Като редактор в един столичен литературен вестник получих една тетрадка. Беше напъхана в голям саморъчно правен плик, адресиран до редакцията и с моето име като получател. Пликът нямаше обратен адрес, лепилото беше излязло навън и засъхнало. Признавам, че го отворих с лека погнуса, която никак не се разсея, щом я извадих оттам – около 80 листа, доста омачкана, с плътно изписани страници от двете страни. Подобни ръкописни пратки никога не вещаеха нещо добро за редактора. Авторите им, обикновено натрапливи старчета, се появяваха няколко дни по-късно да питат одобрена ли е за публикуване творбата, естествено, на живота им. От опит знаех, че ако не ги отрежеш веднага, а смутен от възрастта им, благосклонно отвърнеш, че не си го дочел още, те щяха да те обсаждат всяка седмица като грохнали воини, решени да се бият докрай. И макар краят им да не беше далеч, потракването на бастунчетата по стълбите към редакцията ме караше да се псувам като хамалин.

Странното в случая с тази тетрадка беше, че никъде нямаше нито заглавие, нито име на автора. Прибрах я в чантата си, щях да й хвърля все пак едно око в къщи. Винаги можех да я върна с номера, че приемаме само напечатани работи и така да отложа нещата поне с няколко месеца. Вечерта, разбира се, забравих за нея, но пък и никой не се появи през следващите дни да търси отговор. Отворих я чак след седмица. Не беше за вярване, но четях един от най-добрите текстове, откакто бях редактор. Някакъв човек се опитваше да говори за проваления си брак и романът (не знам защо реших, че това е именно роман) кръжеше около невъзможността да се разкаже този провал. Всъщност… и самият роман трудно можеше да се разкаже. Пуснах веднага един откъс във вестника и зачаках да се появи авторът. Бях добавил в малка бележка, че ръкописът е дошъл неподписан в редакцията, вероятно поради разсеяността на автора, но го чакаме да се обади. Мина цял месец от публикацията. Нищо. Пуснах втори откъс.

И един ден в редакцията се появи сравнително млада жена. Вдигна скандал, че вестникът се занимавал с личният й живот. Тя не го четяла редовно, но една приятелка й показала броевете с откъсите, които пуснах. Твърдеше, че текстовете били от бившият й мъж, който искал да я злепостави. И всичко в тях било с истинските имена, за което, както й била казала приятелката, можела да ни съди. След това жената най-неочаквано се разплака, цялата й ярост се срина и в този миг дори изглеждаше мила. Разказа ми накъсано, че мъжът й бил някога много свестен човек, пишел между другото, даже публикувал разкази. Призна си, че не ги е чела. Нещо изперкал след развода им. Сега бил изпаднал до клошар, мотаел се из квартала, стоял често в градинката пред нейния блок точно срещу прозорците й, за да я тормози и злепоставя пред съседите.

– Ще ми го покажете ли?

– А, намерете си го, обикаля с един люлеещ се стол около кварталния пазар. Ще го познаете. И моля ви, не публикувайте повече това, не издържам – каза го изненадващо тихо и си тръгна.

Прехранвал се като всички клошари и не съвсем. Не бъркал в казаните за храна, поне не са го виждали. Връщал хартия. Бил от кротките луди. Въртял се около пазара, вършел дребни услуги, вечер наглеждал стоката, срещу което му давали домати, чушки, дини… каквото има през сезона. Това ми разказаха продавачите от пазара, след като няколко пъти ме питаха дали не го търся от полицията. Не знаеха много.

Намерих го в кварталната градинка. Клатеше се на люлеещия се стол, някак механично, като в транс. Сплъстена коса, тениска, която беше изгубила цвета си, дънки и зяпнали отпред маратонки. А, да, и една мършава улична котка се беше кротнала в скута му. Той все така механично я галеше. Не беше на повече от 40 – 45. Бяха ме предупредили, че почти не говори, но аз все пак идвах при него с добри новини. Представих се. Като че ли само леко се усмихна, без да ме погледне. Носех със себе си двата броя с публикациите му. На въпроса ми той ли е авторът само кимна, без да излиза от унеса си. Опитах се да кажа колко е добър този текст, говорих му за издаване, питах за други негови работи. Никакъв ефект. Накрая извадих колкото пари носех в себе си и му дадох, като казах, че това е хонорарът. Личеше, че не е свикнал да получава пари. За първи път, откакто бях там, се смути, като че ли излезе от унеса си и ме погледна.

– Развеждаш се, нали мой човек? – Звучеше почти приятелски, като човек, който изказва съчувствие.

По дяволите, не мислех че ми личи. Във всеки случай изглеждах по-добре от него. Никой от приятелите ми още не знаеше. Преди няколко дни бяхме подали с жена ми молба за развод.

Попитах го отново как се казва, обнадежден от проговарянето му.

– Георги Господинов.

– Аз се казвам така – почти изкрещях.

– Знам – повдигна безразлично рамене той, – преди четях вестника. Познавам още седем човека с това име.

Повече не каза нищо. Оставих го там и побързах да се махна. Всичко се нареждаше като лош роман от подлистник. Сетих се, че мога да се обадя на жена му и да питам за името. Преди да свия зад ъгъла, не издържах и се обърнах. Седеше си все така, люлееше се ритмично на плетения стол. Като онези пластмасови ръчичики, които някога слагаха на задните стъкла на колите.

Потърсих го отново след година. Междувременно бях намерил издателство, което се съгласи да пусне ръкописа, и трябваше да го издиря само да подпише договора. Съмнявах се, че ще го домъкна чак до издателството, затова носех договора със себе си. Беше късна пролет. Вече бях научил името от жена му и трябваше да преглътна съвпадението. Чувствах се малко виновен пред човека, сякаш се бях погнусил от това, че един изпаднал тип може да носи същото име. Договорът с издателството предвиждаше приличен хонорар, който сигурно щеше да му бъде от полза. Обиколих градинката на квартала, но не го намерих. Завъртях се около пазара. Попитах един от продавачите, с когото ми се стори, че бях разговарял преди. Не знаеше нищо. За последно го видял в края на миналата есен, през октомври, не… май в началото на ноември. Оттогава не се е появявал. След което махна с ръка и подхвърли уж между другото какъв кучи студ било тая зима, а Махалото (така му викаха) мислел да я изкара на люлката си, на люлеещия се стол де… Докато ми разказваше това, човекът продаде килограм домати, два килограма краставици и няколко връзки пресен магданоз, като не пропусна да похвали стоката си и на мен. Всичко това с безразличен, леко писклив глас. Първото, което ми се щеше да направя, бе да му стъпча всичките домати, един по един, после да оскубя листенце по листенце пресния магданоз и накрая да натикам главата му в това пюре. Как така никой от продавачите, с които май единствено говореше клошарят, не направиха нещо за него. Не знам какво, може би някаква стаичка за зимата, или поне мазе… Но гневът ми постепенно минаваше – неизбежно се появяваше въпросът защо аз не направих нищо за този нещастник.

Махнах се от пазара, потърсих пейка в градинката недалеч от мястото, където преди година за първи и май последен път говорих с човека на люлеещия се стол. На всичко отгоре по някаква странна случайност, защо случайностите винаги ни изглеждат странни, носехме едно и също име. Може всичко да се е наредило иначе, казах си. Може човекът изведнъж да се е взел в ръце, може публикацията във вестника да го е вдигнала от вечния му стол и сега да работи някъде, дори пак да пише, да си е наел квартира, да е намерил друга жена. За момент се опитах да си го представя в панелен хол, пред телевизора, чехли на краката, вехти, но чисти панталони, дебел пуловер, все така седнал върху люлеещия се стол. А в скута му онази улична котка, която го видях да гали и тогава. Колкото повече изпипвах тази картина в съзнанието си, толкова по-нереална ми се струваше тя. Накрая извадих договора с издателството и направих последното, което можех да направя за моя съименник.

Подписах го.

50 вдъхновяващи цитата за магията на книгите

Книгите са прозорци към безкрайни светове, извори на мъдрост и верни спътници в житейското ни пътешествие. Те имат силата да разпалват въображението, да обогатяват ума и да докосват душата по начини, които малко други неща могат.

В този списък сме събрали 50 от най-вдъхновяващите, проницателни и красиви цитати за книгите и четенето, споделени от писатели, мислители и любители на литературата от различни епохи и култури. Тези думи отразяват дълбокото въздействие, което книгите оказват върху нашия живот, мироглед и общество.

Независимо дали сте запален читател, начинаещ любител на книгите или просто търсите малко вдъхновение, тези цитати ще ви напомнят за безценната стойност на писаното слово и ще ви подтикнат да се потопите в следващото си литературно приключение.

Нека се впуснем в това пътешествие през мъдростта на великите умове и да преоткрием магията на книгите чрез техните думи:

Един час прекаран в четене, е час, откраднат от Рая.
Тома Уортън

Книгата е велика вещ, докато човек умее да я ползва.
Александър Блок

След като се научиш да четеш, ще бъдеш вечно свободен.
Фредерик Дъглас

Уединението с книгите е по-добро от общуването с глупци.
Пиер Буаст

Книгата е може би най-сложното и великото чудо от всички чудеса, създадени от човечествеото по пътя му към щастие и бъдеще могъщество.
Максим Горкий

Няма такава книга, от която човек не би могъл да научи нещо.
Гьоте

Без книги е трудно.
Ленин

Дом, лишен от книга, прилича на тяло, лишено от душа.
Цицерон

Четенето прави човека знаещ, беседата – находчив, а навикът да записва – точен.
Франсис Бейкън

Търсете хора, разговорът с които би струвал, колкото хубава книга и книги, четенето на които би струвало, колкото разговор с философи.
Пиер Бауст

От научните произведение четете с предпочитание най-новите, от литературните – най-старите.
Едуард Булвер-Литон

Да четеш, без да размишляваш, е все едно да ядеш, без да смилаш.
Е. Борк

Чете се по три начина: първия, четеш и не разбираш; втория, четеш и разбираш; третия, четеш и разбираш даже това, което не е написано.
Яков Княжнин

Няма по-евтино развлечение и по-продължително удоволствие от четенето.
Монтен

Получих образованието си в библиотеката. Напълно безплатно.
Рей Бредбъри

Човек с хубава книга в ръцете си никога няма да се почувства самотен.
Карло Голдони

В книгите се крие особено очарование – те ни носят наслаждение, говорят с нас, дават ни добър съвет и стават наши приятели.
Франческо Петрарка

Книги това са приятели. Безстрастни, но верни.
Виктор Юго

Всеки човек трябва да прочете през живота си 8-10 книги. Какви именно? Тъкмо за да разбере това, прочетете шестнайсет хиляди тома.
Исак Бабел

Не съм срещал трудност, която един час четене да не смекчи.
Шарл дьо Монтескьо

Хората престават да мислят, когато престанат да четат.
Дени Дидро

Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.
Гьоте

Ако една книга е добре написана, аз винаги я намирам твърде кратка.
Джейн Остин

Без книга светът е нощ, а умът – жалък. Без книга народите са стада без мисъл.
Виктор Юго

Не четете, както правят децата – за забавление, или като амбициозните – за целите на обучението. Не, четете, за да живеете.
Гюстав Флобер

За мен няма достатъчно голяма чаша чай и достатъчно дълга книга.
Луис Карол

Книгите са най-тихите и най-верните приятели, те са най-откритите и най-мъдрите съветници и, в същото време, най-търпеливите учители.
Чарлз Елиът

Аз съм част от всичко, което съм прочел.
Теодор Рузвелт

Наистина има рай на тази земя – рай, който обитаваме, когато четем хубава книга.
Кристофър Морли

Не мога да заспя, ако не съм заобиколен от книги.
Хорхе Луис Борхес

Смятам, че книгите никога не са достатъчно.
Джон Стайнбек

Една добра книга трябва да ни оставя леко изтощени в края. Живеем в няколко живота, докато я четем.
Уилям Стирон

Книгата, която трябва да прочетеш, не е тази, която мисли вместо теб, а тази, която те учи да мислиш.
Харпър Ли

Да четеш заради четенето, е като да живееш заради живота.
Умберто Еко

Има множество малки начини да разширите света на детето си. Любовта към книгите е най-добрият от тях.
Джаки Кенеди Онасис

Един начин да се справиш с живота е да го четеш като роман.
Венцислав Константинов

Дали човек чете или не чете – това веднага се забелязва. Между хората няма по-голяма разлика от тази.
Паскал Мерсие

Някои книги ни карат да мечтаем, други ни връщат в действителността.
Паулу Коелю

И най-малката книжарница съдържа повече стойностни идеи, отколкото са представени в цялата история на телевизията.
Андрю Рос

Четящият човек живее хиляда живота, преди да умре… Този, който не е прочел нито една книга живее само един.
Джордж Р.Р. Мартин

Нека да постъпим разумно и да добавиш 8-ми ден към седмицата, посветен само на четене.
Лина Дънам

Аз винаги си бях представял Рая във вид на библиотека.
Хорхе Луис Борхес

Четем, за да знаем, че не сме сами.
К. С. Луис

Днешният читател, е утрешният лидер.
Маргарет Фулър

За една страна да има велик писател е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, а само незначителните.
Александър Солженицин

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш.
Рей Бредбъри

Препоръчвам изкуството на бавното четене.
Амос Оз

Понякога книгите не ни намират, докато не настъпи подходящо време.
Габриел Зевин

Пътят към невежеството е постлан с добри издания.
Джордж Бърнард Шоу

Светът печата книги повече от 450 години, а барутът все още се радва по-голямо разпространение. Но няма значение! Печатарското мастило има по-голяма експлозивна мощ и именно то ще спечели.
Кристофър Морли

Снимки: Instagram

Виж още: 
20 мисли на Марк Твен
12 мисли на Лев Толстой
5 мисли на Теодора Димова

Чанти с цитати и щампи свързани с книгите: https://chitatel.shop/chanti/