Довери ми се…
Този свят е безумно красив!
Не го гледай под свъсени вежди.
Хоризонтът, изписан с небрежен курсив
е вратата към белия свят на надеждите.
Довери ми се. Виждаш ли тези поля –
росни, свежи и много зелени,
а зад тях млада, буйна, пияна гора
и река като снопчета вени.
Довери ми се, има защо да си тук..
Всеки идва със своя причина.
Не си стискай душата в юмрук,
отпусни се, защото те има.
И живей! Този свят покрай теб е любов…
Всеки лъч ти е ласка от Бога,
всяка нощ ти е тайна, звездите са зов,
както знаеш – звездите са много.
Довери ми се. Дар ти е всяка зора,
всеки залез е край и начало…
Усмихни се и скачай без страх във света.
Изживей го до край. Заслужаваш.
„Всички жени стават като майките си. Това е тяхната трагедия. Мъжете не стават като майките си. Това е тяхната трагедия.“ Оскар Уайлд
Всеки живот, а оттам и всяка история, започва с майката. Може би всяко добро, както и всяко лошо нещо в характера на човек, идва от поведението на майката. Именно затова и отговорността й е толкова голяма. Подбрахме 5 задължителни книги, в които образът на майката присъства по забележителен начин. Записвайте си!
1.„Моля те погрижи се за мама“, Кюн-сук Шин
„Моля те погрижи се за мама“ (граматически правилно било да се пише без запетая) на младата южнокорейска писателка Кюн-сук Шин е една изключително тежка, но разтърсваща книга. Всъщност, това е книжле, защото е едва 200 страници, но те са пълни с много въздействащи сцени.
Става въпрос за възрастната Со-ньо, която се изгубва в Сеулското метро и нейният съпруг и четири пораснали деца започват усилено да я издирват. Колкото повече я търсят обаче, толкова повече започват да си припомнят истории с нея, в които са я пренебрегвали и са се подчинявали на абсурдни патриархални норми. Откриват забулени от майката тайни, които внасят допълнителна светлина на образа й и започват да се питат: „Коя е тази жена?“.
Книга, която поставя много въпроси за отношението към най-близките ни хора и колко ги нараняваме.
2. „Чест“, Елиф Шафак
Популярната турска писателка Елиф Шафак умее да разказва умело, а в „Чест“ ни предлага една тежка семейна история. Става въпрос за две близначки, едната остава изгнаница и избира самотата, а другата заминава за Истанбул и след това в Лондон, и създава семейство с три деца. Първородният й син е проблемно момче, което извършва престъпление с цел да запази честта на майка си, а дъщерята иска да стане писателка и пише биографията на изстрадалата майка.
„Докато пишех този роман, исках да погледна отблизо семейството, и по-специално отношенията майка – син. Много често майките отглеждат своите синове като султаните в семейството. Исках да разбера как се случва това, да го поставя под въпрос, но без да го съдя“ – така отговаря Елиф Шафак на въпроса защо решава да напише книга, в която основна тема са тъй наречените убийства на честта.
3. „Гръцко кафе“, Катерина Хапсали
Журналистката и вече писателка Катерина Хапсали пише „Гръцко кафе“ като обръщение към своя малък син. Това е изповедта на една майка за грешките, които е допуснала в живота си. Хапсали разказва за цялата рода на сина – лели, чичовци, баби, дядовци, които са „влели“ кръвта си в рожбата. Изпъстрена е с притчи и балкански страсти, които на моменти идват в повече. Една книга много повече за корените, отколкото за крилете.
4. „Стая“, Ема Донахю
„Стая“ е един затрогващ роман, написан през погледа на 5-годишния Джак. Ема Донахю изгражда една болезнено реална история за момиче, което е отвлечено и държано в плен в една стая в рамките на 7 години. В тази стая тя ражда сина си и го отглежда, като ревностно го пази от насилника й и негов баща. Неслучайно по прекрасния филм „Стая“ Бри Ларсън прави феноменална роля като майката Джой и получава „Оскар“.
Роман за дълбочината на майчината душа и себеотрицанието в името на детето.
5. „Тайният живот на пчелите“, Сю Мнк Кид
Силната връзка на майка и дъщеря е в основата на „Тайният живот на пчелите“. Действието се развива в Южна Каролина през 1964 г., като много напомня „Слугинята“ на Катрин Стокет.
Това е разказ за Лили Оуенс, 14-годишно момиче, преследвано от спомена за починалата си майка. За да се отърве от самотния си живот и проблемите с баща си, Лили избягва с Розалин, нейна гледачка и единствен приятел, в друг град, който крие загадката за миналото на майка й. Приета от интелигентните и независими сестри Боутрайт, Лили открива утеха в техния хипнотичен пчеларски свят.
Има и прекрасен филм с Куин Латифа, Дакота Фанинг и Алиша Кийс.
Ползата от четенето е всеизвестна. Обичаме да четем, за да се пренесем в нови светове, за да видим живота през очите на другите, за да натрупаме и някакъв вид мъдрост. Попадаме сред изключително интимния свят на героите, което ни кара не само да ги заобичаме или да ги намразим, но и да видим себе си в тях.
В изминалите векове са били описани безчет книжни „плъхове“, с които мнозина от нас се отъждествяват. Макар да е невъзможно да се изброят всички те, ще подбера някои, които са любими на мнозина, включително и на нас.
1.Елизабет Бенет, „Гордост и предразсъдъци“ (Джейн Остин)
Вярно е, че Джейн Остин ни предлага пъстър букет от герои, които обичат да четат, но Лизи ми е любимка. Нейният остър ум и сила на характера със сигурност са били подкрепени от прочетените книги, което, в известна степен, й помага да завладее вниманието и любовта на джентълмен като мистър Дарси. Макар да е от една по-бедна прослойка, Лизи Бенет е пример, че здравата връзка с литературата може да отвори много врати.
2.Скаут Финч, „Да убиеш присмехулник“ (Харпър Ли)
Любовта на малката Скаут към четенето е дошла от примера на баща й – адвокатът Атикус Финч. Като начетен и образован мъж, той познава уроците и емпатията, която великите книги събуждат у човек, затова и Скаут намира утеха в тях. Всеизвестно е, че любовта към книгите идва първо от примера в семейството.
3. Лизел Мемингер, „Крадецът на книги“ (Маркъс Зюсак)
Зюсак успява да уцели точно това слабо място у всеки читател, което да разпали още повече любовта му към книгите. По време на Втората световна война е било изключително трудно да се сдобиеш с книга, която да не е повлияна от фашистката идеология. Затова малката Лизел е вдъхновяващ пример, защото започва да ги краде от заможен съсед и в онези трудни времена това е било нейното спасение. В „Крадецът на книги“ именно книгата е издигната на пиедестал и дори обожествена, благодарение на Лизел.
4. Хейзъл и Огъстъс, „Вината в нашите звезди“ (Джон Грийн)
В тази трогателна история на две болни деца, съзираме една любов, която отчасти е породена именно от любовта към четенето. Една книга, оставила дълбок отпечатък в съзнанието на 16-годишната Хейзъл, помага двамата герои да се сближат и тяхната връзка да „разцъфти“. Любимият роман на Хейзъл и неговият откачен писател са в основата на целия сюжет във „Вината в нашите звезди“.
5. Хърмаяни Грейнджър, поредицата „Хари Потър“ (Дж. К. Роулинг)
Хърмаяни може да бъде наречена „зубър“ или „многознайко“, но тя е истинско доказателство, че силата на писменото слово може много да помага и в реалния живот. Без нейната героиня и постоянните й остроумия, поредицата за магьосника Хари Потър нямаше да е същата. Сигурна съм, че именно Хърмаяни е вдъхновила множество деца по света да посегнат и към други книги, различни от тези за малкия Хари.
6. Матилда, „Матилда“ (Роалд Дал)
Матилда е едно необикновено дете, ненаситно да чете все повече и повече, което се оказва истински гений. Роалд Дал я поставя в семейство на прости и груби хора, които са зомбирани от телевизията и гледат с презрение на всякакво интелектуално развитие. В сърцето на тази история обаче е любовта на Матилда към книгите и нейната сила да отстоява тази любов.
7. Мартин Идън, „Мартин Идън“ (Джек Лондон)
Героят на Джек Лондон се влюбва в аристократка, но като прост работник не може да я впечатли с нищо, освен с огромната си физическа сила. В един момент обаче, той разбира, че това не е достатъчно и започва да чете във всяка възможна свободна секунда от времето си. Дори напуска тежката си работа, за да чете, но и да пише разкази. Отдаден на мечтата да спечели сърцето на любимата, като стане писател, Мартин в крайна сметка осъзнава, че книгите са му дали много повече, отколкото е предполагал – самосъзнание.
Какво ще спасите от горящия си дом, ако се събудите през нощта и установите, че къщата ви е в пламъци? Това е въпросът, който стои зад проекта The Burning House, в който хората трябва да вземат неща, за които се сещат в първите 10-на секунди. За един най-ценните неща са свързани с професията, за други това са сантиментални снимки, а трети заедно с документите ще се втурне, за да изнесе кучето си. Ето и част от резултата, а нашето предизвикателство е да се замислите за миг и да отговорите на себе си – кои ще бъдат нещата, които ще изнесете от горящия си дом?
Сън, 34 години, режисьор, Ню-Йорк
Скейтборд
Камера и обективи
GoPro
Тефтер
Визитки
Външен хард-диск
Очила
Портмоне
Паспорт
Ключове
Лаптоп
Слушалки
Книгата на Клайв Степълз Люис – „Просто христианство“
Джина Майерс, 23 години, графичен дизайнер, Белгия
Рисунки на моите родител
Малко черно зайче в кутийка, подарък
Зебра от Хаити
Любимото ми растение
Розов тефтер
iPhone
Първата керамична чаша, която направих и любимият ми пръстен
Гердан от Мароко
Картичка с динозавър, която ми носи късмет
Слушалки
Снимка, на която са четири поколения от моето семейство
Несесер с моливи, флумастери и четки от Сенегал
Любимото ми кимоно
Фотоапаратът ми за ломография
Очила
Лоик Уорин, 31 години, програмист и фотограф, Белгия
Моят плюшен мечок
Шапка изплетена от мама
Няколко фотоапарата – x100s, Rolleiflex, Polaroid Taz
Котките са магически създания – гледаш ги в очите и никога не знаеш какво се върти в главата им. Те живеят свои паралелен живот и понякога ни позволяват да бъдем част от него. Грациозни и неповторими, ето 15 черно-бели кадъра на тези удивителни създание, в които ще се влюбите.
Любовта към децата не познава граници, независимо дали родителите са хора или зайци, мечки, лисици или хипопотами. В тази затрогваща класация ще ви покажем едни от най-сладките снимки на родителите със своите деца – порция нежност в нашия задъхан живот.
Дъблин е удивително място, в което ще намерите множество туристически локации, задължителни при първото посещение на града, но истинските читатели не могат да подминат една от най-старите и красиви библиотеки на Европа – „Дългата стая“ (Long Room) на библиотеката към „Тринити колидж“. Построена в периода между 1712 и 1732 година, залата е дълга 65 метра и тук се съхранява по едно копие от книга, издадена в Ирландия и Великобритания. „Дългата стая“ е най-голямата библиотека в Ирландия и тук може да откриете изключително редки издания като Келтска книга, написана от монаси преди 1 200 години и смятана за един от най-ценните ръкописи в света.
Време е да развълнуваме читателя в нас, вижте това удивително място на снимки, а при следващото посещение в Дълбин, обезателно заменете някой пъб с разходка между книгите…
Казват, че лидерството е резултат от упоритост и късмет. Казва, че лидерите се изграждат след упорит и дългогодишен труд. Рядко, но се пак се случва да срещаме родени лидери, тези, които носят енергията в кръвта си, а понякога дори не подозират за това. Лесно е да откриеш скрития лидер по няколко конкретни качества, които той носи в себе си. Ето и 10 от тях. Преосмислете себе си чрез тях и може да се окаже, че без да подозирате, вие винаги сте имали лидерските качества заложени в себе си.
Не сте високомерни и винаги слушате чуждото мнение
Ако хората се стремят да ви споделят проблемите си, вие сте роден лидер, в когото те вярват, че може да им помогне.
Винаги сте готови да дадете добър съвет
Ако хората ви търсят за съвет, значи вашето имение е ценно за тях. Ако вие помагате на хората да откривате верния път, вие сте лидер.
Хората разчитат на вас
Ако хората разчитат на вас, значи вие държите на дадената си дума. В случай, че отговорността за вас е на първо място и мнозина хора го знаят и ви се доверяват, вие сте лидер.
Вие сте добър слушател и хората ви разкриват своите тайни
Умението да слушате чуждiте тайни и тяхното пазене, това е силен признак на лидерството, да не говорим, че това е и признак за достоен човек въобще. Ако разбирате, че слушането е по-важно от говоренето и ако хората знаят, че вие ще ги изслушате, значи вие сте лидер.
Другите следват вашия пример
Най-силната форма лидерство не е убеждение или принуждение, а личният пример. Хората веднага разпознават безделника от наистина упорития работник. Ако този човек сте вие, а останалите следват вашия пример, вие сте лидер на групата.
Вие се стремите към съвършенството
Когато се стремим да постигнем съвършенството, споделяме този стремеж с останалите и показвате, че приказките са важни, но действията са още по-необходими. Ако не търсите поводи да се откажете, а взимате живота в ръце, вие сте лидер.
Вие имате положителни нагласи
Позитивните, оптимистичните хора правят околните щастливи. Позитивният поглед не значи, че вие си затваряте очите и не искате да видите истинската реалност. Това значи, че вие търсите доброто във всяка една ситуация и вярвате, че в крайна сметка ще поправите всичко. Ако вие носите вдъхновението, заредени сте с оптимизъм и умеете да мотивираме останалите, вие сте лидер.
Вие уважавате околните
Знанието ви дава сила, интелектът преимущество, но уважението към останалите ви носи единствено и само уважение в отговор. Ако вие търсите доброто във всеки и уважавате хората, такива, каквито са, хората със сигурност ви ценят и смятат за лидер.
Вие се грижите за останалите
Ако вие споделяте с другите своите знания и им помагате да постигнат успех, ако се притеснявате за тяхното благополучиe и им помагате в достигането на целите им, вие сте лидер.
Ако сте уверени в себе си и пълни с ентусиазъм
Голяма част от хората непрекъснато се сравняват с другите, за да решат как да се държат. Да бъдеш уверен в себе си – това значи да вървиш към своята цел и да не позволяваш на никакви препятствия да ви отклонят от вашия път. Ако работите упорито и достигате желаните резултати, вие сте лидер.
Детските бисери са сред най-забавните вицове. Това, което едно дете може да измисли е непосилно дори за най-добрите копирайтъри и сценаристи, а въпросите им са едни от най-истинските и смислени, които получаваме в живота. Вероятно затова казваме, че трябва да пазим детето в себе си и за цял живот да оставаме искрени и директни като дребосъците. Подбрахме за вас 20 дочути ситуации с деца, които ще ви разсмеят до сълзи.
Дочут откъс от разговор на две усмихнати хлапета (цели в прах и драскотини), докато се разминаваме на вратите на 213:
– И как ще навиеш вашите?
– Измислил съм го. Няма да се къпя две седмици.
***
Люлките в парка.
2 деца се люлеят и разискват неща.
– На сестра ми и падна зъб и сега го държи в една кутийка.
– А пък баба си държи зъбите в чашка.
***
Дете на 8 години:
– Ето за това искам да имам фейсбук.
– За кое?
– Ми, за да се посмея малко.
***
Под прозореца ми малко дете и майка му:
– Искам да работя шеф!
– Трябва много да учиш, за да станеш шеф.
– А тати как е станал тогава…
Майката с минорен тон…
– Не знам…
***
Южния Парк. Седнала съм в едно заведение и кучето ми седи до мен. Идва млада госпожица (5-6-годишна може би?) и му се радва 5 мин. И накрая казва:
-Сигурно и той ще стане на жаба…
-Как така на жаба? – питам аз.
-Те така са кучешките породи. Ще каже квак-квак един ден и ще стане на жаба.
-Аха…
-Да, те така правят.
***
Тази сутрин в магазин DM в подлеза на СУ. Едната касиерка е с много красива, дълга руса плитка. Малко момиченце и майка му плащат на касата.
Момиченцето: – Много красива плитка имаш. Като на Елза.
Касиерката (въздъхва): – Ех, преди да се появи Елза бях като Рапунцел.
***
Петгодишен юнак с родителите си в ресторантче в „Княжево“.
Мама и татко: – Хайде нещо да си поръчаш.
– Не, не искам.
Мама: – Едно тараторче поне ще изядеш ли?
– Не, не. Нищо не искам.
Татко: – Защо не искаш?
– Защото съм бесен.
Родителите в хор: – Защо си бесен? Едно кюфтенце поне?
– Не искам кюфтенца.
– Ама те са вълшебни.
– Стига сте ме бъзикали.
– Никой не те бъзика. Вълшебни са. Ще станеш силен като Супермен.
– Стига сте ме бъзикали и престанете да ме тъпчете като баба!
***
Борисовата градина. Отегчен млад баща с интелектуален вид, а до него – дете на 6-7 години, тичащо с вятърна въртележка в ръка. Спира и гледа как вятърът я завърта и не може да ѝ се начуди. Пита баща си:
– Егати, как става това, как се завърта от нищото?!
Бащата продължава да върви с поглед, вперен напред и без никаква емоция отвръща:
– Ба ли му майката бе, Ники. Мистерия.
***
По Раковска 3-4 годишно дете тътрейки крака:
– Мамоо, това още ли е София? Кога ще свърши?
***
Сега в метрото.
Детето:
– На другата спирка слизаме, нали?
Майката:
– Да. И НИКАКВО махане на ватмана! Веднага тръгваш по стълбите. Разбрахме ли се?
***
В Борисовата градина – майка и около 12-13-годишна дъщеря.
– Мария, много ти се моля, влез в релси най-накрая.
– Мамо, аз не съм влак, много ти се моля.
***
Действието се развива в парка Гео Милев. Жена строява 3 момиченца на 6-7 години да правят лицеви опори. „Падни-стани! Долу горе!“ Аз наблюдавам в захлас и точно се чудя дали да снимам клипче и жената се оглежда и пита:
– Някой от „Закрила на детето“ няма ли?
***
Баща изпраща детето си на детска градина. Започва да се отдалечава, изведнъж се спира, обръща се и му казва:
– Няма по-хубаво създание от теб на света, да знаеш!!!
***
В Мола на Цариградско. Майка и син на около 15 години.
– Виж колко ти е намачкана ризата!
– Мамо, никой не обръща внимание, всички са смачкани от живота.
***
Влак за Петрич. Качват се баба и внуче. Бабата:
– Седни до прозореца, ако искаш.
Детето:
– Не ща.
– Седни, де, тъкмо ще си гледкаш.
– Аз не гледам.
– Ми какво правиш?
– Джиткам.
***
В столична пицария. Малчуган на 7-8 г. пита сервирьорката:
– Имате ли пържени картофки със сирене?
– Имаме, разбира се.
– Дайте ми тогава едни без сирене.
***
Спирка на автобус. Баба държи момиченце на 5-6 годинки за ръка. В другата ръка държи торба. Бабата обяснява:
– Сега какво искаш – да те върна в детската да чакаш татко ти у нас?
– Не знам. Искам си вкъщи!
– И аз не знам, Лили. Ти прецени.
Момиченцето се муси и мълчи нацупено.
– Бабо, в косата ти има оса. А може и да е пчела.
Бабата нервно и уплашено, но не пуска нито торбата, нито ръката на детето:
– Е оса ли е или пчела?!
– И аз не знам, бабо. Ти прецени.
***
Столичен мол, 7-8 годишно момче, с ужасно отегчен вид:
– Добре де, мамо, като нямаш пари, що ги гледаш тези дрехи?
***
Дете на спирката ме пита :
Искаш ли да станем приятели? Ти на колко години си ?
– 27- казвам аз
– Аз съм на 7. А кой клас си? – пита пак
– Завършил съм още преди да се родиш . – отговарям
– Да бе да… знаеш ли това, кооооолко отдавна е това!!!!! – възкликна детето на 7…
***
Участници в случката са 5 годишния ми син и дружелюбния ни съсед, таксиметров шофьор. София. „Бели брези“. Асансьор. Возим се тримата заедно и съседът започва разговор с дребния:
– Оооооо, как си?
– Добреее.
– На детска ходиш ли?
– Дааааа.
– Гадже имаш ли си вече?
– Даааа. (тук аз се ококорвам, защото съм убедена, че и идея си няма какво означава тази дума, или поне никога не я е чувал от мен, а предвид фактът, че баща му не е българин – и от него едва ли). Съседът продължава:
– Вернооо? И как се казва?
– Мишо.
Съседът е в шок и настъпва неловко мълчание, а аз едва сдържам смеха си…
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
