Предсказване на времето през Средновековието

Читател
-
0
Предсказване на времето през Средновековието

fin_aurora

Автор: Марио Тодоров Филипов

Развитието на световният климат има изключително значение за съвременната историческа наука. Климатичните промени имат неоспоримо влияние над демографските, стопанските и политическите фактори, важни за изграждане на пълна и обективна оценка във всяко едно историческо научно изследване. Съвременният изследовател не би могъл да вникне напълно в светогледа на средновековния човек, без да е наясно с влиянието на природните процеси, характерни за даден географски в определен времеви период.

От хилядолетия човечеството е съпътствано от стремежа да търси начини за точно предсказване на атмосферните явления и техните последствия. Много преди създаването на съвременните синоптични прогнози и обособяването на метеорологията като наука през XVII в., ловците, земеделците, пастирите, войните и моряците разбират важността на умението да се предрича времето. Натрупването и систематизирането на знания, вярвания и представи за произхода, същността и действията на атмосферните явления, за връзката между тях и характера на времето през различните части на деня, през различните периоди на месеца или през различните сезони, т. нар. народна метеорология, е важен пласт от традиционната духовна култура на всяко общество. Първите реални опити за систематичен, научен подход за прогнозиране на климатичното време, се наблюдават при развитието на античната наука.

Преди да се разгледа темата за метеорологичните прогнози във Византийския културен ареал, трябва да се дефинират някои основни термини, като „метеорология”, „климат” и „време”. На първо място, метеорологията, според представата на Аристотел, който за пръв път я разграничава от астрономията, е наука за небесните явления. В своя капитален труд, „Метеорологика” (IV в. пр.Хр.), античният философ излага тезата си, че всъщност метеорологията обхваща не само атмосферните явления, но и хидрологията, сеизмологията, появата на комети и метеорити и всичко, свързано с въздействието на „сухите изпарения” от земята и отнесено по този начин в атмосферата. Аристотеловите идеи са доразвити от ученика му Теофраст (370-ок. 285 г.пр. Хр.), астронома Хипарх (190-150 г. пр.Хр.) и римския учен Гален (129-ок. 200 г.). За пръв път Хипарх дава термина „климат”, като дефиниция за наклона на слънчевите лъчи към земната повърхност. В съвременната научна теория, многогодишният статистически режим на явленията в атмосферата, характерен за дадена местност в зависимост от географското и́ положение, се нарича климат.

Понятието „климатично време” обозначава физическото състояние на атмосферата над дадено място, в даден времеви интервал. Времето се характеризира с определени метеорологически величини (температура, налягане, влажност на въздуха, вятър, облачност и валежи) и атмосферни явления (мъгла, гръмотевична буря, виелица, дъга)

Средновековният учен не разполага с модерните изследователски прибори, рожба на Новото време. Голяма част от физическите и химични фактори, определящи промените на климата не са познати през Средновековието, поради липсата на нужната измервателна апаратура. Съответно опитите за прогнозиране на състоянието на атмосферата, се базират най-вече на наблюдение на видимите и́ характеристики и на натрупаното с годините практическо знание. Документирането на тези наблюдения е сравнително често срещано във Византийския свят. Причината е значителното влияние на атмосферните явления върху много аспекти от човешкото ежедневие. Поражда се стремежа тези явления да бъдат опознати, овладени и използвани в селскостопанската практика, в мореплаването и военното изкуство. В съчинения от различни жанрове се срещат пасажи, отнасящи се до описание на климатични особености. Най-ценни за изследователите са наративните извори, особено историческите съчинения, хрониките и житийната литература. В тези произведения са описвани не само необичайните метеорологични явления и природни катаклизми, но и всекидневни атмосферни процеси като: висока и ниска температура, бури, небесна дъга, мъгла, градушка и др. Тук допринасят и множеството запазени бележки и приписки на средновековните балкански книжовници, в които също се срещат споменавания на различни климатични промени.

В областта на византийските естественонаучни познания огромно въздействие продължават да оказват и достиженията на античните елински учени, включително и метеорологията. Произведението на Аристотел, „Метеорологика” е коментирано от византийските учени Олимпиодор Млади, Михаил Псел, Йоан Итал, Михаил Ефески, Евстратий Никейски . Известно влияние се наблюдава и в съчиненията, посветени на божественото сътворение на Света, т.нар. Шестодневи, по-известни от които са тези на Василий Велики и Йоан Екзарх. В тях се преплитат елементи на богословско-философски съчинения, полемика, нравоучително слово и природонаучен труд. Например Йоан Екзарх, прави опит да даде обяснение за същността на някои от описаните от него атмосферни явления, като появата на дъжда:

„Когато [морето] се огрява от слънчевите лъчи, то издига нагоре леките части на водата във вид на изпарения и дим и когато тази влага се възнесе до високите места, тя се охлажда; и изстинали заедно до стената на облаците, частиците се превръщат в дъжд и падат на земята” .

На друго място се описва как, според вида на двете небесни светила може да се предполага какво ще бъде времето:

„… за всичко това говори Господ, като казва – „когато вечер небето е червено, казвате, че ще има буря”. Защото, след като мъглата, която във вид на пара се издига от земята, потъмнее и закрие лъчите на слънцето за погледа на човека, то изглежда като разпалени въглища или, казано обикновено, като че слънцето е станало червено като кръв; тогава става ясно, че по тези места ще има буря и че там се е издигнала много влага във вид на пара ”.

Теологичните и рационалните обяснения се преплитат с антични представи.

Интересен извор, съдържащ подробна информация за естественонаучните представи на Балканите през Късното средновековие, е приписваната на Константин Костенечки (ок. 1380-третото десетилетие на XV в.) компилация „Отломки по космография и география”. Съчинението е съставено на основата на първоизточници, главно от византийски произход: Симеон Сит, Михаил Псел, Василий Велики. Показателни са описите на някои от основните климатични явления – облаци, дъжд, градушка, мълния и гръмотевица, небесна дъга. От опитите за разгадаване на някои от тези атмосферни елементи, може да се разбере много за нивото на метеорологични познания на византийските и славянски учени. Представата за градушката например (по съчинението на Симеон Сит — „Solutiones breves quaestionum naturalium” или „Кратки обяснения на природни въпроси”), е дадена по следния начин:

 „Градушка се явява, когато дъждът замръзне, преди да достигне земята. Ако това замръзване стане далече, тогава пада във вид на топчета, поради голямото разстояние… Ако ли замръзне по-близо до земята, пада в друга форма и с различна външност.”

Интерес буди и представата за дъгата:

„…така наречената дъга няма свое естество, но представлява видение. Защото, когато един малък облак, който съдържа дъждовни капки, попадне срещу слънцето, нашият поглед се пречупва към слънцето и ни се струва, че на небето има сякаш част от някакъв кръг. ”

Видно е, че значителна част от основните климатични елементи са проучвани от средновековните византийски автори. Сведения за същински практики на прогнозиране на времето въз основа на прилагането на натрупаните практически опит и научни познания, може да се почерпят от запазените средновековни гадателни книги, базирани на природни явления. Един от най-изчерпателните източници е компилативното византийско произведение с енциклопедичен характер, Геопоника.

„Περί γεωργίας εκλογαί”, или Геопоника, е сборник от 22 книги, посветени на земеделските практики, датиращ от времето на Константин VII Порфирогенет. Тази своеобразна селскостопанска енциклопедия се радва на значителна популярност в целия византийски културен ареал. Често авторът се позовава на научните познания от Късната Античност, описвайки различни земеделски практики. Интересна в случая е първата книга, посветена на влиянието на различните астрономически и климатични явления за земеделието. Тук се съдържат някои любопитни съвети за предричане на добро и лошо време, като следния цитат от глава 2, приписвана на Арат от Сол (315/310 пр. Хр.- 245 пр. Хр.):

„Ако луната на третия или четвъртия ден, изглежда тясна и ясна, времето ще е хубаво. Ако при пълнолуние Луната е ясна, то ще бъде хубаво времето… Слънцето, изгряващо ясно предвещава хубаво време. И ако преди изгрев – слънце има малка облачност, то ще бъде хубаво времето. Ако, при залез слънце облаците се разпрострат около него, то няма да има дъжд.” ( Кн. 1, Гл. 2, 1 – 2 )

В 3-та глава, се споменават някои признаци според, които да се очаква влошаване на времето:

„Гръм и мълния предвещават буря, оттам откъдето идва бурята. Ако светкавицата проблясва на юг, на север или на юго-изток, то следва да се предвиди, че от тази същата страна ще предизвика дъжд и оттам ще задуха вятър.” (Кн. 1, Гл. 3, 3)

Вижда се, че наблюдението на двете небесни светила е ключово, за съставяне на т. нар. прогнози. Интересно е, че времето се предсказва и според поведението на различните животни:

„Ако враната, стоейки на брега, потопява главата си във водата, или пък се впуска да плува, а през нощта много силно грачи, то това предвещава дъждове.” (Кн., Гл. 3, 7);

„Ако мухите хапят повече, ако гъските с крякане се завтичат за храна, паяжината се носи по въздуха без [да има] вятър, пламъкът на светилника замръква и овцете подскачат, ще има буря.” (Кн. 1, Гл. 3, 9)

Съвременните изследвания потвърждават, че някои животни имат по-голяма чувствителност от човека към промяна в климатични фактори. Повишаване на атмосферното налягане, предвещаващо буря, например в действителност се отразява на държанието на някои животински видове. Средновековният човек няма възможност да измери атмосферното налягане, но наблюдавайки животните той добива впечатлението, че те в действителност предсказват с поведението си климатични промени. Впечатленията от тези наблюдения навлизат и в народната традиция и средновековната наука.

Наред с тези своеобразни „краткосрочни прогнози”, в книга първа се срещат и опити за предсказване на климатичните промени в по-дългосрочен план. В глава 4 са описани признаци, според които да се гадае за дълга зима:

„Ако на каменните и обикновеният дъб има много жълъди, то зимата ще е продължителна; Ако скотовете рият с копита земята и обръщат главите си на север, то това предвещава дълга зима” (Кн. 1, Гл. 4, 1)

Геопоника съдържа един набор от практически знания, жизненоважни за прилагане на известните земеделски практики през средновековието. Както се вижда, умението да се предсказват атмосферните явления също е част от системата на знания в средновековното селско стопанство. Обобщават се резултатите от натрупаните с векове непосредствени наблюдения на времето и промените в него, нужни за покриването на ежедневните, практически нужди на средновековните селяни. Но често тези познания са преплетени със суеверия, налице са и реликти от по-ранни, предхристиянски представи. Като образец могат да се посочат т. нар. византийски Гадателни книги и техните преводни варианти . Част от гаданията в т. нар. „Гръмник”, „Мълния”, „Лунник” представляват опит за прогнозиране на времето за бъдещ период от няколко месеца или година. Те наистина се основават на метеорологични и астрономични явления, но често се преплитат с познатата тогава астрология:

 „Ако прогърми в числото на Рибите, това [означава] силни ветрове, житата ще бъдат неповредени, ще се роди пшеница и ечемик, зимата ще бъде късна и тежка… Ако ли има тътен, това [означава] гибел за видни мъже.” 

Интересно е да се отбележи и споменатата информация в глава 10-та от Геопоника, в която се описва значението на поличбите, наблюдавани при първата за годината буря, след изгряването на съзвездието Голямо куче. Пасажите тук се приписват на Зороастър:

„Ако в знака на Рибите [прогърми], ще има малка вреда на зърнените култури, и смърт на могъщ мъж.” (Кн. 1, гл. 13, 10)

Голяма част от описаните в тези книги гадания преминават на по-късен етап в народната метеорология на балканските народи. Етноложките проучвания могат да проследят общите черти с гадатените практики сред занимаващите се със земеделие в съвременната епоха. Все още има голяма база за бъдещи исторически изследвания в тази област.

В заключение: при създаване на синоптични прогнози, днешната метеорология вече до голяма степен разчита не само на непосредствено наблюдение на атмосферните явления но и на данни, получавани чрез сложна измервателна техника и апаратура, базирани на десетки физически, математически и експериментални взаимовръзки. Днес, благодарение на сателитната метеорология синоптиците съставят изключително прецизни прогнози. Византийските учени и обикновени хора, не разполагат с подобни научни достижения в своето време. Астрология, религия и суеверие се преплитат с тогавашните научни представи. Не бива да се пренебрегва фактът, че това е едно, предимно аграрно общество, обвързано много по-силно с природните явления, отколкото днешния масов човек. Основавайки се на собствените си наблюдения на климатичните елементи, на натрупания в продължение на векове изследователски и практически опит, средновековният човек успява до голяма степен да задоволи своите нужди за прогнозиране на времето.

БЕЛЕЖКИ

[1] Метеорологията се обособява като наука с изобретяването на барометъра от Е.Торичели през 1643 г. Първата синоптична карта, дала началото на системните научни прогнози е съставена в Германия, 1820 г. Кратък обзор на развитието на метеорологията вж. у Хромов С.П., Петросянц М.А. Метеорология и климатология. Москва, 2006, с. 33-34.

[1] Шарланова, В. Народна метеорология. С., 1999, с. 5-6

[1] Бенчева, Й. Какво ще бъде времето (Метеорологичните прогнози през Средновековието) – Във: Тангра: Сборник в чест на 70 годишнината на акад. Васил Гюзелев. С., 2006, с. 727

[1] Подробно изследване на развитието на метеорологията в Античността вж. у Taub, L., AncientMeteorology. 2003

[1] Хромов С.П. Петросянц М.А. Цит.съч., с.14

[1] Пак там, с.13

[1] Бенчева, Й. Цит.съч. с. 729

[1] Множество извадени примери вж. у Стара българска литература. Т.5, С., 1993, с. 351-365; Събрани и подробно описани с оригиналните старобългарски текстове вж. у Христова, Б., Д. Караджова. Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т.1, С., 2003

[1] Бенчева, Й. Цит.съч. с. 728

[1] Използваните текстове са от Йоан Екзарх. Шестоднев. – Във: Стара българска литература. Т.5.С., 1992, с. 81-100 и Йоан Екзарх. Шестоднев. С., 1981

[1] Йоан Екзарх. Цит.съч., с. 90-91

[1] Пак там, с. 97-98

[1] Пълен текст вж. у Цв. Кристанов, Ив. Дуйчев. Естествознанието в Средновековна България. С., 1954, с. 336-375 ; тук са използвани извадките от Стара българска литература. Т.5, с. 137-155

[1] Стара българска литература. Т.5, с. 148-149

[1] Kazhdan, Al.P. The Oxford dictionary of Byzantium. Vol. II. New York, 1991 p. 834; Тук е използван приблизителен превод от издадената пълна версия на текста от Липшиц, Е. Э. Геопоники. Византийская сельскохозяйственная энциклопедия X века. Москва-Ленинград, 1960

[1] Повече за гадателните книги и развитието на изследванията в тази област вж. у Цв.Кристанов, Ив. Дуйчев. Цит.съч., с. 390-401; Използваните тук примери са от Стара българска литература. Т.5

[1] Текстът е взет от Гръмовник, Стара българска литература. Т.5, с. 301

[1] Липшиц, Е. Э. Цит.съч.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бенчева, Й., Какво ще бъде времето (Метеорологичните прогнози през Средновековието) – Във:Тангра: Сборник в чест на 70 годишнината на акад. Васил Гюзелев. С., 2006

Йоан Екзарх. Шестоднев. С., 1981

Кристанов, Цв., Ив. Дуйчев. Естествознанието в Средновековна България. С., 1954

Липшиц, Е. Э. пер.; Сергеенко, М. Е. ред. Геопоники Византийская сельскохозяственная энциклопедия X века., Москва. 1960

Стара българска литература. Т.5, С., 1993

Хромов С.П., Петросянц М.А., Метеорология и климатология. Москва. 2006

Шарланова, В., Народна метеорология, С.1999

Kazhdan, Al.P. The Oxford dictionary of Byzantium. Vol. II. New York. 1991

Taub, L., Ancient Meteorology. London and New York. 2004

 

Елиф Шафак: Ако романът е все още жив днес, дължим го на жените читателки

Анастасия Карнаух
-
2
Елиф Шафак: Ако романът е все още жив днес, дължим го на жените читателки

Елиф Шафак

Исках да знам как изглежда човекът, който завършва своя книга с думите – „Светът изглежда по нов начин, когато огънят обикне водата.” Исках да видя какви са очите на този човек, който се бори с предразсъдъците, градени две хиляди години, за да разкаже, че красотата на Изтока и Запада може да са различни, но са еднакво ценни и важни за света. Сигурно, защото много исках, успях да се срещна с Елиф Шафак.

Туркинята Елиф Шафак е от жените, които не трябва да заговаряш. Когато минути преди началото на пресконференцията, се сблъсках с нея в асансьора, ми трябваха точно 3 секунди, за да разбера, че ще я харесам. Не заради книгите й и мислите в тях, а заради искреността й да пише за неща, в които вярва. Издаде се – с лешниковите си очи.

Елиф има дълбоки тъмни очи и прекрасен тембър. Тя говори спокойно и смирено и непрекъснато повтаря за това колко важно е да открием себе си, да подтиснем егото си и да се отдадем на света и любимите хора в него. Пресконференцията, продължила много повече от обявения един час, беше хубава среща. По време на двудневното си гостуване в България, Елиф даде няколко „ексклузивни” интервюта. Интересно как всички те бяха „ексклузивни” при положение, че това определение се използва, само когато ти си единствената медия, която има подобен материал, но нейсе… Срещата за един час беше хубава. Много по-хубава от възможните десет минути, които бихме получили с нея. Защото по време на този час, аз наистина видях човека, който вярва във всичко, което пише. Независимо от биографията си и въпреки нея.

Елиф Шафак е родена в Страсбург, израства в Истанбул и Мадрид, а узрява някъде в самолетните полети между Йордания, Германия, Анкара и САЩ. Учи „Международни отношения” и „Политически науки” и пише. Самата тя в речта си за международната конференция TED споделя, че започва да пише от много малка. Преди дни, на срещата ни в София, разказа, че не пише за себе си, разказва чужди истории, които трябва да бъдат чути. „Ставаме по-добри, когато някой ни разкаже добрата си история”, каза на сбогуване тя. Именно така изглеждаха и oтговорите й на разбърканите и неясни въпроси – като малки истории, които носи в себе си. Искаше да чуе и нашите истории, но шейсетте минути свършиха прекалено бързо. А вярвам, искаше го искрено.

Спирам до тук. Моите мисли за нея не са важни. В случая не са важни и мненията, които имаме за трите й книги издадени у нас – „Любов”, „Копелето на Истанбул” и новия роман „Чест”. Не са важни, не защото не са добри, а защото, както самата Елиф споделя – „хиляди хора четат една и съща книга, но не всеки прочит си прилича.” Важното е другото – отваряйки една книга, ти вярваш на човека вътре. Попиваш думите, търсиш сходните разсъждения и ако те преобладават, ако емоциите в нея резонират в теб, ти прегръщаш книгата, след като затвориш задната корица. Тя става част от теб. Ако след срещата с писателя осъзнаеш, че написаното вътре всъщност не е точно онова, в което той вярва и че той е написал всичко това, защото знае, че то „се продава”, разочарованието е разрушително. Трябваха ми три секунди, в сблъсъка пред асансьора, за да разбера, че до мен стои жена, с прекрасно силни лешникови очи, която до последен дъх вярва в думите си: „Живот без любов не е живот.”

Елиф Шафак ме плени. Открих мислите си в много нейни отговори. Сега е време да потърсите и вашите.

Elif ShafakСнимка: viaranews.com

За писането

“Не изпращам послания в моите книги. Не съм учител и не се опитвам да поучавам читателите си на нещо, защото не мисля, че аз съм нещо повече от тях. Просто обичам да разказвам истории и оставям на всеки читател сам да ги интерпретира. Намирам за много интересно това как хиляди хора четат една и съща книга, но не всеки прочит си прилича.”

Когато пишех “Чест”, се опитах да погледна на проблема не отвисоко и от моята собствена позиция. За мен беше важно да го разбера в цялата му дълбочина и да го разгледам от няколко позиции. Така че вместо да съдя, аз се опитах да навляза в историята и да я преживея. Исках да разбера не само как са се почувствали жените в нея, но също така какви са били и чувствата на мъжете в един патриархален свят. Не е лесно да бъдеш жена, но и мъж да бъдеш също не е лесно.”

“Аз много уважавам журналистите. Мисля, че те се справят блестящо, вършейки много трудна работа по целия свят. Намирам думите за много важни, публикациите също, но аз самата съм повече разказвач на истории. Виждам света през призмата на разказите, с които говорят сърцата ни.”

Elif ShafakСнимка: rferl.org

За журналистиката

“Мисля, че на Балканския полуостров, Близкия изток и Източна Европа, като Русия например, демократичността има да извърви още голям път. Предстои ни още много работа, докато станем зрели в свободата на словото и на медиите. В тези страни не е лесно да бъдеш журналист и това е комплексен проблем на културата и политиката. Те трябва да постигнат съгласие помежду си, разбирайки, че множеството мнения не е заплаха. Трябва да осъзнаем, че демокрацията не може да функционира без плурализъм на мнения. Това е проста истина, която често се забравя. В моята родина, от една страна, има голямо разнообразие от печатни и телевизионни медии, но от друга, има много нерешени въпроси по отношение на свободата на словото.Трябва да развием себе си и да работим над разбирането ни за свободата въобще.”

За Изтока и Запада

“Турция е много сложна държава, много е комплексна и богата, с много различни гласове, които варират от крайно ляво до крайно дясно. И толкова голяма и разнообразна страна не може да бъде сведена до един глас, едно мнение. Аз подкрепям свободата на мисълта, на пресата и на изразяването въобще. Свободата, с която трябва да се научим да говорим за проблемите на миналото ни. Много трудно да говорим за това, но е наложително. Трябва да се научим да говорим за миналото без да предизвикваме нови поводи за насилие и важна роля в това ще изиграят жените и от двете страни. В “Копелето на Истанбул” се абстрахирах от политическата гледна точка и реших да погледна на проблема с арменския геноцид под друг ъгъл, чрез слушането на жените, стоящи от двете страни. Показах колко неща ги свързват, акцентирайки върху културата, историите, приспивните песнички и рецептите. Цялата книга е построена върху общото, което имат арменските и турските жени.”

Elif-Shafak-sutcliffeСнимка: independent.co.uk

“Бих искала историите ми да свързват с невидима нишка Изтока и Запада. Мисля, че това са два свята, които не можем да приемаме като напълно различни и чужди. Свикнали сме да мислим за тях като две отделни части на света, но така ли е наистина? Винаги се фокусираме върху различията в политиката и идеологиите, но реалността е, че Изтока и Запада са в непрекъсната връзка. Това най-силно се вижда в Истанбул – място, където двата свята създават единен организъм.

Използваме прекалено крайни определения – черно и бяло. С думите, които пиша, аз търся нови отговори, които създават отделните хора, а не да използвам стереотипи готови клишетата.”

За турските сериали

“Интересно е колко популярни са турските сериали на Балканите и в Близкия Изток. През лятото бяхме на почивка на един гръцки остров и когато минавахме по улиците, забелязах, че всеки собственик на магазин гледа турски сериал и е напълно погълнат от историята, която вижда на екрана. Толкова години политиците ни внушаваха, че сме много различни, че гърците и турците са почти врагове. Няма такова нещо. Сега виждаме колко сме еднакви. Важно е да успеем да го видим не на ниво политически отношения, а на ниво ежедневие, където всички ние сме обикновени гърци и турци.”

Elif ShafakСнимка: wsj.com

За културата на писане

“Според мен културата на писане в Турция е силно доминирана от мъже. Пишещите мъже, независимо дали са писатели, редактори или журналисти, поети, в Турция преобладават. Има разлика и в езика, който използват мъжете и жените, и мъжкото изразяване става основно в цялостната култура на писането. И в същото време, у нас винаги е имало много активни жени поети, журналисти и писатели. Сега осъзнавам, че не е лесно да бъдеш жена писател в Турция. Защото тя се приема първо като жена, а след това като писател, докато писателят романист се разглежда първо като писател, а след това като мъж. Светът гледа на Орхан Памук първо като на писател, а след това хората си казват: “Ах, да, впрочем, той е и мъж”, докато ние сме разглеждани като жени и получаваме цялата критика, а след това се сещат: “Ох, да, между другото тя е и писател.”

По тази причина, жените често бързат и искат да изглеждат по-възрастни, отколкото те са всъщност, защото “възрастта”, в очите на обществото, ни дава повече уважение и признание.”

Elif ShafakСнимка: www.bookaholic.ro

За егото

“Светът на романиста е много самотен и ние прекарваме много време насаме със себе си. Това е упражнението, което повтарям всеки ден, и писането ни помага да наблюдаваме, но да наблюдаваме не само хората около нас, а и нас самите. Много е важно за всеки един човек да умее да се смее над себе си. Ако изгубим това чувство на хумор, рискуваме да станем много авторитарни. Отнасям се много сериозно към работата си, но не и към себе си. Това са две различни неща. Мисля, че ние, писателите, изглеждаме много по-добри хора на хартия, отколкото сме в реалния живот. В ежедневния ни живот често сме пълен хаос, но хората четат книгата и виждат колко подредено си мислим и решават, че и в реалния живот сме толкова подредени. Но ние не сме. Има разлика, която се научих да правя.

Научих много неща от литературата, но и от Суфизма. Това е мирна вътрешна философия, която потиска егото. Всички ние носим това голямо его и Суфизмът или другите мистични философии на Християнството и Исляма, потискат това его. Учат ни да се вглеждаме навътре и да виждаме арогантното, която ни пречи да обичаме.

Защото има връзка между любовта и егото. Колкото по-голямо е егото, толкова по-малка е любовта. И обратното – колкото по-голяма е любовта, толкова по-незначително става егото ни. Проблемът е, че в повече време ние мислим за любовта през егото. Това е “моята” жена, “моята” приятелка или “моята” годеница, така че акцентът пада на “моята”, а не на годеница. Това е много притежателно усещане, което акцентира върху нас самите и нашите собствени потребности, а не върху това, което иска другия и което можем да му дадем. Истинската любов не може да живее без свобода и въздух. За да се научим да обичаме, първо трябва да преборим егото си.”

elif-shafak630x354Снимка: britishcouncil.org
Photo© Chris Boland

За женската роля в света

“Ние, жените сме толкова способни да възраждаме себе си. Удивително е как в отделните етапи от нашия живот ние трябва да изграждаме себе си отново и отново. Всички тези важни моменти, през които преминаваме – първо като младо момиче, после като омъжена жена, майка,… Етапи, в които получаваме и губим. И след всеки етап ние трябва да станем нов човек, научил нови неща, приспособил се към новите условия. Никой не го забелязва, защото всяка жена някак смогва да се справи с тази тежка роля, но това не значи, че не трябва отдаваме уважението си към жените.

Именно по тази причина, жените сме силно афектирани от кризите в живота ни – независимо дали става дума за любовна криза в личния ни живот или за икономическата криза, обхванала целия свят. Влияе ни насилието, мъките, ужасите, защото сме силно свързани с емоциите на този свят. Усещаме вибрациите му, защото сме част от този свят. И тук умението на жената да се приспособи, да се прероди и да помогне не само на себе си да премине през нов еетап от живота си, но да бъде опора и на хората около себе си е изключително важна. Тя е онази, която помага на света да се възроди, защото има това умение, без значение къде се намираме – на Изток или на Запад.”

Elif_02high_3104292bСнимка: telegraph.co.uk

За културата на четене

“Мисля, че в Турция мъжете пишат повече от жените, но жените четат повече от мъжете и бих искала това да се промени. Много повече са жените, които четат романи, стихове и пиеси и това подклажда тяхното въображение. Но мъжете също имат нужда от това! По целия свят жените са невероятни! Те не само четат книгите, но ги споделят и с мъжете около себе си. Имам много случаи, в които мъжете идват при мен и казват: “Жена ми даде книгата Ви и ме накара да я прочета.” Виждам тази женска роля в света на книгите и четенето и това, че романът е все още жив и днес, в голяма степен го дължим на жените-читателки по целия свят.”

Половин век измина от първата среща в космоса

Читател
-
0
Половин век измина от първата среща в космоса

gemini-photos-15

Първото в историята на космонавтиката сближаване – между „Джемини 6“ и „Джемини 7“, осъществено на 15 декември 1965 година. Снимка: nationalreview.com

Автор: Светослав Александров

На 15 декември 2015 г., се навършиха точно 50 години от първата в историята среща между два космически кораба!

„Джемини 7“ е изстрелян на 4 декември 1965 година с астронавти Франк Борман и Джим Ловъл. Единадесет дни по-късно е изстрелян и „Джемини 6“. Три часа след изстрелването на „Джемини 6“, радарът на кораба открива „Джемини 7“ още докато разстоянието между тях е 435 километра. Благодарение на ловки маневри двата кораба се доближават едва на 30 сантиметра един от друг, на една ръка разстояние.

Това постижение маркира момента, когато САЩ изпреварва СССР в космическата надпревара. Макар че специалистите на СССР изстрелват двойки кораби едновременно през 1962 и 1963 година, космонавтите успяват единствено да осъществят радиоконтакт един със друг, но на голямо разстояние, възлизащо на няколко километра.

Източник: http://www.cosmos.1.bg/

Из „Мостовете на Медисън“ на Робърт Джеймс Уолър

Анастасия Карнаух
-
0
Из „Мостовете на Медисън“ на Робърт Джеймс Уолър

Мостовете на Медисън

Франческа издаваше тихи неразбираеми стонове, докато се извиваше на дъга към него. Той обаче разбираше съвършено този език и неговото дълго-предълго търсене приключи с тази жена, която бе притиснал до себе си и в която бе проникнал тъй дълбоко.

Най-сетне проумя смисъла на малките следи от стъпки по безлюдните плажове, където бе бродил, на всички потайни товари в корабите, невдигнал платна, на всички забулени жени, които го бяха наблюдавали по криволичните улични на потънали в сумрак градове. Сякаш смел ловец от отдавна забравени времена, който е извървял дълъг път, за да съзре сиянието на домашното огнище, то усети как самотата му се стопява. Най-после. Най-после. Бе вървял толкова дълго… Толкова дълго. И сега лежеше върху Франческа напълно отпуснат, всепогълнат от любовта си към нея. Най-после.

Призори се надигна и й каза, гледайки я право в очите:

– Ето защо, Франческа, съм на тази планета точно по това време. Не за да пътувам и да правя снимки, а за да те обичам. Вече го знам. Падал съм от ръба на огромен зъбер някъде в дълбините на времето, падал съм много по-дълго отколкото съм живял. И всички тези години съм падал към теб.

Когато слязоха долу, радиото още работеше. Вече се бе зазорило, но слънцето не се виждаше от тънката пелена на облаците.
– Франческа, направи ми една услуга.
Кинкейд й се усмихна. Тя правеше кафе.
– Да?
Франческа го погледна. „Божичко, толкова го обичам!”, помисли си, замаяна и ненаситна да го има още и още, завинаги.
– Сложи си дънките и фланелката, с които беше снощи, обуй сандали. Нищо друго. Искам да те снимам как изглеждаш тази сутрин. Да направя снимка само за нас двамата.

Тя се качи горе с отмаляло от ласките тяло. Облече се и двамата се запътиха към пасището. И той направи снимката, която Франческа разглеждаше всяка година.

Title: BRIDGES OF MADISON COUNTY, THE ? Pers: STREEP, MERYL / EASTWOOD, CLINT ? Year: 1995 ? Dir: EASTWOOD, CLINT ? Ref: BRI084BL ? Credit: [ AMBLIN/MALPASO / THE KOBAL COLLECTION / REGAN, KEN ]

Прочети още:
Да се пречистиш с „Мостовете на Медисън“ на Робърт Дж. Уолър

За питонa всяко хранене е като “Деня на благодарността”

Читател
-
0
За питонa всяко хранене е като “Деня на благодарността”

piton

За милиони американци „Денят на благодарността” е извинение да се натъпчат с пълнена пуйка и тиквен пай, въпреки предупрежденията, че преяждането, дори за един ден, може да бъде изключително нездравословно. Но за Бирманскияt питон, огромните похапвания са нещо нормално. Тези огромни змии – могат да достигнат до 6.7 метра дължина. Те могат да изкарат седмици или месеци, без да ядът, затова си набавят необходимото количество хранителни вещества чрез обилното хранене. Те притежават много голяма адаптивна способност, която им позволява да консумират огромно количества храна, която би било невъзможно да бъде изядена от човек.

Каптивните бирмански питони живеят на диета от малки животни, като змии и зайци, но в дивата природа, те се хранят с животни, големи колкото елени и алигатори. Питоните поглъщат своята храна цяла, подвиг, който е възможен благодарение на челюстта си, която може да се разтвори широко, което позволява на змията да погълне създание четири или пет пъти по-широко от главата му.

Изследователи с рентгенови лъчи наблюдавали разграждането на  алигатор в тялото на голямата змия. Храносмилане на меките тъкани (отнело три дни) и тялото му  се разградило напълно в рамките на седмица. За да се усвои такава голяма хапка, тялото на питона трябва да премине през огромни промени. Веднага след като погълне плячката си, в чревните тъкани на змията започват да действа секретираща храносмилателна киселина и ензими. Стомахът произвежда големи количества солна киселина и рН-то на червата спада от леко алкална 7.5 до много кисела 2.

piton_kaiman

Метаболитният процес се увеличава драстично в рамките на първите 48 часа и не се връща към нормата, докато храносмилането не завърши. И колкото по-голяма е плячката, толкова по-бърза е обмяната на веществата за змията. Ако питонът е ял нещо, равно на собственото си тегло, метаболизъм на змията ще се увеличи до 44 пъти по-бързо от скоростта му в покой.

Сърдечното налягане достига стойности по-високи от тези, които се наблюдава когато змията е в движение. Увеличава се кръвоснабдяването на червата и сърцето. Неговата маса се увеличава с 40% само за два дни. Това не е единственият орган, който се увеличава на размер; панкреаса, черния дроб и бъбреците също растат. И клетките, чрез които тънките черва всмукват хранителните вещества от разграждащата се храна – увеличават обема си с 50 %.

За смилането на храната се изисква много енергия – 37% от енергията, получена от храната отива в самия процес на разграждане. По това време, змията отделя чрез изпражненията си това, което не може да се разгради – това се случва на първата до втората седмица след като  е консумирано месото – нежните черва и дигестивен тракт се завръщат към нормалното си храносмилане.

Тези знания няма да ни помогнат да оцелеем от преяждане на „Деня на благодарността”, но учените се надяват, че един ден информацията може да доведе до откриването на медицинска терапия за човешките сърдечно-съдови заболявания. Увеличеното сърце може да бъдат нормално за Бирманските питони, но това е истински проблем за хората.

Източник: https://www.sciencenews.org/

Живот на Марс

Читател
-
0
Живот на Марс

Life on MarsОткакто през 1996 г. НАСА обяви за наличието на предполагаеми изкопаеми В марсиански метеорити, защитниците и скептиците спорят върху откритието. Сега няколко нови доклада дават подкрепа на идеята, че вкаменелости на бактерии са запазени в метеорити, откъснати от повърхността на Червената планета.

Екип с ръководител Имре Фридман, главен изследовател в изследователския център Епмс на НАСА, твърди, че кристали магнетит в известния метеорит ALH8001 са издайнически сигнали за марсиански микроби. На Земята подобни микроскопични кристали се образуват от „магнитотактични“ бактерии – микроби, които се подреждат по магнитното и поле. Докато другите изследователи са се насочили към размерите и формата на кристалите, за да определят дали са образувани от бактерии, групата на Фридман е открила доказателство в магнитните Вериги. Тези вериги предполагат присъствието на биологична структура, Вече разложена, без която кристалите „биха се групирали Вследствие на магнитните сили“, обяснява Фридман.

Учените от НАСА, направили оригиналното съобщение, вдигат голям шум около новите изследвания, но не всеки е убеден, че кристалните вериги са доказателство за древен микроживот на Марс. Скептиците твърдят, че откритите в метеорита кристали не са уникални за бактериалния магнетит и биха могли да се формират от небиологичен процес. Но докато учените не бъдат в състояние да демонстрират подобен процес в лаборатория или да донесат марсианска скала, съдържаща доказателства за живот, дебатите вероятно ще продължат.

10 луди книжни корици

Анастасия Карнаух
-
0
10 луди книжни корици

Корица

Отмъщението на дизайнера, уморен до смърт да прави „приятни“ и „продаваеми“ корици, може да бъде изключително весело. Особено на тежките фенове на киното, търсещи аналогии в световната литература. С чувство за хумор, приемете тези 10 алтернативна корици на световната литература.

Идиот

„Идиот“ на Фьодор Достоевски

8814760-R3L8T8D-500-oblozhki-dlja-staryx-knig-na-novyj-lad-foto_32653_s__54

„Чужденецът“ на Алберт Камю

Continue

История на театралното изкуство

Читател
-
0
История на театралното изкуство

movie-theaters-and-venues

Пиеса

Разполагаме с копие на пиеса, играна през XXI век пр. Хр. по повод на встъпването на трона на египетския фараон Сесострис I. Включени са действащите лица, както и режисьорските указания. В оцелялото ръкописно копие са най-старите известни книжни илюстрации.

Трагедия и Комедия

През VI век пр. Хр. в Гърция всяка година по време на гроздобера хора танцували и с песни разказвали трагични истории, взети от легендите и историята. В селото, наречено Икария, близо до Атина, живял Теспис, създател на тези изпълнения. През 530 година пр. Хр. му хрумнала оригиналната идея да намери актьор, който да играе ролите между хоровите изпълнения. Теспис написал стихове за ролите и за началото и един-единствен актьор изпълнявал всичките. Хора, които продуцират актьорски изпълнения и играят в тях, до днес се наричат „теспиани“ по името на създателя на тези продукции. Периодът за гроздобер бил наречен „трига“ – оттук идва названието „трагедия“.

Почти по същото време започнали да се правят и комедии, по същия начин пак в Икария. Сценичните комедии се представяли редовно в Гърция от около 600 г. пр. Хр., но ролите и развитието на интригата се нуждаели от игра, каквато не дошла до времето на Теспис. Най-ранният известен комедиен писател е познат под името Кратин (519-422 г. пр. Хр.) от Атина.

Мим

Батил бил египетски танцьор от Александрия, който бил доведен в Рим през I век пр. Хр. от великия римски покровител на изкуствата Мацен. Работейки там с един ученик по танци, той разработил нов стил „италиански танц“, който дори някога да е бил популярен, вече не е познат. Другото му постижение било изкуството на мим, чиито идеи, емоции и истории могат да бъдат представени чрез движения на тялото без говор. Римляните и гърците описали това изкуство като „трагичен танц“ или „мемфис“. Древните гърци имали различни групи драми, наречени „мимове“, които съвсем не са като днешните – по-скоро те са къси и прозаични, различни от „мемфиса“ на Батил.

Драма „но“

Старите но били музикални драми, популярни в Япония още през 1300-те години. Но те нямат нищо общо с известните сега драми но. Но драмата, както е известно, е творба на Сеами (1363-1444), син на Куа-нами – главен актьор. Двамата работели заедно, предимно в Киото, върху новата арт форма. Сеами продължил работа и след смъртта на баща си през 1384 г. и допринесъл към неговите практически постижения чрез писане на подробни анализи на характерните качества на но. Той бил създател на правилата за изпълненията, но най-важното е, че под влиянието на дзен-будизма той установил принципите на динамичното самообладание и загатнато мистично значение в пиеси, които е създал.

Кабуки

Оками от Изумо, японска танцьорка, създала танцовия театър Кабуки в началото на XVII век. Тя построила традиционни религиозни и фолклорни танци в обикновен аранжимент. В ранните Кабуки драми имало три актриси, които играели момиче, нейния любовник и един шут. През 1629 г. кабукито, наложено от жени, доста се разпространило заради безнравствеността в него. Млади мъже също се включили в ролите и разработената от тях форма се прочула през 1650 г. заради еротичния й характер.

Балет

History of balletБалетната традиция се съживила още в началото на италианския Ренесанс. Постигането на позите и подвижността, които биха довели до влизане в болница, ако бъдат опитани от обикновени хора – от които до голяма степен се състои балетът – били разработени по-късно. Ако можехме да видим тези ранни танцови изпълнения, не бихме ги нарекли балет. Знае се, че еволюцията на балета е започнала във Франция по времето на Луи XIV (1643-1715). Представянето на драматичния танц, наречен балет, било през 1650-те години в Париж от краля и неговия кардинал Мазарини. През 1661 г. бил създаден танцов колеж в столицата и през 1660 уменията и специали-зирането в танцова драма започнали да се усъвършенстват. Трансформацията в балет била основно въпрос на прекратяването на активното участие на ентусиастите и превръщането му в невероятен спектакъл, представян от подготвени изпълнители. Събитието, което отбелязва или поне символизира, че трансформацията станала вследствие решението на Луи, способен танцьор, да се откаже от балета – защото да забавлява публика накърнявало неговото кралско достойнство. Той взел това решение през 1670 г., когато бил на 32 години, след изпълнение в „Британик“, музикална трагедия с танци

Балерини

Балетът във Франция минал на по-горно ниво с девическата еволюция през 1690 година, станал по-драматичен и изложил на показ повече чувство. По това време един от най-важните елементи бил разнообразяването му: преди това балетът бил изцяло мъжки спектакъл, но изпълнителките започнали да поправят този ужасен недостатък. В началото техните роли били скромни, така че за съжаление не може да бъде споменато нито едно име на жена – пионер суперзвезда.

Мениджърски умения и грешки

Читател
-
0
Мениджърски умения и грешки

Managerial skills and error

Автор: Ирина Цветанова

Програмата за управление на човешкото поведение, наричана още управление чрез участие се основава на няколко базисни допускания за човешките ресурси. Първо, всеки служител независимо от позицията си в компанията е ценен ресурс на идеи. Второ, поведението на човека е предимно следствие от отношението към него. Висшестоящ, който третира хората с уважение или достойнство, ще има отговорни служители, които рядко ще са разочаровани. Трето, хората очакват да живеят и да работят в рационален свят. Ако управленските решения изглеждат разумни, хората могат и ще работят по-ефективно. И накрая, ефективността на всеки служител зависи от това, до каква степен осъзнава той тъй дългосрочните и краткосрочните цели на организацията и нейното изпълнение.

Ключът към успеха на мениджъра и организацията се крие в няколко фактора. Имайки предвид огромната по сложност бърза промяна, пред които се изправят мениджърите днес, личният и организационният успех може да убягва. Непредвидени икономически, политически, социални или технологични промени могат да направят и най-добре скроените планове безполезни. Все по- често успехът на отделните мениджъри и организации зависи от такива човешки фактори като обвързването, мотивацията, комуникацията, лидерството и доверието. Тези които не успеят да оценят жизненоважната роля на хората в успеха на мениджъра и организацията, са обречени да стигнат финала след онези, които го направят.

Рамката на съревноваващите се ценности е полезна с това, че посочва някои от ценностите и критериите за ефективност, чрез които трудовите единици и организациите са преценявани. Освен това тя е полезна при обмислянето на конфликтните роли, които се изпълняват от мениджърите. Структурата на съревноваващите се ценности се фокусира върху лидерската ефективност, а не върху ефективността на организацията или трудовата единица. Тази рамка определя съревноваващите се роли или очаквания, на които може да се натъкне мениджърът.

Управлението на човешките ресурси се появява като ясно определена концепция в средата на 80-те години, когато американските академични учени създават два основни модела. Те са „модел на съчетаването” и „харвардска рамка ”.

Модел на съчетаването – системите за управление на човешките ресурси и организационната структура трябва да се управляват по начин, който съответства на стратегията на организацията.

Харвардската рамка – Основава се на убеждението, че проблемите на историческото управление на персонала могат да се решат единствено когато общите мениджъри развият гледна точка за това, как искат служителите да се включат и да се развиват в организацията.

Управлението на човешките ресурси включва всички управленски решения и действия, които влияят върху природата на взаимоотношението между организацията и нейните служители- нейните човешки ресурси.

Общите мениджъри вземат стратегически решения през цялото време, които имат фундаментално влияние върху служителите. Например въвеждането на нова технология или решаването как ще расте компанията включват важни решения за управлението на човешките ресурси. Такива понякога са финансовите решения. Нито едно от тези решения и действия не спада към функциите на отдел кадри.

Хубаво би било да се обсъдят няколко, основни грешки при преценката и назначението на нов мениджър на екип. Често срещаните такива са решаващи за последственото развитие на работата в екипа, работата на самия мениджър, продукта от цялата организация. При нереализиран мениджър с нереализуеми идеи и подходи към управлявания от него персонал, работата на всички заедно, та дори и всеки един поотделно от работната група започва да бъде конфликтна и проблемна, следователно непродуктивна както за организацията така и за ръководството (мениджъра ).

Грешки:

1. Издигане на работник в позиция мениджър екип (ако работникът е без мениджърски опит никакво предходно длъжността обучение).

2. Няма наличие на въвеждаща информация, нито подкрепа от висшестоящите.

3. Изискване на рязка смяна на стратегията на управление на служителите.

Първа грешка – при наличието на повишения работник, в управленческа длъжност обикновено като краен резултат са два основни метода на управление, характерни за двете крайности.

Работника управител изначално е с нагласата на управляван а не на управляващ. От това се съди за двете крайности на управленческо поведение в негово лице. Той или проявява прекалено девиантно мислене и става съпричастен с всеки един от управляваните от него, както и усеща базисна неподготвеност и не оцененост на собствената си работа – или комплексите на дългогодишен подтискан работник и неочакваната привилегия на управляващ обикновено пораждат самозабрава на личността. Така неговото управление отива в крайността не зачитане на личностите и индивидуалността на всеки един от управляваната от него група.

Втора грешка – Няма преминал курс на обучение за настоящата управленческа длъжност, следователно неподготвеността му изиграва лоша шега при стратегията на работа. При едно евентуално назначение на нов мениджър екип, би трябвало да се вземат под внимание лидерските качества на избрания кадър. Доколко те съответстват на позицията и на бъдещата работа. Дали дадения кадър има перспектива и умения за лидер и управител във свое лице и дали има достатъчно креативно мислене за да може да диктува работата както на цялата група от хора така и на единиците от тази група. За тази цел вариантите са два: Или се прави подбор специализиран за мениджъри екип или ако се оцени и подбере работник за тази повишена длъжност, то той трябва да съответства на определените критерии.

Трета грешка: Рязката смяна на управление носи със себе си благоприятна среда за развитие на конфликти между отделните работници в групата, както и между екипа и мениджъра. Мисленето, нагласата, стереотипа на работа у работниците им дава сигурност, увереност, инициатива за работа. Рязката промяна на този стереотип поражда множество вътрешни конфликти у всеки един от тях , така конфликтът е факт не само при отделния човек но и при груповото поведение.

По проблем със неосведомена служителка в бъдещо майчинство , може да се каже, че мениджъра като такъв би следвало да е запознат с кодекса на труда и да бъде подготвен за въпроси от това и друго естество. Начина за решаване на проблема е разговор със въпросната служителка и подробно разискване на интересуващите я теми. След което мениджъра да се обърне към служителите в сферата на счетоводството, които да обработят необходимите документи за излизане в майчинство.

По проблем с въвеждане на нова непозната технология на работното място мениджъра има вариант в който организира последващо специализирано за въпросната технология обучение на своя екип. При този случай той не прави цялостен подбор на персонала си, персонала от своя страна изгражда базисна сигурност в свое лице и в лицето на управителя.

Ако висшестоящите не отпуснат средства за реализирането на обучението на персонала, управителя трябва да реши дали да смени изцяло персонала със специализирани по новата програма кадри или това би забавило продуктивността на компанията.

Отдел „Човешки ресурси” в този случай трябва да извърши цялостна оценка на работата на колектива и стратегията за управление на мениджъра, и как тя влияе върху работата на екипа. Да подбере сходни по личностна характеристика кадри, с цел избягване на възможно най-много конфликтни ситуации.

Използвана литература:
Методиева, Соня – „Управление на човешките ресурси” – Издателство „Лик”, София 2000 г.

Източник: nauka.bg

Никълас Спаркс в 19 минути

Анастасия Карнаух
-
0
Никълас Спаркс в 19 минути

Никълъс Спаркс

Никълъс Спаркс е име в литературата, което често заобикалям през няколко съседни улици. Има нещо твърде сладко, нереално и абсолютно безкрайно романтично в неговите книги. Мъжете в тях са безапелационно отдадени на жените си, а жените – те са малко лигави, малко своенравни, малко мрънкащи и много влюбени. И винаги има драматичен обрат на събитията, който най-често не носи нищо положително на тази връзка – с две думи един сходен сценарий, който повтаряме с малко различия в имената и възрастта.

Continue
1...697071...170страница 70 на 170