„Малкият крал Декември” на Аксел Хаке

Анастасия Карнаух
-
1
„Малкият крал Декември” на Аксел Хаке

Малкият крал Декември

Дълбоко вярвам, че „повечето неприятности по света са породени от езикови грешки”. Ето защо още в първия абзац държа да подчертая, че „Малкият крал Декември” не е детска книга. Както и „Малкият принц” на Антоан дьо Сент Екзюпери, която ме убедиха да прочета на 9 години и аз не разбрах, обидих й се и не я харесвам от тогава. Не искам детето ви да се обиди на „Малкият крал Декември”, не му го давайте, докато не стане поне на 14 и не усети цялата философия и красота на безвремието, скрити в думите на дребния шишко и неговия тъжен и възрастен приятел.

Нужна е определена възраст и известно количество тъга в душата, за да се слеете с тази книга. И ще се изненадате, но съвсем не е нужно да чакате дълбока зрялост, за да добиете това количество тъга – натрупано е в душата на всеки 14-годишен младеж. Точно тогава или някъде около тази възраст, той съвсем спира да получава своите „ох” и „ах” одобрения от възрастните и вече ясно знае цената на думите „отговорност” и „задачи”. Щом това се случи, настъпил е моментът една вечер на шкафчето до леглото си, той да намери тънката история за едно необичайно приятелство. Приказка, която се чете на един дъх и която не се помни дълго. От нея остава определено усещане, което ще ни кара пак да посягаме към нея и да намираме нови и нови послания.

Малкият крал Декември

Ще се смиля над вас и все пак ще кажа за какво разказва „Малкият крал Декември”, който живее в пролука в стената. Нищо чудно и вие да си имате такъв, но заслепени от вечерната си умора да не сте се сетили да го поканите на вечеря от желирани мечета, които малките крале обичат толкова. Безименният германец в книгата обаче е срещнал своя мъничък крал и прекарва тихите си вечери във философски разговори с него. Разговори, в които той научава за страната, където звездите се превръщат в хора, а те се раждат големи и знаещи, за да се смаляват и да забравят с годините. Страната, в която за да се роди ново човече, родителите му трябва да скочат през прозореца и да полетят към небето. Страната, в която сънищата са онази реалност, за която копнеем толкова, а животът – толкова скучен, че дори не искаме да го сънуваме. Страната, в която нещата не са сложни, а само объркани и разговори, криещи толкова смисъл, колкото сте готови да прочетете.

Малкият крал Декември

Сякаш посланията са написани с лунно мастило и могат да се четат само в определени фази на Луната – един път ще забележите едно изречение, друг път – друго, но никога няма да затворите корицата, дело на Михаел Сова, разочаровани. Впрочем, именно илюстрациите на г-н Сова ще допълнят усещането за неземност, което изданието създава. Издание, което трябва да се чете в тишина и чийто ритъм ще определя собственото ви дишане. Издание, което е пленило множество сърца и е достъпно и у нас. Издание, което ще заеме малко място на рафта ви и голямо място в душата. Издание, за което не се разказва лесно, но се препоръчва отръки. И ако вярвам, че каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание, значи казах достатъчно. Сега е време да помълча за тази вълшебна книга.

Писмо на Татяна до Онегин

Анастасия Карнаух
-
0
Писмо на Татяна до Онегин
Писмо на Татяна до Онегин
George Goodwin Kilburne – A Letter

Писмото на Татяна се появява в трета глава на романа „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин и представлява ключов момент в развитието на сюжета. Татяна Ларина е млада провинциална дворянка, която живее със семейството си в селско имение. Тя е романтична, чувствителна и начетена девойка, израснала с френски романи, които формират нейните представи за любовта.

Когато Евгений Онегин – млад петербургски аристократ, отегчен от светския живот – пристига в съседното имение, Татяна моментално се влюбва в него. Тя вижда в Онегин образа на романтичния герой от книгите си. Водена от силните си чувства и неопитност, Татяна решава да направи нещо безпрецедентно за времето си – да напише любовно писмо на мъж, с когото едва се познава.

Това писмо е смело нарушение на тогавашните социални норми и показва искреността и чистотата на Татяна. В него тя открито признава любовта си, което е изключително рядко за руска аристократка от онази епоха. Писмото е написано на френски (което Пушкин отбелязва, но представя на руски), тъй като образованите руски дворяни често използвали френски език за изразяване на интимни чувства.

След като получава писмото, Онегин се среща с Татяна и учтиво отхвърля чувствата ѝ, изнасяйки ѝ лекция за брака и обяснявайки, че не е създаден за семеен живот. Този отказ дълбоко наранява Татяна.

Години по-късно, когато се срещат отново в Петербург, ролите са обърнати – Татяна вече е омъжена за богат генерал и е преуспяваща дама от висшето общество, а Онегин се влюбва в нея. Тогава тя, въпреки че все още го обича, отхвърля Онегин, оставайки вярна на съпружеския си дълг.

Писмото на Татяна е забележително с искреността и поетичността си и се смята за един от най-емоционалните моменти в руската литература, демонстрирайки както моралната сила на Татяна, така и социалните ограничения на нейното време.

„Писмо ви пиша… по неволя.
Какво ли друго бих могла?
Сега е, знам, във ваша воля
да понеса насмешка зла.
Но в свойта мъка аз ви моля
да проявите капка жал
към моя тъй несретен дял.
Изпърво исках да укрия,
повярвайте ми, своя срам —
и нямаше да се издам,
да бях с надеждата, че вие
ще идвате по някой път във
скромния ни селски кът
и аз, продумала ви нещо,
ще слушам вашите слова,
ще ги обмислям след това —
и ден, и нощ, до друга среща.
Но, казват бил сте саможив, —
тук всичко ви изглежда скучно
Да, нашият живот е сив,
но ви посрещаме радушно.
Защо дойдохте вий при нас?
Във нашта глушина сънлива?
Не бих познала — нито вас,
ни мъката, така горчива!
Смирила с време (както бива)
сърцето, що сега скърби,
бих станала навярно друга —
добра, порядъчна съпруга
и нежна майка може би.
На друг! Не, никому сърцето,
освен на теб, не ще отдам!
Това е воля на небето —
й аз съм вече твоя, знам!
За среща с теб като спасител
животът ми е бил залог;
да си до гроба мой пазител,
изпратил те е, зная, бог…
Понявга в сън ми се явеше,
незнаен, ала вече мил;
да, твоят взор ме бе пленил,
отдавна твоят глас звучеше;
в душата ми, ти бе ми свой!
Щом влезна ти, аз цяла трепнах,
познах те, пламнах и прошепнах
на себе си: това е той!
Не е ли вярно? Аз те чувах,
говорил си ми в самота,
когато бедните дарувах
или тъгата си лекувах
с молитвен шепот на уста.
Не ти ли с леко шумолене
се мярна и сега пред мене,
примамвайки ме с ласкав зов
Не ти ли в полумрака бледен
пошепна, над леглото сведен,
утешни думи на любов?
Но кой си: ангел ли пазител
или коварен изкусител?
Това не мога да реша!
А може би сама се мами
неопитната ми душа
и друга: ще е участта ми
Но тъй да бъде! Отсега
съдбата ми е в твоя воля:
в тъга пред тебе плача аз,
за твоята закрила моля…
Та аз съвсем сама съм тук.
Не ме разбира никой… гасне
умът в съмнения ужасни,
загивам аз без вик, без звук.
Един твой поглед ми е нужен,
ела, надежда дай една —
или ми прекъсни съня
със укор, може би заслужен!
Завършвам… Цяла премалявам
от срам и страх… Но вашта чест
е поръчител мой от днес —
на нея аз се доверявам.“

Може да прочетете Писмо на Онегин до Татьяна 

Загубата на лед в Антарктида променя гравитацията

Читател
-
0
Загубата на лед в Антарктида променя гравитацията
antarctica_iceCredit: Dr Alba Martin-Español

Екип от учени с водещи специалисти от Бристолския университет (UK) са наблюдавали внезапно топене на огромно количество лед в Антарктида. Изследването е публикувано миналия месец в сп. Science.

Изследвания на базата на сателитни снимки показват, че до 2009 г. Антарктика не показва признаци на промяна. След 2009 г. обаче нещата започват да се променят и малко по малко ледници започват да се отчупват към океана. Така започват да се отделят 60 кубични километра лед или около 55 000 милиарда литра вода на година.

Това е вторият по големина район, който помага за покачване на морското равнище. За съжаление признаци да намалее топенето на лед не се виждат. Според специалисти до сега отчупения лед е около 300 кубични километра. Това са 300 000 милиарда литра вода добавена в световния океан.

Толкова е голяма  загубата на лед, че предизвиква промени в гравитационното поле на Земята. Това е засечено от сателитната мисия Gravity Recovery и Climate Experiment (GRACE). Голямата ледена маса, която изведнъж е започнала да се топи е изненадала и самите учени.

Учените са използвали компютърни модели да разберат причината за този феномен. Това което откриват е, че затоплянето на океаните е причината за природния феномен, а не температурата на въздуха или промяната на снеговалеж както в началото се е предполагало. Много от ледниците се трупат от плаващия лед над океана, което действа като опора за големите глетчери тъй като между тях минава вода. Ветровете обикалящи Антарктида през последните години са станали по-силни в резултат на глобалното затопляне, тези ветрове са причина и за по-топлите течения, които пропукват и разделят големите количества лед.

Проблемът е сериозен, тъй като теченията влизат все по-навътре в континента и биха създали голям проблем в бъдеще с разтапяне на голяма част от леда там.

Източник: http://www.sciencedaily.com/

Масово измиране в Древността води до доминация на дребните рибки

Читател
-
0
Масово измиране в Древността води до доминация на дребните рибки

malki_ribki

Когато времената са добри, си струва да си голяма риба в морето, след бедствие обаче е добре да си по-малък.

Автор: Магдалена Джунова

Масово измиране в Древността води до доминация на дребните рибки в океаните според палеолозите.

Според ново проучване, проведено от Университета в Пенсилвания, масово измиране от преди 359 милиона години, познато като Хангбергското събитие, предизвиква драматични и дълготрайни трансформации върху екосистемата и гръбначните животни по Земята. Преди това големите същества са доминирали поне 40 милиона години и отмирайки отстъпват мястото си на по-малки рибки.

Палеолозите и еволюционните биолози дълго време водят дебати относно причините, стоящи зад промените в големината на животинските тела. Една от основните теории, известна като правилото на Коуп, гласи, че размерът на тялото на определена група видове постепенно се увеличава с течение на времето, заради предимствата от това да бъдат по-големи – напр., избягването на хищници и възможността за по-голям улов. Други теории предполагат, че животните са склонни да се уголемяват при наличието на повече кислород или ако пребивават в студен климат. Друга идея, която е позната като „ефектът на лилипута“, твърди, че след масово измиране има временна тенденция към намаляване размера на тялото. Потвърждението на тази теория е силно обсъждано, заради ограничените сведения.

За разрешаването на тази загадка учените изследват 1120 фосила на риби, които обхващат периода от преди 419 до 323 милиона години. Събрана е информация от публикувани документи, музейни екземпляри, снимки и късчета от фосили, основана на определени белези на видовете, благодарение на която може да се предположи реалния размер на животното. Анализите разкриват, че в съответствие с правилото на Коуп, гръбначните животни постепенно увеличават размера си по време на Девоновия период от 419 до 323 милиона години пр. н. е. В края на този период е имало риби с челюсти с размера на училищни автобуси и сухоземни, с почти същите размери. Съществували са и някои малки гръбначни, но повечето обитатели на екосистемата, от низшите  до върховните хищници, са били дълги над метър. След това идва масовото измиране, което опустошава живота на планетата и повече от 97 процента от гръбначните видове са заличени.

В резултат имаме океан, в който повечето акули са под един метър и масово рибите са по-малки от 10 сантиметра. За да се проверят дали съществуващите теории, свързващи модификацията в размерите с атмосферния кислород или с температурата, учените съпоставят измененията на телата и климатичните модели от този период.  Не е имало връзка нито с едно то двете, което преобръща представите ни за гръбначните животни днес и в миналото. Вместо това, заключват учените, може да се каже, че тенденциите се базират изцяло на екологична основа.

Резултатите предполагат, че масовото измиране предизвиква трайност на споменатия ефект на лилипута. Преди измирането екосистемата е стабилна и процъфтяваща, така че организмите имат достатъчно време да достигнат по-големи размери преди да се размножат. Но след него това се оказва лоша стратегия в дългосрочен план и малките бързо възпроизвеждащи се риби превземат света. Проблемът със световните рибни, популации и с опасенията, че планетата е изправена пред шестото голямо измиране, този път причинено от хората, резултатите трябва да алармират за дългите периоди, които биха били необходими на видовете да се възстановят. В изследването участват учени от университета в Пенсилвания, колежа Каламазу, университета в Мичиган и Мичиганското общество на стипендиантите.

Източници:
Университет в Пенсилвания
http://www.sciencedaily.com

Цветно изображение от Плутон с висока резолюция!

Читател
-
0
Цветно изображение от Плутон с висока резолюция!
Pluto-Mountains-ColorCredit : NASA/JHUAPL/SwRI

Това мозаечно изображение обединява снимките от автоматичната междупланетна станция „Ню Хърайзънс“ с най-висока резолюция, достигаща до 77-85 m/pixel, получени от камерата LORRI. Данни от цветната камера Ralph, която е с по-ниска резолюция, са добавени към тези изображения.

Мозаечното изображение показва, отгоре надолу, следните региони: „Злите земи“ на северозапад, по-надолу са планините ал-Идриси, след което се стига до „брега“ на бялата равнина Томбо и самата равнинна повърхност.

Свалете снимката в пълен размер от тук.

Кой и как слуша разговорите ни в социалните мрежи

Читател
-
0
Кой и как слуша разговорите ни в социалните мрежи

Автор: Цвета Калейнска

Social-Listening

За да са в крак с всеки тренд, бизнесите се опитват да си набавят бърз достъп до готова база данни на потребители и групи със сходни интeреси. Те се стараят да имат и нужното ниво на разбиране на аудиторията, защото ако не разбират публиката си, тогава и усилията им биха били неуспешни. За да съберат тази информация, маркетолози, като мен, използват различни мониторингови технологии, като например сървъри за слушане на разговорите между онлайн потребители. А колко добри са тези законни “подслушващи” мониторингови програми, зависи от това колко често постваме ти и аз във Фейсбук, Туитър и т.н. Разговорите, които се водят в интернет, генерират голям обем неструктурирана информация, която има огромно значение при планирането на рекламните стратегии на компаниите. Именно поради този факт, социалното слушане нашумя сред бизнеса и създаде нова мултимилярдна индустрия.

Какво представлява “слушането” в социалната мрежа и как се осъществява?
“Социалното слушане”, още познато като мониторинг на социалната мрежа, е процес на идентифициране и оценка на какво споделя аудиторията за компания, индивид, продукт или марка в интернет.

За да стартира слушането, бизнесът определя специфични ключови думи и фрази, за които ще следи в разговорите потребителите на социалните мрежи. Списъкът трябва да включва максимално конкретни термини, които да позволят да се идентифицира търсената информация сред големия поток от данни. Няма универсален списък с ключови думи, а именно качеството на подбора им е в основата на ефективното слушане.

След подбора на термини, бизнесът трябва да определи и ключови личности, които имат влияние върху имиджа на марката, чрез достъпа си до широка публика, сред която и много ваши фенове или потребители. Например, ако някой известен и влиятелен човек или издание напише коментар за вашата марка, повече хора, ще чуят за вас и съответно може да спечелите интереса и подкрепата на нови клиенти. Т.е. внимателно трябва да се анализира, къде може да се очаква да се чуе за вас в социалните мрежи и да насочите своето внимание в тази посока.

Останалите стъпки около стартиране на слушането варират между индустриите и нуждите на различните компании, но главното, което сплотява всички е, че социалното слушане дава на всички нов подход в маркетинга и себеизрастването на компаниите.

След като сме преминали през тaзи стъпка, можем да реализираме и самото слушане. То се осъществява чрез софтуерни продукти, в които предварително сме програмирали своите критерии, идентифицирани в подготовката, т.е. ключовите думи, за които ще следим и влиятелните личности, които ще наблюдаваме. В процеса на самото слушане, програмата, която използваме, следи всичко публикувано в избраната от нас социална мрежа, като отделя, съобщенията, които съдържат  някои от посочените ключови думи. Приоритетно тя ни информира за написаното от избраните влиятелни личности. Цялата информация достига до нас под формата на списък с всички избрани коментари и информация за потребителите, които са ги публикували. По същество, мониториращите софтуери преобразуват чрез специфични ключови думи неструктурираната информация, така че събраните данни от определен монитор да могат да бъде разчетени и обобщени.

Защо слушат марките?

Има различни начини, по които може да се използва “слушането”. Към момента, основната му задача е вникване в трендовете, които съществуват, с цел подобряване на имиджа и на позиционирането на марката. Но то може да се използва и за решаването на други управленски проблеми, като например:

●за да разберат какви проблеми или дефекти имат техните продукти – Например, ако вашият бизнес има належащи специфични проблеми, вие може да приложите “социално слушане” и да разберете какво точно се харесва или не се харесва от вашите клиенти. Тогава социалното слушане ви дава възможност да поправите проблемът или да намерите нужните ресурси, за да разрешите главоблъсканицата.

● за да получат нови идеи как да подобрят продуктите си от клиентите, които говорят за марката им – Коментарите в социалните мрежи дават конкретни идеи за какво се харесва или не от клиентите, т.е. кои елементи следва да бъдат запазени или променени.

● за да използват безплатно онлайн фокус групи в реално време.

Всеки от отделите на големите компании има и допълнителни причини да слуша разговорите на потребители онлайн. Ето и някои от тези причини:

– Отдел “Поддръжка и обслужване на клиенти”:

●слушането онлайн позволява да се създаде лесно база данни с въпроси, информация и отговори, които бъдещите потребители могат да открият онлайн;

● може да се идентифицират и разрешат проблеми;

●възможно е отдел обслужване на клиенти да се прехвърли напълно онлайн, като това намалява разходите за офис на бизнес собствениците.

– Отдел “Маркетинг и връзки с обществеността”:

● разговори за вашата марка, индустрията в която сте, продукти “на живо”, в реално време;

● показва вашата конкуренция какво прави и къде вие може да взаимствате идеи от тях;

●Онлайн слушането може да помогне с проблемни продукти и тяхното позициониране;

● Подчертава успеха на продукт.

● Набавя нови идеи от клиенти как може да подобрите продукта си. Това е прекрасна възможност не само да набавите повече информация какво може да подобрите, но нека и не забравяме, че то е и безплатно и легално, тъй като социалните профили на вашите клиенти са публични.

 – Отдел “Продажби”:

●Онлайн слушането дава възможност да се открият разговори и достъп до потребители, които биха направили покупка. Това дава невероятен шанс на бизнеса да се намеси в разговори като “Може ли някой да препоръча”, “Търся да закупя..” и т.н..

● Безплатно може да се проследят конкуренти на дадена компания.

● Онлайн слушането е доказан метод за покачване на продажбите.

– Отдел “Човешки ресурси”:

● Открийте къде може да намерите подходящи квалифицирани кадри;

● Намерете влиятелни личности за реклама на вашата марка;

● “слушайте” за проблеми, които вашите служители имат или какво според тях би помогнало да бъдат те по-щастливи на работното място.

За автора:

Tsvetta е консултиращ стратег по социалните мрежи за корпорацията Dogs Bollocks 5, DB5 Inc. в Ню Йорк. Родена е във Велико Търново и през 2008 г. се премества в САЩ, за да получи висше образование. През 2012 г. Tsvetta завършва колежа “Св. Франциск” с дипломи по Маркетинг Мениджмънт, Международен Бизнес и Икономика. По настояще е студентка в Градския Университет на Ню Йорк в кампуса Барух, където учи магистратура. През 2010 г. е коронясана за Мис България Диаспора САЩ и започва кариерата си на модел, въпреки 165-сантиметровия си ръст. Пред камерите или зад кулисите на големи социално мрежови кампани, Tsvetta е доказана сензация зад океана. Българското гуру в онлайн индустрията в Америка има опит с големи компании като филмовото студио Парамаунт, Тойота, НАСКАР и Сони. Свободното си време моделът е посветил на обучаването на жени лидери и стимулирането образоването на младите хора в България. Владее свободно 5 езика.

Библиография:
http://searchcrm.techtarget.com/definition/Social-media-monitoring
http://searchenginewatch.com/article/2274254/Why-Social-Media-Listening-is-Important-for-Brands
http://blog.hootsuite.com/use-hootsuite-social-listening/
http://www.cmbinfo.com/social-media-strategies/

Източник: nauka.bg

Да измерим покачването на морското равнище

Читател
-
0
Да измерим покачването на морското равнище

wave-erosion

За значителна част от населението, живеещо в света, в непосредствена близост до океаните и моретата, често – в големи градове, покачването на морското равнище води със себе си опасността от опустошителни последици.

Но учените все още не могат да направят достатъчно точни прогнози, за да могат хората да планират как да се справят със загубата на земя през този век.

Водата на световния океан не е като водата във ваната; тя не се повишава равномерно навсякъде. Глобалното затопляне повдига морското равнище, като на някои места се очаква да се види по-високо от средното увеличение, докато на други то дори може да намялява.

Прогнозите сочат, че през този век морското равнище ще се повиши оруиентировтъчно с някаква стойност между 20 см и 2 м. Учените знаят, че това увеличение ще зависи от разширяването на обема на водата. А обемът на световния океан зависи от покачването на температурата на океанската и морската вода поради глобалното затопляне (а по-топлата вода заема повече място от студената), от топенето на ледовете по Северния и Южния полюс, както – и от студените и топлите океански и морски течения.

Очаква се част от измененията на климата да бъде и промяна в посоката и/или скоростта на ветровете, които подпомагат движението на океанските и морските течения. Посоката на самите течения също може да се променят.

Когато ледовете се топят, разтопената вода се влива в океана. Това пренареждане на водните маси може да промени наклона на земната ос. На свой ред, лека промяна в наклона на земната ос преразпределя водата в световния океан, тъй като силата на въртене на Земята оформя и повърхността на световния океан.

Но последиците от покачването на морското равнище ще бъдат различни, в зависимост от местоположението.

Извършването на точно измерване на повишаването на морското равнище в световен мащаб е по-трудно, отколкото може да се очаква, заради множество усложняващи фактори като регионалното време, затоплянето и сезонните промени в океанската водна маса.

За да заобиколят тези препятствия, британски учени предлагат нов начин за изчисляване на покачването на морското ниво: претегляне на световния океан. Но не – на всичкия, а – само на един сегмент от него, намиращ се в тропическата част на Тихия океан.

Чрез проучване, публикувано на 01.09.2012 г. в списание Geophysical Research Letters, учените открили, че този район на Тихия океан е наистина „тих“, а масата му остава постоянна през цялата година. Компютърните модели показват, че теглото му може да се използва като представително при оценката на световната океанска маса и на морското равнище.

„Принципът е по-скоро като наблюдението на ваната във вашата баня: не гледате зоната в близост до крана на чешмата, където можете да видите пръски и въртеливо движение, се вглеждате в другия край на ваната, където увеличението на водата е бавно и стабилно.“, казва авторът на изследването Кристофър Хюз.

Учените предвиждат да поставят манометър на дъното на океана, за да се изчисли теглото на водата над него. В момента, обаче, такова устройство не съществува. Но изследователите смятат, че първият изследовател, който успее да създаде такъв инструмент, ще разреши най-големия изчислителен проблем на морските науки – измерването на нивото на световния океан. И ще създаде инструмент с огромна стойност за други клонове на океанографията.

Световният океан има площ около 361 260 000 кв. км, неговият обем се равнява на около 1 332 000 000 куб. км, а средната му дълбочина е 3682 м. Максималната му дълбочина е 11 034 км, намира се в Марианската падина.През втората половина на XX век нивото на световния океан се е покачвало с около 1,8 мм на година, а през новия XXI век то се покачва с 3 мм на година.Предположенията за покачването на нивото му през последните 100 години варират в рамките на  0,30 – 1 метър.

По материали от:
ouramazingplanet.com
livescience.com

Стивън Хокинг: Няма черни дупки

Читател
-
0
Стивън Хокинг: Няма черни дупки

no black holesНикой няма да ви вини, ако сте си помислили, че известният английски физик Стивън Хокинг се шегува с вас, докато сте чели новия му материал. Непубликуваната работа на Хокинг, със заглавие “Опазване на информация и прогноза за черни дупки”, качена в предпечатната услуга arXiv заявява, че “черни дупки не съществуват”.

Не забравяйте, че точно желязната теория на Хокинг за изпаряващите се черни дупки революционизира нашето разбиране, че тези гравитационни обекти не са безсмъртни. Чрез квантови ефекти те изпускат частици (и следователно маса) посредством “радиацията на Хокинг” с течение на времето. Също така астрономите намират нови и вълнуващи начини за намиране на черни дупки. Те дори разработват интерфометърна мрежа, която скоро ще има възможност да изобрази директно хоризонт на събитията на черна дупка.

Чените дупки са странни участъци, където гравитацията е достатъчно силна да огъва светлината, да деформира пространството и да изкривява времето.

Променил ли е мнението си Хокинг? Само плод на нашето въображение ли са черните дупки? Верни ли са лудите теории за “различния” космос?
За щастие не.

Стивън Хокинг не си е променил мнението за черните дупки, но поставя сложен физичен парадокс под светлината на прожектора. Парадокс, който мъчи сърцето на теоретичната физика през последните 18 месеца.

Боен клуб на черните дупки

Всичко довежда до конфликт между две фундаментални идеи във физиката, които контролират самата структура на нашата вселена – сблъсъкът на теорията на относителността на Айнщайн и квантовата динамика. Случва се така, че екстремната среда около и в черната дупка е перфектното място за сблъсък между двете теории. Но какво е първото правило на бойния клуб на черните дупки? Не говорете за „огнената стена“(firewall), освен ако не искате да започнете спор с теоретичен физик.

На лекция в Калифорнийския Технологичен Институт (Caltech), Хокинг и други изтъкнати физици-теоритици имаха възможността да опишат проблема. Например, физикът от Caltech, Кип Торн, описа парадокса на “огнената стена” като “гореща тема в теоретичната физика”.
Най-основното в тази гореща тема е нещото, което прави черните дупки – черни – хоризонтът на събитията. В най-основната си форма, хоризонтът на събитията на една черна дупка е мястото, при достигане на което дори светлината не може да избяга от захвата на черната дупка. Ако светлината не може да се измъкне, това означава, че космоса ще изглежда като черна сфера. Това е еднопосочна улица в космоса – всичко влиза, нищо не излиза.

Един злощастен астронавт

В света на общата теорията на относителността, един астронавт, който има нещастието да падне в черна дупка, не би забелязал нищо неприятно, минавайки през хоризонта на събитията. Това би било доста мирно събитие, без драма. “Въпреки, че след това сте обречени и ще се сблъскате с много големи гравитационни сили, които ще ви разкъсат”, казва физикът от Caltech, Джон Прескил, 2013г..

Въпреки това квантовата физика опровергава твърдението за хоризонт на събитията, както е предсказан от общата теория на относителността.
През 2012 група физици, оглавена от Джоузеф Полчински от Калифорнийския университет в Санта Барбара, показа своето откритие за черните дупки. Ако черните дупки наистина не унищожават информация и тя може да избяга от черната дупка чрез радиацията на Хокинг (твърдение на самия него), следователно трябва да има бушуващ ад тъкмо в хоризонта на събитията, който наричат “firewall”.

В такъв случай, вместо да падне в спокоен хоризонт на събитията, нашият нещастен астронавт ще бъде изпепелен даже преди да бъде разкъсан. Това е самата антитеза на “без драма” твърдението и следователно парадокс.

Този очевиден конфликт между това, което предсказва общата теория на относителността и това, което предсказва квантовата динамика – две много значими области във физиката, е точно нещото, което теоретичните физици се опитват да разберат. Това явно е още една ситуация, в която гравитацията и квантовата динамика не се разбират, а разрешаването е ключово за начина по който гледаме на Вселената.

“Очевидни хоризонти”

Когато Хокинг, един от ключовите участници в дебата за “firewall”, пише кратък доклад на темата, независимо дали е публикуван или не, светът забелязва.
Решението на Хокинг на парадокса премахва хоризонта на събитията на черните дупки, премахвайки и самия парадокса. Без хоризонт на събитията – без “firewall”. Но ние знаем, че всички черни дупки имат хоризонт на събитията – линията, след която си завинаги изгубен в черната дупка. Какво стана с това твърдение?
Хокинг смята, че замисълът зад теорията за хоризонта на събитията трябва да бъде преработен. Вместо хоризонтът на събитията да бъде крайна линия, след която дори светлината не може да избяга, Хокинг предлага “очевиден хоризонт”, който променя формите квантовите вариации в черната дупка. Това е една неясна тема за екстремната физика. Очевиден хоризонт не би нарушил нито общата теория на относителността, нито квантовата динамика, ако мястото след очевидния хоризонт е заплетена и хаотична бъркотия от информация.

“По този начин, като прогноза за времето на Земята, информацията ще бъде изгубена, въпреки че няма да има загуба на унитарност” – каза Хокинг. Това значи, че въпреки че информацията може да избяга от черната дупка, неговата хаотична природа подсигурява, че тя не може да бъде интерпретирана, заобикаляйки парадокса за “firewall” напълно.
Няма нужда да се казва, че този научен труд не беше достатъчен, за да убеди Полчински. “Изглежда той (Хокинг) се опитва да замени “огнената стена” с “хаос-стена”, които може би са едно и също нещо” – каза той.
Голяма част от този теоретичен дебат е трудна за разбиране и резултат на изчисления на физични събития, които не можем да изпитаме в нашия ежедневен живот. Но не се заблуждавайте, че точно този дебат е само интелектуален спор в средите на теоретичната физика. Неговите основи са свързани с нарастващия дискомфорт, който изпитваме що се отнася за разминаването на общата теория на относителността и квантовата динамика (най-вече ролята, която гравитацията играе в квантовия свят). Това е проблем, който не може да бъде разрешен със сегашното ни разбиране за вселената.
Това в крайна сметка са научните въпроси, заради които строим ускорители на частици.

Източник: http://www.livescience.com/
Снимка: VICTOR HABBICK VISIONS/SPL/Getty

Кратките научни статии се цитират по-често

Читател
-
0
Кратките научни статии се цитират по-често

sn-shortpapers

Автор: Мартин Белтов

Научните статии с по-кратки заглавия в специализираните списания се цитират по-често от тези с дълго заглавие (прочетете новината тук). Това бе оповестено в изследване, публикувано в Royal Society Open Science. Проучени са 140 000 материала в периода 2007-2013 година, за да се стигне до този извод.

Индексът на цитиране е един от най-важните характеристики на всеки научен труд, като този показател служи до голяма степен и за репутацията на учена.

Авторите на изследването установяват резултатите като са използвали базата данни Scopus, за да разгледат най-цитираните трудове за всяка поредна година от обхванатия времеви период. За публикациите от 2007-2008 година се установява, че има силна връзка между кратките заглавия и високия индекс на цитирани.

Интересното е, че изследователите обхващат цели научни списания, а не отделни трудове. Това дава възможност за по-всеобхватно разглеждане на обхванатия проблем, като се установява, че списания, които предимно публикуват материали с по-кратки имена се цитират по-често от други. Разбира се има и изключения от тази обща представа.

Обяснението на един от авторите на изследването е, че материалите с по-кратки заглавия се възприемат като по-достъпни и поради тази причина се четат и цитират по-често.

Източник: http://martinbeltov.info/

Източник: nauka.bg

Погрешно е схващането, че хамелеона сменя цвета си, за да се слее с околността

Читател
-
0
Погрешно е схващането, че хамелеона сменя цвета си, за да се слее с околността

chameleons-change-color-to-stand-out-not-blend-in_kqed-pbs-4

Погрешно е схващането, че хамелеонът сменя цвета си, за да се слее с околността. Ново проучване показва, че точно обратното е вярно. Естествения цвят на хамелеона (нюанси на зелено или кафяво) е самия камуфлаж и така самия той се слива. Дори наподобява листа от дърво, като леко се поклаща на клона, което ги прави естествено скрити.

Когато се чувстват застрашени или притеснени, те започват да променят цвета си. Тайната е в Иридофорите (Iridophores), които се намират под кожата на хамелеона и представляват кристали от гуанин, които са 1 стотна от човешки косъм. Колкото развълнувани (застрашени) се чувстват, толкова по-бързо се сменя и цветът им.

Кожата на хамелеона е една от най-сложните в животинското царство и може да произведе цветове невидими за човешкото око.

Повече може да видите на видеото:

chameleons-change-color-to-stand-out-not-blend-in_kqed-pbs-5

Точно под кожата хамелеонът се намира слой от клетки, наречени Иридофори. Тези клетки съдържат микроскопични кристали, които са подредени в триизмерен модел като портокали подредени върху купа за плодове.

Когато светлината докосне кристалите, някои от вълните се усвояват, а някои от тях се отразяват, както е показано. Резултатът е красивата дъга от цветове върху кожата на хамелеонът. Това, което ние всъщност виждаме е светлината отразена от тези малки кристали.

chameleons-change-color-to-stand-out-not-blend-in_kqed-pbs-1

Източник: http://ww2.kqed.org/

1...727374...170страница 73 на 170