който повишава авторитета на първата в очите на цялостната аудитория, като по този начин тя евентуално придобива и по-голям и систематичен интерес. Въпросното взаимодействие може да се осъществи чрез излъчване на определени видео или фото-материали, свързани с дейността на Филмини, като на този жест би следвало да се отвърне в знак на равнопоставеност. Не бива да се пренебрегва и фактът, че очакваните последици от такъв тип колаборативност ще бъдат насочени предимно към онази група хора, които в двете различни институции заявяват общи и за двете свои художествени интереси, тъй като се предполага че реакцията, на база провокирания интерес, ще притежава такива качества, които да правят разпознаваем нейния обект и в представите на хора, които не са дотолкова запознати или нямат специфично-поддържани интереси в тези художествени сфери на дейност. Този тип сътрудничество може да се разглежда като проява на интерес от страна на фестивалното явление спрямо среди от потенциална публика в алтернативни обществени места. Такава дейност може да превърне потенциалната публика в част от вече сформираната такава, като събуди у тази група определени нови интереси.
Продуцентът отбелязва, че за да бъде възможно по-ефективното запознаване на публиката с кино-продукции, каквито предлага Филмини, както и за да се толерира нейната възприемчивост в това отношение, необходимо е да се спазва балансираното отношение на целия поток продукция, с който българското общество получава допир. На първо място, необходимо е големите мултиплекс-киносалони да спазват предвиденото в закона съотношение между източниците на излъчваната от тях продукция. Законът задължава този тип кино-институции да излъчват 5% българска и 5% европейска продукция, като ежегодно изнасят отчет пред държавата за това. Предполага се, че ако този баланс се спазва, това ще изиграе и определена роля по отношение на формирането на зрителския интерес.
Относно оптимизацията във връзка с комуникацията и следенето (и повлияването) на изменението във вкусовете на публиката, фокусът трябва да бъде насочен към възможностите за провокиране на активност от нейна страна. По този начин не само ще бъде възможно съгласуването между двете страни, но и от своя страна Филмини ще може да запази своя авторитет и ръководна роля спрямо публиката, чрез избиране на насоките на тази провокация и съответно имайки последната дума в отговор на реакцията от провокациите. Това може да се постигне например чрез създаването на интернет форум, в който периодично да се пускат актуални и интересни теми, които биха предизвикали интереса на формиралата се вече и потенциалната публика. По този начин двустранната инициатива би повлияла на всички страни – с информация и с идеи. Създаването на форум също би могло да бъде предпоставка за свързване с потенциални партньори на фестивала – като тук не се има предвид само финансови, медийни и подобен тип партньори, спомагащи за реализирането на събитието, но и хора, които търсят поле за изява, или пък такива, които биха могли да се вдъхновят и да бъдат насърчени от съществуването на такова не само виртуално, но и реално пространство. Освен това може да се правят периодични публикации (на сайта или на блога) по различен тип информиращи теми – относно техники, история, личности, актуални събития и пр., което освен върху заинтересоваността от страна на публиката, ще повлияе и върху информираността, а съответно и върху формирането на личните предпочитания и търсения (не само като изискване към Филмини, но и като активно търсене на информация напр.). Ориентирането в случая към виртуалното пространство не е случайно – освен, че комуникацията е независеща от време и пространство (а съответно за Филмини по-удобна и от финансова гледна точка), тя е достъпна за много хора. По този начин търсеното влияние и комуникация няма да бъде само с целевата публика на Филмини, но и с всяка заинтересована страна. Това би спомогнало за повишаването на общата информираност и на провинцията (естествено само на заинтересованата част), което би довело до цялостното развитие на този жанр в България. Това би могло да стане предпоставка за бъдещото развитие и промяна в характера на посещенията на Филмини в провицията (до голяма степен непредвидими). Освен това би могло да представлява предпоставка и за увеличаване броя на създателите на късометражно кино в България (дори късометражното кино да е това, с което човек иска да се занимава, как да го разбере като няма досег с него?).
Имайки предвид разгледаните данни относно фестивала и стимулираните пряко или индиректно чрез дейността му явления, може да се твърди, че пред подобен род фестивални събития за рамките на българския пазар стоят широки възможности за развитие, тъй като явно се намира начин за успешната пазарна реализация на събитието, като се запазва форматът на първоначалната му концепция. Това дава основание да се допусне, че възпитаването на алтернативни интереси у една обособена и съпричастна аудитория чрез постигане на достатъчно добро ниво на взаимна комуникация между явлението и същата може да позволи конструиране на адекватни правила и норми, чрез които дейността на събития от типа на Филмини да бъде лесно и методично насърчавана – както от страна на държавната политика, така и като наличие на изградени механизми на усвояване в обществото, разглеждайки неговия консуматорски аспект.
Късометражни филми:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4562
Високите цени на пресните плодове и зеленчуци са свързани с по-високия индекс на телесна маса при деца от семейства от средната и ниска класа. Това проучване показва, че когато цените на плодовете и зеленчуците се вдигат, семействата могат да купуват по-малко от тях или да ги заменят с по-евтини храни, които може да са вредни и по-калорични. Изследването също идентифицира връзка между скъпите безалкохолни напитки и по-малката вероятност от затлъстяване сред децата.
Широките му знания в различни области на биологията – ботаника, зоология, палеонтология – му позволяват да създаде първата в историята на биологията по-цялостна теория за еволюцията. Основният му труд е „Философия на зоологията“ (2 т., 1809), в който смело развива идеята за еволюционното развитие на живата природа, като обхваща произхода на организмите, еволюцията им и факторите, които я обуславят. Според учения в живите организми има стремеж към усъвършенстване, към развитие от по-просто към по-сложно. Организмите се изменят в съответствие с условията, при които живеят, т. е. приспособяват се към заобикалящата ги среда. Тези изменения пък са предизвикани от прякото, непосредственото влияние на средата. При висшите организми тази приспособителна способност се извършва по косвен път. Голяма роля в измененията на организмите Ламарк отдава на упражняването на органите -те се развиват, усъвършенстват се и се уголемяват. Обратно, органи, които не се упражняват, отслабват, постепенно закърняват или дори изчезват, което се отразява върху формата и устройството им. Следователно главната заслуга на Ламарк е в изтъкване на ролята на изменящата се според него среда като фактор за изменение на формите и функциите на органите, за ролята на наследяване на придобитите белези в процеса на еволюцията. Той обаче неправилно обяснява, че постепенното усъвършенстване на организмите се дължи на волята на бога.