Наука за изневярата

adultery_science

Автор: Глория Христова

Почти всяка култура на земята не одобрява изневярата, но въпреки това е основна тема в много филми, телевизионни предавания и песни за раздяла. Изневярата безспорно е едно много лошо поведение, но защо е толкова широко разпространено? Дали има някаква истина в твърдението, че хората като вид не са създадени да бъдат моногамни? Последният епизод на „AsapSCIENCE“ разследва химията на „игривото око“ и открива, че има научно основание за поговорката „Веднъж измамник, винаги измамник“ (once cheater always a cheater).

Само 3% от бозайниците живеят в моногамни двойки и хората попадат точно в този процент. Това би могло да се обясни от гледна точка на еволюционното становище, защото е било предимство единият от двойката да ловува и осигурява храната, а другият да се грижи за поколението. Но днес, изневярата се е превърнала в нещо обикновено, въпреки че носи реална опасност за членовете на цялото семейство. Виновникът за всичко това е допаминът. Това е невротрансмитер, който помага в контрола на центъра на удоволствие в мозъка.

Допаминът се освобождава при дейности, които ни носят удоволствие, когато спортуваме, когато се храним или когато изпитваме оргазъм. През 2010 г. благодарение на американско изследване, в което са взели участие 181 доброволци, става ясно че 50% от доброволците с дълъг (доминантен) алел на допамин Д4 рецепторен ген са изневерили на партньора си, в сравнение със само 22% от тези с къс (рецесивен) алел. В допълнение, тези с дълъг (доминантен) алел са по-склонни към поемането на риск и податливи към пристрастяващи навици, като пушене и алкохолизъм.

Но не само допаминът играе роля при изневярата. Смята се, че хормонът вазопресин също има значение. Този хормон е близък и почти подобен на „хормона на прегръдката“, окситоцин, защото може да повлияе на способността на хората за доверяване, емпатия и социално свързване. Изследване, направено върху полигамни полевки разкрива, че при инжектирането на допълнително количество вазопресин в мозъците им, това увеличава вероятността да станат моногамни.

През 2014 г. е направено изследване със 7000 финландски близнаци, което показва, че тези които са изневерили имат специален вариант в гена, който е кодиран за рецептора вазопресин – такъв, който има носи по-ниски от средните нива на хормона. Дали повече количество вазопресин ще ни направи по-моногамни? Трудно е да знам със сигурност, но има признаци, които показват, че за някои хора е по-трудно да са моногамни, поради биологични и генетични фактори.

“Животът ми като таен агент” на Дженет Тажиян

Животът ми като таен агент

Днес ще ви запозная с един симпатичен тандем на автора Дженет Тажиян (майка) и илюстратора Джейк Тажиян (син), които заедно създават поредицата с приключенията на Дерек. Кой е той? В първата книжка изляза на български език Дерек ще се превъплъти в ролята на таен агент, който ще трябва да проучи миналото си. В останалите си „неработни” дни той е 12-годишно хлапе, което а/мрази да чете книги от списъците със задължителна литература и б/ненавижда да си прави речници с непознати думи, които е срещнал в текста.

Но за сметка на това Дерек обожава в/приключения, г/рисуване на комикси, д/каране на скейтборд, е/маймунки, кучета и всякакви други животни, а също обича искрено лятната ваканция. Защото като изключим досадните а/ и б/, това е времето в годината препълнено с в/, г/, д/ е/ и други хубави и забавни подточки. Въпросът, който не спира да мъчи Дерек е как да оцелееш, когато над главата ти виси задължителният прочит на три книги и същевременно да се забавляваш по пълна програма с най-добрия си приятели?  И повярвайте, той така и не открива правилния отговор.

Животът ми като таен агент

За сметка на това, в търсенето си той попада на интригуваща статия за едно удавено момиче от остров Мартас Винярд, която ще касае него самия. И детското любопитство и упоритост на един начинаещ таен агент ще му помогнат да научи истинската история на ужасната трагедия. История, която ще промени възгледите на родителите му и която ще бъде вписана в неговия дневник в картинки като първи успешно разкрит случай.

А това че за тези летни месеци Дерек ще намери време за своето вярно куче Боди и ще преоткрие „зубърката” на класа, която ще се окаже адски готино и умно момиче, това че на лятното чисто небе може да се появи гръмотевичният облак на гадния „летен учебен лагер“, това че ще упражнява своите тенис умения замеряйки топката по сателитната чиния и други подвизи просто няма какво да споменавам. Ваканцията си е ваканция, онова специално времево пространство, когато морето е до колене, а ти можеш да правиш всичко и по всяко време (стига мама да не знае). И когато най-добрите приятели стават още по-близки, а приключенията те чакат зад всеки ъгъл. Или на следващата страница, както неочаквано ще узнае Дерек. Но тази тайна вече наистина не мога да ви издам. Ще я научите сами от леката и усмихваща книга за деца (която с огромно удоволствие се поглъща и от възрастни)!

„Хобит: Битката на петте армии“ в букви и кадри

Хобит: Битката на петте армии

Автор: Зорница Аспарухова

Питър Джаксън ни представя началото на края за приключенията на Билбо Бегинс, които не се съмнявайте нито за миг в това, ще бъдат епични. Битка със Смог, чието прекрасно изпълнение дължим на гласа на БенедиктКъмбербач, спасяване на Езерния град и неговите жители и разбира се – връщането на Вечната планина обратно във владение на джуджетата. Знам колко дълго сте чакали този финал и затова няма да ви издавам повече. Бъдете сигурни обаче, че ще го видите в гигантски 3D размер. Определено си заслужава.

Повече за книжния-кино преглед на епичното заглавие чуйте в записа:

Серена (2014)

Серена (2014)

В спора дали е редно екранизациите трябва да бъдат гледани след или преди да сме се запознали с текста, няма печеливши. В случая с филма „Серена” (2014) по едноименния роман на Рон Раш обаче, българският зрител и читател е една идея по-ощетен. Нито една от книги на американския писател и поет не е преведена на български до този момент, но това съвсем не пречи на настоящия преподавател по Културна история на Апаланчи в Източен университет в Каролина, да съвместява обучителната дейност с активно писане. Рон Раш работи в широк диапазон от творчески жанрове, вариращи от детски книги, книги в стихове, сборници с поезия и разбира се, пет романа. Четвъртият му роман „Серена” е издаден през 2008 година и получава смесени отзиви. The New York Times и Washington Post се ограничават с преразказ на сюжета и припомнянето на досегашните творби на автора, без да дават оценка за новата творба. А тя е тук със своя смел сюжет, акцентиращ върху живота в Апаланчи на един дърводобивен магнат и неговата млада съпруга на фона на развиващата се голяма депресия, за който никой не е и не желае да бъде подготвен. Роман, който със сигурност ще открие своите читатели, онези, които нямат големи изисквания и с удоволствие ще проследят личната история на това семейство, чрез която ще научим политическото и икономическото състояние на страната.

Сюжетът разказва за Джордж Пембертън и новата му съпруга Серена Пембeртън, които ще създадат дърводобивна индустрия в планините на Северна Каролина. Дъщерята на дърводобивния магнат е свикнала с този бизнес, но до момента не е била активна част от него. В малкото градче, където я отвежда новият й съпруг, тя ще помаже сила на духа и смелост, присъща повече на мъжете, отколкото на жените, а в края на романа дори ще признае, че цялото богатство, натрупано през живота й е благодарение на убийството на Джордж. От нея самата.

Серена (2014)

До тук с романа, време е да се заемем с неговата интерпретация на режисьора Сузане Биер, която избира вече оценената двойка на Дженифър Лоуренс и Брадли Купър. Само година по-рано Дженифър Лоурънс печели Оскар за най-добра женска роля в „Наръчник на оптимиста” (2012) на режисьора Дейвид О. Ръсел, който впрочем отново е екранизация на романа на Матю Куик и където тя партнира на същия актьор – Брадли Купър. В „Наръчник на оптимиста” двойката Дженифър и Брадли разказва историята на двама объркани млади хора, останали сами след изпепеляваща любов и търсещи себе си отново. Брадли е просто блестящ в ролята си, но Оскарът отива при 23-годишната Дженифър, която вече познаваме от първата част на „Игрите на глада” (2012), „Американска схема” (2012) и „Бобърът” (2011). Нейната звезда изгрява на американския небосклон бавно и упорито и американската Академия на филмовите изкуства и науки й връчва Оскар още в началото на този процес. И ето че двойната се завръща, но този път в една по-драматична и ярка история, в която женският образ на Серена ще бъде достатъчно смел, за да спечели заглавието и на романа, и на филма.

Серена (2014)

Екранизацията променя голяма част от книгата и най-вече нейния финал, което носи нов прочит на главната героиня. Но всички останали терзания и въпроси, които можем да срещнем по страниците на книгата, присъстват и на екрана. Серена губи детето си и възможността да има друго такова и мрази Рейчъл, селското момиче, което носи и ражда Якоб, извънбрачния син на Джордж. Но междувременно на фона на личния провал, в Американската действителност в края на 1929 година започва да вее хладния вятър на промяната и думата „депресия” и „криза” стават все по-честа част от разговорите на едрите бизнесмени. Корупцията и нейният остър език, са показани изключително ловко и леко във филма, който борави с образи, а не с разсъждения и Дженифър Лоуренс определен се утвърждава като актриса готова да стреля с лък и да води народа към Капитола, а в следващия момент яхнала кон, с къдрици и яркочервен лак (върху който камерата толкова пъти акцентира) да познава тънкостите в дърводобивната индустрия.

Какво ще се случи с онези, които не са запленени по образите на Дженифър Лоуренс и Брадли Купър? Не вярвам изобщо да има подобни зрители, защото и двамата актьора са силни и красиви, но останалите ще трябва да приемат американската действителност на миналия век и да си зададат въпроса: „А защо ми е това?”. Някак твърде очевидно е желанието да ни припомнят, че финансовите кризи не се случват веднъж в човешката история и само смелите и силните духом оцеляват. Моралните ценности са най-важни, а гнилите и свръх амбициозните рано или късно ще получат заслуженото си наказание. Може би аз търся вдъхновение и по тази причина не успях да се влюбя в тази картина, да се разтопя в кадрите и музиката и да запомня и предам посланието на поколенията. Имам леките подозрения, че няма да го направя…

Виж още:
„Вероника решава да умре” (2009)
„Красавицата и звярът“ (2014)
„Яж. Моли се. Обичай” (2010)

Стресиращо раждане може да бъде една от причините за детската агресия

stressful birth

 Автор: Неделин Бояджиев

Бебетата, които преживяват трудно раждане и се изваждат с помощта форцепс, е по-вероятно да развият проблеми като агресия по време на своето детство, в сравнение с тези, родени с цезарово сечение, според проучване, проведено в Китай. Изследователите смятат, че някои поведенчески проблеми могат да бъдат причинени от високото ниво на кортизол в организма. Кортизолът е хормон, който организмът произвежда по време на дистрес, включително – и при трудно раждане.

„Връзката между начина на раждане и евентуална последваща психопатология в детска възраст е причинена от високото ниво на хормона кортизол в организма.“, пишат учените в статия, публикувана в „Международен вестник по акушерство и гинекология BJOG” – http://www.bjog.org/ .

Предишни изследвания са установили, че нивото на кортизола в кръвта на пъпната връв е най-ниско при бебетата, родени с помощта на цезарово сечение, а на следващо място – при децата, родени по естествен начин.

Най-високите нива на кортизола са открити при бебетата, родени с помощта на форцепс или на вакуумна екстракция.

Други причини за агресивното поведение на децата може да са: нестабилни брачни отношения на родителите им, проява на различни форми на домашно насилие от страна на родителите, на които децата са свидетели или жертви, неумение за упражняване на родителски грижи, насилието, показвано по телевизията, в интернет и в компютърните игри и др.

Освен агресивно поведение, такива деца проявяват още тревожност, депресивни състояния, антисоциално поведение, хиперактивност и трудна концентрация на вниманието. Може да се добавят още липса на морални и социални задръжки, по-слаба чувствителност към страданието или болката на околните.

Агресивното дете често е по-емоционално и има повече академични и социални проблеми, в сравнение с неагресивните деца. Агресивните деца често се конфронтират с връстниците си и с възрастните и имат по-малко приятели. Ако не са харесвани от повечето деца в своя клас, агресивните деца могат да станат част от група, състояща се от членове с девиантно поведение. Често те се чувстват по-нещастни, имат ниско самочувствие и не вярват, че могат да получат адекватна помощ от своите родители и учители.

В допълнение, малко вероятно е, че тези деца ще превъзмогнат проблемите си; по-скоро те може да имат нови проблеми в юношеството и в зрялата си възраст, включително – отпадане от училище, юношеско родителство, трудности при упражняване на родителските грижи, извършване на насилия в семейството, безработица или извършване на различни престъпления, вандализъм, дори – убийства…

Според изследване, проведено в Канада, случаите на агресия са по-чести сред момчетата, отколкото – сред момичетата. Учените установяват, че агресивното поведение на момичетата може да има по-дългосрочни последици. 6% от момичетата и 11% от момчетата на възраст от 9 до 11 години са били идентифицирани като агресивни. Докато агресията при момчетата по-често има физическа изява, то при момичетата тя е изразена по-често в словесна форма. Момчетата по-често не се подчиняват на своите родители и на своите учители.

Конфликтните деца са разглеждани като „нарушители на реда“, като „непослушни” или като „палави“. Корените на това гледище трябва да се търсят в Средновековието, когато децата били възприемани от възрастните като лесно податливи на въздействията на Злото.

Ролята на възрастните – родители и учители – е да покажат на децата подходящи стратегии за разрешаването на конфликти, както и да учат децата да се опитват да разбират други гледни точки, различни от тяхната. Учените смятат също, че конфликтът понякога може действително да служи положително за развитието на социалната компетентност на децата.

Много често актовете на детска агресия имат за цел просто да привлекат нечие внимание. Агресията на детето трябва да бъде просто пренасочени – окуражавайте го да закове пирон в дъска, вместо да се самонаранява или да наранява друг човек, да целуне братчето си, вместо да го захапе, да погали майка си, вместо да я удари. Покажете му, че има силата да привлече вниманието ви, но – чрез извършването на добри дела, а не – с лошо държание. С този подход, децата ще бъдат в състояние да разрешат много от проблемите си и агресията им ще намалее. При по-сериозни проблеми е препоръчителна намесата на психолог, психотерапевт или психиатър.

По материали от:
http://www.reuters.com/

Любопитни факти за чая и кафето

kafe

Автор: Мая Джамбазова

Какво кафе пием?

За много хора утрото започва с чашка ароматно кафе. Вкусът на тази напитка е толкова специфичен и запомнящ се, че е невъзможно да се сбърка с друг. Не е чудно, че всеобщата страст към кафето е вдъхновила Йохан Себастиян Бах да напише „Кафеена кантата“.

Днес са познати повече от 40 разновидности на вечно зелените кафеени дървета и храсти, отнасящи се към семейство маренови (Rubiaceae). И при цялото това разнообразие само два сорта- Арабика и Робуста съставляват 92% от общото количество на потребяваното кафе, което се явява предмет на борсовата търговия. В света съществуват две специализирани кафеени борси- нюйоркската определя цените на арабиката, а лондонската- на робустата. Именно тези сортове се ползват с най-голяма популярност в средите на любителите на кафе.

За особено ценно се считат зърната на тези дървета, които растат на високи плантации, разположени максимално близо до екватора. Напитките, приготвени от арабика, отглеждана при такива условия, съдържа двойно повече кофеин  в сравнение с кафе, проготвено от зърна на растения, отгежани в долините и оказват не възбуждащо, а тонизиращо въздействие на централната нервна система. Благодарение на това ценно качество повечето фирми в света, производители на кафе, са оринтирани към използването на сорта арабика. Нищо чудно, че наскоро на руския пазар се появи на кафе чието име е „Milagro“, което се  превежда като „чудо“ и за чието производство се използват изключително висококачествени зърна от сорта арабика.

Защо от чая остава налеп по чашата?

Чаеният лист съдържа феноловото съединение танин, придаващо на напитката стипчив вкус и алкалоиди, особено теин. При запарването на чая те влизат в разтвор и реагират едно с друго. При охлаждане разтворимостта на това съединение пада и частично се разпределя на повърхността на течността във вид на филм. Тази плака се отлага по стените на чашата и засъхва.

Източник:
http://www.vokrugsveta.ru/quiz/219121/
http://www.vokrugsveta.ru/quiz/248/

История на хомеопатията

History of homeopathy

Гръцкият лекар Хипократ от Кос (460 – 357 г. пр. Хр.) препоръчвал хомеопатични лекарства – третиране на състоянието с малки дози от лекарство, което предизвиква подобни симптоми – но само в специфични случаи. Неговата обща теория е съвсем противоположна. Хомеопатичният принцип за пръв път е цитиран като правилната основа на цялата медицинска практика от Самюел Ханеман, германски лекар от Саксония, в статия в списание „Hufeland’s Journal“ от 1797 г. Ханеман и неговите колеги изпробвали върху себе си хиляди лекарства, за да открият на кои заболявания напомнят техните ефекти. В началото на XIX век те успешно разпространили хомеопатията в цяла Западна Европа и Северна Америка.

12 мисли на Лев Толстой

Лев Толстой

Той е първият автор, отказал се от авторското право, открито нападащ властта и се отказва от Нобеловата награда. Лев Толстой ненавижда силата на парите и защитава руските селяни и техните права. След смъртта си той оставя 165 000 страници ръкопис, пълно събрание на съчинения в 90 тома и 10 хиляди писма. Цял живот Лев Толстой търси смисъла на живота, за да го намира в една проста и дълбока дума – добрина.

Силата на властта се крепи на невежеството на неговия народ. Тя го знае винаги ще се бори с просвещението. Време е и ние да го разберем.

Всичко идва при онзи, който умее да чака.

Главното изискване към всяко изкуство е чувството му за мярка.

Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.

За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.

В любовта няма „повече” или „по-малко”.

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.

Животът без любов е по-лесен. Но няма особен смисъл.

Най-великите истини са най-простите такива.

Всички си правят планове, а дори не знаят дали ще доживеят до довечера…

Хората често се гордеят със своята чиста съвест. А истината е, че те просто имат твърде къса памет.

Уважението е измислено, за да запълни празното пространство там, където би трябвало да бъде любовта.

Затлъстяването – риск за здравето

Obesity - health risk

Автор: Айтен Солак

Според дефиницията на Световната Здравна Организация /СЗО/ затлъстяването е комплексно мултифакториално заболяване, което се характеризира с абнормно повишаване на телесната мазнина в сравнение с активната маса на тялото / кости, мускулатура, паренхимни органи/.

Възниква в резултат на нарушеното равновесие между енергийния внос чрез храната и енергоразхода на индивида. Според причините затлъстяването може да се раздели на три основни типа :

  1. Първично, алиментарно. Дължи се на прекомерна консумация на храна, несъобразена с нуждите на организма;
  2. Вторично затлъстяване. Развива се вследствие на някои ендокринни заболявания и при патологични процеси в ЦНС, при които се нарушава хипоталамусната регулация на апетита.
  1. Синдромно затлъстяване. Възниква в резултат на мутация на гени.

Затлъстяването е значим здравен и социален проблем, който през последните години придобива мащабни размери. През 2005 г. СЗО съобщава за 400 000 0000 затлъстели хора по света с прогноза до 2015 г. броят им да нарастне до 700 000 000.

Според данни на ЕС разпространението на затлъстяването се е увеличило 3 пъти през

последните две десетилетия в Европа. В България свръхтеглото и затлъстяването са широко разпространени. Данни от Националното репрезентативно проучване през 1998 год. и друго такова през 2004 год. посочват, че със свръхтегло през 1998 г. са 36.6% от мъжете и 28% от жените, а през 2004 г. – съответно 38.5% от мъжете и 32.4% от жените. При първото проучване е установено, че със затлъстяване са 9.5% от мъжете и 10.2% от жените , като  през 2004 г. честотата на затлъстяването при мъжете нараства до 21%, а при жените – до 17% . Резултатите от двете проучвания са дадени в Табл. 1.

Проучване Пол Наднормено тегло (в %) Затлъстяване (в %)
1998 год. мъже 36.6 9.5
жени 28 10.2
2004 год. мъже 38.5 21
жени 32.4 17

Таблица 1. Разпространение на затлъстяването и наднорменото тегло при възрастни 

Наднорменото тегло е сериозен проблем и при децата в България. Въпреки, че през последните години има тенденция за намаляване на броя на момичетата с наднормено тегло, броят на момчетата с наднормено тегло и затлъстяване остава твърде висок / Таблица 2/.

Проучване Пол Наднормено тегло (в %) Затлъстяване (в %)
1998 год. момчета 18,9 4,1
момичета 15,7 2,9
2004 год. момчета 17,5 4,7
момичета 11,9 1,7

Таблица 2. Разпространение на затлъстяването и наднорменото тегло при деца

За оценка на степента на затлъстяване широко е използван Индексът на телесната маса /ИТМ/ . ИТМ се изчислява като теглото в килограми се раздели на височината в метри на квадрат. Получава се теглото в кг. на 1м2 . Класификацията на теглото според Световната Здравна Организация  е представена в Таблица 3.

 Класификация ИТМ (kg/m2)
Поднормено тегло <18,50
Нормално тегло  18,50 – 24,99
Наднормено тегло ≥25,00
Предзатлъстяване 25,00 – 29,99
Затлъстяване ≥30,00
І степен  30,00 – 34-99
ІІ степен 35,00 – 39,99
ІІІ степен ≥40, 00

Таблица 3. Класификация на теглото според ИТМ

Затлъстяването е значим патогенетичен фактор при редица заболявания. Доказана е връзката между затлъстяването и следните заболявания:

  • атеросклероза
  • хипертония
  • диабет тип ІІ
  • сърдечно-съдови заболявания
  • респираторни проблеми
  • злокачествени новообразувания
  • скелетно-мускулни заболявания
  • психосоциални проблеми / изолация, депресия и др./

При лечението на затлъстяването могат да бъдат използвани редица стратегии за:

  • Промяна в хранителното поведение: Рационален режим на хранене, което да включва консумиране на храна с енергийна стойност, която да съответства на енергоразхода; ниска консумация на мазнини, алкохол и захар; използване на пълнозърнести продукти, плодове, зеленчуци.
  • Промяна в стила на живот: Редовна двигателна активност. Тя предотвратява адаптивното понижаване на основната обмяна, в отговор на ограничения енергиен прием.

При някои случаи, когато горепосочените мерки са недостатъчни се изисква медикаментозна терапия и хирургическа интервенция.

Литература:

▪ Bray, G. A. , 1996. Health hazards of obesity. Endocrinol. Metab. Clin., North Am., 25: 907-919.

▪ Kopelman, P. G., 2000. Obesity as a medical problem. Nature, 404: 635-643.

▪ World Health Organisation (WHO), 2000. Obesity: preventing and managing

the global epidemic. Report of a WHO consultation on obesity. WHO Genova, 894

▪ http://www.ncphp.goverment.bg

▪ http://www.obesity-online.com/

▪ http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs311/en/index.html

30 цитата от „Лавина“ на Блага Димитрова

Лавина на Блага Димитрова

Истините не мухлясват с времето. Стойностните неща не се променят, не ръждясват, не се забравят. Вече 43 години романът „Лавина” е любим, търсен и препрочитан. Независимо дали сме страстни планинари или катерим единствено върховете на бясното ежедневие – всеки намира в текста на Блага Димитрова себе си. Бавен и зрял, дума подир дума той ни напомня за стойностните неща и показва верните, но далеч не винаги преки пътища към сърцата на другите и към нашето собствено. Подмамва ни  със своето сладкодумие, за да ни затрупа с реалността. Само силните оцеляват, само смелите черпят мъдрост. За вас подбрах 30 цитата, които бодат сърцето и дават ново вдъхновение да цените живота си.

Или поне пръстите на лявата си ръка…

Диря остава, когато се върви по неотъпкано.

Самото отбиване от пътеката е вече характер.

Женската привлекателност е творение на мъжа.

Ние сме онова, което прави от нас любовта.

Чувството на отцепената от стадото овца – най-древният страх.

Ако не бе пушекът, как щяхме да усетим  чистия въздух?

Поетът е роден самотник. Твърде много мисли и копнее за любов, за да може да я реализира.

Този, който върви напред, се уморява най-много.

Грешките ни произтичат от победата. Повярвахме, че всичко ни е позволено.

Погубва ни древната като света човешка мечта за пряк път.

Да се задържиш изправен на два крака – това е мъката да бъдеш човек.

Колко по-трудно и по-дръзко, толкова по-близко до осъществяването ни. Заедно с всяка стъпка сгазваме страха, стъпкваме колебанието си. Ставаме човеци.

Никой не иска да се покаже по-слаб от другите. Повече се боиш да не бъдеш заподозрян в малодушие, отколкото да изложиш живота си на риск. В групата действат странни закони: вътрешният страх те пази от външния. Боиш се да не се видиш в очите на другите страхлив и жалък.

Слепи и глухи минаваме през света, без да доловим поезията наоколо. Само когато кожата ни се провре през огъня и леда на някакво страдание, в нея се отварят рани като очи и уши. И докато раните не са още заръбнали, ние поемаме през тях на парещи глътки поезията на света.

В безпътицата мисълта търси свои пътеки.

„Зрелост” с общ корен от „зрение”.

Няма време за подготовка, за предпазни мерки. Най-важните мигове ни заварват все неподготвени.

Секунда закъснение може да струва един живот. Колко умират от закъсняла протегната ръка, от закъсняла добра дума, от закъсняла справедливост…

Изхвърли амбициите, честолюбие, суета, злонамерени замисли като излишен товар, който може да те прекатури в пропастта! Остани с леко сърце!

Всеки се стреми са се изкачи нагоре. Зависи къде. Един се катери на висок пост и трепери да не падне оттам. А друг се катери на скала…
– И пак трепери да не падне. Каква е разликата? – присмива се Дара.
– Нищожна. А от това хората са несравнимо различни.

Всеки сам си създава лавина, която ще го погълне.

Гробът на нашите родители ни учи на нежност.

Смешното в този намръщен свят е истинско чудо!

Любов е всичко онова, което е несъвместимо с представите ни с готовите ни модели за нея.

Земята е ревнива и си отмъщава към ония, които се устремяват високо към небето.

Напразни за усилията за търсене на друг път. Повторението винаги ни се струва спасително, а то повтаря старите грешки по нов начин.

Ако ти се струва, че правиш жертви, значи преследваш някаква цел: успех, слава, забогатяване, награди, титли. Изкуството не иска от теб отделни жертви. То те иска цял-целеничък. А това не е жертва, а призвание.

Човекът не си познава възможностите докрай!

Усилията не са били напразни, щом са те довели до поражение – с това ти си победил страха си от поражение.

Всеки иска да бъде първи. Оттам произтичат паданията от скалите, забавянето, връщането от сред път, тъпченето на едно място. Никой не е съгласен да бъде по-назад. Човек още не е дорасъл да бъде втори.

Смехът е вътрешната свобода на човека.

Прочети още:

25 цитата от „Любовта трае три години“ на Бегбеде, които обожавам
5 цитата от „Любов, огромна като катедрала“ на Катрин Панкол
15 цитата от „Любов“ на Елиф Шафак, които обожавам