Електронните книги стават все по-приемливи, а четците вече могат да се открият в почти всеки дом. Но въпреки това, верните читатели продължават да купуват хартиените издания и да се опияняват от мисълта на прясно напечатан роман. И всички тези книги трябва да се пазят някъде. Подбрахме за вас 30 креативни библиотеки, които ще придадат стил на всяка стая и всеки дом. Вдъхновявайте се!
Любовта между хората и животните не познава възрасти. Фотографът Lindsey Bonnice пък изобщо не търси причини да лиши трите си деца от компания на животни. Нейният профил в Instagram е едно от най-милите места, на които може да откриеш готини снимки на трите й деца и зайци, кучета, патета или мини-прасенца. Най-малкият й син Фин е само на 10 седмици, а вече е напълно запленен от четири заека, които живеят в семейството. Люси, Опал, Лео и Тюлип подскачат около бебето, а то обожава да гледа тези пухкави животни. Но и останалите й деца вече знаят, че ние и светът сме едно цяло, а всичко, от което животните се нуждаят е любов.
Преди година художникът Рут Остерман (Ruth Oosterman) забелязва, че 3-годината й дъщеря също посяга към пастелите по-често от обикновеното. Поощрявайки творчеството на малката, Рут търси в тези рисунки истински образи и така се ражда идеята да довърши започнатото. На пръв поглед детски драсканици се превръщат в истински картини, можем дори да ги наречем „семейно творчество“.
Източник: Lastmag
Урокът по кормуване не започна добре. Истината е, че Парване се опита да се качи с бутилка безалкохолно в ръка. Подобно нещо бе недопустимо. След това се опита да размести станциите на радиото на Уве, за да намери „по-забавна станция“. Не трябваше да прави и това.
Уве вдига вестника от пода, навива го и започва нервно да го удря в ръка, нещо като агресивна версия на топката против стрес. Тя стиска волана и поглежда таблото като любопитно дете.
— Откъде започваме? — провиква се нетърпеливо тя, след като най-сетне се съгласява да му даде сока.
Уве въздиша. Котката седи на задната седалка и изглежда така, сякаш й се иска, ама много й се иска, да знае как се слага предпазен колан на котка.
— Натисни съединителя — нарежда малко мрачно Уве.
Парване се оглежда, сякаш търси нещо. След това поглежда Уве и се усмихва предразполагащо.
— Кое е съединител?
Уве я зяпва слисано.
Тя оглежда отново седалката, после насочва вниманието си към коланите отзад, сякаш ще открие съединителя там. Уве се плясва по челото. Парване веднага става кисела.
— Нали ти казах, искам книжка за автоматичен автомобил! Защо ме караш да използваме твоята кола?
— Защото ще изкараш нормална книжка! — срязва я Уве и набляга на „нормална“ по начин, който изяснява, че книжката за автоматичен автомобил е точно толкова „нормална книжка“, колкото колата с автоматична скоростна кутия е „нормална кола“.
— Престани да ми крещиш! — изкрещява Парване.
— Не крещя! — отвръща с крясък Уве.
Котката се свива на задната седалка, очевадно уплашена от случващото се, каквото и да е то. Парване кръстосва ръце и поглежда гневно през страничния прозорец. Уве удря хартиената палка в дланта си.
— Педалът в крайно ляво е съединител — изръмжава най-сетне той.
След като си поема толкова дълбоко дъх, че трябва да спре по средата, преди да започне да диша отново, той продължава:
— По средата е спирачката. В десния край е газта. Отпускаш бавно съединителя, докато намериш точката, в която захапва, след това подаваш малко газ, отпускаш съединителя и колата потегля.
Парване, изглежда, приема това като извинение. Кима и се успокоява. Стиска волана, пали автомобила и следва инструкциите му. Саабът отскача напред, след това спира, преди да се метне с гневно ръмжене към паркинга за гости и едва не се забива в друг автомобил. Уве дръпва ръчната спирачка. Парване пуска волана и изкрещява от паника, покрива лицето си с ръце, докато саабът най-сетне спира рязко. Уве пухти, сякаш е трябвало да си пробие път и да се добере до ръчната спирачка през военен полигон. Мускулите на лицето му са като на човек, напръскан с лимонов сок.
— Какво да правя сега!? — писва Парване, когато разбира, че саабът е на два сантиметра от стоповете на колата пред тях.
— Задна. Включи на задна — успява да изсъска Уве през стиснати зъби.
— За малко да се размажа в колата! — задъхва се Парване.
Уве проточва врат към края на предницата. След това неочаквано по лицето му се изписва някакво спокойствие. Обръща се и кима, сякаш му е все едно.
— Няма значение. Това е волво.
Необходими са им петнайсет минути, докато излязат от паркинга и се качат на главния път. Там Парване подава толкова газ, докато е на първа, че саабът започва да се тресе така, сякаш ще се взриви. Уве й казва да смени скоростта и тя отвръща, че няма представа как. Междувременно котката, изглежда, се опитва да отвори задната врата.
Когато се добират до първия червен светофар, огромен джип с някакви типове с бръснати глави спира толкова близо до задницата им, че Уве е напълно сигурен, че когато се приберат, ще видят регистрационният им номер, отпечатан на ламарината. Парване поглежда нервно в огледалото за обратно виждане. Джипът подава газ, сякаш се опитва да предаде някакво послание. Уве се обръща и поглежда през задния прозорец. Двамата мъже са с татуировки по шиите, забелязва той. Сякаш фактът, че са с джип, не разкрива достатъчно красноречиво тъпотията им.
Светва зелено. Парване вдига крак от съединителя, саабът се задавя и таблото угасва. Стресираната Парване завърта ключа в стартера, но автомобилът стърже сърцераздирателно. Моторът надава рев, кашля и отново угасва. Мъжете с бръснатите глави и татуирани гърла надуват клаксона. Единият от тях размахва ръка.
— Натисни съединителя и подай повече газ — обяснява Уве.
— Нали това правя! — отвръща тя.
— Не е това.
— Напротив!
— Сега ти крещиш.
— Изобщо не крещя, мама му стара! — изкрясква тя.
Джипът надува клаксона си. Парване натиска съединителя. Саабът потегля назад, изминава няколко сантиметра и се удря в предницата на джипа. Татуираните гърла буквално са легнали върху клаксона, сякаш е сирена за въздушно нападение.
Парване върти отчаяно ключа, но за награда получава поредното угасване. След това неочаквано се предава и скрива лице в длани.
— Мили Бо… ти да не би да плачеш? — пита удивеният Уве.
— Изобщо не плача, мамка му! — хлипа тя и сълзите й капят по волана.
Уве се навежда и поглежда коляното си. Опипва с пръсти края на хартиената палка.
— Напрежението е огромно, не разбираш ли? — ридае тя и обляга чело на волана, сякаш се надява да се превърне в нещо меко и пухкаво. — Аз съм бременна! Малко съм стресирана, никой ли не е в състояние да прояви малко разбиране към тъпата бременна, която е малко стресирана!!???
Уве се намества на пасажерската седалка, без да крие, че се чувства неловко. Тя удря волана няколко пъти, измърморва нещо от сорта, че единственото й желание е да „пие една тъпа лимонада“, стиска с ръце волана, заравя лице в ръкава си и отново ревва.
Джипът зад тях отново надува клаксона си, сякаш фериботът за Финландия ще ги прегази. В този момент нещо в Уве се пречупва. Той отваря вратата, слиза от автомобила, тръгва бавно към джипа и отваря със замах вратата на шофьора.
— Никога ли не сте били начинаещ шофьор?
На шофьора не му остава време да отговори.
— Тъпо копеленце! — изкрещява Уве в лицето на младежа с бръснатата глава и татуировки по шията, а слюнката му отхвърча по седалката.
На Татуираното гърло не му остава време за отговор, но и Уве не му дава възможност да си отвори устата. Сграбчва младежа за яката и го извлича с такава сила, че тялото му провисва от седалката. Малкият е мускулест, тежи поне сто килограма, но Уве стиска яката му в желязна хватка. Татуираното гърло е толкова изненадан от силата на стария човек, че дори не му хрумва да се съпротивлява. В очите на Уве блести ярост, когато лепва вероятно трийсет и пет години по-младия мъж за джипа с такава сила, че ламарината проскърцва. Поставя върха на показалеца си в средата на обръсната му глава и приближава очи толкова близо до лицето на Татуираното гърло, че всеки усеща дъха на другия.
— Ако посмееш да надуеш клаксона още веднъж, това ще бъде последният звук, който чуваш на този свят. Разбра ли ме?
Татуираното гърло стрелва с поглед не по-малко мускулестия си приятел вътре в автомобила, след това се извръща леко към натрупалата се дълга опашка коли зад джипа. Никой не смее да мръдне или да се притече на помощ. Никой не надува клаксона си. Никой не се придвижва напред. Изглежда, всички мислят едно и също. След като човек на възрастта на Уве, който няма татуировки, се осмелява без капка колебание да се опълчи на татуирания младок и го е лепнал за автомобила по този начин, то тогава не си струва да го дразнят допълнително.
Очите на Уве са потъмнели от гняв. След кратко размишление Татуираното гърло се убеждава, че старият човек говори сериозно. Върхът на носа му едва забележимо помръдва надолу, после и нагоре.
Уве кима, за да покаже, че е разбрал и го пуска на земята. След това се обръща, заобикаля джипа и се качва отново в сааба. Парване го наблюдава с отворена уста.
— Сега ме слушай — започва спокойно Уве, докато затваря внимателно вратата. — Родила си две деца и много скоро ще изръсиш трето. Дошла си тук от далечна страна, откъдето сигурно е трябвало да се махнеш, заради война, преследване и разни други дивотии. Научила си нов език, получила си образование и въртиш семейство, пълно с некомпетентни същества. Проклет да съм, но досега не съм те видял да се страхуваш от каквото и да било.
Впива очи в нейните. Парване продължава да го зяпа с отворена уста. Уве сочи заповеднически педала.
— Не те карам да извършиш мозъчна операция. От теб се иска да подкараш автомобил. Той има педал за газ, спирачка и съединител. Някои от най-големите загубеняци в човешката история са разбрали как работи. Ще се научиш и ти.
След това изрича пет думи, които Парване винаги ще помни като най-прекрасния комплимент, който той й е правил.
— Защото не си пълна загубенячка.
Парване приглажда кичур коса, залепнала от сълзите. Неумело стиска волана с две ръце. Уве кима, слага си предпазния колан и се намества удобно.
— Сега натисни съединителя и направи каквото казах.
Този следобед Парване се научи да шофира.
Източник: „Човек на име Уве“ на Дредрик Бакман
Корици: Eva, Xquisites
След семейния разстрел на царската династия Романови през 1917 година, над 30 жени се представят за дъщерята на последния руски император Николай II – княгиня Анастасия, но само една е жената, която успява да заблуди света почти 7 десетилетия. Тайната на мълчаливата и арогантната Анна Андерсън е разкрита едва след смъртта, когато науката напредва достатъчно, за да бъдат направени ДНК тестове, които със сигурност могат да определят, че госпожата, живяла цял живот под чужди имена всъщност е част от семейството на обикновени немски работници, а истинското й име е Франциска Шанцковска.
Болшевишката история твърди, че почти 17-годишната Анастасия е разстреляна заедно с цялото си семейство в едно мазе на Екатеринбург, а спомените на единия от военните, извършили убийството, разказват, че именно малката Настя се оказва най-издръжливата. Скъпоценните камъни, зашити по корсетите на Анастасия и сестра й Татяна я спасяват от смъртта и първите изстрели не успяват да убият двете княгини. Войниците пробиват телата им с щикове и на Анастасия се падат цели 18 удара, преди тя да спре да се съпротивлява. Така изглежда единият вариант на истината, според който царското семейство умира – сценарий, удобен на новата съветска власт, която помита всичко, за да създаде равноправието и светлото бъдеще, обещано от Ленин. Според втората версия обаче, момичето, борило се толкова отчаяно за живота си, всъщност е била едната от слугините, а истинската Анастасия успяла да избяга, за да „възкръсне“ години по-късно в Европа.
В нощта на 17 февруари 1920 година в студените води на Берлинския канал, полицай спасява млада жена, която прави неуспешен опит за самоубийство. Младото момиче се държи изключително неадекватно в болницата, където е отведено и има множество наранявания по тялото. Впрочем мълчанието й приключва в момента, в който тя попада на списание със снимка на цялото семейство Романови и тя започва да разказва на медицинските сестри, а и на останалите болни, че всъщност е малката Анастасия, спасила се като по чудо. Тази версия за оцеляването звучи като приказка. След разстрел, Анастасия се събужда в дома на полския офицер Чайковски, който изнасяйки телата на семейството й, забелязал, че момичето диша. В порив на доброта, военният напуска Екатеринбург и полка, в който служи, за да спаси младата княгиня. Впрочем всички опити да бъде намерено семейството на Чайковски, както и малкото момченце, което по думите й, Анастасия ражда от офицера и изоставя, остават безрезултатни. Но въпреки тези факти, Европа обръща внимание на „Възкръсналата дъщеря на Николай II” – едни, за да я отрекат напълно, а други, за да се вкопчат в последната възможност Русия да запази частичка от своята монархия.
Повечето от аристократите, които посещават момичето в болницата споделят мнението, че тя дори външно не прилича на малката княгиня, да не говорим, че не знае руски език, не разбира и дума на английски и френски и говори превъзходен немски, единственият от изброените езици, който Анастасия не е знаела. Въпреки това голямо разминаване, момичето получава подкрепа на множество фамилии и се премества в дома на генерал Клейст, чиято абсолютна увереност, че в дома му живее княгиня Анастасия, се изпарява за няколко дни. Поведението на младата жена със сигурност не може да бъде наречено възпитано. Въпреки че, всички отбелязват как осанката и говора й определено сочат за нейната принадлежност към висшето общество, буквално за дни тя успява да побърка целия дом с безкрайните си изисквания, истерично поведение и изключително лошо отношение към всички. Така гостуването й приключва скоропостижно и пред нея се открива цял списък с домове, които все още вярват, че младото момиче е потомката на руската династия.
Пътешествието на Анна Андърсън продължава почти седем десетилетия – години, в които тя е издържана изцяло от руската аристокрация, пребивавайки ту в Европа, ту в Америка. През 1956 година излиза филмът „Анастасия“, в която ролята на Анна Андерсън играе Ингрид Бергман. Във филма младото момиче успява да се срещне със своята баба – императрица Мария Фьодоровна, но в реалния живот Андерсън не успява да получи този шанс. Възрастната жена изпраща в Берлин стария камердинер на Николай II – Алексей Волков. В два поредни дни той се среща с Анастасия и полага множество усилия, за да убеди себе си, че това е младата княгиня, която познава от пеленаче, но в крайна сметка се завръща в Дания, за да разочарова императрицата – тази жена няма нищо общо с изчезналата й внучка.
И въпреки това, Анна Андърсън, която записва себе си под това име в един от американските хотели, запазва образа си на княгиня. Тя по никакъв начин не се стреми да убеди околните, че е истинската дъщеря на Николай II и Александра Фьодоровна и през цялото време тя се държи така, сякаш е повече от очевиден фактът за нейната принадлежност към царската фамилия. Същевременно отношението й към всички, опитали се да я посетят и познаят в нея малката Настя се лута в двете крайности – тя или се държи крайно враждебно, или изключително пасивно. При някои от срещите тя не обелва и дума, а на въпросите, които й задават, отговаря уклончиво и се повтаря. Анна е чест гост в болниците за душевноболни, но въпреки това е приета от вуйната на Анастасия – княгиня Ксения, която гостоприемно отваря вратите на дома си в Лонг Айланд пред нея. Но ужасният характер на младата жена, скоро я изпраща в Garden City Hotel, чиято сметка за най-хубавата стая в продължение на месеци е заплащана от композитора Сергей Рахманинов.
През 1938 година Анна изисква юридическо признание, че именно тя е дъщерята на последния руски император и това дело се превръща в едно от най-дългите в историята, продължило до 1977. Съдът отказва да даде титлата княгиня на Андерсън, но едновременно с множеството разочаровани, Анна успява да задържи около себе си онези, които вярват, че във вените й тече царска кръв. Години след смъртта й, изследването на ДНК проби от общата царска могила показва, че „фрау Анни“, както пресата нарича немскоговорящата княгиня, няма нищо общо с Романови. Но тя успява – убеждава достатъчно хора, които я подкрепят през годините и именно нейното име вдъхновява множество режисьори и историци да обърнат специално внимание на малката княгиня и нейното хипотетично бягство от мястото на разстрела. Историята звучи като приказка, до момента в който при изравянето на останките от семейната гробницата на последния монарх обаче липсват две тела, едното от които е на Анастасия…
Нейният живот продължава само 17 години, но името й не слиза от устните на руската аристокрация почти век по-късно. Смъртта на княгиня Анастасия, най-малката дъщеря на фамилията Романови остава загадка и до днес. Някои все още вярват, че гръцкото значение на името Анастасия – „възкръснала“ ще се сбъдне и наяве и някъде там съществува семейството на вече покойната княгиня.
През 50-те години на миналия век бушуват страстите на много Анастасии, опитващи се да убедят околните, че именно тяхната история е истинската. Сред тях ярко се откроява образът на Анна Андерсън, за която вече ви разказахме и чиято история ще послужи за основата на филма „Анастасия (1956)“ на режисьора Анатольй Литвак. В главните роли виждаме великолепната двойка Ингрид Бергман и Юл Бринър, които ни разказват историята на Анна Андерсън, успяла да се спаси от разстрел, да се добере до Берлин, където в отчаяние ще се опита да се самоубие. Девойка, страдаща от силно психическо разстройство, не знае от къде е и кои са близките й. Към този момент много момичета твърдят, че имат връзка с династията Романови и генерал Сергей Павлович запретва ръкави, за да издири онази, която има външна прилика с княгинята. Случайната им среща ще последва от месеци обучения по изтънчени обноски и изучаване на родословното дърво на Романови, както и имената и навиците на стотици приближени в двореца. Уроци по танци, пиано и рецитиране на руска поезия и всичко това с една цел – да бъде впечатлят и убедят императрица Мария Фьодоровна, че Анна е нейната внучка.
Разбира се, зад всяка идея стои огромна сума пари, които генералът иска да спечели и разбира се, всяка интрига поражда силна и искрена любов. Точно в момента, в който трябва да поднови годежа с братовчед си Анастасия ще избяга. Да, да, точно Анастасия, защото една кашлица ще изведе истината наяве и Анна Андерсън ще се окаже истинската дъщеря на Николай II. Но пътят до признанието й е красив и продълживащ час и половина филмово време ще донесе на екипа пет награди и три номинации.
Светът е удивително място и колкото повече научаваме за него, толкова по-гладни ставаме за знания и мъдрости. Събрахме 28 интересни факта, с които ви спестяваме малко ровене из енциклопедиите. Грабвайте, горещи са!
В лимона има повече захар, отколкото в ягодата.
В начало кафето се прави от изпечените люспи на зърното, едва в началото на XVI век започват да се пекат самите зърна.
Човек обикновено преглъща около 250 пъти по време на вечеря.
Юпитер е два пъти по голяма от останалите осем планети взети заедно.
Членовете на едно индианско племе в Мексико провеждат разговори подсвирквайки си.
Обикновеният човек се прозява около 250 000 пъти през живота си.
Зрението на сокола е осем пъти по добро от това на човека.
1/6 от населението на Земята живее в Индия.
Бълхата може да надскача собствената си височина с 350 пъти? Това е все едно човек да прескочи футболно поле.
Хората и делфините са единствените същества които правят секс за удоволствие.
Черешите са от биологичното семейство на розите.
Морските звезди нямат мозък.
Има повече форми на живот върху човешката кожа, отколкото хора на планетата.
Зъболекарите изобретяват електрическия стол и захарния памук.
Охлювът се движи със скорост 50м/час.
Освен отпечатъци на пръстите, имаме и уникален отпечатък на езика си.
Бележниците на Мария Кюри още са радиоактивни.
Котките са способни да издават около 100 различни звука, докато кучетата само 10.
Децата се смеят 400 пъти на ден, възрастните 15…
Първият човек, получил Нобелова награда през 1901 г. е Джон Генри Дюнант, основателят на Червения кръст.
Съветският съюз отменя изпити по история за 53 милиона студенти през 1988 г. Причината е, че реформите на Горбачов откриват толкова много лъжи от ерата на Сталин, че експертите имат проблем да различат истината от фантазията.
За да бъдат създадени 450 грама мед, пчелите трябва да опрашат повече от два милиона цветя и да прелетят 80 467 км.
Шафранът е една от най-скъпите подправки в света, която може да се използва за лечение на всичко от депресия до болезнен менструален цикъл.
Човек е единственият бозайник, който не може едновременно да диша и преглъща.
Името на Чубака от „Междузвездни войни“ идва от руската дума „собака“ (куче).
Съществува Playboy за слепи? От 1970 година насам американската национална библиотечна служба започва да издава списанието с брайлова азбука. В него попадат единствено текстове от Playboy, релефни картинки, уви, няма.
В лондонските пощи до днес пристигат писма до някой си г-н Шерлок Холмс, живеещ на ул. „Бейкър стрийт“ 221Б.
Октоподът има три сърца.
Случвало ли ви се е някога да четете и да осъзнаете, че тази страница или дори глава сте я прочели миналия път, а след това сте забравили да сложите книгоразделител и сте минали историята отново, нали? На всички ни се е случвало и макар в ролята на книгоразделител да влизат билетчета, сухи цветя и календарчета, все пак има такива, създадени специално, за да знаем до къде сме стигнали. Чаша кафе, заешки ушички или стичаща се кръв, напълно подходяща за вашия трилът – тази колекция с книгоразделители предлага разнообразни идеи за всеки запален читател.
Международният Ден на лисицата не съществува, а ние не можем да разберем защо. Денят на враните е на 20 март, пингвините си имат своя ден на 25 април, дори костенурките си имат своя международен ден, а лисиците нямат. Несправедливост, която ще ви се прииска да се промени след като разгледате тази колекция със снимки на бебета лисички. Те гарантирано ще направят дъждовния ден по-слънчев, а слънчевия… още по-слънчев.
Източник: boredpanda.com
Книгата „Децата пишат писма до Бог“ на Михаил Димов е удивително четиво. Очите се разхождат ред по ред, а всяко следващо писмо те разтрогва или умилява. В един момент искрено се разсмиваш, а в другия прочиташ нещо трогателно и смехът засяда в гърлото. Вероятно това е срещата с душата ти, когато ти е топло и хубаво и трепетно едновременно. Когато писателят от Рига решава да даде въпросите „ За какво би искал да попиташ Бог?“, „Какво би искал да разкажеш на Бог?“ и „За какво би искал да помолиш Бог?“ на деца от 7 до 12 години, той не подозира колко наивни, сериозни и искрени могат да бъдат те. Усмихнете се, възрастни, четейки тези непосредствени идеи, изтръпвайте, просълзете се. И ако, това се случи, значи имате душа. И всичко ви е наред.
А атеистите молят ли те за нещо?
Ояр, 3 клас
А ние да не би да сме Твоите играчки?
Саша, 2 клас
Защо човекът не се излюпва от яйцето?
Тима, 2 клас
Все пак кой е създал човека — Ти или трудът?
Рафик, 3 клас
Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите — не?
Костя, 2 клас
Ако аз отида в ада, Ти ще ме видиш ли там и ще гледаш ли как се издевават над мен?
Глеб, 3 клас
Там при Тебе красиво ли е или не?
Серьожа, 2 клас
Ти щастлив ли си?
Евелина, 1 клас
На какъв език говорят душите?
Рая, 4 клас
Когато още ме нямаше, Ти знаеше ли че ще ме има?
Леня, 4 клас
Ако нещо ме боли, това означава че Ти ми се сърдиш ли?
Гога, 4 клас
Каква марка е твоята кола? Божествена?
Кузя, 4 клас
Славата не Ти ли пречи да живееш?
Вася, 3 клас
Колко са вярващите сред вярващите?
Зоя, 4 клас
Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе?
Игор, 3 клас
Когато вече няма да ме има, аз ще виждам ли себе си?
Толик, 2 клас
Вчера аз прочетох, че е умрял един вестник. Къде ще пратиш душата му?
Саша, 4 клас
Как се става спомен?
Миша, 4 клас
Ти директор на времето ли си?
Нона, 2 клас
Аз много ли те излагам?
Вова, 4 клас
Може ли понякога да ти се присънвам?
Валера, 3 клас
Ти в какъв вид живееш?
Ерик, 4 клас
Направи така, че лятото да дойде завинаги.
Жора, 4 клас
Скъпи Боже, моля те, направи така, че започвайки от баба и завършвайки със слоновете, всички да бъдат щастливи, сити и обути.
Тоня, 2 клас
Дядо Боже, нека да живея толкова, колкото иска мама.
Вера, 1 клас
Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря и на другите ми бащи.
Никита, 2 клас
Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил за мен. Но ми помогни сега. Моят татко е в затвора без да има защо и ето той вече е там 8 месеца. Аз го чакам през цялото време. Ако имах възможност, щях да го освободя. Аз много те моля, помогни ми. Това е най-голямата ми молба. После вече никога няма да те безпокоя. Дори ако се случи да умирам. Ира, 4 клас
Аз бих искал Ти да ми станеш баща. Да си купим кола. Ауди-100.
Валентин, 4 клас
Искам всички хора да живеят щастливо и всички деца да се държат добре с родителите си и да не са бандити.
Женя, 2 клас
Дай ми вълшебна пръчица и ще Те оставя на мира.
Гарик, 2 клас
Моля те, направи живота по-прост.
Павел, 4 клас
Покажи ми тихичко поне един ангел.
Рая, 2 клас
Направи така, че през втория си живот да се родя във Франция и да бъда момче.
Кира, 4 клас
Прости всички, които не са кръстени, и мен заедно с тях.
Филип, 3 клас
Господи, аз искам да умра без да ме боли.
Таня, 4 клас
Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно.
Вася, 2 клас
За какво да те помоля? Ами че Ти сам всичко знаеш.
Алик, 4 клас
Изненадай ме, Господи.
Артур, 3 клас
Когато умра, не искам нито в рая, нито в ада. Искам при Тебе.
Вера, 3 клас
Изпари моите грехове.
Толик, 3 клас
Хайде да се срещнем преди смъртта.
Юра, 2 клас
Не моля за себе си, за човечеството моля. Направи така, че всички на света да живеят с 11 години повече, отколкото им се полага.
Артур, 2 клас
Нека моя татко и моят дядо да станат ангели – те ще ме пазят.
Женя, 1 клас
Покажи ме, моля те, на целия свят.
Алла, 2 клас
Дай ми 1 000 000 000 000 000 000 долара.
Ерик, 4 клас
Покажи ми как Ти ме обичаш.
Ерна, 2 клас
Бих искала да дойда при Тебе на гости вкъщи. За една седмица.
Алена, 1 клас
Пише Ти Антон. Ако е възможно, направи така, че моите любими играчки да оживеят.
Антон, 2 клас
В една книжка прочетох стихотворение, че Ти си изпратил на враната парче сирене. Не можеш ли и на мен също да ми изпратиш? Много ми харесва.
Вовка, 2 клас
Вземи ме при себе си, в Русия.
Павлик, 2 клас
Аз бих искала да имам рожден ден не веднъж, а пет пъти в годината. Не заради подаръците. Просто ще виждам повече пъти татко.
Нина, 2 клас
Искам тиха спокойна старост.
Юра, 1 клас
Пусни моля ти се, баба ми при мен за Нова година.
Рая, 2 клас
Когато Те видя за първи път, Господи, за нищо няма да те моля. Ти ще си кажеш: какво скромно момче и ще ми подариш „Мерцедес“.
Антон, 4 клас
Искам да имам крилца.
Ивона, 1 клас
Изпрати на Земята своя син. Ние няма да го разпънем.
Павлик, 3 клас
Не ни брой времето, изгубено за молитви. Трябва да се съобразява това.
Янис, 3 клас
Хайде да се уговорим, Господи, аз вярвам в Тебе, Ти — в мене.
Ляля, 2 клас
Осинови ме, а когато Ти бъдеш стар, аз ще ти подам чаша вода.
Олег, 2 клас
Следи ме внимателно, за да не сътворя нещо.
Алик, 1 клас
Направи от мен супермен. Само не ми казвай, че трябва да се тренира, всеки ден да се бяга, сутрин да се прави гимнастика. Това всеки ден го слушам от баща ми.
Моня, 4 клас
Дай ми лична молитва.
Игор, 3 клас
Научи моите врагове да прощават на своите врагове.
Гера, 4 клас
Преди две години Дядо Мраз ми подари велосипед, но той вече ми е малък и ми трябва по-голям. Ти нали си по-богат от Дядо Мраз?
Робърт, 3 клас
Спасявай хората не от грехове, а от самота.
Сергей, 3 клас
Аз написах стихове. Те са срамни. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги.
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.
Марик, 4 клас
Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: „Мама“. И край.
Ваня, 4 клас
Ех, ако Ти ме познаваше по-рано. В детската градина. Сега аз малко се изоставих.
Света, 2 клас
Господи, получава се, че ако Тебе те нямаше, нищо нямаше да има, така ли?!
Сергей, 2 клас
Знаеш ли, откакто разбрах за тебе, вече никога не преписвам.
Ина, 2 клас
Господи, не умирай, моля те, че на Земята ще започне такова нещо…
Ася, 2 клас
Бях на село и видях малка църква. Беличка, чистичка. Зад нея брези, рекичка, а недалече голяма зелена гора… Това Твоята вила ли е?
Наташа, 4 клас
Е, Господи, поне на себе си би могъл да си прекараш телефон!
Яша, 3 клас
А Ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се , че Ти винаги си добър. Хитро.
Толик, 4 клас
Утре ще отида в църквата и ще Ти разкажа супер виц за атеистите. Ще се пукнеш от смях!
Степа, 3 клас
Пиша Ти от интерната. Интернат — това е място, където изпращат децата заради лошото поведение на родителите.
Ария, 4 клас
Край, аз знам какво е това любов. Любов – това е гола жена.
Андрей, 3 клас
Ти знаеш ли, мама ни напусна и сега на нас с татко толкова ни се иска женска ласка.
Веня, 2 клас
Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява.
Роман, 2 клас
Слушай, живот ни дават родителите, а го отнемаш Ти.
Ерна, 2 клас
Прощавай, Господи, аз заминавам за Израел. Много ми е тъжно да се разделям с децата и нашата Галина Михайловна, с Тебе. Аз бих те поканил на гости, но нали там говорят на иврит…
Изя, 4 клас
Ти си създал човека, Господи, а той е създал Тебе. И още не се знае кой се е справил по-добре.
Борис, 4 клас
Аз толкова се уморих от живота: учиш, учиш, учиш. Като последен глупак!
Сеня, 3 клас
Вчера научих страхотно поверие за Тебе: ако вие сте богати – това е от Бога, ако сте бедни – това ви води към Бога.
Зорик, 4 клас
Ако беше направил най-напред жената, нямаше да ти се наложи да се занимаваш с ребрата.
Вова, 4 клас
Господи, като чете човек надписите върху паметниците в гробищата, и се замисля: А къде са погребани лошите хора.
Олег, 4 клас
Кога все пак ще дойде за втори път Иисус Христос? Нали трябва хората да се подготвят, че да не стане като при първото му идване.
Алина, 4 клас
Не изисквай всички да Ти се молят. Това не е скромно.
Валя, 4 клас
Хубаво Ти е на Тебе, Господи, с живия Висоцки общуваш.
Рудик, 4 клас
Защо трябва ние да страдаме, заради непослушанието на Адам и Ева?
Аркадий, 2 клас
Прости ми за всички грехове, знам, че съм направил много, но не знаех, че Те има.
Шурик, 2 клас
А времето, когато ние спим, защо ни се смята за живот? Не е правилно това. Насън ние дори не ядем.
Женя, 4 клас
Господи, аз знам, че трябва да си подам и другата буза. Е и какво? Подадох я, а Олег като ме фрасна. И ето сега, в класа аз съм страхливец. Благодаря.
Едик, 3 клас
Уважаема Татяна Ивановна, на въпроса, поставен от писателя Димов, „За какво би искал ти да помолиш Бога?“, мога да отговоря: „Това е моя тайна и аз нямам намерение да я разгласявам.“ С уважение, винаги на Вашите услуги…
Х. 4 клас
Желая Ти всичко най-хубаво в живота.
Стьопа, 1 клас
Дядо Боже, каня те на моя рожден ден, който ще се състои на 4 август в 14 часа. Ще те чакам. Ако нямаш пари, идвай без подарък.
Миша, 2 клас
А аз нали всяка секундичка умирам.
Паша, 1 клас
Ти защо си такъв неопределен: един ден е студено, на другия ден е горещо, а още си и такъв ветровит.
Соня, 2 клас
Цветята Ти са се получили по-добре, отколкото човека.
Галя, 4 клас
Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!
Андрей, 1 клас
Вярно ли е, че всеки човек си има свой ангел-пазител? Ако е да, кой е моят ангел? Аз бих искал да се сприятеля с него.
Едик, 4 клас
На мен ми се струва, че Ти вземаш нашите талантливи хора по-рано при себе си, защото те и на Тебе също ти харесват.
Остап, 3 клас
Ще можеш ли Ти да ми простиш моите грехове, ако не, тогава ще греша и по-нататък вече със спокойна душа.
Ернст, 4 клас
Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата.
Славик, 3 клас
Ех, да имах Твоите възможности!
Олег, 2 клас
Децата трябва де си имат свой Бог. Славно, добро Богченце.
Саша, 3 клас
Аз съм лош, но нека хвърли камък по мене, който е добър. Само, тфу-тфу, Ти не хвърляй!
Вячеслав, 3 клас
Развод – това е погребение на семейството.
Оля, 4 клас
Аз Тебе те уважавам заради вярата ти в човека.
Игор, 3 клас
Старците — това са уморени деца.
Андрон, 4 клас
Всяка сутрин аз погребвам вчерашния ден. Нали той си е отишъл от мен завинаги.
Аркадий, 3 клас
Аз вярвам в Тебе, Господи, не само в църквата.
Андрей, 4 клас
Аз съм още малка, уча се в трети клас, грехове засега нямам, но се събират.
Ева, 3 клас
Родителите – това е нашата болка.
Владик, 1 клас
Прочети „Децата пишат писма до Бог – част I
Източник: „Децата пишат писма до Бог“ на Михаил Димов
