Какво ще спасите от горящия си дом?

Какво ще спасите от горящия си дом? - Читател

Какво ще спасите от горящия си дом, ако се събудите през нощта и установите, че къщата ви е в пламъци? Това е въпросът, който стои зад проекта The Burning House, в който хората трябва да вземат неща, за които се сещат в първите 10-на секунди. За един най-ценните неща са свързани с професията, за други това са сантиментални снимки, а трети заедно с документите ще се втурне, за да изнесе кучето си. Ето и част от резултата, а нашето предизвикателство е да се замислите за миг и да отговорите на себе си – кои ще бъдат нещата, които ще изнесете от горящия си дом?

Сън, 34 години, режисьор, Ню-Йорк

Какво ще спасите от горящия си дом? - Читател

  • Скейтборд
  • Камера и обективи
  • GoPro
  • Тефтер
  • Визитки
  • Външен хард-диск
  • Очила
  • Портмоне
  • Паспорт
  • Ключове
  • Лаптоп
  • Слушалки
  • Книгата на Клайв Степълз Люис – „Просто христианство“

    Джина Майерс, 23 години, графичен  дизайнер, Белгия

2

  • Рисунки на моите родител
  • Малко черно зайче в кутийка, подарък
  • Зебра от Хаити
  • Любимото ми растение
  • Розов тефтер
  • iPhone
  • Първата керамична чаша, която направих и любимият ми пръстен
  • Гердан от Мароко
  • Картичка с динозавър, която ми носи късмет
  • Слушалки
  • Снимка, на която са четири поколения от моето семейство
  • Несесер с моливи, флумастери и четки от Сенегал
  • Любимото ми кимоно
  • Фотоапаратът ми за ломография
  • Очила

Лоик Уорин, 31 години, програмист и фотограф, Белгия

3

  • Моят плюшен мечок
  • Шапка изплетена от мама
  • Няколко фотоапарата – x100s, Rolleiflex, Polaroid Taz
  • Книгата „Малкият принц“
  • iPad, iPhone
  • Пръстен от баба ми
  • Ключове
  • Бележници
  • Портмоне

Марта, 17 години, студентка, Швеция

4

  • Любимите ми кецове
  • Четки
  • Бои
  • Кибрит
  • Папка с ноти
  • Паспорт
  • Стотинки
  • Хармоника
  • Нож
  • Дневник
  • Ябълка

Джими Баум, 27 години, учител, Л. А.

Какво ще спасите от горящия си дом?

  • Интерпретация на Корана
  • iPad Mini
  • Часовник Timex Weekender
  • Паспорт
  • Химикалки
  • Броеница
  • Портмоне от змийска кожа
  • Очила
  • Шапка Beanie, изплетена от мой приятел
  • Външен хард диск

Мартин Леви, 30 години, фотограф, Франция

Какво ще спасите от горящия си дом?

  • Моята китара Fender Telecaste
  • MacBook
  • Винил The Tallest Man on Earth, с автограф
  • Любимият албом The Black Keys
  • Камера Contina от Zeiss-Ikon
  • Очила
  • Любимата ми тениска
  • Парфюм
  • Бутилка Jack Daniel’s
  • Кецове Converse
  • Снимка на съпругата ми и сватбената халка
  • Паспорт

Разгледай още:

Как да подредим дома си в 19 стъпки

Тениска “Let It Burn”
Тениска “Let It Burn” (мъжка)

 

 

15 черно-бели снимки на котки, в които ще се влюбите

184761001

Котките са магически създания – гледаш ги в очите и никога не знаеш какво се върти в главата им. Те живеят свои паралелен живот и понякога ни позволяват да бъдем част от него. Грациозни и неповторими, ето 15 черно-бели кадъра на тези удивителни създание, в които ще се влюбите.

black-and-white-0

184769894

184769797

184769715

184768852

184768096

184765949

184762833

184761389

184760934

184760911

184760519

184760287

184760275

30 снимки на животни и техните дребосъци

fairy-tale-villages-18-57221a79bb869__880

Любовта към децата не познава граници, независимо дали родителите са хора или зайци, мечки, лисици или хипопотами. В тази затрогваща класация ще ви покажем едни от най-сладките снимки на родителите със своите деца – порция нежност в нашия задъхан живот.

13606769_1160245270663878_8642829525442170790_n

13754470_1168063739882031_3260045145145265700_n

13735578_1166851516669920_8713306502630235366_o

13731528_1165784876776584_5307981879855342266_n

13728964_1168061666548905_8636882596898936434_n

13728918_1166857543335984_2030652937835822569_n13726822_1167489299939475_7023318100401554531_n

13725126_10154577425449396_4776233951813107610_o

13723978_1167499739938431_3456897891250023297_o

13718564_1167481769940228_397197114603566843_n

13717374_1166856916669380_7109740912553119565_o

13692719_1167460899942315_1316707626170244093_n

13654301_1168063216548750_6616619524920201908_n

13620057_1157720790916326_3356407611131825274_n

13599897_1157362690952136_5679600081498448828_n

13567240_1157371990951206_7729889640707467323_n

13566985_1156809281007477_1064587787663683419_n

13558726_1156416087713463_2906476453996632798_o

13537557_1157254180962987_8555952893550639215_n

13533272_1157384950949910_8623263065472952098_n

13529144_1156240777730994_5811814319187950900_n

13698250_1163726800315725_1062608407985050444_o

13691046_1164028810285524_5263955461229715784_o

13645223_1160988883922850_8200024156572789534_n

13620012_1161292610559144_1787477659594497635_n

13483162_1150540001634405_220935192034665665_o

13450734_1157728460915559_8192054480716254656_n

13776001_1165776256777446_5804806449256473532_n

13178704_1121901161164956_961781211202749394_n

300-годишната библиотека в Дъблин е изумителна!

8-7-730x481

Дъблин е удивително място, в което ще намерите множество туристически локации, задължителни при първото посещение на града, но истинските читатели не могат да подминат една от най-старите и красиви библиотеки на Европа – „Дългата стая“ (Long Room) на библиотеката към „Тринити колидж“. Построена в периода между 1712 и 1732 година, залата е дълга 65 метра и тук се съхранява по едно копие от книга, издадена в Ирландия и Великобритания. „Дългата стая“ е най-голямата библиотека в Ирландия и тук може да откриете изключително редки издания като Келтска книга, написана от монаси преди 1 200 години и смятана за един от най-ценните ръкописи в света.

Време е да развълнуваме читателя в нас, вижте това удивително място на снимки, а при следващото посещение в Дълбин, обезателно заменете някой пъб с разходка между книгите…

7-7-730x562

6-9-730x447

5-10-730x548

4-10-730x548

3-11-730x411

2-12-730x536

1-21-730x551

10 признака, че вие сте роден лидер

Казват, че лидерството е резултат от упоритост и късмет. Казва, че лидерите се изграждат след упорит и дългогодишен труд. Рядко, но се пак се случва да срещаме родени лидери, тези, които носят енергията в кръвта си, а понякога дори не подозират за това. Лесно е да откриеш скрития лидер по няколко конкретни качества, които той носи в себе си. Ето и 10 от тях. Преосмислете себе си чрез тях и може да се окаже, че без да подозирате, вие винаги сте имали лидерските качества заложени в себе си.

Не сте високомерни и винаги слушате чуждото мнение

Ако хората се стремят да ви споделят проблемите си, вие сте роден лидер, в когото те вярват, че може да им помогне.

Винаги сте готови да дадете добър съвет

Ако хората ви търсят за съвет, значи вашето имение е ценно за тях. Ако вие помагате на хората да откривате верния път, вие сте лидер.

Хората разчитат на вас

Ако хората разчитат на вас, значи вие държите на дадената си дума. В случай, че отговорността за вас е на първо място и мнозина хора го знаят и ви се доверяват, вие сте лидер.

Вие сте добър слушател и хората ви разкриват своите тайни

Умението да слушате чуждiте тайни и тяхното пазене, това е силен признак на лидерството, да не говорим, че това е и признак за достоен човек въобще. Ако разбирате, че слушането е по-важно от говоренето и ако хората знаят, че вие ще ги изслушате, значи вие сте лидер.

Другите следват вашия пример

Най-силната форма лидерство не е убеждение или принуждение, а личният пример. Хората веднага разпознават безделника от наистина упорития работник. Ако този човек сте вие, а останалите следват вашия пример, вие сте лидер на групата.

Вие се стремите към съвършенството

Когато се стремим да постигнем съвършенството, споделяме този стремеж с останалите и показвате, че приказките са важни, но действията са още по-необходими. Ако не търсите поводи да се откажете, а взимате живота в ръце, вие сте лидер.

Вие имате положителни нагласи

Позитивните, оптимистичните хора правят околните щастливи. Позитивният поглед не значи, че вие си затваряте очите и не искате да видите истинската реалност. Това значи, че вие търсите доброто във всяка една ситуация и вярвате, че в крайна сметка ще поправите всичко. Ако вие носите вдъхновението, заредени сте с оптимизъм и умеете да мотивираме останалите, вие сте лидер.

Вие уважавате околните

Знанието ви дава сила, интелектът преимущество, но уважението към останалите ви носи единствено и само уважение в отговор. Ако вие търсите доброто във всеки и уважавате хората, такива, каквито са, хората със сигурност ви ценят и смятат за лидер.

Вие се грижите за останалите

Ако вие споделяте с другите своите знания и им помагате да постигнат успех, ако се притеснявате за тяхното благополучиe и им помагате в достигането на целите им, вие сте лидер.

Ако сте уверени в себе си и пълни с ентусиазъм

Голяма част от хората непрекъснато се сравняват с другите, за да решат как да се държат. Да бъдеш уверен в себе си – това значи да вървиш към своята цел и да не позволяваш на никакви препятствия да ви отклонят от вашия път. Ако работите упорито и достигате желаните резултати, вие сте лидер.

20 детски бисера, дочути в София

father-656734_1920

Детските бисери са сред най-забавните вицове. Това, което едно дете може да измисли е непосилно дори за най-добрите копирайтъри и сценаристи, а въпросите им са едни от най-истинските и смислени, които получаваме в живота. Вероятно затова казваме, че трябва да пазим детето в себе си и за цял живот да оставаме искрени и директни като дребосъците. Подбрахме за вас 20 дочути ситуации с деца, които ще ви разсмеят до сълзи.

Дочут откъс от разговор на две усмихнати хлапета (цели в прах и драскотини), докато се разминаваме на вратите на 213:
– И как ще навиеш вашите?
– Измислил съм го. Няма да се къпя две седмици.

***

Люлките в парка.
2 деца се люлеят и разискват неща.
– На сестра ми и падна зъб и сега го държи в една кутийка.
– А пък баба си държи зъбите в чашка.

***

Дете на 8 години:
– Ето за това искам да имам фейсбук.
– За кое?
– Ми, за да се посмея малко.

***

Под прозореца ми малко дете и майка му:
– Искам да работя шеф!
– Трябва много да учиш, за да станеш шеф.
– А тати как е станал тогава…
Майката с минорен тон…
– Не знам…

***

Южния Парк. Седнала съм в едно заведение и кучето ми седи до мен. Идва млада госпожица (5-6-годишна може би?) и му се радва 5 мин. И накрая казва:
-Сигурно и той ще стане на жаба…
-Как така на жаба? – питам аз.
-Те така са кучешките породи. Ще каже квак-квак един ден и ще стане на жаба.
-Аха…
-Да, те така правят.

 ***

Тази сутрин в магазин DM в подлеза на СУ. Едната касиерка е с много красива, дълга руса плитка. Малко момиченце и майка му плащат на касата.
Момиченцето: – Много красива плитка имаш. Като на Елза.
Касиерката (въздъхва): – Ех, преди да се появи Елза бях като Рапунцел.

***

Петгодишен юнак с родителите си в ресторантче в „Княжево“.
Мама и татко: – Хайде нещо да си поръчаш.
– Не, не искам.
Мама: – Едно тараторче поне ще изядеш ли?
– Не, не. Нищо не искам.
Татко: – Защо не искаш?
– Защото съм бесен.
Родителите в хор: – Защо си бесен? Едно кюфтенце поне?
– Не искам кюфтенца.
– Ама те са вълшебни.
– Стига сте ме бъзикали.
– Никой не те бъзика. Вълшебни са. Ще станеш силен като Супермен.
– Стига сте ме бъзикали и престанете да ме тъпчете като баба!

 ***

Борисовата градина. Отегчен млад баща с интелектуален вид, а до него – дете на 6-7 години, тичащо с вятърна въртележка в ръка. Спира и гледа как вятърът я завърта и не може да ѝ се начуди. Пита баща си:
– Егати, как става това, как се завърта от нищото?!
Бащата продължава да върви с поглед, вперен напред и без никаква емоция отвръща:
– Ба ли му майката бе, Ники. Мистерия.

***

По Раковска 3-4 годишно дете тътрейки крака:
– Мамоо, това още ли е София? Кога ще свърши?

***

Сега в метрото.
Детето:
– На другата спирка слизаме, нали?
Майката:
– Да. И НИКАКВО махане на ватмана! Веднага тръгваш по стълбите. Разбрахме ли се?

 ***

В Борисовата градина – майка и около 12-13-годишна дъщеря.
– Мария, много ти се моля, влез в релси най-накрая.
– Мамо, аз не съм влак, много ти се моля.

***

Действието се развива в парка Гео Милев. Жена строява 3 момиченца на 6-7 години да правят лицеви опори. „Падни-стани! Долу горе!“ Аз наблюдавам в захлас и точно се чудя дали да снимам клипче и жената се оглежда и пита:
– Някой от „Закрила на детето“ няма ли?

 ***

Баща изпраща детето си на детска градина. Започва да се отдалечава, изведнъж се спира, обръща се и му казва:
– Няма по-хубаво създание от теб на света, да знаеш!!!

***

В Мола на Цариградско. Майка и син на около 15 години.
– Виж колко ти е намачкана ризата!
– Мамо, никой не обръща внимание, всички са смачкани от живота.

***

Влак за Петрич. Качват се баба и внуче. Бабата:
– Седни до прозореца, ако искаш.
Детето:
– Не ща.
– Седни, де, тъкмо ще си гледкаш.
– Аз не гледам.
– Ми какво правиш?
– Джиткам.

 ***

В столична пицария. Малчуган на 7-8 г. пита сервирьорката:
– Имате ли пържени картофки със сирене?
– Имаме, разбира се.
– Дайте ми тогава едни без сирене.

***

Спирка на автобус. Баба държи момиченце на 5-6 годинки за ръка. В другата ръка държи торба. Бабата обяснява:
– Сега какво искаш – да те върна в детската да чакаш татко ти у нас?
– Не знам. Искам си вкъщи!
– И аз не знам, Лили. Ти прецени.
Момиченцето се муси и мълчи нацупено.
– Бабо, в косата ти има оса. А може и да е пчела.
Бабата нервно и уплашено, но не пуска нито торбата, нито ръката на детето:
– Е оса ли е или пчела?!
– И аз не знам, бабо. Ти прецени.

 ***

Столичен мол, 7-8 годишно момче, с ужасно отегчен вид:
– Добре де, мамо, като нямаш пари, що ги гледаш тези дрехи?

***

Дете на спирката ме пита :
Искаш ли да станем приятели? Ти на колко години си ?
– 27- казвам аз
– Аз съм на 7. А кой клас си? – пита пак
– Завършил съм още преди да се родиш . – отговарям
– Да бе да… знаеш ли това, кооооолко отдавна е това!!!!! – възкликна детето на 7…

***

Участници в случката са 5 годишния ми син и дружелюбния ни съсед, таксиметров шофьор. София. „Бели брези“. Асансьор. Возим се тримата заедно и съседът започва разговор с дребния:
– Оооооо, как си?
– Добреее.
– На детска ходиш ли?
– Дааааа.
– Гадже имаш ли си вече?
– Даааа. (тук аз се ококорвам, защото съм убедена, че и идея си няма какво означава тази дума, или поне никога не я е чувал от мен, а предвид фактът, че баща му не е българин – и от него едва ли). Съседът продължава:
– Вернооо? И как се казва?
– Мишо.
Съседът е в шок и настъпва неловко мълчание, а аз едва сдържам смеха си…

Източник: Дочуто в София

20 цитата от „Пътуване към себе си“, които обичаме

Pytuvane kym sebe si

Пътуване към себе си, нима има по-зашеметяващо движение, пълно с болка, страх и мъдрост? Романът на Блага Димитрова ни предизвиква да осмислим своя път през този на Райна, а думите като бисер нижат мъдростите на вековете. Първата любов, първото разочарование, отговорността на решенията, избор на пътя… всичко това е скрито между редовете на един от най-обичаните български романи на миналия век, а ние подбрахме 20 цитата, които като нож прерязват ежедневието и ни карат да се опомним за минута, преди да продължим нататък. Няма растеж без болка. Райна го знае.

“А нима белезите на мъжественост са външни? Боксьорски мускули, биков врат, ягуарски бас – нямат нищо общо с моята представа за истински мъж. В характера, там е притегателната мъжка сила. Мъж – това за мене значи воля да се владее. На мъж, който се е самообуздал, принадлежи целият свят!”

“Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!”

“Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!” 

“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли. Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.
Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите. Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър. Скорост, скорост към нищото,опустошителна като суховей. Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти. Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта. Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.”

“Надзъртах в себе си и ми се завиваше свят, все едно че съм се надвесила над безкрайност.” 

“Да имаш сили да станеш след любов и да си отидеш… Носят те на ръце като царица към това небе. А те оставят сама да слезеш от небето и да стъпиш с боси нозе върху студената грапава земя. Тоя миг е най-голямото унижение, което познава жената. Всяка може да легне. Но не всяка умее да стане от постелята права и да запази достойнството си на царица. Добре, че мъжът обикновено спи в тоя страшен миг! Спи и не предполага, че изведнъж тя, завладяната и покорената, си спомня за един друг, който никога не би я оставил да си отиде така наведена и прекършена. Това е най-голямата женска изневяра под носа на покорителя.”

“Вечер угасне електричеството. Обгърне ме благодетелна тъмнина. Все едно че съм сама. Никой не ме вижда. Дори мога да плача. Какво блаженство! Да плачеш, без да те питат защо плачеш, без да те утешават. Но за такова щастие се изисква тренировка: да плачеш, без да издадеш никакъв звук и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас: “Четката е на етажерката!”

1

“Няма по-мъртва точка от спряно време. Съзнанието не може да приеме това и се съпротивлява с всички сили. Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер, когато се прибираш след напрегнат работен ден, как бие с учестения ти пулс. Застой. Значи преставаш да живееш.”

“Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява.”

“Самотата ме пресрещна още на прага. Няма по-мъчителна форма на самота от общежитие. Когато си имаш свой собствен кът, затворен със стени, ти го населяваш със себе си и не си сам. Но когато две тесни пътечки от двете страни на леглото те делят от две други легла, от две други дихания, ти губиш мислите си, навиците, спомените. А щом не общуваш със себе си, ти се отдръпваш и от другите. Който не може да се усамоти, не може и да се приобщи. Привикването към общежитие се състои в това да се приучиш да бъдеш сам със себе си в денонощното присъствие на другите. За мене си остана почти невъзможно. Ако някой го е постигнал, нека ми се обади!”

“Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те изскубне от живота му… Никоя, и най-красивата съперница не е в състояние да ми го отнеме. Ако аз съм успяла да стана негово минало, настояще и бъдеще, той е мой… Всяка нова жена е опасна дотолкова, доколкото аз съм слаба и изплашена.”

“Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой. Да останеш верен на вътрешната си посока — най-трудното на тоя свят. Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от своя път и от себе си. Роден си човек, за да вървиш с лице напред. Хоризонтът, преобърнат от собственото ти объркване, иде на мястото си и очертава вечната си линия: той се отваря пред тебе, макар и заоблачен. Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака. Каквото и да те чака!”

“Всичко за жената е болка. Да бъдеш жена, това значи да бъдеш жива болка. Когато ставаш девойка, боли. Когато се срещаш за първи път с любовта и ставаш жена, боли. Когато ставаш майка, боли. А най-непоносимата болка е никога да не усетиш и да не познаеш докрай всички тия болки. И аз се радвах на болката, защото чрез нея се осъществявах.”

Блага Димитрова

“Можеш реки да отбиеш от хилядолетното им корито, дори да ги заставиш да потекат обратно към извора. Само собствените си мисли не можеш да хванеш с баражи и да регулираш буйното им течение. Щом са възникнали в тебе, те са по-силни от тебе.”

“Най-тежкото ми поражение би било да допусна да стана завистлива, озлобена, обидена от живота.”

“Който страда от ниско самочувствие, трябва да шофира. И тъй, бъдещите хора, ще са безогледно самонадеяни, нищо няма да може да ги спре да стигнат по-бързо, най-бързо до точката, където смъртта се кръстосва с живота.”

“Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва. Още никой не е открил пряк и лесен път към истински себе си. Тоя път заобикаля през другите. За да разбереш себе си, трябва да разбереш другите. Грешки съпътстват това лутане към себе си. За да се откриеш, е нужна смелост, вътрешна освободеност, право на експеримент.”

“Зимата се бе върнала. Близна ме леденият мокър език на вятъра. Във въздуха виснеше ситен дъжд, който, докато стигне до земята, се превръщаше в сняг. Утре пак щяха да се нахвърлят върху жените: „Виждате ли се какви сте непостоянни!“ Март месец ми бе истинска инквизиция. Не можех да понасям тия плоски, всяка година повтарящи се шеги. Хората не умееха да видят в тоя „женски“ месец родилните мъки на земята, която чупи ледовете си, бори се с дебнещи скрежове, с изкусително топли ветрове, с лъжливи разтопявания, с внезапни пристъпи на зимата, за да роди от недрата си живота.”

“Запомни! Запомни! Не можеш по предварителен чертеж да построиш нито един свой ден. Колкото и да го планираш, да го монтираш, той като лава руква и те повлича в друга, непредвидена посока. Какво ти остава да правиш? Не е възможно да впрегнеш деня си с баражи. Нужна ти е друга, по-изтънчена подготовка. Да умееш да посрещнеш мига, да не го изпуснеш, да откриеш мълнийно с какви възможности е зареден той. Днешният ден ми предложи един-единствен миг и аз го изтървах.”

5 притчи за душата

5 притчи за душата

Приказките. Заслушваме се в тях от първите месеци на живота си и не спираме да ги търсим дори, когато пораснем и напуснем детската стая. Дори мама да не ни чете вечер, ние не спираме да се възхищаваме на кратките истории с поука и насърчение. Една красива притча може да преобърне целия ни живот и да усмихне деня ни. Събрахме 5 мъдри истории, след които се живее по-красив. Насладете се.

За другата гледна точка

Любов (2)

Царят бил влюбен в Сабрина, жена от простолюдието, която направил своя последна съпруга. Един следобед, когато царят бил на лов, пристигнал пратеник и съобщил, че майката на Сабрина е болна. И макар да било забранено да се използва личната каляска на царя — нарушение, което можело да й коства главата, — Сабрина се качила в нея и се отправила към майка си.
Като се върнал от лов, царят бил осведомен за станалото.
— Нали е прекрасна? — рекъл той. — Това е истинска синовна обич. Не се е поколебала да рискува живота си, за да бъде до майка си. Прекрасна е!
Друг път, когато Сабрина седяла в градината на двореца и ядяла плодове, се появил царят. Принцесата го поздравила и после отхапала последната праскова от кошницата.
— Изглеждат хубави! — рекъл царят.
— Хубави са — отвърнала принцесата. И като протегнала ръка, подала на своя любим последната праскова.
— Колко ме обича! — споменал по-късно царят. — Сама се отказа от удоволствието, за да ми даде последната праскова от кошницата. Не е ли чудесна?
Минали няколко години и кой знае защо, любовта и страстта в сърцето на царя охладнели.
Седейки до най-добрия си приятел, той му казал:
— Никога не се е държала като царица. Нима не наруши забраната и не се качи в каляската ми? И освен това помня, че веднъж ми даде нахапан плод.

За близките ни

Жена

Съществува легенда, според която в стари, прастари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба… Всички били заети.
Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:
— Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ помислил, пък им дал тесто и казал:
— Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва — закръгленка, слаба, висока, малка… Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.
След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:
— Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата. Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена. След време Господ се върнал и на момента се разгневил:
— Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал — на когото каквато се паднала.

Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.

За сравнението

12604884_10153778725031278_7455449046982567278_o

Един човек починал и понеже бил праведен, отишъл в Рая. Там било прекрасно — зелени поляни, обсипани с цветя, вечна пролет, изобилие от всички блага. Дълго се радвал праведникът на своята участ, но един ден го заглождило любопитството и казал на Бог:
— Господи, позволи ми да видя Ада!
Съгласил се Бог и му отворил небето, за да хвърли поглед към грешниците и техните мъчения. Каква била изненадата на праведника, когато видял абсолютно същата картина, както и в Рая — прелестна природа, изобилие на блага… Единствената разлика била, че всички хора, които били там, изглеждали изключително нещастни, плачели и страдали от участта си.
— Защо плачат, Господи? — попитал праведникът. — Не виждат ли, че живеят в Рая като нас?
— Не — отвърнал Бог. — Те си мислят, че нищо не им е дадено. Те вярват, че в Рая е съвсем различно и много по-хубаво. Това е единствената разлика между вечното райско блаженство и адските мъки.

За прибързаните оценки

stockvault-stethoscope129088

Лекарят тичаше по коридора на болницата, беше повикан по спешност за операция. Пристигна по възможно най-бързия начин, преоблече се и се запъти директно към операционния блок. Пред отделението бащата на момчето в операционната се разхождаше нервно напред-назад.

Виждайки доктора, мъжът започна да крещи:
— Защо се забавихте толкова? Не знаете ли, че животът на сина ми е в опасност? Нямате ли чувство на отговорност?
— Съжалявам, дойдох по-възможно най-бързия начин, след като ми се обадиха. Моля ви да се успокоите и да ме оставите да си свърша работата – усмихнато отговори лекарят.
— Да се успокоя?! Какво би се случило, ако вашият син лежи на операционната маса, сега? Ще бъдете ли спокоен? Ако вашият син умира, докато чака лекар, какво ще направите? — ядосано крещеше бащата.
Лекарят отново се усмихна и отговори:
— Ние ще направим всичко, което е по силите ни за сина ви. И с волята на Бог се надяваме, че ще успеем да го спасим. Молете се за живота на сина си.
— Да давате съвети, когато не сте пряко засегнат, е лесно – промълви бащата.
Операцията продължи часове, след което лекарят излезе щастлив от операционната:
— Операцията мина добре. Синът ви ще се оправи – каза лекарят и без да дочака отговора на бащата, продължи – Ако имате някакви въпроси, обърнете се към сестрата, моля.
— Но защо е толкова арогантен? Той дори не изчака няколко минути, за да го попитам за състоянието на детето ми! – недоволстваше мъжът пред приближаващата сестра.
По лицето на медицинската сестра се стичаха сълзи. Тя му отвърна:
— Синът на лекаря загина вчера при пътен инцидент. Той беше на погребение, когато му се обадиха да дойде да оперира сина ви. И сега, след като спаси живота на детето ви, той си тръгна, за да се върне на погребението.

За любовта и приятелството

Приятелство

Срещнали се веднъж Любовта и Приятелството.
Любовта надменно попитала:
— За какво си нужна на света ти, след като ме има мен?
Приятелството отвърнало:
— За да връщам усмивката там, където ти оставяш сълзи…

Източник: Gnezdoto

Великите географски открития и пътешествия (хронология)

Великите географски открития

Историята на великите географски открития: Христофор Колумб, Магелан и други мореплаватели

Великите географски открития и пътешествия обхващат периода от началото на XV век до XVIII век, когато европейските кораби пътуват по света в търсене на нови търговски пътища.

Съзнанието, че светът се намира в една обща историческа памет се появява в последваствие с откриването на Новия свят (1492). Преди това историческата сцена на Стария свят (Евразия) е почти неизменна.  Това води до откриването на земи, непознати до този момент. Известни мореплаватели от този период са Христофор Колумб, Вашко да Гама, Фернандо Магелан, Америго Веспучи, Абел Тасман, Джеймс Кук.

1445 г.
Португалците откриват о. Зелени нос. Това е едно от събитията, които слагат началото на великите географски открития и на португалската експанзия по световните морета.

Географски открития 1471 — 1473 г.
В Западна Африка в местността, наречена Златен бряг (Гвинея) португалците построяват силна военно-търговска фактория.

Географски открития 1487-1488 г.
Португалският мореплавател и откривател Бартоломеу Диас (1450-1500 г.) изследва югозападния бряг на Африка. Той е първият европеец, който заобикаля от юг континента. На връщане открива нос Добра Надежда.

Географски открития 1492-1504 г.
Италианският мореплавател и пътешественик (на служба при испанския крал) Христофор Колумб, отправяйки се за Индия, открива един от островите на Бахамския архипелаг в Карибско море — Гуанахани (наречен от него Сан Салвадор). Скоро Колумб открива и двата близки големи острова — Куба и Еспаньола (Хаити). През следващите си плавания (второто в 1493-1496 г. третото — 1498-1500 г. и четвъртото — 1502-1504 г.) достига бреговете на Централна и Южна Америка (до делтата ла р. Ориноко). До края на живота си Колумб е убеден, че е открил Индия и е достигнал до бреговете на Източна Азия.

1494 г.
Договор между Испания и Португалия, сключен в Тордесиляс (Испания), разделя сферите на колониална експанзия на двете държави. Границата минава през двата полюса и пресича Атлантическия океан на 370 левги (2053 км), западно от островите Зелени нос. Новооткритите земи, на запад от тази линия, трябвало да принадлежат на Испания, а на изток — на Португалия. По силата на договора почти цяла Америка (без Бразилия) се оказва в испанската сфера. Договорът е анулиран през 1777 г. в Сан-Илдефонсо (Испания).

Географски открития 1497-1498 г.
Джовани Кабото (на английски — Джон Кабот), италиански мореплавател. Предприема с английски кораби две експедиции, за да открие пътя до Индия. През първата (1497 г.) достига Кейп Бретон край бреговете на Ноза Шотландия (Канада), а при втората (1498 г.) стига до Лабрадор.

Географски открития 1497-1498 г.
Португалският пътешественик Вашку да Гама (1469-1524 г.) открива морския път от Европа за Индия. Начело на малка флота от 4 кораба, тръгва от Лисабон за Индия. Достига западното крайбрежие на Индия и дебаркира във важното пристанище Каликут (май 1498 г.). През август 1499 г. експедицията връща обратно товар от злато и индийски подправки.

1500 г.
Португалският мореплавател Педру Кабрал (1467/68-1520 г.) открива (22. IV) Бразилия.

Географски открития 1505-1515 г.
Португалските адмирали Франсишку Алмейда (първият португалски вицекрал на Индия) и Алфонсо д’ Албукерк завладяват част от западното и източното крайбрежие на Индия и о. Малака. Столица-резиденция на португалския вицекрал става гр. Гоа (северно от Каликут). Тъй като Португалия разполага с недостатъчно военна сила, важна предпоставка за колониалните й завоевания 1526 г.
Португалецът X. де Менезиш открива о. Нова Гвинея. (Още в 1511 г. А. де Аброу достига о. Ару до западното крайбрежие на Нова Гвинея).

Географски открития 1528-1529 г.
Открити са редица острови в Адмиралтейския, Каролинския и Маршалския архипелаг (Тихия океан).

1529 г.
Договор между Испания и Португалия, сключен в гр. Сарагоса за определяне на сферите на колониалните владения в Източното полукълбо. Допълва Тордесилянския договор (1491 г.). Испанският крал се отказва от претенциите си за Молукските острови. Демаркационната линия е прокарана на 17° на изток от островите.

Географски открития 1532-1535 г.
Испанският конквистадор Франсиско Писаро (1470-75-1541 г.) завзема Перу, като се възползва от междуособните борби в империята на инките (Тауантинсую). Завоевателите унищожават дрерната култура на инките, разрушават градовете им, ограбват натрупваните от столетия богатства.

Географски открития 1534-1535 г.
Френският мореплавател и откривател Жак Картие достига Канада.

1535 г,
Испанският мореплавател Т. Берланга открива островите Галапагос в Тихия океан.

Географски открития 1536—1538 г.
Испанците завладяват Чили и Нова Гренада (Колумбия).

1542 г.
Португалците стигат до Япония.

1568 г.
Испанският мореплавател А. де Мендаля открива Соломоновите острови (Тихия океан).

Географски открития 1577—1580 г.
Английският мореплавател Френсис Дрейк (1540-1596 г.) за втори път след Магелан — обикаля земното кълбо в западна посока. По пътя си разграбва испанските пристанища по брега на Чили, Перу и Мексико.

Географски открития 1594—1597 г.
Холандският мореплавател Вилхелм Баренц изследва нареченото на негово име — Баренцово море. Три пъти зимува по западното крайбрежие на о. Нова земя, която посещава, търсейки северния път за Китай и Индия.

1595 г.
Испанският мореплавател А. Менданя де Нейра открива Маркизките острови в Тихия океан и Санта Круз.

1606 г.
Испанският мореплавател Л. Де Торес открива наречения по-късно на негово име пролив, който разделя Австралия от Нова Гвинея.

1606 г.
Испанският мореплавател П. де Кирос открива о. Туамако Туамако-Саломонови острови) и Новохебридските острови.

1606 г.
Холандецът В. Янсон стъпва на северния бряг на Австралия.

1610 1.
Английският мореплавател Хъдзън открива пролива и залива, наречени на негово име в Северна Америка.

1616 г.
Холандците Я Лемерер и В. Схаутен достигат до крайната южна точка на Америка — нос Хорн, наречен по родното място на Схаутеч, гр. Хорн.

Географски открития 1642-1643 г.
Холандецът А. Тасман открива остров, наречен после на неговото име — Тасмания. Експедициите на Тасман имат важно значение за изучаването на австралийското крайбрежие и потвърждават, че Австралия е отделен континент. Английските пътешественици достигат до Австралия значително по-късно (при едно от пътуванията на капитан Кук през 1770 г.).

1648 г.
Руските мореплаватели Ф. Алексеев — Попов и С. Дежньоз откриват Чукосвд море и пролива между Азия и Северна Америка (Беринговия пролив).

1668 г.
Испанците завземат Маршаловите острови.

Географски открития 1668-1695 г.
Испанците завземат Марианските острови. При войната с местното население (чаморо) от 100 хлляди живи остават едва 5 хиляди.

1686 г.
Испанците завземат Каролинските острови.

Географски открития 1721-1722 г.
Холандският мореплавател Я. Роггевен открива островите Самоа и Великденския (Пасха, Рапануи).

Още по темата:

Как са открили Америка?
Измерване на Земята
Географски дължини и ширини
Климатични зони

Дискусия във форума: forumnauka.bg

Момчетата, които излъгаха, за да се включат във Втората световна война

WWII_war_Approaching_Omaha

Във Великобритания на 1930-те, момчетата напускали училище на 14 години за да работят. Много от децата на работническата класа се препитавали от работата си във фабрики или на строежи.

Войнишката работа е била виждана като много по-бляскава професия, и когато войната избухва през 1939, отчаяната вербовъчна кампания намира много момчета готови да се включат във войската –въпреки, че не са били на 18 години.

Тук разкриваме историите на две такива момчета:

Bill

Бил Едуардс

Бил Едуардс тогава 16 годишно момче работещо във фабрика, работа която му се виждала скучна, прекарал първите 4 години от войната в Уелс като евакуиран. Завръщайки се в Лондон през 1943 и търсещ приключения той решава да се присъедини към армията.

„На 17 и половина съм, сержант“, казва той на вербуващия офицер който приел думите му за чиста монета. Майката на Бил била ужасена, че малкия й син иска да стане войник.

Първоначално Бил се обучава във Мейдстоун, където е бил закачан заради очевидната за всички непълнолетност. Но когато се прибрал вкъщи в униформа той почувствал невероятно чувство на гордост. „Крачех към вкъщи въобразявайки си, че съм лошото момче на квартала,“ казва той.

Бил е бил пехотинец в I батальон, част от Уорчестърския полк. Прекалено малък за да издържи на суровите тренировки той е пратен в лагер за войници изоставащи във физическата подготовка.

Навършвайки 17, Бил все още е бил недостатъчно голям за да бъде изпратен на война. Но Нормандския десант наближавал и никой не задавал въпроси. Бил назначен като носач на носилка и трябвало да събира ранените от бойното поле и да решава кой трябва да бъде оставен да умре.

Първата битка за Бил била атаката над Моуен: „Бяхме точно зад пехотата, клекнали в едно царевично поле. Гледахме как някой падаха пронизвани от куршуми и отивахме при тях. Когато има толкова много паднали по бойното поле, сам трябва да преценяваш кого да спасиш първо. Остави човека с куршум в крака и спаси този с шрапнел в гърба.“

17 годишно момче спасявало живота на ръководителите си: „Ей ме на, 17 годишен хлапак, носещ старши офицери, мъже в края на 20-те и 30-те си години. Държах ги в ръце и се грижех за тях. Казвах им ‚Късметлия си‘…знаейки много добре, че това може да е последния им ден на Земята.“

С идването на юли, Бил е вече на предните линии в две от най-свирепите битки от Нормандската кампания –  Хълм 112  и Монт Пинкон, 3 дни почивка за 2 месеца боеве.

“Учудващо е колко бързо 17-годишно момче закоравява да става безразличен към случващото се, а свиква с него. Свиква се с раните и смъртта около теб…“

“Започваш да си задаваш въпроса защо си жив, когато толкова много други мъже около теб умират. Със събуждането сутрин идва и мисълта‚ Може би този ден е денят?‘“

По-късно в битката за Елст през септември 1944 г., Бил преживява най-яростната и неумолима битка досега, но оцелява. Докато мъртвите нарастват, Бил наблюдава и направлява зелените момчета на полето.

“Бях ли побъркан? И да, и не. Вземете предвид, че бях нещо като калпазанин. Не бях много добре образован. Присъединих се към армията. Издържах базовата тренировка и след три месеца се научих да карам мотоциклет, бронетранспортьор и да стрелям с всевъзможни оръжия. Бях изключително щастлив. Наслаждавах се на тези неща, но боевете бяха нещото което не харесвах.

“Бях на 12 когато войната започна, бях на 18 когато тя свърши. Хората ми казват, ‚детството ти е отлетяло“. Не е отлетяло; просто беше прекарано по различен начин-спасявайки човешки животи.“

Стан Скот

Stan

Завладян от чувство на патриотизъм след битката за Британия през 1941, Стан Скот тогава на 15 години лъже, че е на 18 за да се включи във войската. По средата на обучението му обаче майка му узнава и той е изпратен вкъщи.

На следващата година, навършил 16, той се записва за втори път и започва да охранява аеродруми в Кент. Отчаян в желанието си да се включи в бойните действия той се присъединява към командосите.

На 18 Стан най-накрая се включва в бойните действия при десанта в Нормандия: „Слязохме на брега. Спуснаха рампите. Бум! Следващото нещо което помня е някой да казва, „Ставай Скоти, не си ранен“. Станах и започнах да тичам.

“Двама мъже покрай мен бяха ранени. Много тела бяха пръснати покрай мен и другарите ми. Веднага дойчовците започнаха да ни обстрелват с ракети.“

По време на безмилостните боеве в следващите няколко седмици, Стан се превърнал в закоравял не подаващ се на стреса войник. „Никога не съм си помислял, че ще се срина психически-бях прекалено обигран.”

Седмици по-късно в града Honfleur Стан е ранен и изкаран извън бойното поле. По времето когато той се е възстановил, неговата част вече се е завърнала в Англия.

Но в 1945 той се завръща на бойното поле за финалните битки от войната – кампания, която го отвежда в сърцето на вражеската територия и право в концентрационния лагер Берген-Белзен. Там се запознава с лондончанина Лен Честър, който се записва в морската пехота само 13-годишен…