Ако се смееш – и светът се смее с теб;
ако ли плачеш – плачеш сам сега.
Че щастие да взима земята нужда има,
но стига и и нейната тъга.
Зарадвай се – и хората ще те потърсят;
тъжи – и те ще ти обърнат гръб.
Желаят с пълна мяра от твоята наслада,
ала не им е нужна твойта скръб.
Ликуваш ли – приятели безчет;
тъгуваш ли – не ще ги ти откриеш.
Ще вземе всеки в дар блажения нектар,
но сам горчилката си ти ще да изпиеш.
Ела Уийлър Уилкокс
Снимка: Instagram
Не знам дали така е замислено, но мястото наистина впечатлява с японското си присъствие. На времето изглежда е имало някакви по-амбициозни намерения, но напоследък присъствието на Страната на изгряващото слънце се забелязва, само ако сте по-наблюдателни.
Като тръгнете от входа на Южния парк III-та част откъм бул. „Витоша” по централната алея, скоро стигате при поляната, където се намира монумента „Гълъбите”. Отпред има спортна площадка, тук често се провеждат и празненства.
В по-далечната част на поляната е въпросният Японски кът. През пролетта, още от далеч, ще ви направят впечатление разцъфналите японски вишни. През останалото време на годината ще трябва да се отклоните от алеите около поляната и да преминете през тясна алея, разделяща голямата поляна на две.
Малката алея минава край обработен мраморен блок, на който е написано: „В знак на приятелството между българския и японския народ, януари 1975 година”.
За посочената 1975 г. година открих такова съобщение: „В средата на 70-те години, на 5 юни 1975 г., по време на официалното посещение на Петър Младенов в Япония, за първи път в историята на отношенията между двете страни са разменени писма между министрите на външните работи, които имат силата на междуправителствено споразумение за сътрудничество в областта на науката, изкуството и културата.” Какво обаче е станало у нас пет месеца по-рано – през януари 1975 г., не можах да узная. Може би някакъв отговор ще даде разчитането на японския текст от другата страна на мемориалния блок?
„Японски” в това място или кът, освен паметника са и няколкото дървета, най-вече японски вишни, явно посадени, за да се оформи пространството като близко до бита на съответния етнос.
Могат да се видят няколко вида японски вишни: Prunus sargentii, Prunus speciosa, Prunus serrulata. Оформителите са демонстрирали оригинално решение, като са засадили на някои места заедно дръвчета от различни видове. Едните имат бял цвят, другите – розов. Вероятно са искали да намекнат за японското знаме?
Разбира се, японските вишни в Южния парк не могат да представят великолепието в Япония, когато цъфтят там вишните. Но създават донякъде елемент на екзотика. Вероятно не всички обръщат внимание на мемориала, но първите вишневи цветове и листа привличат хората да ги разгледат и да си направят снимка с тях. Най-нетърпеливите още преди да разцъфтят дърветата напълно, си закачат по тях мартениците.
Още един любител на вишневия цвят.
Мястото е привлекателно за разходки.
През почивните дни тук е многолюдно, особено когато цъфтят вишните.
През делничните дни е по-спокойно.
Най-разгорещено става, когато младите хора си устройват военни игри.
Не навсякъде в парка е така, но тук тревата редовно се коси, а дръвчетата се подрязват и окопават.
Текст и снимки: К. Гербов
Автопортрет, 1953 г.Стоян Венев (Стоян Венев Илиев) е роден на 21 септември 1904 г. в с. Скриняно, Кюстендилско. Завършва Държавната художествена академия в София през 1931 г. Учи живопис при професорите Стефан Иванов, Борис Митов и Димитър Гюдженов.
След 9 септември 1944 г. Венев става член на Българската комунистическа партия. Носител е на всички възможни отличия, които е можел да получи един художник по социалистическо време: „Заслужил художник” (1951), „Народен художник” (1954), „Герой на социалистическия труд” (1964 и 1984). Два пъти е лауреат на Димитровска награда (1950 и 1953).
От 1921 г. Стоят Венев сътрудничи активно с карикатури в политически ангажираните с пролетарска тематика български вестници и списания: „Червен смях”, „Звънар”, „Див дядо”, „Ехо”, „Жупел”, „Кормило” и др. Подписва се с псевдонима Пролетарче, който подсказва неговия произход и творчески позиции. През 1931 г. става един от членовете-основатели на Дружеството на новите художници. Заедно с другите членове работи в набелязването на тематичните насоки в развитието на българското изкуство по пътя на социалистическия реализъм. Оригинален художник, още от тогава Венев се нарежда сред водещите творци в развитието на българското изобразително изкуство.
Дарованието на художника личи с еднаква сила и в двата основни жанра, в които работи: живописта и графиката (карикатурата). Важна черта на творческия му почерк, отличаващ го от останалите художници, е удивителното чувство за хумор и доброжелателна ирония, които присъстват не само в карикатурите му, но и в многото негови фолклорни, жанрови, социални и исторически живописни картини. Другият отлик на твореца е подчертано българският типаж на образите му, независимо дали те са нарисувани в български народни носии или в градски дрехи.
Напоследък се заговори за „социалистическо изкуство”, но обяснения за неговата същност не се дават. Има определение за направлението в изкуството, наречено „социалистически реализъм”, което се счита за основен творчески метод на социалистическото изкуство. Според изискванията на социалистическия реализъм „в центъра на вниманието на художника трябва да стоят обикновения трудещ се човек, колектива, народа като основна движеща роля на историята, революционната борба на пролетариата и на всички трудещи се за социализъм и комунизъм, за мир, братство и сътрудничество между народите”. Всички тези „елементи” присъстват в творчеството на Стоян Венев, затова той с основание може да бъде определен като един от най-ярките български социалистически художници.
Втората особеност на стила на Венев веднага влиза в спор с първата. Колкото и парадоксално да изглежда, но ако темите на картините на този художник са социалистически по съдържание, то художествената им реализация не почива на принципите на академичния реализъм, а на противоположното течение от модернизма, наречено „наивизъм”. Последният е съчетан с широко прилагане на колоритни народни мотиви, което дава като резултат типичната за творбите на Венев неподражаема народностна живописна трактовка. Едновременно с това в картините си художникът успява да съчетае по удивителен начин битовите и етнографските сцени с елементи на социална тематика.
Основни мотиви в живописното творчество на Стоян Венев са нравите на село, които художникът ни представя с намигване. От картините със селска тематика блика жизнерадост. Жените пращят от здраве и къпейки се в реката със свенливо безпокойство показват голите си бедра. Сватбите са многолюдни и пищни, сватбарите весело скачат на хорото. В повечето от тези празненства като музикален инструмент присъства единствено тъпанът, удрян яко от юнаци с калпаци и закривени токмаци. Има и кушии, веят се знамена, гърмят пищови. Особено очарование в картината на народното веселие предизвикват майките, хванали се на хорото с „цедилки” на гърба, от които се показват деца-пеленачета – и те друсани в такт с музиката.
След 9 септември 1944 г. в творчеството на Венев се появяват нови теми, сред които любими му стават: колективизацията на село, Септемврийското въстание през 1923 г., посрещането на Съветската армия в България през 1944 г. Не е пропуснат и образът на вожда на международното комунистическо движение, но като че ли (поне в картините) политически ангажираният художник не е рисувал местни такива величия.
Прекарал по-голямата част от живота си в София, Стоян Венев почива в столицата на 20 март 1989 г. няколко месеца преди да започне залеза на социализма в България. Поне така се приема засега. Творчеството на художника, обаче, е живо и дава най-ясна представа за мислите, чувствата и вижданията на един човек, живял в България по времето, когато тя бе Трето царство и Народна република.
Аргати, 1942 г.
Посрещане на Съветската армия, 1945 г.
След победата.
Среща, 1958 г.
Сватба зиме, 1961 г.
Септемврийски нощи, 1962 г.
Поп Андрей, 1963 г.
Хайдути, 1965 г.
Песен за юнака, 1967 г.
Крадене на мома, 1973 г.
Септемвриец, 1973 г.
Нашето знаме
Посрещане на съветски войникАвтор: К. Гербов
Гитхорн (Giethoorn) е градче в северна Холандия в областта Оверейсел, чийто Стар град вместо пътища има канали с вода и местните хора се предвижват с лодки. Така наречената „Северна Венеция“ или „Холандската Венеция“ Гитхорн е уникално място, създадено през 1230 година.
Днес там живеят 2 620 жители, като само китайските туристи на година са между 150 000 и 200 000. Освен водните канали, в Гитхорн вече има и велоалея, която позволява да се направи един удивителен велотур на всичките 180 моста.
Източник: Wherecoolthingshappen
През 2013 година американката Миси Данауей напуска родината си, за да учи изкуства в Европа, тя започва своя нестандартен дневник. Вместо да пише в него, Миси запазва спомените си под формата на рисунки. Акрилни бои и четките са винаги с нея, а Миси сега, разхождайки се по страниците на тефтера й, ние може да надзърнем в пътуването на момичето от Истанбул, през централна Турция, Сахара и обратно към Париж. Пътешествайте заедно с нея…
Източник: Lastmag
Биографичните филми ни дават невероятната възможност да повдигнем завесата към живота на изключителните хора в световната история. Толкова е интересно да научим как точно преминава детството и младежките години на великите личности, какви са били любовните истории в живота им и какви загуби са преживяли по пътя. Тези киноленти ни дават съвети и подкрепа, споделяйки за слабостите, тайни и увлеченията на известните хора.
Не бихме могли да се докоснем до живота на легендите, ако изключителните актьори не бяха преживяли съдбата им на екрана. Тяхната талантлива игра и съпреживяна съдба, превръщат обикновения филм във вдъхновение и сила за мнозина „обикновени“ хора да хванат живота си в ръце. Специално за вас подбрахме 14 актьора, чиято актьорска игра ни помогна да „срещнем“ Мерилин Монро и Нелсън Мандела.
Източник: e-w-e.ru
Рекламна кампания на Whiskas показва, как биха се държали домашните котки сред дивата природа. Фотографът George Logan и дизайнерът Tony Swinney пресъздават домашните котки като диви преследващи зебри, антилопи, слонове и играещи с други – по-големи котки.
Италианският художник Диего Кузано (Diego Cusano) създава оригиналните си илюстрации от всичко, което открива под ръка. Храна, животни, техника, листа – всичко може да влезе в употреба и дори да се превърне в акцент на картината. Убедете се сами!
Източник: Lastmag
Писателят от Рига Михаил Димов е направил уникално изследване в своята книга „Децата пишат писма до Бог“. Авторът намира най-добрия начин да види света през очите на децата – чрез техните страхове и радости, болки и обиди.
Повод да напише тази книга станала една командировка в Израел, когато Михаил попада на цитати от писма на американски деца откъси от книгата „Децата се усмихват на Бога“. Умилен до сълзи, авторът решава да зададе три въпроса на децата в Латвия: За какво би искал да попиташ Бог? Какво би искал да разкажеш на Бог? и За какво би искал да помолиш Бог? С тези въпроси той тръгнал по училищата.
– Аз се обърнах точно към любимите учители на децата — разказва авторът. — И ги помолих колкото могат по-внимателно, грижливо, ненатрапчиво да зададат въпросите. Ако го бях направил аз сам, разбира се децата биха го възприели по друг начин: ето, дойде чичко писател и трябва да се отговаря с някакви заучени фрази. Реших да задам своите въпроси на деца от 7 до 12 години, защото по-големите са вече по-меркантилни, а по-малките не разбират още такива въпроси. Разбира се, не всички директори на училища ме пускаха да вляза – защо трябва да бъркате в душата на децата? Но децата се оказаха по-талантливи от възрастните. Те отговаряха искрено, философски, дори с хумор. Мнозина може би не знаеха нищо за Бог, но интуитивно чувстваха, че това е нещо по-високо от родителите, по-високо от учителите. Учителите бяха във възторг от получените отговори, четяха ги в учителските стаи пред колегите си и ахкаха. Ето по този начин аз получих повече от 3 500 писма. От тях аз подбрах най-интересните и ги включих в своята книга „Децата пишат писмо до Бог“.
Здравей, Господи. Как вървят нещата при тебе? Как живееш? Как си със здравето?
Женя, 2 кл.
Ти си създал заповеди за възрастни. Ние измислихме заповеди за децата. Ти само ги попрегледай.
1. Щом вече си се родил, не пискай.
2. Не се отказвай от удоволствия, щом душата ти ги иска, нали тя е от Бога.
3. Не се пъчи от мързел.
4. В любовта дръж на своите хора.
5. Уважавай майка си и пастрока си.
6. Задоволявай се с малко, понеже и ти самият си още малък.
7. Не погубвай природата – ти ще лежиш в нея.
8. Не се обиждай на възрастните, радвай се, че има още да живееш и живееш.
9. Не си прави мазоли на зъбите.
10. Не пуши на гладно.
4 „А“ клас
Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли?
Петя, 4 клас
Изобщо, аз не вярвам в Тебе. Ето, кажи ми, защо хората не Те виждат?
Юра, 2 клас
Кой духа вятърът?
Алик, 1 клас
Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?
Надя, 3 клас
Хората толкова стадат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле?
Радик, 4 клас
А Ти обслужваш ли и другите страни?
Толик, 3 клас
Е, добре, де, Господи, мен щъркелът ме е донесъл на моите родители, а вместо него кой ни прави?
Олег, 3 клас
А Ти какво образование имаш?
Зайга, 2 клас
Аз разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират?
Сеня, 1 клас
Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете?
Нина, 2 клас
А в детството си Ти биеше ли се с децата или беше кротичък?
Костя, 2 клас
Аз Те обичам, разбира се, но повече обичам мама и татко. Нали не се сърдиш?
Зоя, 3 клас
Може ли да не умирам, а?
Юля, 1 клас
А дето продават свещи в църквата, това Твоят бизнес ли е?
Толик, 2 клас
Аз прочетох, че Христос е евреин, но нали той е Твой син, и какво, Ти също ли си евреин?
Ася, 2 клас
Господи, Ти поне новия ми адрес знаеш ли?
Ляля, 1 клас
От кой момент може да се смята човека за възрастен? Когато не се бои от инжекции или когато му харесва Светланка?
Марик, 3 клас
Кажи ми, Господи, как се държа аз в обществото?
Альоша, 1 клас
Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и духаш топъл вятър на Земята, и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да плача?
Наташа, 2 клас
Какво значи това: всичко е по божия воля?! И лятото, и болестта на мама, и войната?
Марат, 2 клас
Всички казват, че в 2000-ата година ще дойде краят на света. А какво ще стане после?
Максим, 3 клас
На колки години си, Господи?
Валя, 2 клас
Ти би ли искал да си от нашите?
Сьома, 3 клас
Харесва ли Ти това, което става на Земята?
Андрей, 4 клас
Със сигурост ли всички легенди за Тебе са истина?
Галя, 3 клас
Католиците си имат един Бог, мюсюлманите — друг, юдеите — трети, лютераните — четвърти, православните — пети. И там колко общо сте?
Игор, 4 клас
Добре, Христос е страдал заради хората, а заради какво страдат хората?
Гриша, 4 клас
Господи, а къде е сега Христос, с какво се занимава той?
Стела, 2 клас
А когато стрелят на Земята, Ти какво, не чуваш ли, Господи?
Валери, 2 клас
Христос е Твой син. А той обича ли Те като баща?
Рита, 3 клас
Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат?
Андрей, 4 клас
Е, добре, първата двойка хора на Земята си създал Ти. А как са направили третия човек?
Владик, 4 клас
Ти имаш ли ум или целият се състоиш от душа?
Женя, 3 клас
Нали първи са започнали да раждат мъжете — спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?
Зоя, 4 клас
Ти пишеш в Библията, че в началото е било словото? Кое?
Руслан, 1 клас
От какво същество се е появила котката?
Лена, 3 клас
Ти не знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят?
Катя, 2 клас
Добре ли Ти е там?
Артьом, 1 клас
За да ми простиш греха, отначало трябва да съгреша ли?
Петя, 1 клас
Какво най-напред е направил Христос, когато е възкръснал?
Оля, 3 клас
Защо просяците просят милостиня около църквата, за да можеш да отбелязваш кой е дал ли?
Ира, 2 клас
Човек не бива да яде месо, а кюфтета може ли?
Миша, 3 клас
Дядо Боже, а Ти моята душа ли си ми поставил или на някой друг?
Стасик, 2 клас
Значи, ако аз съм разбрал правилно еволюцията, Ти си създал Адам и Ева, а по-нататък човекът е произлязъл от маймуната?
Сергей, 3 клас
Защо на едни Ти помагаш, а на мене — не?
Алик, 2 клас
А Твоите ангели ходят ли на училище?
Вася, 1 клас
Ти с колко години си по-голям от Земята?
Рая, 1 клас
А на другите планети Ти ядосан ли си?
Андрей, 2 клас
Защо светът е кръгъл?
Олег, 2 клас
Защо отглеждат човека с години, а после хоп — и той вече е мъртъв?
Вася, 2 клас
Господи, има ли те изобщо?
Александър, 2 клас
Ти как живееш на небето? Всичко ли си имаш? Или може би ти трябва нещо?
Зина, 3 клас
А мен има ли ме в действителност?
Люба, 3 клас
Защо се страхуваш да се покажеш на хората?
Нема, 4 клас
Как живееш там: добре, средно, лошо или ужасно?
Алла, 4 клас
А защо хората изпускат газове в атмосферата и развалят небосклона?
Робърт, 3 клас
Защо още във втори клас много момчета са такива женолюбци?
Надя, 2 клас
Ето, светът ще свърши и ще започне друг, така ли?
Гарик, 3 клас
Ти защо си такъв — отначало си лош, а на другия ден — прекрасен?
Оля, 2 клас
Ти какво, по-невидим си и от въздуха ли?
Рита, 2 клас
Ти какво мислиш, ние ще имаме ли нормален свят или не?
Света, 3 клас
Дядо Боже, а какво е имало зад мен?
Алик, 1клас
Кога е започнала любовта на Земята?
Катя, 4 клас
Ти можеш ли да ми дадеш късмет и надуваема лодка?
Арвид, 3 клас
Космосът има ли начало и край, дясна и лява страна, горе и долу?
Ваня, 1 клас
А Ти как си се появил на света?
Альоша, 1 клас
Как така, преди това нищо още не е имало? А какво е имало?
Настя, 1 клас
Може би мога да Ти помогна с нещо?
Света, 2 клас
Кажи ми под секрет, обича ли ме някой?
Анзор, 3 клас
Ако Ти живееш на небето, защо слънцето не Те изгаря?
Сергей, 4 клас
Ти откъде ни наблюдаваш?
Руслан, 2 клас
Дядо Боже, аз колко ще живея?
Оля, 1 клас
А в Библията всичко ли е истина?
Вика, 3 клас
А Ти как различаваш женската душа от мъжката? По пишката ли?
Вова, 3 клас
А кое е било по-напред, Адам и Ева или динозаврите?
Яна, 4 клас
Вярно ли е, че в Гърция е имало истински митове?
Владик, 3 клас
Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?
Лада, 2 клас
Какво Ти е направил моят татко, че толкова не му върви?
Витя, 3 клас
Ти защо поиска да направиш Земята?
Андрей, 4 клас
За какво ни следиш?
Филип, 2 клас
Ти си добър, но защо трябва хората да те молят: направи това, изпрати онова.
Наташа, 4 клас
А Ти как стана всемогъщ?
Ира, 1 клас
Ами сега Ти би ли създал човека за втори път?
Олег, 3 клас
Аз нямам вредни навици. Какво ми се полага?
Роберт, 4 клас
Господи, хайде да бъдем приятели!
Федя, 1 клас
На Земята има толкова нещастия и страдания, за да не им бъде на хората жалко да умират ли?
Игор, 4 клас
Ти защо допускаш всичко на Земята?
Адик, 4 клас
Ти какви оценки би ми поставил за живота?
Аркадий, 2 клас
Ох, Господи, ама аз защо съм така устроена?
Алла, 3 клас
Ти ли пращаш бурята?
Ася, 2 клас
Ти как сам виждаш всичко едновременно?
Стасик, 2 клас
Ти си дал на хората болести за инжекциите ли?
Ося, 2 клас
Как да живея, че всички хора на света да бъдат щастливи?
Лиза, 2 клас
Какво ще стане, ако хората не Те обичат, а се страхуват от Тебе?
Руслан, 2 клас
Къде отиват сенките?
Тоня, 3 клас
Ти защо си създал този свят, Ти не разбра ли, че това ще е такава грешка?
Марина, 4 клас
За какво е нужен животът, а ако е нужен, защо хората умират?
Костя, 2 клас
За какво съм нужен на планетата Земя?
Олег, 2 клас
Защо у нас вкъщи животът е толкова кучешки, че нито една котка не издържа?
Андрей, 4 клас
И за извънземните ли ще има също край на света?
Льова, 2 клас
Защо нашите рани зарастват, а твоите не?
Денис, 4 клас
Кое е най-най-последното число в живота?
Света, 4 клас
Какво щеше да има на Земята, ако Адам и Ева не бяха нарушили Твоята заповед за ябълките?
Валентин, 4 клас
Бих искал да знам, какво е набелязано при Тебе: още едно наводнение или Земята ще изгори с огнен пламък?
Кирил, 4 клас
В различните книги Тебе те описват по различен начин. Къде да намеря Твоя снимка? Пък била тя и допотопна?
Рая, 3 клас
Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток.
Андрей, 4 клас
Какво не ти харесва в нашия живот?
Славик, 2 клас
На тебе харесва ли ти моя дядо?
Елла, 2 клас
Защо се уча толкова лошо? Може би заради учителите, а?
Гена, 3 клас
Защо по-рано зверовете са говорили, а сега не умеят? Ами спомни си, де, дори Змията е разговаряла с Ева.
Ева, 3 клас
Ти защо си направил човека главен на Земята?
Олег, 4 клас
А ако всички хора попаднат в рая, ще стигне ли мястото за всички?
Андрей, 3 клас
Вярно ли е, че преди Тебе всички хора са били маймуни?
Сергей, 4 клас
Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?
Олга, 3 клас
Източник: „Децата пишат писма до Бог“ на Михаил Димов
Снимки: Pinterest
През 1973 година Карл Сейгън пише „Ние сме направени от звезден материал“, защото всичко във Вселената е създадено преди милиарди години от огромни червени звезди, а това включва почти всички елементи от нашето тяло.
Всички елементи освен водорода и хелия са създадени в звездите, а както знаем всеки човек е съставен от около 53% вода, което означава, че ние сме съставени само от 38% звезден материал.
Учените стигат до извода, че не сме създадени изцяло от звездите, но със сигурност сме създадени някъде далече в космоса.
