Не виждам смисъл да ви убеждавам, че Дж. К. Роулинг е вълшебница, създала прекрасния свят на Хогуъртс, накарала ни да повярваме, че всичко е възможно, освен връщане на времето назад. Развлекателна и възпитателна, поредицата й за Хари Потър, продадена в милиони копия и преведена на десетки езици, продължава своя живот в домовете ни, а самата Роулинг в момента пише сценария на адаптацията на книгата„Фантастичните животни и къде да ги намерим”, който ще излезе в три поредни филми през 2016, 2018 и 2020 година.
През 2012 година Роулинг ни подарява нова част от себе си, показвайки, че въпреки любовта към измисления свят на вълшебниците, тя е здраво стъпила на земята и вижда реалността. „Вакантен пост”, първият роман на възрастни на авторката, е безжалостна дисекция на обществото, което според Роулинг далеч не е най-светло и осъзнато. Бавно, методично и професионално като завършен психолог, тя разкрива личностите на отделните герои, обвързани със смъртта на Бари Фейрбрадър и ламтящи за власт. Това умение да разкрие личностните качества на своите измислени герои всъщност е първата й стъпка към писането на детективи, за които споделя, че мечтае от години. Първата част от поредицата детективи с участието на Корморан Страйк и неговата верна помощничка Робин излиза през 2013 година в романа „Зовът на кукувицата”, под псевдонима Робър Галбрейт. „Измамата” е бързо изобличена, а критиците се лутат между „задължителните” суперлативи и искреното възхищение на превъплъщението на Роулинг в сериозен и криминален автор. Лично аз гласувам за това заглавие с всичките си налични крайници, препоръчвайки го наравно с „Вакантен пост” и прехвърляйки възхищението си към „Копринената буба”. Втората част от криминалната поредица, излязла на български преди броени дни, е достойно продължение на разкритията на Страйк и Робин, този път разкривайки убиеца и случващото се в издателсткия бизнес на острова. Роулинг обещава Робърт Галбрейт да продължи с още пет романа с участие Корморан Страйк, но споделя, че авторът ще се придържа да избягва публичността и медийните участия.
Кой е вашия роман на Роулинг няма значение, факт е, че независимо дали пише за социални проблеми, вълшебни светове или криминални разследвания, тя се справя убийствено добре и е име, което гарантира качествена литература зад разпознаваемите корици…
Хубаво е още в началото да си припомним написаното от неизвестен автор още през XVI в.: „Както не е възможно да се живее без храна и вода, така вече не може да се живее без слънчев часовник.“ А какво бихме казали ние, съвременниците на научните и техническите постижения на XXI в.?
„Колко е часът?“ — този въпрос може би е най-често срещан в ежедневието и наистина едва ли бихме могли да си представим как би изглеждал животът ни без строгата синхронизация на действията на хората, без точното разписание на движението на превозните средства, без едновременно започване и свършване на работните смени в магазини, предприятия и пр.
За решаването на задачите за измерване на времето е необходимо да се установят единицитe и мерките за отчитане на времето, да се по-строят точни броячи на единиците за време с течение на времето и да се установят еталон за системен контрол над тях. В решаването на тези задачи са ангажирани теоретичната сферичната астрономия, небесната механика, физиката, радиотехниката, електротехниката и специалните лаборатории «точно време». От тук се вижда, че въпросите, свързани с измерване на времето, се решават от цял комплекс науки с усилията на много научни работници от различните клонове на човешкото знание.
При получаване на съвременните еталони за измерване на времето се използва един от следните три процеса: въртенето на Земята около нейната ос, обикалянето на Земята около Слънцето и излъчването или поглъщането на електромагнитни вълни от атомите или молекулите на някои вещества при определени условия.
Системите за определяне на времето, свързани с въртенето на Земята около нейната ос, се определят от точките върху небосвода, спрямо които отчитаме това й въртене. Едно пълно завъртане спрямо определено начало се нарича денонощие, една двадесет и четвърта част от него се нарича час, една шестдесета от часа — минута, една шестдесета от минутата — секунда. Ако отчитаме въртенето на Земята спрямо пролетната равноденствена точка (това е точката от небосвода, в която се намира центърът на Слънцето в момента на началото на пролетта — около 21 март), то ще получим звездните единици за време — съответно звездно денонощие, звезден час и т. н. Тъй като животът на хората е пригоден към видимото денонощно и годишно обикаляне на Слънцето, звездните единици не биха ни довели до окончателния резултат, защото на пладне в различните дни за дадено място от земната повърхност звездното време ще бъде различно. Затова непременно трябва да се избере за основна точка от небесната сфера точка, свързана с видимото положение на Слънцето. Ако изберем за такава центъра на слънчевия диск, коригиран за времето, за което светлината идва от Слънцето до Земята, т. е. истинското слънчево време, като че ли с това ще достигнем набелязаната цел. Този избор обаче не е удачен, защото вследствие неравномерното обикаляне на Земята около Слънцето и поради това, че земният екватор не лежи в равнината, в която лежи земната орбита около Слънцето, центърът на видимия слънчев диск се движи неравномерно, като разликата му от равномерния ход през годината достига около 16 минути. За да се елиминира тази неравномерност, за начална точка се избира центърът на диска на фиктивно (въображаемо) Слънце, което се движи, както би се движил дискът на истинското Слънце, ако горните две причини липсваха, т. е. ако Земята обикаля равномерно около Слънцето и земният екватор и орбитата на Земята лежат в една и съща равнина. Единиците за време спрямо този фиктивен център се наричат средни слънчеви единици или направо средни единици — средно денонощие, среден час и пр., като за начало на отчитането се избира моментът, когато Слънцето е най-ниско спрямо хоризонта на дадено място. Това от своя страна води до положението, че на различните места от земната повърхност средното време е различно, като само за местата, разположени върху един и същ меридиан, е едно и също. Колкото географски дължини имаме по Земята (а те са безбройно много), толкова и средни времена ще имахме. Дори още повече, при движение не по един и същ меридиан човек непрекъснато трябва да променя показанието на своя часовник. За да се избегне това неудобство, по предложение на канадския инженер Сандфорд Флеминг през 1878 г. земната повърхност се разделя на 24 часови резена (територии, заградени от по два меридиана с разлика в географските дължини 15°) и на всеки часов резен се установява време, равно на средното за меридиана, минаващ през средата на резена. За начален (нулев) резен се приема онзи, централният меридиан на който е Гринуичкият меридиан. По противоположния на Гринуичкия меридиан минава линията за смяна на датите — това е линия, от двете страни на която винаги има две различни дати, и при преминаване през нея трябва да се извършва съответна смяна на датата. Постепенно страните приемат това предложение, като някои от тях (например Индия, Иран, някои острови и др.) приемат на техните територии време, различно от това, следващо от системата на часовите резени. Също така границите на резените не следват точно меридианите, а минават по териториално удобни граници. България прие без корекции тази система от 25 декември 1894 г.
Времената на някои от резените имат наименования: времето на резена, в който попада България, се нарича източноевропейско; на резена, минаващ през Средна Европа — средноевропейско (с 1 час е назад спрямо нашето); на резена, минаващ през Западна Европа — западноевропейско (с 2 часа назад спрямо нашето) и времената на резените, минаващи през територията на САЩ — тихоокеанско, планинско, централно, източно и атлантическо съответно с 10, 9, 8, 7 и 6 часа назад спрямо нашето. Времената на други часови резени носят имената на големи държави или градове, разположени на тях. В някои страни през лятото се въвежда време с един час напред спрямо следващото от системата на часовите резени. На територията на Русия това е направено за цялата година с декрет, издаден от руското правителство на 16 юни 1930 г., и затова там всички часовници вървят с един час напред спрямо следващото от системата на часовите резени време.
Гринуичкото средно време, или, което е все същото, времето на нулевия часов резен, се нарича универсално време и се бележи с TU. Най-често това време се използва в астрономическите таблици, при международни мероприятия и пр. Познавайки TU, можем да определим което си искаме местно време или времето, следващо от системата на часовите резени, най-лесно.
Определянето на универсалното време TU се извършва чрез наблюдение на звездите с тъй наречените пасажни инструменти — астрономически наблюдателни тръби, даващи възможност с голяма точност да се определи преминаването на звездите през небесния меридиан на съответното място на наблюдение. Отначало се определя местното звездно време на мястото на наблюдението. От него посредством географската дължина на това място се получава гринуичкото местно звездно време, а от него — универсалното време. Полученото универсално време от наблюдателници,разположени в различни точки от земната повърхност, няма да бъде едно и също, защото оста, около която се върти Земята, не остава на едно и също място. Като резултат на това северният географски полюс не остава в една и съща точка, а се движи, описвайки крива (нарича се полодия), като от своето средно положение той не се отдалечава на повече от 15 м. Това макар и съвсем малко отклонение води до малки промени на географската дължина, а то от своя страна — до различни стойности на TU в различните наблюдателници. Универсалното време, коригирано за малките промени в географската дължина, се бележи с TU 1. Всичко би било добре дотук, ако Земята се въртеше равномерно. Оказа се, че земното въртене не е равномерно, разбира се, различието от равномерното въртене е много малко.
Периодичните неравномерности във въртенето на Земята не влияят на големината на основната единица за време — средната секунда, определена като 1/86 400 част от средното денонощие. Те се изчисляват предварително и съответно с тях се коригира универсалното време TU 1. Така коригираното универсално време се бележи с TU 2 и се нарича квазиравномерно време. По-иначе стои въпросът с непериодичните, натрупващи се с времето неравномерности във въртенето на Земята. Те доведоха до различие на наблюдаваните от предизчислените положения на планетите върху небесната сфера. Ако се продължи да се използва универсално време TU 2 за дълъг период от време, това ще доведе непременно до промяна в мащаба на основната единица. Въртенето на Земята се оказа не особено добър еталон. Затова учените се обърнаха към следващото движение, което извършва Земята — обикалянето й около Слънцето. Годината, която е в основата на гражданския календар и служи за мярка на по-големи периоди от време, е тропичната година — това е интервалът от време между две последователни преминавания на центъра на слънчевия диск през средното положение на пролетната равноденствена точка. От астрономически наблюдения е установено, че и тя се променя, но промяната е само половин секунда намаление за един век. Така се стигна до необходимостта да се даде ново определение на основната единица за време — ефемеридната секунда. Международното бюро за мерки и теглилки през октомври 1956 г. даде следното определение на тази единица: „Секундата е 1/31 556 925,9747 част от тропичната година за 1900 година, януари 0 в 12 часа ефемеридно време.» С другу думи, ефемеридната секунда е промеждутък от време, равен на 1/86 400 част от средната продължителност на средните слънчеви денонощия, която те са имали на 31 декември около обяд през 1899 г. По такъв начин основната единица за време се свърза с по-постоянен процес и наред с това се въведе ефемеридното време ТЕ вече с точно определена основна единица. Ефемеридното време се получава от универсалното чрез прибавяне на поправка, характеризираща неравномерния, натрупващ се с течение на времето ход на земното въртене. Тази поправка за 1970 г. е 38 секунди и средната й промяна през настоящия век е около половин секунда нарастване. Тъй като ефемеридната поправка се получава единствено чрез наблюдение, ясно е, че точната й стойност за определена година ще се знае след изтичане на годината — това е и единственият недостатък на ефемеридното време. Въпреки това от 1960 г. всички данни в астрономическите ежегодници се публикуват по ефемеридно време. Уредите, с които се съхраняваше точното време до 1931 г., бяха само махалните часовници, като най-точни от тях —върхът на часовникарската техника дотогава, са часовниците на Шорт. Добрата компенсация и наличието на две махала — свободно махало, поставено при постоянни физически условия, и вторично махало, поставено, където е необходимо, при наличие на електрична връзка между двете осигурява точност за денонощие от порядъка на няколко хилядни от секундата. След 1931 г. — годината на изобретяването на кварцовите часовници, изведнъж точността на съхранение на времето се увеличи многократно. В основата си кварцовите часовници представляват трептящ кръг, стабилизиран с кварцова пластинка, изрязана по подходящ начин от кварцов кристал. За да се изключат влиянията на температурата и на другите физически фактори върху свойствата на кварцовата пластинка, тя се затваря плътно в термостат, който автоматически поддържа, определена (с точност до хилядни от градуса) температура. При тези условия се получават високостабилни електромагнитни трептения, които през делителни стъпала стигат до часов механизъм със специална конструкция. Точността на най-добрите екземпляри кварцови часовници достига до милионна част от секундата в денонощие, а на средните по качество — до десето-хилядна от секундата. Така че един среден по качество кварцов часовник би натрупал грешка от около една секунда за около десетки години. Като че ли се създаде възможност за еталон на времето, несвързан с астрономическия. И действително това може да стане, по. . . само за няколко месеца. Оказа се, че кварцовата пластинка има един недостатък. С течение на времето тя си променя свойствата (старее), а това от своя страна води до промяна на броя на трептенията в секунда. Отпреди десетина години в строя навлязоха квантовите излъчватели или поглъщатели на точно определени честоти. Това даде възможност да се изготвят свръхвисоко точни молекулни и атомни еталони на честоти. При сравняване на атомните еталони на някои обсерватории се оказа, че за няколко години продължителността на една секунда се е променила само с една десетомилиардна част. Вследствие изискването за поддържане на висок вакуум и др. тези еталони не биха могли да работят непрекъснато. Затова те се използват за периодически контрол над честотата на кварцови часовници. Честотата, на която работи кварцовият кристал, се умножава чрез специални умножителни стъпала и се сравняват така получените трептения с тези на атомния или молекулния еталон, като в случай на несъвпадане автоматически трептенията на кварцовия часовник се връщат на началната си честота (фигурата по горе). Такава комбинация на атомен или молекулен еталон с кварцов часовник се нарича съответно атомен или молекулен часовник. Атомните часовници позволяват вече реално да се определи атомен стандарт за продължителността на основната единица за време — ефемеридната секунда. Този стандарт се бележи с АТ-1 и неговата реализация е въпрос на близко бъдеще. Настоящата реализация на този стандарт е скалата за време, означена с TUC. Това е време, което се подава от атомен часовник, но един-два пъти в годината се коригира по скалата TU2 така, че разликата между TUC и TU2 да не надминава една десетохилядна от секундата. Поправките се дават от Международното бюро за време след предварителна консултация с различните служби за времето.
Разпространението на точното време се извършва от обсерваториите на страните с високо развита промишленост (Русия, САЩ, Англия и др.), снабдени с атомни или молекулни часовници посредством радиостанции обикновено в диапазона на късите радиовълни. Тези радиостанции излъчват по определени програми в ефира различни сигнали: секундни, ритмични, шест сигнала в края на всеки час, високо стабилни честоти от няколко десетки до милиони трептения в секунда. Като ползват тези сигнали, астрономическите обсерватории, разните национални служби за точно време и др. сверяват собствените си часовници и обикновено оттам се извършва препредаването на точното време за транспорта, промишлеността и отделните граждани на съответната страна.
Кратката история на разпространението на точното време в нашата страна е следната.
През епохата на Възраждането са били изградени в много селища у нас кули с часовници, някои от които съществуват и сега. Такава часовникова кула е съществувала вероятно от около 1725 г. до около 1880 г. и в София. Около годината на нейното събаряне пладне в София се е оповестявало чрез топовен гърмеж. Спорел някои сведения от 1869 г. времето, което се е използвало, е истинското слънчево време за даденото селище, броено от пладне до полунощ и от полунощ до пладне по 12 часа.
Източноевропейското време (официалното време в България сега) е въведено у нас най-напред по железниците през 1888 г., а като официално — през 1894 г. Същата година е основана и Астрономическата обсерватория при университета от Марин Бъчеваров — първия професор по астрономия у нас. От 1 януари 1942 г. тази обсерватория е централа на точното време в България. Преди тази дата такава централа е бил Централният метеорологичен институт.
От 1 май 1948 г. до днес по Радио София се предават автоматично няколко пъти на ден последните шест секундни сигнала на основния часовник на Астрономическата обсерватория в София, в които завършват определени цели (9, 12 и 18 часа) или половинки (18 часа и 30 минути) часове. Този часовник се сверява по ритмичните сигнали, излъчвани от обсерватории, снабдени с най-съвременна техника.
Интересно е да отбележим и това, че в България григорианският календар («новият стил») е сменил юлианския календар («стария стил») сравнително скоро — през 1916 г., като денят 31 март е последван непосредствено от 14 април същата година.
С този кратък преглед се вижда пътят, по който вървят учените, за да отговорят на въпроса „Колко е часът?“ с колкото се може по-голяма точност— точност, съответствуваща на времето ни.
Ендре Ериксен, детски (и не само) автор от Норвегия, не е добре познат у нас. Признайте си, че това не е точно писател, чиито книги ще препоръчате за подарък за дете или младеж. А трябва! Четирите истории на Им и Терие, издадени в книгите „Питбул-Терие в беда” и „Питбул-Терие в атака” всъщност са разкошен размисъл за ролята на родителите в живота на децата.
Самият Ериксен е баща на две деца, посветил живота си на техните и на чуждите усмивки. От 8-годишен той иска да стане писател и работи по въпроса. За момента е натрупал над 10 детски книги, част от които са с твърди корици, разкошни илюстрации и са предназначение за най-малките читатели, а от 2013 година в град Тромсо, заедно с художника Ендре Скандфер създават компания за анимационни филми. Двамата заедно изграждат красивия свят на чудовища от Дундерлей, една страна, в която всичко е възможно и никога не е късно за промяна, но само в хубавата посока.
Мили дами, знаем колко ви се иска и мъжете ви да преминават през хормоналните дисбаланси, за да видят и на вас, какво ви е. И „да”. Отговорът е „Да!”, има доказателства, че мъжете също преминават през хормонални цикли.
Знае се, че първото занимание на тестостероновите нива е да достигнат своя пик сутрин. След това в хода на деня, макар и с краткотрайни леки пикове, нивата постепенно спадат. Интересно е обаче дали при мъжете, както и при жените се наблюдава месечната зависимост.
Някои изследователи смятат, че хормоналната зависимост при мъжете е сезона.
Норвежко проучване от 2003 г. установява, че нивата на тестостерона при мъжете достига най-ниските си стойности през лятото, а най-високите в края на есента. При изследване върху датските мъже се наблюдават подобни сезонните колебания. Т.е. теоретично биха могли да имат влияние слънчевите лъчи. Само че проучването, проведено в слънчевия Сан Диего и снежния Бостън не потвърждават скандинавските наблюдения и тази теория пропада.
През 2012 г. и уролозите от медицинския колеж Бейлър, Хюстън се залавят с този проблем. Те признават, че „съществуват доказателства в подкрепа на идеята“ за връзката между мъжките хормонални цикли и сезонните изменения, но смятат, че са нужни повече изследвания, за да я потвърдят.
През 2002 г. ендокринолог Питър Целек от университета Коменски, Словакия публикува проучване, което показва, че тестостеронните нива при мъжете достигат своя пик на 18-я ден от 30-дневен месечен цикъл. За съжаление проучванията не са възприети в областта. Целек убедено стои зад научния си труд и жлъчно коментира, че ако жените не кървяха, научните среди вероятно щяха да са скептични и по отношение на съществуването и на техните месечните цикли.
Твоето тяло е невероятно. Наистина! Ние често го приемаме за даденост, но факта, че имаме 37 трилиона клетки, които работят заедно, за да ни поддържат живи е удивителен.
Всички тези 37 трилиона клетки са направени от 7 октилиона (1048) атоми и са много по-млади, отколкото може би си мислите, защото някои от тях се заменят на всеки 5 дни с нови.
За година губим около 0,7 кг мъртва кожа. Но не се натъжавайте от този факт, защото има клетки, които ни оставят верни през целия живот, като например тези, които изграждат вътрешните лещи на окото, мускулните клетки на сърцето, както и невроните на мозъчната ти кора.
Друг интересен факт е, че ако изгладиш всички тези гънки на мозъка, те ще придобият размера на калъфка за възглавница.
Знаеше ли, че кутрето на ръката представлява 50% от силата на ръката ти. Останалите пръсти също са специални, защото са способни да почувстват дори малка ивичка от 13 нанометра, което е с 1700 пъти по-малко от диаметъра на косъм от косата.
За финал, добре е да знаете, че в устата Ви има много повече бактерии, отколкото всички живи хора на планетата.
Скъпа Рахел,
Наистина трябва да се вслушам в думите ти и да се променя. Да скъсам с миналото. Да стана любяща съпруга и домакиня. Да гладя, да готвя, да чистя, да шия. Да се гордея с успехите на съпруга си и да се науча да виждам в тях щастието си. Да избера завеси за новия апартамент, в който се местим през зимата. Да се радвам на топлия аромат на уютния ни дом, на миризмата на черен хляб, сирене и маслини. На талк и напикано, която се носи от детската стая през нощта. На пържено в кухнята. Безсмислено е да поставям на риск „всичко, което имаме”. Човек не бива да си играе с огъня. Няма да се появи да ме спаси рицарят на бял кон. А дори и да дойде, аз няма да го последвам. Защото само ще объркам отново живота му и ще донеса страдание на себе си. Благодаря ти, че от време на време ми напомняш за моите задължения. Прости ми за всички обиди, които съм хвърляла в лицето ти без причина. Ти, разбира се, си абсолютно права, родена си да бъдеш винаги права. Отсега нататък ще бъда добра и покорна като мушица. Ще си слагам престилката, ще мия прозорците и ще чистя паяжините. Ще си знам мястото. Ще пека фъстъци за гостите на Мишел. Ще внимавам винаги да има достатъчно кафе. Ще държа сметка за парите в домакинството, ще си обличам кафявата рокля и ще придружавам по обществени мероприятия. Няма да го излагам. Щом поискам думата, ще си затварям устата. Даде ли ми знак, че е мой ред, ще кажа нещо духовито и ще очаровам всичките му познати. Може да се запише в неговата партия. Ще помисля сериозно за цвета на новия килим. Скоро ще имаме телефон, благодарение на брата на неговата приятелка Янин сме преместени в началото на списъка с чакащите. Ще си купим автоматична пералня. А после и цветен телевизор. Ще отида с него на гости на зетя и дъщеря на Закхайм. Ще му пиша бележки кой го е търсил по телефона. Няма да позволявам да го обезпокоят за щяло и не щяло. Ще отклонявам тактично просителите, дошли да искат услуги. Ще преглеждам вестниците и ще отбелязвам статиите, които биха могли да са му от полза. Ще го чакам да се върне вкъщи с вкусни гозби, ще му приготвям топла вана и после внимателно ще слушам за успехите му през деня. Ще рапортувам накратко какво става с детето и къщата. Ще се грижа за сметките за вода и ток. Всяка вечер ще оставям до главата му безукорно изгладена бяла риза с колосана яка. Всяка нощ ще съм на неговите услуги. А когато служебните му задължения наложат да спи извън дома, аз ще си стоя сама и ще изучавам история на изкуството. Или ще започна да рисувам акварели. Ще мина столовете с лак. Ще овладея ориенталската кухня дотолкова, че да достигна класата на майка му. Ще го освободя от грижите за Ифат, за да може да се посвети на идеалите си. Ще се увия като плодовита лоза около къщата му.
Ще бъда съпруга, по-ценна от бисер. Царска дъщеря, чиято слава е в дома й. годините ще се нижат и славата на Мишел ще расте и укрепва. Ще успява във всичките си начинания. Ще чувам името му по радиото. Ще лепя снимките му в албума. Всеки ден ще бърша праха от подаръците и сувенирите, които ще получава. Ще се постарая да запомня празниците и рождените дни на цялата му рода. Ще купувам сватбени подаръци. Ще изпращам съболезнователни писма. Ще го представям по радостни и тъжни поводи. Ще проверявам редовно бельото му и ще следя винаги да има чисти чорапи. И животът ще потече като тиха и спокойна река. Ифат ще расте в уютен и щастлив дом. Не като Боаз. Когато й дойде времето, ще я омъжим за сина на някой заместник-министър или началник на отдел. И аз ще остана сама. Ще се събуждам сутрин и ще откривам къщата празна, защото Мишел отдавна ще е излязъл. Ще пия кафе и успокоителни, ще дам нарежданията и за деня на домашната помощничка, ще обикалям цяла сутрин по магазините. Когато е прибера вкъщи, ще взема валиум и ще се опитам да поспя поне до вечерта. Ще разглеждам снимките в албумите. Ще бърша праха от витрините. И всяка вечер ще чакам до прозореца, с надежда да се прибера. Или поне да изпрати секретаря си за чисто сако и риза и да ми каже, че няма да се бавя много. Ще правя сандвичи на шофьора му. Ще избягвам неудобни въпроси по телефона. Ще се пазя от нахални репортери и камери. Може да заплета пуловер на внучето. Ще поливат цветята и ще лъскам до блясък сребърните прибори. Ще изчета еврейски мислители, за да мога в съботните вечери да изненадам гостите му и него самия с удачни цитати. Поне докато не преминат от обши разговори към сериозните теми. Тогава ще се измъквам на пръсти от стаята, ще се скривам в кухнята и ще разучавам кашерни рецепти от специалните готварски книги. Може би все пак ще се включа в някоя благотворителна организация на жените на политиците – за деца, лишени от родителски грижи или нещо подобно. Ще се науча да бъда съпричастна. Да не съм в тежест. И тайно ще намаля солта в храната на съпруга си, в съответствие с препоръките на лекаря. Аз самата ще мина на строга диета, за да не го засрамвам със застаряващата си плът. Ще правя упражнения. Ще си взимам витамини и успокоителни. Ще боядисам косата си, ако започне да сивее. Или ще започна да нося шал. Ще си направя лифтинг на лицето. Но какво ще правя с гърдите си, когато провиснат? Какво ще правя с краката, когато се подуят и се покрият с мрежа от разширени вени? Какво ще правя тогава, Рахел? Ти си умна и мъдра, не може да нямащ някакъв съвет за малката си сестричка, която обещава да се държи прилично и да не си играе с огъня. Пази се.
Изображение на прасе, върху чието тяло са отбелязани отделните части, от които се приготвят различни кулинарни продукти
Защо малината лекува простуда?
Тя не лекува, а само понижава температурата.
Малината предизвиква обилно потоотделяне и температурата на болния се понижава. Свойството на ягодата и малината да действат изпотяващо, се обяснява с високото им съдържание на салицилова киселина. В химически преработен вид това вещество служи за основа при приготвянето на широко употребяваното лекарство аспирин. Малината, както и другите понижаващи температурата средства, премахва само симптомите, а не причината за заболяването, поради което употребата ѝ като лекарство не винаги е оправдана.
Защото захарта и солта извличат водата от клетките.
Ако нарежете месо, зеленчуци и гъби и ги посипете със сол, те „дават сок“, на повърхността им се появява течност. Това се случва и с ягодите, посипани със захар. Силата, издърпваща водата от тъканите, се нарича осмотично налягане. То възниква навсякъде, където концентрирания разтвор има съприкосновение с още по-концентриран. Захарта и солта в храната не преминават през обработка при храносмилане и бързо попадат в кръвта. При тази разлика в концентрацията, тези вещества, вътре и вън от клетките, създават осмотично налягане, изтеглящо от клетките вода.
Като нечисто животно свинята е спомената в Тората (IX век пр. н.е.). Отвращението на евреите към прасето е било толкова силно, че вместо думата „прасе“, те често казвали „давар ахер“, буквално – „другото нещо“, т.е. нещо, което е по-добре да не бъде наричано по име. Негативното отношение на евреи и мюсюлмани към прасето се обяснява с нечистоплътността на това животно, което понякога дори поглъща своите екскременти, а също и поради факта, че при високи температури, в тялото на свинята се натрупват естествени отрови. Въпреки това, еврейски книжовници винаги подчертавали, че не трябва да се търсят някакви рационални причини за обявяването на свинята като нечисто животно, тъй като според тях, мотивацията на Господ е скрита от човека. Етнографи смятат, че всичко се дължи на особеностите на първобитните (примитивни) вярвания, много от които се пренесени като табу в религиите, образувани по-късно. Характерни за обожествяваните животни в тотемизма – една от най-ранните религиозни системи – са забраните да се произнася името им, а също и човек да се докосва до тези, които се смятат за богове на племето. Вероятно при семитските народи глиганът (дивата свиня) е бил такъв бог. Култът към зверобожествата заменя култа към антропоморфните богове, но ритуалните табута „по инерция“ продължават да работят. Например нашите предци (авторът има предвид русите) не можели да наричат мечката със сегашното й име „bear” и в употреба навлязла думата „мед-ведь“ или буквално „ценител на меда“. Между другото, при славяните, също е съществувала забрана за използването мечо месо.
Зоните очертани в син цвят са местата, на които докосването е забранено. (Зона табу)
Автор: Глория Христова
Много често пътуването в градския транспорт или присъствието ни на места, претъпкани с хора е съпроводено от неволни докосвания от непознати. Изследователи от университетите в Оксфорд и Аалто във Финландия са изследвали 1,368 хора от 5 различни държави, за да установят дали хората позволяват да бъдат докосвани на различни места по тялото в зависимост от това кой ги докосва.
Участниците в експеримента са били помолени да оцветят местата по тялото, които биха позволили да бъдат докоснати (от партньор до непознат) и защо. Цялата информация после е събрана в топографска карта, която очертава границите табу и местата отпред и отзад на тялото, на които докосването е позволено.
Както може би предполагате, според изследването става ясно, че колкото по-близки сме с някого, толкова по-голяма зона позволяваме да бъде докосвана.
„Резултатите показват, че докосването е от огромно значение при поддържането на социални контакти“, казва Джулия Сувилехто, която е един от учените от университета в Аалто. „Картата на докосването е тясно свързана с удоволствието от самото докосване. Колкото повече ни харесва докосването на определено място, толкова повече позволяваме да бъдем докоснати на това място от другите.“
От гледна точка на културното разделение, учените смятат, че влиянието на културата има минимален ефект върху резултатите. Въпреки това, в изследването се споменават няколко интересни факта. Например, англичаните, които са участвали в изследването, приемат докосването за по-неудобно и неприятно, отколкото участниците от Финландия, Франция, Италия и Русия. Интересно е, че участниците от Русия са по-консервативни към докосването, отколкото участниците от други държави.
Изследването показва, че докосването е тясно свързано с емоционалните взаимоотношения и връзки, които хората изграждат помежду си. Изследването е публикувано тази седмица в издания за Националната Академия на науките.
Едно от тълкуванията на думата търпение, от психологична гледна точка е спокойствие или противодействие на дадено напрежение, дразнител/и били тe вътрешни или външни.
Постигането на търпение, разгледано в детска възраст изисква голямо усилие. Подтискат се емоции, гняв, темперамент. От друга страна се свързва със силното желание за постигането на дадена цел, за чието осъществяване са необходими време и усилия.
Причините и следствията на търпението при деца и възрастни се разглежда в различни аспекти. При възрастните, разгледано от положителна гледна точка търпението носи определени успехи в живота от професионален и личен характер.Чрез него, успешно се взимат по-добри, адекватни и премислени решения, овладяват се ситуации. При контактите (полови, физически, професионални, социални), търпението е наложаща се черта от характера , защото така се съумява да се изслушва партнъора в дискусията, както и да се разреши даден спор със опонента. Разгледано от отрицателна гледна точка , хората с прекалено търпение към всичко губят своята идентичност. Те не умеят да казват „не” и търпят всичко което животът и социума им налага ежедневно. Следствия от това могат да са появят самонаказание, неувереност, страх от самотата.
При разглеждане проявите на търпение и нетърпение при децата се имат в предвид периодите на израстване и развитие на детето, както и най-ранното пренатално възпитание.
Пренатално възпитание това е бременността разгледана от психологията. Пренаталното възпитание протича през вътреутробния живот на бебето. В него бъдещата майка не въздейства на плода само физиологично, а и психически. Тя несъзнателно въздейства на състоянието на детето си (физическо, психическо състояние на плода). Бъдещата майка оказва влияние за благоприятните или неблагоприятните условия за процъфтяването на плода и неговите бъдещи характеристики( характер, психично и емоционално състояние). Всяка една емоция и действие на майката се предава директно на плода. Ако жената е силно тревожна през целия период на бременността, детето се развива в тревожна среда. След определен период от раждането, то проявява тази тревожност. Друг случай е спокойното състояние на бременната жена, която ражда по-спокойно дете.
Нека да поговорим детайлно за децата , проявата на търпение и нетърпение при тях, разгледано от различни гледни точки. От гледна точка на темперамента при децата холерици, търпението е дефицит. Това е породено от качествата на холерика. Децата холерици се характеризират с високо равнище на нервно-психическата активност, на енергичността на движенията, на импулсивността и изразеността на емоциите, страстно се увличат и изпълняват дейността си с голям прилив на сили, упоритостост, целенасоченостост, раздразнителеност, несдържаност, избухливост, общуват с много хора.
За разлика от холериците, при децата флегматици търпението е много явна част от темперамента и поведението. То се характеризира със спокойствие, уединеност. Детето флегматик предпочита четенето, гледането на телевизия или компютърните игри пред физически активната игра.
От психоаналитична гледна точка търпението при децата е свързано с изграждането на Аза и Свръх Аза на детето. Според теорията на Фройд за детското развитие, ние се раждаме изцяло с несъзнаваното (То). Характерното за този ранен период поведение на детето е „потребност- възбуда-действие-задоволяване-затихване”. Тук не може да се говори за търпение, поради първичната нужда от моментално задоволяване на потребността. При един по-късен етап на развитие се формират Аза и Свръх Аза, които създават и предпоставките за наличие на търпение. Аза се обяснява като връзката с околната среда, нейното изучаване( добиване на опит и реалната или нереалната преценка за нея). Свръх Аза, Фройд разглежда като нормите и правилата, които околната среда ни налага, под формата на ценностна система. При формирането на Аза и Свръх Аза детето, започва да разбира дадената ситуация и кога трябва да се проявява търпение. Свръх Аза и неговото формиране започва от 3-5тата година на детето с разговорите и подражанието на родителското поведение, и продължава през целия му живот. Заедно с грижите детето приема и моралните ценности на родителите си . То се държи спрямо очакванията им за да, получи удоволствие (награда) или да избегне неудоволствие(наказание). Така започва да проявява търпение в дадени ситуации, въпреки вътрешното си нетърпение за постигане на удоволствие. Към 5-тата година моралът придобива вътрешен смисъл. Промяната на поведението е водена от подчинение на вътрешните изисквания и норми, а не на външните. Идентификацията с родителите осигурява рационализиране на нормите, подпомага Аза в неговия стремеж да вземе контрол над То.
Според родителите нетърпението е доста сериозен и разпространен проблем при децата. Голяма част от малчуганите в периода от ранно детство до пубертета, са с необуздан темперамент, който нарушава стандартния спокоен начин на живот на възрастните. Те притежават прекалено много енергия, която не им позволява да са в спокойно състояние, поради много слабо оформените граници между То, Аза и Свръх Аза. Това автоматично влияе на тяхната концентрация, емоционално състояние, дори и интелектуално развитие(в определена степен). Като резултат от нетърпението може да бъдат импулсивните, необмислени реакции. За тях може да се каже, че в процеса на израстване стават непрекъснато преплитащи се, объркани, противоположности. Като по-ясно изразен пример се срещат – търпение с нетърпение, изчакване с действие, раздразнителност със спокойствие. В този случай, идва момент в който самите те незнаят как да контролират емоциите си и това довежда до реакции като- смях и плач, тъга и щастие, контактност и затвореност в себе си. Пример може да се даде с дете искащо определен предмет на момента. То няма търпение да получи своето удоволствие и при една забрана от страна на родителя, то става тревожно, агресивно. След известно време (същия ден), детето се разсейва от мисълта за дадения предмет, но продължава в определени моменти да е тревожно и раздразнително, поради незадоволената потребност.
Като друга причина можем да разгледаме тревожност породена от семейната среда. Ако детето има множество незадоволени потребности ( потребност от любов и внимание, грижа) в него се заражда базистна тревожност, която най-често се изразява в поведението. Може да бъде агресивност, нетърпение, нервно поведение или обратната страна затишие и затвореност в себе си.
По време на възпитанието във всички възрастови периоди децата се учат на поведение от своите родители или хората, които са най-близко до тях, които ги отглеждат. Получава се едно копиране, заучаване на това поведение и те съзнавано се превръщат в имитация на човека, който ги е възпитал. От психологична гледна точка причините за това имитиране на доминиращия за детето родител (възпитател) от една страна може да се каже, че този човек е примера на детето за успяла личност.
За „хиперактивния” период, който се проявява в много случаи( повечето при деца холерици), е характерно липсата на внимание, съсредоточеност, изобилната физическа енергия и желанието за физически дейности като игрите навън, които предразполагат за нейното изразходване. Това е нормално при децата. Тук става въпрос за периода до пубертета.
Според Пиаже и неговата теория, децата в ранна възраст преминават през специфичен вид центрираност наречена от него егоцентиръзм. В този случай детето се затруднява да допусне наличието на други гледни точки, различни от неговата собствена. Израз на егоцентризма е „егоцентричната реч“, която не служи за комуникация, а само изразява някакви чувства и състояния на детето.
За егоцентризмът може да се каже, че има три разновидности.
Първа разновидност е така наречения познавателен егоцентризъм (съществува във възприятието и мисленето).
Морален егоцентризъм (съществува във взаимоотношенията между хората). Комуникативен егоцентризъм (съществува в процесите на предаване на информация на други хора).
Егоцентризмът е най-силен в по-ранна възраст, и към 12-14-годишна
възраст като цяло се преодолява. Според Пиаже децата от 2 до 12 годишна възраст преминават през два стадия на развитие, предоперационен интелект (2-7) и стадий на конкретните операции (7-12).
Предоперационен интелект /2-7 години/
Както показва названието на този стадий, и през него все още не са се
образували обратими умствени операции.
Манипулирайки с конкретните предмети, детето открива, че това, което
е направило, може да се развали, а след това отново да се направи в същия
вид, или в някакъв друг вид. Детето научава, че съществува определен
вид действия, които са обратими ,а това му позволява да започне да използва понятия като количество, големина, число, обем, тегло.
Основна характеристика на психиката през този стадий е появата на
използването на символи, в това число и думи. Детето започва да използва
символите чрез процеса „подражание“. В играта детето използва един предмет за заместване на друг, като играчките символично заместват хората, а самото дете влиза в определени роли. Ограничеността на търпението и мисленето в предоперационния стадий е в неговия егоцентризъм: детето не е в състояние да си представи как другите виждат онова, което то вижда само. Детската игра в този стадий преминава през няколко разновидности: детето играе само, играе успоредно с други деца, играе в сътрудничество с други деца.
Стадий на конкретните операции /7-12 години/.
На този стадий в психиката за първи път се появяват обратими и
гъвкави умствени операции. Детето става все по-способно да мисли логично,
но само в конкретни ситуации, затова именно Пиаже е нарекъл този стадий
„стадий на конкретните операции“. Детето започва да разбира определени логически правила, дава логични обосновки. По-свободно преминава от една гледна точка към друга, става по-обективно в оценките.Започва да задържа вниманието си едновременно върху няколко Обекта.Следователно започва да намалява егоцентризмът и нетърпението.
Контрола от страна на родителите през периода от ранно детство до пубертета е изключително труден, но все пак не е невъзможен. Главното което може да се спомене при налагането на контрол и обучението на търпение при децата е, че трябва да става постепенно, незабелязано от тях. При една груба и нетърпелива намеса от страна на родителя, детето става неспокойно, реагира остро и в много от случаите проявява инат. Може да се открият места, които допадат на детето (просторни) с възможност за безопасна, физическа активност с много движение. По този начин се печели неговото доверие. За да се отвлече вниманието на детето от площадката за игра и да се насочи това внимание към развиващите интелекта занимания е хубаво много внимателно и постепенно( през определен период от време) да му се намалява времето за физическа активност (игра) и да се заиграва в дома с логическите игри, като тази промяна трябва да става възможно най-неусетно за него. Така желанието на типа родители, желаещи по-търпеливо и спокойно дете, ще бъде удовлетворено.
От детска гледна точка не може да се каже, че нетърпението не е добродетел. Децата в периода преди навлизане в пубертета са изключително първични и те задоволяват своите потребности веднага. За тях търпението е равносилно на изпитване на неудоволствие, породено от незадоволената в момента потребност. Те неразбират неудобството, което създават на своите родители. Причината за това е липсата на опита да бъдат родители, да възпитават, да се грижат за друго човешко същество. В този момент те са обгрижваните и противоречието, което те виждат в отношението на родителите им към тях, създава обърканост. Те започват да се сблъскват със забраните, нормите и правилата, които им се налагат, в много случаи без обяснение. Това поражда все повече съпротиви и неудоволствие.
Д-р Атанас Грозданов е роден в София. Завършва Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“. Дипломира се като бакалавър по биология, магистър по зоология и доктор по зоология в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на над 40 популярни и над 30 научни статии, свързани с орнитологията, херпетологията, консервационната биология и др. Участва като ръководител или експерт в над 20 научни проекта. Лектор в Erasmus Intensive programmes в Испания и Португалия. От 2004 г. до момента работи като асистент и главен асистент в Биологическия факултет на СУ, където е и член на Факултетния съвет. Член на Управителния съвет на ФДФФ (Фонд за дивата флора и фауна http://fwff.org/BG/ ).
Познавам Ви от няколко години, склонен сте да увличате студентите към най-различни инициативи и експедиции. Но самия Вие как решихте да се занимавате с наука? Така ли си представяхте мечтаната работа като дете? Въобще как на човек му хрумва да се занимава с това ? Тръпката да откриеш нещо ново ли е движещата?
Честно казано, нещата наистина се случиха спонтанно. Спомням си, че още в ранното ми детство имах голям интерес към насекомите и ги преследвах сред тревата. След това започнах да наблюдавам птиците, които ми се струваха нещо много далечно, непознато и любопитно, а впоследствие намерих и други хора с такива интереси, записвайки се в Българско дружество за защита на птиците. После беше по-лесно, защото учех много от по-опитните орнитолози, а и имах приятна среда в лицето на останалите млади доброволци. През тези години желанието ми за научна работа се засилваше все повече и повече и така си остана и до днес. Така че, за мен науката е основно вътрешно усещане и нямам много прагматични мотиви.
Много от завършилите още бакалавър се насочват към чужбина, защото казват, че тук няма реализация. Вие обаче сте тук, реализирате се успешно, какво е отношението Ви към науката в България?
Позицията на хора като мен, които изследват природата е особена. Аз също знам, че в други страни ще получа добри възможности за обучение, но българската природа, която е на „световно ниво“ е силен стимул да работя тук, защото науката е добър инструмент за нейното опазване. Това май е нещо като патриотизъм, но далечен от онзи, показният и комерсиализираният.
Какво смятате, че пречи на науката в България да се развива?
Сигурно факторите могат да бъдат дискутирани много дълго, но ми се струва, че най-вече хората трябва да се променят. Да възприемат по-висши цели за живота си, за това което искат да постигнат за себе си и за обществото. Когато направиш първата крачка, резултатите се връщат към теб мултиплицирани и започваш да напредваш все по-бързо в правилната посока.
Какво Ви дава работата? Как ви вдъхновява?
Струва ми се, че съм най-щастлив от възможността да правя нещо, което обичам и най-вече че имам възможност да общувам със стотици млади хора. Изключително ми е приятно и интересно да изследвам техните гледни точки и да се опитвам да ги модифицирам в посока, която смятам за важна. Така че, до голяма степен вдъхновението ми са студентите и колегите във Факултета.
Знам, че сте идеолог на С.К.О.Р.Е.Ц. Ще ни разкажете ли малко повече за това? С какво се занимавате? Доста от студентите са в тази организация, как ги „запалихте” по идеята?
Студентският клуб за образование и развитие с екологичен център, или накратко С.К.О.Р.Е.Ц. е доброволческа инициатива, която създадох със запалени студенти в катедра Зоология и антропология, малко след като постъпих на работа. През годините съм участвал в различни организации и определено съм почитател на различни форми на сдружаване на хора с общи цели. Скоро си мислех към кой точно е насочен този клуб и сякаш най – правилната дефиниция, която ми хрумна е, че той е място за хората, които се чувстват на мястото си в Билогическия факултет. От самото начало на идеята до момента, в клуба идват най-активните студенти с много интереси и желание за повече дейности извън задължителните в учебната ни програма. С тях организираме постоянно експедиции в търсене на интересни видове, имаме много интересна колекция от живи животни, пишем малки проекти, каним интересни лектори и какво ли още не. Получаваме и много важна подкрепа от Студентския съвет на Факултета и Университета, която ни помага да разширяваме дейностите си. Привличането на студенти в клуба се случва почти спонтанно, просто хората с интереси лесно се намират взаимно и неусетно започват да работят заедно.
Позираме в Източни Родопи (без бинокъл – Атанас Грозданов)
Имате доста сериозно участие на конференцията Климентови дни (http://reintro.biofac.info/ ) доколкото разбрах. С какво сте се захванали?
Младежката научна конференция Климентови дни е прекрасно традиционно събитие на Биологическия факултет, където младите изследователи и техните ментори могат да представят резултатите от изследванията си. Тази година обаче към тази конференция организираме и още една – Първа национална конференция по реинтродукция на консервационно значими видове. Както и името и подсказва, за първи път в България в един научен форум ще бъдат представени резултати от почти всички проекти у нас, посветени на завръщането на изчезващи видове растения и животни. Конференцията е под патронажа на Министерството на околната среда и водите, а организациите Фонд за дивата флора и фауна и Зелени Балкани съорганизират събитието.
Подочух, че освен всичко останало има и една много интересна изложба! Как се организира изложба и как Ви остава време въобще и за това?
Много съм щастлив че към предстоящите конференции успяхме да добавим и едно по-различно съпътстващо събитие. Изложбата „Голямото завръщане“ е тематична и представя рисунки, посветени на видовете, които са обект на реинтродукции у нас. В нея участват както едни от най – известните български анималисти, така и млади художници и любители, чиито творби бяха избрани чрез конкурс в електронната група „Художници на българската природа“. Черешката на тортата е, че благодарение на голямата помощ на издателство Пенсофт, всички участвали картини и художници ще бъдат представени в цветен каталог, който очакваме съвсем скоро.
Често организирате групи и извън България, за да наблюдавате птички. Как протича едно такова пътуване? Кой момент Ви се е запечатал?
Пътуванията сред природата със студенти и приятели са прекрасни преживявания. Те съчетават интересни и забавни моменти и са един от най-ефективните начини да запалиш хората по изучаването и опазването на природата. Моментите, които помня са много – от влизането с лодки в гръцкия язовир Керкини, през изнасянето на мърша за подхранване на лешоядите в Кресненския пролом, до наблюдението на изключително рядкото за България пустинно каменарче по склоновете на Врачански Балкан.
Посещение на Кресненския проломЛопатарка на Керкини
Разбрах, че създавате „жив музей” в двора на Биологическия факултет. В какво се състои тази инициатива и как върви?
През тази година в клуб Скорец спечелихме микрогрант по проект на неправителствената организация „За земята“, с който искаме да създадем по-добри условия за биоразнообразието в зелените площи около Биологическия факултет и да поставим информационни табели за студентите и посетителите в този район. Поставяме къщички за птици, садим интересни видове дървета и храсти, поставихме резервоари за събиране на дъждовна вода и много други. Надявам се, че така дворът ни ще стане по – гостоприемен за градските видове и по – вдъхновяващ за студентите биолози.
Къщички за птици от студентите на С.К.О.Р.Е.Ц. в двора на Биологичесния факултетПоставяне на хранилка от студентите на С.К.О.Р.Е.Ц в двора на Биологическия факултет
С какво друго се занимавате?
Продължаваме да организираме пътувания, да участваме в нови инициативи за опазване на природата, да се грижим за по – добрите условия за обучение в нашия Факултет.
Обучение по опръстеняване от Д-р Борис Николов
Какви са бъдещите Ви инициативи?
Имаме желание да увеличим видовете в живата ни колекция, да напишем нови проекти, да поканим нови интересни лектори и разбира се, да се забавляваме правейки наука.
Знам, че National Geographic публикува Ваши снимки. Фотографията ли е хобито ви?
За много биолози фотографията е на границата между хобито и работата. В моя случай снимането е нещо много приятно и в същото време често придружава работните ми дейности. Обичам да „преследвам“ животните, но и да снимам хора, пътувания и интересни дейности.
Лешоядите се завръщат в Кресненския пролом
И любимият ми въпрос – как си почива един учен след дългия работен ден?
Начините са много и някои от тях изглеждат като продължение на работата – сортиране на снимки от пътуванията, кроене на нови планове за проекти и разбира се, да не забравяме и малко вдъхновяваща музика.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Отпреди десетина години в строя навлязоха квантовите излъчватели или поглъщатели на точно определени честоти. Това даде възможност да се изготвят свръхвисоко точни молекулни и атомни еталони на честоти. При сравняване на атомните еталони на някои обсерватории се оказа, че за няколко години продължителността на една секунда се е променила само с една десетомилиардна част. Вследствие изискването за поддържане на висок вакуум и др. тези еталони не биха могли да работят непрекъснато. Затова те се използват за периодически контрол над честотата на кварцови часовници. Честотата, на която работи кварцовият кристал, се умножава чрез специални умножителни стъпала и се сравняват така получените трептения с тези на атомния или молекулния еталон, като в случай на несъвпадане автоматически трептенията на кварцовия часовник се връщат на началната си честота (фигурата по горе). Такава комбинация на атомен или молекулен еталон с кварцов часовник се нарича съответно атомен или молекулен часовник. Атомните часовници позволяват вече реално да се определи атомен стандарт за продължителността на основната единица за време — ефемеридната секунда. Този стандарт се бележи с АТ-1 и неговата реализация е въпрос на близко бъдеще. Настоящата реализация на този стандарт е скалата за време, означена с TUC. Това е време, което се подава от атомен часовник, но един-два пъти в годината се коригира по скалата TU2 така, че разликата между TUC и TU2 да не надминава една десетохилядна от секундата. Поправките се дават от Международното бюро за време след предварителна консултация с различните служби за времето.
