Живеем в социална джунгла. Мисля за това всеки ден и всеки път щом попадна в ситуация, в която силният решава, се замислям дали правилата, според които живеем са… правилни. Вътрешно знам, че не са, но винаги се утешавам, че някой друг решава вместо нас. Книгата „Приказки за щастие“ на Гаспар Ернандес и Джорди Явина помитат тази представа и я изхвърля в кошчето, припомняйки ни, че едно от най-важни качества, които трябва да притежаваме е да бъдем, емоционално интелигентни.

Толкова сме използвали и изхабили понятието „щастие“, че понякога то започва да прилича на „благополучие“. Това не е лесно. Харесва ми обяснението на каталунския писател и журналист Гаспар Ернандес: „Какво означава „промяна на съзнанието“? Накратко, става дума за нова култура на живот. Става въпрос за промяна, която да отдава повече значение на това да бъдеш, отколкото това да правиш или да имаш…“

Няма как да бъде лесно. Мерилото за успех отдавна се изобразява в броя нули след цифрата на заплатата ни, както и в размера на колата, къщата и гардероба. 20 приказки по наивен и лек начин припомнят за същността на чувствата страх, тъга, радост, самочувствие, щастие. Говорят за търпението, алтриузма, позитивното мислене и тревогите, а в практическата част след всяка притча ни поясняват какво точно представлява това чувство и как се живее с него. Отново ще цитирам едно уточнение, което силно ме жегна: „Толкова сме използвали и изхабили понятието „щастие“, че понякога то започва да прилича на „благополучие.“

„Приказки за щастие“ трябва да се четат дълго, а най-добре ще е ако се въоръжите с молив, с който да отбелязвате отделните изречения и сложите книгата около леглото. За да прочитате по няколко думи преди сън и да спите спокойно, ставайки една идея по-дружелюбни в своя свят, където законите на джунглата отстъпват пред тези на сърцето…

Аксиомата, че зад гърба на всеки мъж, стои една жена е доказана и проверена през последните стотици години. И все пак кои са били жените, обичани от гениите, съвременните автори и отдавна починали класици? Кой от тях е обичал само една, а кой редовно е ходил до църквата, за да сключи пореден брак? Събрахме семейни истории на 5 писателя и техните спътници в живота.

Ърнест Хемингуей

Първата съпруга на Хемингуей е младата пианистка Хедли Ричардсън, с която той сключва брак, когато е на 22. Тя остава до него, докато писателят създава „Безкраен празник“, но бракът трае само шест години, а след него Хемингуей се жени още 3 пъти. Най-бурни са взаимоотношенията му с журналистката Марта Гелхорн, която среща, докато е женен за друга. Тяхната история става основа за сюжета във филма „Хемингуей и Гелхорн“.

Първата съпруга на Хемингуей – Хедли Ричарсън.

Хемингуей и Марта Гелхорн

Фьодор Достоевски

Фьодор Достоевски е бил женен два пъти. Първият път той създава семейство с Мария Констант, която не приема предложението веднага. По-късно, заради сватбата, Достоевски повлича множество дългове и семейният бюджет е силно разклатен, а съвместния живот – мъчителен. По време на медения месец, Констант научава, че писателят е болен от епилепсия и това отдръпва младата жена. След пътешествието младоженците се завръщат в Санкт Петербург и започват да живеят отделно. Седем години по-късно Констант умира от туберкулоза и Достоевски остава вдовец, който споделя на приятелите си: „Тя ме обичаше безкрайно, аз я обичах без мяра, но не бяхме щастливи…“

Първата съпруга на Достоевски – Мария Констант

Втората съпруга на писателя е Ана Сниткина – негова върла почитателка знае наизуст сюжети на всичките му произведения, а и някои откъси от тях. Запознанството им започва, когато Достоевски наема Ана като стенографка, а година по-късно сключват брак. Биографите определят този период от живота на писателя като най-светъл – Ана обича Достоевски с цялото си сърце, а заради нея и децата, той спира хазарта и посвещава последния си роман „Братя Карамазови“ именно на нея. След смъртта на писателя, Ана пише няколко автобиографични книги – за своя живот в близост до литературния гений.

Втората и последна жена на Достоевски – Ана Сниткина

Владимир Набоков

Авторът на „Лолита“, Владимир Набоков сключва единствения си брак на 26 години с еврейката Вера Слоним. Тяхната любовна история прилича на роман – на един бал с маски Набоков получава бележка от непозната, която го кани на среща същата нощ на един мост. Бележката е от Вера Слоним, която познава писателя и иска да направи първата им среща незабравима. На срещата младото момиче идва в костюм на вълчица, която не сваля до края, а от тази нощ нататък те прекарват живота си заедно. Набоков остава верен на своята съпруга, въпреки че в средата на 30-те си години започва роман с дресьор на пудели – Ирина Гуаданини. Любовта му към Вера се оказва по-силна и Набоков не разрушава семейството.

Единствената съпруга на Владимир Набоков – Вера Слоним

Любовницата на Набоков  — Ирина Гуаданини

Рей Бредбъри

Рей Бредбъри сключва брак с Маргарет, който трае 56 години, чак до смъртта на съпругата му. Тя дарява четири деца на Бредбъри, а той от своя страна й остава верен цял живот. Съпругата му е една от хората, които вярват в безкрайния гений на писателя и го подкрепя във всички негови начинания.

Семейството на Рей Бредбъри

Джеръм Селинджър

В биографията на Джеръм Селинджър има три брака. Първият от тях е с младо момиче на име Силвия. В следвоенните години Джеръм работи като сътрудник в американското контраразузнаване и по време на една от операциите, той арестува член на нацистката партия – Силвия, която става първата му съпруга. Този брак е кратък и завършва с развод, а когато писателят е на 31, той среща втората си съпруга Клер Дъглас, която е само на 16. Тя все още ходи на училище, когато двамата се женият и почти веднага се раждат децата им – дъщеря Маргарет и синът Матю. На 66 години Джеръм се развежда с Клер, за да сключи своя последен брак с Колин, която тогава е само на 16.

Втората съпруга на Селинджър – Клер Дъглас

Съвременни писатели и техните съпруги:

Фредерик Бегбеде и неговата Ан

Харуми Мураками и неговата съпруга

Чарлз Буковски и Линда Ли

Източник: Lastmag