Спомням си откриването на първата кафе-книжарница в София. Беше толкова топло и влажно, че бях на косъм да се откажа и да пропусна събитието, но отидох. Все пак се сбъдваше моята мечта – в София да има място, където интериорът да бъде пълен с книги и да предлагат кафе. Спомням си разговорите на това откриване, вариращи от предсказания за бърз фалит до тези, в колко културна се превръща София. Заведението оцеля и изглежда все по-хубаво, а само няколко години по-късно ние се радваме на избор с много места, където книгите са буквално на една ръка разстояние, а кафето е прекрасно. Вече не е нужно да търсим тихо място, където да дочетем интересната книга, която носим в чантата си. Тези места са известни, атмосферата неповторима, а романът, който носим с нас може да почака, защото неизменно ще бъдем заинтригувани от някое ново четиво, подредено на лавиците. Книгата влезе не само в заведенията, но и се превърна в обичайно допълнение на чашата кафе или чай и искам да припомня няколко места, които щедро ни подаряват минутите на това усамотение.
1. Orange Books Café, ул. „Граф Игнатиев“ 18
Това е първата голяма кафе-книжарница на София, намираща се на четвъртия етаж в книжарницата Orange на Графа. В един период това беше „моето място“, независимо дали исках да прегледам новите заглавия, излезли на пазара и да посветя някой и друг час на усамотеното четене или имах уговорена среща с приятел. Това определено е мястото, където винаги има тиха музика, кафето е хубаво, баристът усмихнат, а книгите са навсякъде. Любимият ми номер е да пристигам в заведението поне 40 минути преди срещата, за да почета сама. И истината е, че винаги си купувам поне една книга, с която не мога да се разделя.
2. Paper Cake, ул. „Г.С. Раковски“ 122
Това е мястото, което едновременно събира много книги и красиви предмети. Ръчно изработените лавици придават на мястото неповторим чар, а книгите идеално се вписват в декорацията. Царицата на менюто е лимонадата, която е наистина неповторима, а на рафтовете могат да бъдат открити заглавия, които няма да видите на друго място, което определено е знак за специален подбор на книгите. И пак ще припомня – ако искате да се включите в bookcrossing инициативата и да оставите или вземете няколко книги може да го направите тук.
(Когато писах този материал Paper Cake все още радваше своите посетители. Сега на негово място има друго заведение или магазин, не съм съвсем сигурна, но сърце не ми даде да го махна от тази класация, защото за мен това място си остава „ъгълът с книгите и кафето“ на Раковска, в който съм имала своите специални моменти и който се надявам някой ден да се върне. – бел. ред.)
3. Greenwich, бул. „Витоша“ 37
Миналото лято „Витошка“ се сдоби с нов културен център. Именно така наричам голямата книжарница, която изникна на ъгъла и спечели симпатиите на големите и малките читатели. По много причини. От една страна, заради богатия избор на книги, издателства и малки сувенири и цветя, с които винаги може да допълните книжния подарък, който сте избрали за някого. От друга, защото долният етаж, посветен на детската литература, предлага цял куп интересни събития, игри и неизменният безплатен театър в неделя сутрин. Няма да споменавам, че капучиното е фантазия, но специално ви моля да обърнете внимание на чайовете. Няма да съжалявате, а една чаша чай и книга е комбинация, която заслужава вашето време.
4. +ТОВА, ул. „Марин Дринов“ 30
Наричам го „био-мястото“, може би защото естествения дървен материал, от който е направо това заведение придава определена свежест на кафенето. Но определено последният щрих в специфичното обзавеждане внася етажерката с книги, разположена в центъра му. Някаква магия витае около тази етажерка – всеки път щом посегна и взема някоя от книгите й, заведението утихва. Високият смях на господина на съседната маса става съвсем тих, а компанията в ъгъла започва да говори няколко тона по-ниско. Не знам какво се случва, но това е единственото място, където има книги и напитки и в което не е тихо, но четене върви спокойно. Може би това се дължи на хубавия подбор от заглавия, които заведението прави или на специфичната атмосфера, което има това място, но наистина тази етажерка е онова, нещо, без което заведението нямаше да бъде толкова свободно и различно, каквото е.
5. Апартамента, ул. „Неофит Рилски“ 68
Мястото, което всеки гост на столицата трябва да посети. На всяка цена. Това беше и остава едно от най-тайнствените заведения, в които мога да пилея часове и да не забелязвам как минава времето. За онези, които още не са усетили магията, пояснявам – всичко се крие в интимното усещане, че ти едновременно си у дома, но всъщност никак даже не си. Апартаментът е истински, с много стаи – различни по стил, музика и интериор, но всяка от тях има малко книги. След като научих за това място, няколко лекции в първо курс бяха безвъзвратно пропуснати. В началото не се осмелявах да чета изданията, подредени по пода и рафтовете и носих свои. Смятах, че не е прилично да пипам интериора, но когато едно момче смело взе китарата (отново част от декорацията) и свири на нея половин вечер, разбрах, че тук всичко е позволено. И се отдадох на любимото си занимание – бягство от ежедневието за някой и друг час, в компания на напитки, книги и приятни хора. За да усетя колко лесно мога да бъда щастлива. И да не съжалявам и секунда за това.
Руската дума „сказка” (бълг. „приказка”), произлиза от старославянската дума „сказываю”, т.е. разказвам. Глаголите и в двата езика са почти еднакви –„рассказываю” на руски и „разказвам” на български. И като цяло приликите между фолклора на двата народа приключват в сферата на наименованията им – създавайки напълно различни сюжети, герои и тематики. Руските народни и българските народни приказки си приличат доста малко, но в едно се обединяват – напоследък са сериозно позабравени.
„Винаги е по-лесно да откриеш и провъзгласиш общи принципи, отколкото да ги приложиш на дело.”
Уинстън Чърчил, британски политик и държавник
Може би първата мисъл на всеки един от нас, когато чуе името на Уинстън Чърчил, е неговите странен характер и чувство за хумор. Пословични са анекдотите, които се разказват за реакциите на държавника и оратора на Великобритания, получил Нобелова награда за литература и водил Обединеното кралство през Втората световна война. Защото фразите, които сър Чърчил е изстрелвал в отговор на чужди забележки, са просто неповторими по своята крайност и оригиналност.
Като отпразнуване на 5-тата годишнина на Топ 10 Нови Видове, МИСО представя някои от най-добрите видове официално описани през 2011. Както всяка година, ние смятаме, че всички тези видове са както вълнуващи така очарователни – като такива, няма ред; няма първи, средни и особено няма такива, които изостават. Моля кликнете на линковете отдолу за повече информация основно таз годишния Топ 10 и се забавлявайте. http://species.asu.edu/Top10
Как успя да влезе в Топ 10: От 2000-та година, броят на откритите бозайници всяка година средно е около 36, така че не беше нищо особено когато нов примат беше забелязан от учени, които провеждаха изследване на гибоните във високите планини на Мианмар (бивша Бирма). Rhinopithecus strykeri е първата чипоноса маймуна открита в Мианмар и се вярва, че е Критично Застрашена. Отличава се с основно черна козина бяла брадичка и с това че киха когато вали – въпреки, че се опитва да избегне навлизането на вода в обърнатия си нагоре нос като слага глава между краката си. По време на провеждането на интервюта за Преглед на Статуса на Хулок Гибона, ловци и селяни казали на екипа от учени, че могат да намерят чипоносата маймуна като изчакат да завали и се ослушват за кихане в дърветата. Казваме поздравления … и Наздраве.
Етимология: наречена е strykeri в чест на Джон Страйкер, Президент и Основател на Фондация Аркус
Тип Материал: холотип – антропологичен институт и музей на Университета на Цюрих, Цюрих, Швейцария. Паратипове – зоологическа колекция от Hlawga природен парк, Янгон дивизия, Мианмар и антропологичен институт и музей на Университета на Цюрих, Цюрих, Швейцария.
Тип Място: Района на река Мау, североизточен Качин, североизточен Мианмар
Справка: Geissmann,T., Lwin, N., Aung, S.S., Aung, T.N., Aung, Z.M., Hla, T.H., Grindley, M., & Momberg, F. (2011). A New Species of Snub-Nosed Monkey, Genus Rhinopithecus Milne-Edwards, 1872 (Primates, Colobinae), From Northern Kachin State, Northeastern Myanmar. American Journal of Primatology 73:96 – 107.
„Боже!”
(Photo credit: Ned DeLoach) Латинско наименование:Tamoya ohboya Име: Бонерска ивичеста кубомедуза Семейство: Tamoyidae Как влезе в Топ 10: Тази поразително красива но отровна кубомедуза е била виждана толкова много пъти от 2001г. насам, че е получила общото си име преди да бъде официално описана през 2011г. след като екземпляр е бил хванат през 2008г. Наблюденията над този нов вид ни припомнят за възможностите граждани да участват в изследването на видове. Повече от триста кандидати за кръщаване на вида са били приети в онлайн състезание и стотици от тези гласове са прегледани за да се избере ohboya като победител, името предложено от гимназиален учител по биология Лиса Пек. Г-ца Пек предположила че хората ще възкликнат „Боже!“ като за пръв път видят удивителната медуза – включително плувци, гмуркачи, учени и дори доктори които са лекували ужилени от медузата.
Етимология:ohboya е наречена „Oh Boy!!!” след реакцията на някой, който за пръв път срещне този вид Тип Материал: Холотип и паратипове – Национален природонаучен музей, Смитсъновия институт, Вашингтон, окръг Колумбия Тип Място: Диви Фламинго, Бонер, Нидерландия (Холандски Кариби) Справка: Collins, A.G., Bentlage, B., Gillan, W., Lynn, T.H., Morandini, A.C. & Marques, A.C. (2011). Naming the Bonaire banded box jelly, Tamoya ohboya, n. sp. (Cnidaria: Cubozoa: Carybdeida: Tamoyidae). Zootaxa 2753: 53 – 68.
„Какво, по дяволите?!”
(Photo credits left: G. Borgonie, Ghent University, Belgium; Scanning electron microscope (SEM) image, face view of H. mephisto; center: G. Borgonie, Ghent University, Belgium; glass beads where nematodes were found living in the brownish colored bacterial biofilm; right: Esta Van Heerden, University of the Free State, South Africa; Borehole water from the Beatrix gold mine where H. mephisto was discovered) Латинско наименование:Halicephalobus mephisto
Име: Дяволски червей Family: Panagrolaimidae Как влезе в Топ 10: С размери около половин милиметър, тези малки нематоди са най-дълбоко живеещите многоклетъчни земни организми на Земята. Открити на дълбочина 1.3км в Южно Африканска мина, този вид е забележителен с това, че оцелява на огромно подземно налягане както и високи температури (37o C). Според авторите, въглеродното датиране показва че водите в, които пребивава този вид не са имали контакт със земната атмосфера през последните 4-6 хиляди години. Откритието наHalicephalobus mephisto дълбоко под земята има значение защото може да помогне за откриването на подобни подземни дълбочини на други планети. Етимология:mephisto се отнася до Фауст легенда за Дявола „защото новия вид е открит на дълбочина от 1.3км в земната кора.“ Тип Материал: Холотип – Музей Voor Dierkunde, Университета в Гент, Белгия. За Паратипове – Музей Voor Dierkunde, Университета в Гент, Белгия и Университета на Свободната провинция, Блумфонтейн, Южна Африка.
Тип Място: „взето от шахта 3, ниво 26, коридор 28 от златната мина Беатрикс, Южна Африка, на приблизително 1км северно от шахта 3 (28 ͦ 149 24.0699 Юг, 26 ͦ 479 45.2599 Изток).
Справка: Borgonie,G., García-Moyano, A., Litthauer D., Bert, W., Bester, A., van Heerden, E., Möller, C., Erasmus, M. & Onstott, T.C. (2011). Nematoda from the terrestrial deep subsurface of South Africa. Nature 474: 79 – 82.
„Night Stalker” „През нощта”
(Photo credit left: Jaap Vermeulen; right: Andre Schuiteman) Латинско наименование:Bulbophyllum nocturnum Име: Нощно цъфтяща Орхидея Семейство: Orchidaceae Как влезе в Топ 10: Откритие на този нов вид е значимо защото има първите нощно-цъфтящи цветове записани сред повече от 25 хиляди познати видове орхидеи. В семейството на орхидеите, техния род (Bulbophyllum) е зрелищно разнообразен с около 2 хиляди открити вида. Нежните странно изглеждащи цветове на Bulbophyllum nocturnum са доста малки и започват да се отварят около 22:00ч. но се затварят на следващата сутрин, цъфтейки само около 12 часа. Този вид е познат само от един единствен екземпляр и може би е застрашен заради загубата на хабитат дължаща се на изсичането на горите в родната му Нова Гвинея. Етимология:nocturnum от латинската дума означаваща „през нощта“ за да отрази нощния цъфтеж на орхидеята. Тип Материал: холотип – Горски научно-изследователски институт на Папуа Нова Гвинея, Папуа Нова Гвинея Национален Хербариум; изотипове – Кралските ботанически градини Кю и Национален Хербариум на Холандия. Тип Масто: Нова Британия, Папуа Нова Гвинея Справка: Schuiteman, A., Vermeulen, J.J., De Vogel, E. & Vogel, A. (2011). Nocturne for an unknown pollinator: first description of a night-flowering orchid (Bulbophyllum nocturnum). Botanical Journal of the Linnean Society167, 344 – 350.
„Вилазките”
(Photo credit: C. van Achterberg) Латинско наименование:Kollasmosoma sentum Семейство: Braconidae Как влезе в Топ 10: Този нов вид паразитни оси лети на малко повече от един сантиметър над земята в търсене на своите жертви. Когато намери гостоприемник (мравката Cataglyphis ibericus) тази изключително дребна оса напада от въздуха като малък бомбардировач и снася яйце в нищо не подозиращата мравка. Вилазките[1] продължават средно около 0,052 секунди но са смъртоносни, трансформирайки мравките в провизии за ларвите на осата. Когато мравките вече са в известност за въздушното нападение може да се опитат да отпратят осата с краката си или да се обърнат и да се изправят лице в лице с нападателя. Това впечатляващо поведение за снасяне на яйца е било заснето, коeто може да се види в YouTube (линка по-долу).
Етимология:sentum се формира от латинската дума sentus, означаваща „трънлив“ или „покрит с игли“ за да отрази „тръноподобния шип на петият стернит на женския индивид.“
Тип Материал: Холотип – Холандия Център за биологичното разнообразие Натуралис, Лайден, Холандия
Тип Място: Институт за Изследване на Земеделието и Храните и Технологии, Мадрид, Испания
Справка: Gómez Durán, J-M. & van Achterberg, C. (2011). Oviposition behaviour of four ant parasitoids (Hymenoptera, Braconidae, Euphorinae, Neoneurini and Ichneumonidae, Hybrizontinae), with the description of three new European species. ZooKeys 125: 59 – 106.
[1] нощно или дневно излизане на военни части извън крепост с цел нападение срещу обсадни войски.
„Спондж Боб”
(Photo credit: Thomas Bruns, Interior (left) and exterior (right) views of Spongiforma squarepantsii; center: Dennis E. Desjardin & Andrew Ichimura, SEM photograph of spores of Spongiforma squarepantsii) Латинско наименование:Spongiforma squarepantsii Име: Гъба Спондж Боб Family: Boletaceae Как влезе в Топ 10: Кръстена на анимационния герой Спондж Боб, този нов вид прилича повече не сюнгер отколкото на типична гъба и тялото ѝ може да бъде стиснато като сюнгер и да възвърне нормалните си размер и форма. Тази необичайна гъба е само вторият вид от рода Spongiforma на Болере гъбите и според авторите „ нейната необичайна форма е като нищо познато“. Освен притежавайки формата напомняща за Спондж Боб, авторите отбелязват други прилики между гъбата и анимационния герой. Гъбата има плодова миризма и Спондж боб живее в ананас; увеличена структурата на тъканта на гъбата прилича на сюнгерите покриващи дъното където живее Спондж Боб; и дори микроскопичните спори на гъбата приличат на сюнгери. Въпреки че първоначално името е било отхвърлено от редакторите на журнала като „несериозно“, авторите упорствали и като резултат, обърнали внимание на необикновения нов вид и биологичното разнообразие на световните гори. Етимология:squarepantsii е кръстено заради приликата на добре познатия герой от анимациите Спондж Боб Квадратни Гащи; Spongiforma е род на сюнгеро-подобни гъби, които са получили името си през 2009г. от Дасярдин, Манф; Биндер, Роекринг и Флегел. Тип Материал: Холотип – Калифорнийския Университет в Бъркли Тип Място: Националния парк в Ламбир Хилс, Саравак, остров Борнео, Малаазия Справка: Desjardin, D.E., Peay, K.G. & Bruns, T.D. (2011). Spongiforma squarepantsii, a new species of gasteroid bolete from Borneo. Mycologia, 103(5), 1119–1123.
Макове… сега те спят!
(Photo credit: Paul Egan, Meconopsis autumnalis flowering in the wild at 4000 m, Nepal Himalaya) Латинско наименование: Meconopsis autumnalis Име: Непалски есенен Мак Семейство: Papaveraceae Как влезе в Топ 10: Много новооткрити видове са малки по размери и потайни хабитуси. Този красив и жизнено оцветен мак е останал непознат за науката до сега. Това се дължи частично на екстремната среда обитавана от цветята, които растат на височина от 3300 до 4200м в централен Непал. Също е доказателство за оскъдността на ботаници изследващи Азиатската флора, тъй като екземпляри от Meconopsis autumnalis са били събрани два пъти преди това, въпреки че не са били разпознати като нови – първо през 1962г. от легендарния ловец на хималайски растения Адам Стейнтън и отново през 1994г. от служители на Отдела по Растителни Ресурси към Токийския Университет. Скорошното преоткриване на мака е било направено от храбри ботаници събиращи растения километри от човешки селища по време на тежки мусонни дъждове. Етимология: autumnalis за да отразява есенния сезон когато цъфти цветето Тип Материал: Холотип и изотипове – Кралската ботаническа Градина на Едимбург. Тип Място: Ганеш Химал (Област Расува), централен Непал Справка: Egan, P.A. (2011). Meconopsis autumnalis and M. manasluensis (Papaveraceae), two new species of Himalayan poppy endemic to central Nepal with sympatric congeners. Phytotaxa 20: 47 – 56.
Блуждаеща крàка наденица
(Photo credit: G. Brovad) Латинско наименование:Crurifarcimen vagans Име: Блуждаеща крàка наденица Семейство: Pachybolidae Как влезе в Топ 10: Въпреки че тази стоножка не може да се мери по дължина с Гигантската Африканска Стоножка (Archispirostreptus gigas,38 cm), новия вид Crurifarcimen vagans държи нов рекорд като най-голяма стоножка (16см) в една от световните горещи точки за биоразнообразие, Източната Планинска верига в Танзания. Новото наименование на рода изглежда подходящо заради дебелата, наденицо-подобна форма на тялото на стоножката, което е около 1,5см в диаметър с около 56 телесни сегменти носещи крайници – всеки с по два чифта крака. Crurifarcimen vagans обитава разлагащи се дървета в горите в източната и западната части на Планина Усамбара на височина от 940 до 1800м. Етимология: името на рода Crurifarcimen идва от латинските думи „crus” за крак и “farcimen” означаваща наденица; епитета vagans от латинското „vagans” означаващо блуждаещ или странстващ; по този начин пълното наименование на вида означава „Блуждаеща крàка наденица.“
Тип Материал: Холотипове и паратипове – зоологическия музей, Природонаучен музей на Дания, Университета на Копенхаген; допълнителни паратипове – Вирджиния природонаучен музей Тип Място: Регион Танга, Танзания Справка: Enghoff, H. (2011). East African giant millipedes of the tribe Pachybolini (Diplopoda, Spirobolida, Pachybolidae). Zootaxa 2753: 1 – 41.
Ходещ кактус
(Photo credit Jianni Liu “Walking Cactus from Early Cambrian, China”) Латинско наименование:Diania cactiformis Име: Ходещ кактус Семейство: принадлежи на изчезна клас Xenusia Как влезе в Топ 10: Въпреки че новият вид на пръв поглед прилича повече на кактус отколкото на животно, Diania cactiformis принадлежи на изчезнала група наречена бронирани Лобоподи. Както единствените оцелели лобоподи (Онихофорите) , бронираните лобоподи са имали червео-подобни тела с няколко чифта крака. Diania cactiformis е значим защото има сегментирани крака, което придава тежест на теорията, че артроподите (най-голямата група живеещи на земята животни включително насекоми, паяци и ракообразни) са еволюирали от лобоподите. Казано по друг начин изглежда че Diania cactiformis може да споделя по-скорошен общ предшественик с артроподите, отколкото с други лобоподи и това са важни новини. Diania cactiformis е около 6см на дължина и е открит в известното отлагане Ченгжиан в югоизточен Китай в Камбрийски отлагания от преди 520 милиона години. Етимология:Diania е кръстено на Диан, китайска лингвистична абревиатура от Юннан където вида е бил открит; cactiformis се отнася за животно което има форма на кактус. Тип Материал: Холотип – Институ за ранен живот, Северозападен Университет, Сиан, Китай Тип Място: Юннан, Северозападен Китай Справка: Liu, J., Steiner, M., Dunlop, J.A., Keupp, H., Shu, D., Ou, Q., Han, J., Zhang, Z. & Zhang, X. (2011). An armoured Cambrian lobopodian from China with arthropod-like appendages. Nature 470: 526 – 530.
Тарантулово танго
(Photo credit left: Caroline Fukushima; center and right: Rogerio Bertani/ Instituto Butantan) Латинско наименование:Pterinopelma sazimai Име: Тарантула на Сазима Family: Theraphosidae Как влезе в Топ 10: Не само, че тази синя тарантула е смайващо красива, но и е първото ново животно от Бразилия, което влиза в Топ 10. Бразилия е една от най-биологично разнообразните нации на планетата и постоянно е голям източник на нови видове включително и Бразилския Амазонския басейн, нейната Атлантическа гора, равнинния екорегион Серадо и горещи точки в Бразилските тропически Анди. Оцеляването на тарантулите може да се застраши от намаляващия хабитат както и от прекомерното събиране и превръщането им в домашни животни. Въпреки че Pterinopelma sazimai не е първата синя тарантула, тя е една от най-забележителните и може да е особено уязвима заради ограниченото ѝ разпространение в „екологичен остров“ – хабитат върху върховете, които имат повече валежи и различни почви от тези на околните райони. Етимология:sazimai е кръстена в чест на д-р Иван Сазима „важен Бразилски зоолог първият, който е събрал екземпляри от този вид през 70-те и 80-те години на миналия век. Тези индивиди са били единствените открити екземпляри от този вид доста дълго време.“ Тип Материал: холотип – Museu de Zoologia da Universidade Estadual de Campinas, Campinas; паратипове – Museu de Zoologia da Universidade Estadual de Campinas, Campinas and the Instituto Butantan, São Paulo. Тип Място: Parque Nacional da Chapada Diamantina, Bahia, Brazil Reference: Bertani, R., Nagahama, R.H. & Caroline Sayuri Fukushima, C.S. (2011). Revalidation of PterinopelmaPocock 1901 with description of a new species and the female of Pterinopelma vitiosum (Keyserling 1891) (Araneae: Theraphosidae: Theraphosinae). Zootaxa 2814: 1–18.
Всяка година IISE(МИСО ) обявява списък на Топ 10 нови вида за предходната календарна година. Топ 10 нови видове, описани през 2010 г. са изброени по-долу с връзки към допълнителни подробности за всеки вид. В предният брой публикувахме „Топ 10 Нови Видове – 2012”
Как влезе в Топ 10: Този тъчащ паяк изгражда най-големите кълбовидни паяжини, които са известни на науката. Паяжини от този вид са били открити простиращи се върху потоци и езера с „bridgelines“(мостови линии), достигащи до 25 метра в дължина и общия размер на паяжината достига до 2,8m 2. Коприната, изпредена от тези паяци е със средна издръжливост на 250MJ / m 3 с най-високата измерена до 520MJ / m 3. Това ги прави, „най-здравия биологичен материал някога изучаван, той е над десет пъти по-силен, отколкото парче от кевлар със същия размер“ и повече от два пъти по-силен от всяка друга известна нишка на паяк. Необичайно поведение на този нов вид ще ни позволи да разберем размерния диморфизъм, охраняването на партньор, както и самостоятелна кастрация. Открит във връзка с Дървесен паяк на Дарвин е неописани симбиотични видове мухи.
Справка: Kuntner, М. и И. Agnarsson.2010. Уеб гигантизъм на паяжината при Дървесния паяк на Дарвин, или нов вид от Мадагаскар (Araneidae: Caerostris).Вестник на Арахнология 38 (2) :346-356.
Материал: холотип и паратипове- Националния музей по естествена история (USNM), смитсонския институт, Вашингтон, САЩ.
Местоположение: Мадагаскар Фианарантсоа провинция, Раномафана NP, изследвания станция на река Наморона и заобикалящата го гора, 21 ° 15’S, 47 ° 25’E.
Етимология: Описанието на вида е изготвено на 24 ноември 2009 г., точно на 150-годишнината от публикуването на първото издание на книгата на Дарвин „За произхода на видовете“. Видът е кръстен в чест на Чарлз Р. Дарвин, 200 години след раждането му.
Как влезе в Топ 10: Този нов вид, събрани от някои от последните останали Атлантически горски местообитания в близост до Сао Пауло, Бразилия, излъчват много ярка жълтеникава зелена светлина 24 часа на ден от стеблата си, покрити с гел. ДНК на този вид (от 5 генни региони) ни помагат да разберем произхода и еволюцията на биолуминесценция гъбички. От около 1,5 милиона вида гъби на земята, само 71 вида са известни като биолуминесценция и Mycena luxaeterna е един от най-визуално поразителните видове.
Справка: Пери desjardin, DE, BA, DJ Lodge, CV Stevani и Е. Nagasawa.2010. Луминесцентни Mycena: нов и заслужаващ внимание вид. Mycologia 102 (2): 459 – 477.
Материал: холотип – Институт де Ботаника Herbário (SP), Сао Пауло, Бразилия. Изотип – Сан Франциско държавен университет Thiers Herbarium (SFSU), Сан Франциско, Калифорния, САЩ. За паратипове – SP и SFSU.
Местоположение: Бразилия, щата Сао Пауло, Iporanga, Parque Estadual Turistico Alto Ribeira, Poco да Viúva, 24 ° 35.220 ‘S, 48 ° 37.840’ W.
Етимология:лукс = светлина (L.), Aeterna = вечна (L.), като се позовава на постоянна светлина, излъчвана от базидиомите.Епитетът е вдъхновен и заимстван от „Реквием“ на Моцарт (Communio).
Бактерия
(Electron микрограф (отрицателна оцветяване) наHalomonas titanicae(с разрешение от Обществото за обща микробиология); близък поглед на rusticles формира RMS развалина „Титаник“ (с любезното съдействие на RMS Titanic Inc.); ESEM показва подредени минерализирана индивидуален бактерия под формата на сталагмит (с любезното съдействие на д-р Хенриета Ман)).
Име:Halomonas titanicae
Популярно Име: Няма
Семейство:Halomonadaceae
Как влезе в Топ 10: Този нов вид бактерия консумираща железен оксид е бил открит на ръждясалата формация от Титаник. Проучванията показват, че се придържа към стоманени повърхности създавайки подобни на дръжка могили от корозивни продукти, които са допринесли заедно с други микроорганизми за влошаване метала на „Титаник“. Това в крайна сметка ще доведе до изчезването на „Титаник“. Тази бактерия може да бъде полезна за извършване на проучвания, свързани с обезвреждане на стари военноморски и търговски кораби, които са потънали в дълбокия океан.
Справка: Санчес-Porro, В., Б. Каур, Х. Ман и А. Ventosa.2010. Halomonas titanicae Sp. Ноември, halophilic бактерия, изолирана от Титаник.International Journal Системно и еволюционна микробиология 60 (12) :2768-2774.
Материал: щам е BH1 T (= ATCC BAA-1257 T = CECT 7585 T = JCM 16411 T = LMG 25388 T).
Местоположение: Няма осигурени.
Етимология:titanicae (ti.ta. ni.cae NL МКЕ. N titanica на кораба „Титаник“, NL МКЕ. ген. N titanicae или от кораба „Титаник“).
Гущер
(Холотип, възрастен мъж, предприети от Дж. Браун; paratype, ювенилен мъж, взети от AC Diesmos)
Име:Varanus bitatawa
Общата Име: Сиера Мадре горски монитор или Златен пъстър монитор
Семейство: Varanidae
Как влезе в Топ 10: Това е голям дървесен плодояден гущер от вида варани и могат да бъдат открити само в Северната гора Сиера Мадре , остров Лусон, Филипините. Горският гущер монитор може да нарасне до повече от 2 метра на дължина, но тежи само около 10 килограма. Той е ярко оцветен със златни петънца. Люспесто тяло и крака са синьо-черни с бледи жълто-зелени точки и опашката му е обозначена с редуващи се сегменти на черно и зелено. Доста е поразително да мислиш, че нещо с този размер е убягнало на биолози изследващи района. Това се е случило защото „гущерите” прекарват по-голямата част от времето си по дърветата. Въпреки това е бил известен на местните ловци и вече е започнало опазването им във Филипините.
Справка: Welton, ЗСВ, CD Siler, Д. Бенет, А. Diesmos, г-н Duya, Р. Dugay, ELB Рико, М. ван Weerd и RM Браун.2010. Грандиозно нов Филипински монитор гущер разкрива скрита биогеографска граница и нов вид за опазване . Писма Биология 6 (5) :654-658.
Материал: Холотип – Филипинският Национален музей (PNM), Манила, Лусон, Филипините.Паратипове- PNM и Университета на Канзас (KU), Лорънс, Канзас, САЩ.
Местоположение: Филипините, Лусон, Aurora провинция, община Casiguran, Barangay Casiguran Sitio Casapsipan, Сан Илдефонсо полуостров, 16.286667 ° N, 122.185833 ° E.
Етимология: Специфичния епитет се извлича от битатава, общоприето име на местните за новооткрития вид е Агта.
Опрашващ Щурец
(Крикет учтивост образ на Силвен Хюгел изображение на орхидея с любезното съдействие на C. Micheneau)
Име:Glomeremus orchidophilus
Популярно Име: Няма
Семейство: Gryllacrididae
Как влезе в Топ 10: Този вид е единственият опрашител на редкия / застрашен вид орхидея Angraecum cadetii на остров Реюнион (Юго западната част на Индийския океан), който е представител на първия ясно подкрепен случай на опрашване на цъфтящи растения с посредник от групата Ортоптера.
Справка: Хюгел, С., C. Micheneau, Й. Фурнел, BH Уорън, А. Gauvin-Bialecki, Т. Pailler, MW Chase и D. Страсбърг.2010. Видове на glomeremus от Mascarene острови (Orthoptera, Gryllacrididae) с описание на опрашител на ендемичната орхидея от остров Реюнион.Zootaxa 2545:58-68.
Материал: Холотип и алотип- Национален музей d’Histoire Naturelle (MNHN), Париж, Франция.Паратипове – MNHN; Natural History Museum (BMNH), Лондон, Великобритания; Мавриций захарната индустрия Research Institute (MSIRI), Reduit, Мавриций център за сътрудничество в Международната EN пресилен agronomique Pour Le развитие (CIRAD), Saint-Denis, Реюнион и музей г „Histoire Naturelle де ла Реюнион (MHNR), Saint-Denis, Реюнион.
Местоположение: Индийския океан, Маскаренски архипелаг, Реюнион, Сен Филип, Hauts de Mare Longue, 21 ° 20’47 „S, 55 ° 44’22“ E.
Етимология: Няма.
Щракнете тук, за да видите видео на щуреца, опрашващ орхидея, предоставено от Би Би Си.
Малка юж.-афр. Антилопа
(Рисуване с любезното съдействие на Yann Le Bris)
Име:Philantomba walteri
Популярно Име: Малка юж.-афр. Антилопа на Уолтър
Семейство: Кухороги
Как влезе в Топ 10: Тази нова малка южно-африканска антилопа от Западна Африка за първи път е срещната на пазар за месо от диви животни .Това е изненадващо, защото: „Откриването на нов вид от добре проучена група животни в експлоатация на такъв пазар е притеснително напомняне за видове бозайници, които остават да бъдат описани въпреки експлоатирането им в ежедневно хранене или ритуални дейности „. Таксономично описание на новата антилопа следва да улесни научните изследвания на вида, както и неговото опазване.
Справка: Colyn, М., Й. Hulselmans, Г. Sonet, П. Oude, Дж. де Уинтър, А. Ната, ZT Наги и Е. Verheyen.2010. Откриването на нов вид малка юж.-афр. Антилопа (Кухороги: Cephalophinae) от Дахомей Gap, Западна Африка. Zootaxa 2637:1-30.
Материал: холотип и паратипове – Кралския музей за Централна Африка (RMCA), Tervuren, Белгия.
Местоположение: Бенин, Forêt протеже Wari-Maro (328 м надморска височина), в близост до екологичен център на Manigri, Igbere, 08 ° 59’N, 01 ° 5 7’E.
Етимология: Видът е кръстен Малка юж.-афр. Антилопа Уолтър в чест на покойния Уолтър Н. Верхейен (1932-2005), в знак на признателност за работата му върху африканските бозайници.Освен това, през 1968 г. той намира първия екземпляр в Badou (Того).
Пиявица
(Снимки любезното съдействие на PLoS ONE)
Име:Tyrannobdella rex
Популярно Име: Няма
Семейство: Praobdellidae
Как влезе в Топ 10: Тази пиявица T. рекс е била открита дасе храни от носната лигавицата на едно малко момиче в Перу.Това е необичайно, защото това е единственият известен вид пиявица с „едностранна челюст с такива големи зъби.“
Справка: Филипс, AJ, Р. Arauco Браун, А. Oceguera-Фигероа, GP Гомес, М. Белтран, Y.-T. Лай и ME Siddall.2010. PLoS ONE 5 (4): e10057.
Материал: Холотип – Музей по естествена история на университета „Сан Маркос“ (MUSM), Лима, Перу.Паратипове – MUSM и перуански здравен институт, Лима, Перу.
Местоположение: Перу, Чанчамайо провинция, Провинция Чанчамайо, La Merced.
(МъжSaltoblattella montistabularisпреди излитане; мъже; жени – снимки с любезното съдействие на Майк Picker)
Име:Saltoblattella montistabularis
Популярно Име: Скачаща хлебарка
Семейство: Blattellidae
Как влезе в Топ 10: Този нов вид хлебарка проявява необичайна морфология.Тя има крака, които са силно модифицирани за скачане. Преди да бъде открита скачащите хлебарки бяха известни само от късната юра. Тази запазила се хлебарка има скачаща способност, която е равна с тази на скакалци. В допълнение към модифицираните крака, има полусферични по форма очи, които се подават от двете страни на главата. Вместо с форма на бъбрек глава и антени имат допълнителна точка за фиксиране, за да им помага да се стабилизират по време на скачане.
Справка: Bohn, Х., М. Picker, K.-D. Klass и J. Колвил.2010. Скачаща хлебарка от Южна Африка, Saltoblattella montistabularis, Gen. Ноември, спек. Ноември (Blattodea Blattellidae). Систематика и филогенеза на Членестоноги 68 (1) :53-39.
Тип Материал: холотип – Южна Африка музей (SAM), Кейптаун, Република Южна Африка.паратипове – Сам, Natural History Museum (BMNH), Лондон, Великобритания на Museum für Tierkunde (MTD), Senckenberg Naturhistorische Sammlungen, Дрезден, Германия и Zoologische Staatssammlung München (ZSM), München, Германия.
Тип Местоположение: Южна Африка, провинция Western Cape, Национален Парк Тейбъл Маунтин, природен резерват Силвърмайн, 34 ° 04’30 „S 18 ° 23’55“ E.
Етимология:Saltoblattella е латински превод на „малка скачаща хлебарка“.Името на вида се отнася до „Mons tabularis“, старото латинско име на планината Тейбъл край Кейптаун, където видът е намерен,montistabularisе родителен падеж на „Mons tabularis“ и следователно несклоняем.
Батфиш палачинка
(Изображение на Шегтес Низ Halieutichthys взето от един от своите откриватели, Prosanta Chakrabarty)
Име:Halieutichthys intermedius
Общата Име: Батфиш палачинка от Луизиана
Семейство: Ogcocephalidae
Как влезе в Топ 10: Този вид е бил открит точно преди разлива на петрол в залива на Мексико през 2010 г. и цялото й познато разпространение е в района на разлива.Тя също е изключително отвратително (в добрия смисъл) животно. Тя е плоска като палачинка, остри, изпъкнатини на перките си и има огромни изпъкнали очи. Откриването й и несигурното съществуване дължащо се на разлива беше водеща статия на cnn.com и редица др..
Справка: Ho, H.-C., П. Chakrabarty и JS искри.2010. Преглед на Halieutichthys вида aculeatus комплекс (Lophiiformes: Ogcocephalidae), с описания на два нови вида.Вестник на Риба биология 77 (4) :841-869.
Материал: холотип – Американския музей по естествена история (AMNH), Ню Йорк, САЩ. Паратипове – AMNH; Калифорнийската академия на науките (CAS), Сан Франциско, Калифорния, САЩ; щатския университет на Луизиана, Музей по зоология (LSUMZ), Батън Руж, Луизиана, САЩ и Националния природонаучен музей (USNM), Smithsonian Institution, Вашингтон DC, САЩ.
Етимология: специфичен епитет, intermedius, се отнася до „междинния“ характерни стадии, наблюдавани в този таксон в сравнение с H. aculeatus и H. bispinosus в комплекса.
На 22 юни 2010 г Генерална Дирекция за Борба с Организираната Престъпност (ГДБОП) унищожава сървъра на сайта Chitanka.info . Сайтът представлява богата онлайн библиотека, включваща десетки хиляди наши и чужди заглавия, някои от които труднодостъпни или неиздавани от десетилетия, както и разнообразни периодични издания. Акцията е извършена по сигнал на Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи. Обвинителите настояват занарушени авторски права, интелектуална собственост, пиратска и престъпна дейност.
След оповестяването на акцията, публичното пространство – медии и интернет, гръмна. Новината бе съобщена в емисиите на много телевизии и радиа, а в сутрешните блокове на едни от най-големи телевизии у нас – БНТ, BTV, Нова Телевизия, бяха организирани дебати по въпроса, като двете страни бяха представяни от блогъри, защитаващи сайта и представители на издателства, защитаващи затварянето му.
Авторски права – законът за тях се е превърнал в свещена мантра за обществеността напоследък. Споменава се непрекъснато, като усилено се търси реалното му разбиране и прилагане – какво всъщност казва Законът за авторското право и сродните му права и по-важното за кого се отнася той и за кого не.
За да бъде разбран този казус трябва да се обърне внимание на различните аспекти на проблема. Фундаментален е този, свързан със законовата страна или по-скоро с несъответствието на законите в България с тези, приети в Европа, както и изобщо с настроенията и тенденциите на нашето съвремие.
Случаят Читанка – умален макет на българската общественост.
Интернет пространството се взриви покрай този казус, като повечето мнения са в подкрепа съществуването на Читанката и подобни сайтове. Ако не всички, то по-голямата част от притежателите на блогове в интернет пространството писаха или цитираха статии по въпроса, статии изпълнени с възмущение, създаде се петиция за спасяването на Читанката, а теми относно книгоиздаването и специфичния случай бяха отворени в почти всички форуми, които дори само между другото притежават секция Литература.
Навсякъде се задават въпросите
Е ли chitanka.info библиотека и в такъв смисъл имаща право да разпространява литература безвъзмездно?
Кражба ли е заемането на книга от познат, и ако физическото заемане не е кражба, то защо виртуалното е?
Незаконна ли е дейността на физическите библиотеки?
Не е ли тази акция плод на нечии накърнение интереси ( определени издателски къщи, спряга се името на Труд) ?
До колко законите в България се спазват, след като такива акции са възможни (в писмо-отговор на случилото се, притежателят на сайта разяснява защо според него, а и според Закона за авторското право и сродните му права инициативата Читанка е напълно законна, а действията на ГДБОП – не)[1]
Погледнато мащабно се изправяме пред въпроса за реалностите – физическата и виртуалната – може ли да прилагаме правилата на физическата реалност във виртуалната, можем ли да ги сравняваме и да живеем еднакво и в двете? Защото всъщност реалния акцент падна на това – библиотеката не е физическа, реална, следователно не е библиотека, до книгите се предлага неограничен достъп, какъвто се предлага и в обикновени библиотеки, но неизчерпаемостта на електронния формат, носи негативи на книгоиздаването.
Бе направен опит да се постави въпроса за закона за попълването на библиотечния фонд, според който всяко издателство трябва да предоставя определен брой копия от своите книги на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методи”. Оказа се, че този закон вече не е в сила, но тъй като книжарите и книгоиздателите са „добри хора”[2], те правят компромис и продължават да не карат библиотеките да плащат затова, че предоставят книги свободно.
Подобни изказвания, както и това, че много по-малко хора биха отишли в „реална” библиотека, отколкото тези, които са посещавали виртуалната такава, навеждат на мисълта, за това дали подобна акция наистина е проведена, за да възтържествува справедливостта, за да се промени „манталитета” на българина и за да не изневерява България на Европейските стандарти. По-скоро се появява една мисъл между редовете – Библиотеките не са опасни, защото не са посещавани – там ходят четящите, които са малко, но в сайтове влизат повече хора, там е „младото поколение”, това за което се твърди че няма култура на четене, затова нека му я създадем като затворим и този вход към литературата.
Хора, защитаващи Читанката, като блогъра Христо Блажев изтъкнаха, че подобни сайтове не само не вредят на книгоиздаването, а напротив – стимулират хората да си купят книги, които иначе не биха. На тези, както и на повечето аргументи на защитниците на свободното ползване на литература, нямаше реални отговори.
Връзката, която се опитват да ни наложат защитниците на подобни акции – че когато нещо се предлага безплатно, никой няма да си го закупи, просто не е реална. В много от случаите точно тези електронни копия са причината хората да си закупят оригинала, като това се отнася не само до книги, но и до филми и музика – съответно да отидат на кино или да си купят CD.
Нека се спрем на хората, защитаващи закриването на chitanka.info. Веселин Тодоров е председател на асоциация „Българска книга“, г-жа Василка Ванчева е нейн заместник-председател. Освен това той ръководи изд. Сиела, а тя е собственик на ИК „ Емас”. В интервю от миналата година относно проблемите на книжния сектор, Веселин Тодоров изказва очакване „че новото правителство ще осъзнае важната роля на книгите не само за живота на всеки един човек, но и за статуса и достойнството на цялата нация.”, запознава читателите на в-к Новинар с неизпълнените обещания на държавата за субсидии по проекти, както и отбелязва факта, че „държавата ни е на последно място по заделени средства за закупуване на книги.” Притнеснително е твърдението му че „По статистика в доста държави от ЕС 60% от продукцията на издателствата се изкупува от библиотеките. В България максимумът е 2%. Ние не можем и да мечтаем за 60%, но бихме се радвали и на 5%. Иначе казано, по стандарт държавата трябва да дава 24 млн. лева за книги за библиотеките, реално отпуска 4 млн. лв., но засега не дава и 1 млн. лв. Функцията й се свежда единствено до изземване по 10 млн. лева от бранша всяка година под формата на ДДС.”[3]
Това, че държавата не отпуска достатъчно пъри за култура се тръби непрестанно. Това, че не отпуска пари за книги, за библиотеки, които да закупуват книги също е ясно . (Най-накрая се разгада проблемът с библиотечния фонд, за който бе само споменато в дебатите около Читанката, но не бе ясно обяснено какви са били преди и какви са в Европа политиките относно него.) Но тук следва да си поставим въпроса дали очакванията на обществото спрямо функциите на държавата отговарят на реалната политика, заявена от правителството, дали тези очаквания са най-рентабилни…
Интересно е мнението, което защитаваше и г-жа Василка Ванчева в сутрешния блок на Нова телевизия.
„Това е пътя към цивилизацията. Спазването на закона…Обществен интерес се формулира от закона..В случая е накърнено правото на създателя на едно произведение да получи възнаграждение за своя труд.. Има закон, който е съобразен с европейската практика, с европейското право…Наистина всеки има право на безплатен достъп до информация и литература….но там е записано много добре кой го осигурява – не частни лица… Хората трябва да изискват от държавата да го осигури (това право на достъп) чрез библиотеките. Това е записано в документите на UNESCO..”[4]
Какво значи всъщност правото на достъп до информация, заявено от Декларацията за правата на човека и по какъв начин може да го осигури една държава. Всеки човек е гражданин на своята държава и като такъв – част от нея. Наложително ли е държавата да изпълнява своите задължения към поданиците си толкова еднозначно и авторитарно, както се опитва да представи г-жа Ванчева? Не са ли гражданските инициативи, възникнали в границата на държавата и съгласно нейните закони, също проявление на тази държава, не упражняват ли нейните задължения?
Наблюдаваме отзвук от времето на социализма, един от многото, които до сега трябваше да са излекувани – а именно, че държавата може и трябва да контролира, насочва, развива всичко пряко.
Както за всичко, свързано с култура се появява питането – държавата ли трябва да поеме на плещите си потдържането на книжнината? Защо сме граждани, ако не за да защитаваме, това което ни харесва, за да полагаме грижи за него, да го правим достъпно за други граждани…
При твърдения в подобен дух е време да поставим въпроса – за една и съща държава ли говорят тези хора – твърдейки, че Тя трябва да осигурява достъп до култура и прочее и тези, които разпространяват слухове в медийното пространство, че в България тържествува свободния пазар, че нашето общество е едно гражданско общество, или е на път да стане такова, и като цяло живеем в държава, почитаща либерализма във всичките му форми.
Противоречието е огромно, а въпросът знае ли обществото какво иска, образовано ли е „граждански”, за да избере в каква държава да живее, се набива все повече на очи. Трябва да си го напомняме постоянно – България от двадесет години НЕ е социалистическа страна, и по-важното не е страна с тоталитарен строй, независимо признат или не. България е в преход. Всеки път, когато някаква позитивна промяна се извърши се казва, че сме излезли от прехода и сме поели пътя към едно здравословно и модерно общество, и всеки път, когато възникнат подобни мащабни обществени проблеми – свързани с некомпетентност на управляващи структури, се заговаря как България май още не е излязла от прехода. Интересно какъв е този преход, който продължава завинаги и как очаква който и да било държавата ни да го напусне, при положение, че гражданите, чиято промяна в съзнанието се очаква да бъде движеща машина за прогреса, не са много по-различни от тези, живели преди двадесет години – липсва реално познаване на проблемите на страната, структурите в нея и най-важното липсва осъзнаване на чувството на отговорност за собственото си съществуване на всеки индивид.
Никой не очаква да се превърнем в общество тип американско такова, където най-същественото право, което е дадено на хората, е правото на инициативност и това е не просто право, дадено на хартия, а реализирана програма за случване живота на американските граждани.
Но все пак, време е и в нашето общество да настъпи просветление, относно това, докъде се простират възможностите на индивида в рамките на държавата – защото изказвания от рода на г-жа Ванчева звучат кощунствено. А ако българското общество не е готово да поеме грижата само за себе си, тогава нека се върнем към управление, при което всички решения се взимат от някой друг.
И за да не бъдем толкова строги към съвременниците ни, може би е добре да разгледаме проблема от малко по-различен ъгъл. Относно „затварянето” на chitanka.info се появиха твърдения, че това затваряне е настъпило в стил „лична вражда” – определени издателства са сметнали, че подобно действие ще им донесе скок в печалбите. Но този частен случай илюстрира цялото ни общество – защото щом властимащите са готови толкова лесно и не съвсем законно да прекратяват подобни инициативи, може би тук се крие невъзможността да се реализира истинско, дишащо гражданско общество у нас – тези, които се очаква да допуснат съществуването му, просто не желаят да се откажат от властта си, за да я предадат на отделния индивид. Май в България народът прекалено дълго е предавал правата върху волята си на други – времето на Римската Империя на Цезарите е отдавна отминало, но Цезарите не искат да си отидат.
Сравнение с налични подобни сайтове.
За разлика от тенденциите у нас, в Европейския съюз от 2005 година се развива проекта, наречен “i2010: Дигитални библиотеки”. Той е в съзвучие с европейската културна политика, целяща да се запазва богатството на европейското културно наследство. Дигитализирането на текстове от културно и историческо значение и предоставянето им за ползване в рамките на цялата европейска общност, ще осигури по-добра база за образование и прогрес в сферата на научно-изследователската дейност. Като член на ЕС България също се очаква да се включи в тази инициатива и да предостави в дигитализиран вариант част от културното си наследство.
Въпреки това началото и в Европа и в Америка бе поставено трудно. Още при стартирането на проекта books.google, компанията бе осъдена за нарушаване на авторски права. Това продължава да се случва и до днес (7 години по-късно) в частни случаи[5], като един от тях засяга пряко нашата държава – скоро се разрази конфликта, относно сканираните български книги, които компанията искаше да качи онлайн. Но все пак повечето от книгите в онлайн-библиотеката на Гугъл се показват само частично, единствено до тези, чиито авторски права са изтекли, или за които има изрично позволение да бъдат качени, има пълен достъп. Гугъл не е единствения подобен проект – Проектът Гутенберг[6], сайтът Гигапедия[7], други сайтове и лични блогове, на които са поместени огромен брой книги съществуват в необозрими количества[8]. Трябва да споменем и тенденцията млади хора, започващи и учещи се да пишат, да публикуват творбите си в специални сайтове – някои от които напълно свободни, други – имащи редакторски екип[9], както и на лични блогове, които до голяма степен представляват нещо средно между личен дневник и непрекъснато дописвани сборници с произведения[10]. Най-вероятно трябва да положим доста дебела черта между сайтове, предоставящи произведения на писатели-любители и на изтъкнати такива, но това убеждение все по-често започва да отстъпва. Защото тук възниква въпросът издателите ли са тези, които легитимират таланта, а и в съвременния дигитализиращ се свят не е ли нормално и очаквано литуратурата да се прави и в интернет. Прекия достъп, бързите и много оценки, препратките..създават един нов тип писатели, които обаче по нищо не отстъпват на класиците – те просто живеят в друго време.
Но това сравнение бе започнато с друга цел, а именно – защо на едни сайтове се позволява да съществуват, а на други не? Кой е критерият за законност и според кого този критерий е реален? Да Гугъл са съдени многократно, но съдени, а не затваряни без предупреждение (разбира се не искаме да сравняваме Читанката с проект от мащабите на Гугъл), много други сайтове съществуват и срещу тях се е навдигало недоволство, но едно е молба за изтегляне на дадени произведения от сайта, а друго мерките на българските антимафиоти. Освен това, докато Читанка е иззета и затворена (или поне е направен опит за това), други наши сайтове като Slovo, Liternet и SFBG са непокътнати. Дали твърдението на сайта на Словото, че са Сдружение с идеална цел ги спасява, или участието им и спечелването на конкурси за „Български сайт“? По смисъла на спечелените конкурси Словото е идентифицирано като „Информационен сайт“ и „Онлайн библиотека“ – значи понятието онлайн библиотека съществува. Защо обаче този статут не се признава на chitanka.info? Абсурдът се набива на очи и единственото, което можем да направим е да съжаляваме не само че Рей Бредбъри[11] не е тук, но и че Камю си е отишъл.
Все пак с оглед „моралния” елемент от спора, който така често бе изтъкван, трябва да се спрем на притеснителната реплика от страна на преводача Веселин Радков, в сутрешния блок на bTV, според когото причината да не се преиздават книги у нас, е наличието на подобни виртуални библиотеки. Оставяме на страна търгуването на тази позиция като „морална гледна точка”, защото няма никакъв морален проблем тук, само чисто финансов и правов. Да се докаже твърдението на г-н Радков е невъзможно, да се опровергае също, най-вече поради естеството на предаване на информация по електронен път. Спорът дали това предаване повишава или понижава търсенето на същите екземпляри на хартиен носител е спор, воден навсякъде по света, на който засега няма еднозначен отговор. Ето тук ще трябва да намесим реално етичната страна. Във време на дигитализация пред всички стои въпросът кой е правилният път, по който да се поеме – тоталният контрол над личната собственост и забраната за преотстъпването й на други лица[12] [13]или осигуряването на истински свободен достъп, път който изглежда засега се следва в Европа.
В същия дух на вървене към прогрес и нововъведения, е добре да споменем накрая и навсякъде изтъкваните предимства на електронните книги.
Удобство за читателя, в сравнение със заемането от физически библиотеки – спестява се време, всяка книга е достъпна винаги, като освен това не присъства проблема с амортизацията й (който е неизменен при физическите копия), читателят се радва на по-голямо разнообразие от книги –текстове, издания, преводи…
Осигуряват достъп до литература на незрящи хора.[14]
Електронните книги могат да бъдат купувани и четени с помощта на електронни четци, които набират все по-голяма популярност (iPad) в който случай не може да се говори за погазване на каквито и да било права – просто закупуването се извършва по различен начин.
Нормативната страна.
Едва ли случаят с Читанка би се радвал на такава медийна слава, ако драматичният елемент отсъстваше. Мъжката намесата на органите на реда от ГДБОП доста рязко увеличава интереса около скандалния случай. Тържествената сцена на изтръгването на сървъра на сайта налага усещане за тоталната престъпност на деиствията на Читанка. За органите на реда вината е безусловно установена. По думите на МВР преди достигането на тази драматична развръзка по случая Читанка е работено около година. Според създателя на сайтът – Борислав Манолов прясно случилите се събитията изглеждат малко по различно. Първоначално той не е запознат с отнемането на сървъра и се налага сам да издирва службите на ГДБОП, за да получи необходимата информация. Самият Борислав Манолов е подведен като свидетел по досъдебното производство и като такъв дава показания, но не е обвиняем по делото. Той отбелязва, че в началото дори имало неяснота около собствеността на Читанка.
Появява се и проблема, дали е адекватна намесат на ГДБОП и не е ли съдът първата инстанция, към която обвинителите е необходимо да се обърнат тоест следва издателствата първо да заведат дела в съда, да си докажат претенциите за притежавани права, да се докажат обвиненията за нарушения и оказани вреди, да се изчака съдебното решение и след това да се вземат нужните мерки.
Тук е моментът да се изясни въпроса с авторските права, в неяснотата на който сякаш се корени целия проблем.
Право на възнаграждение при отдаване под наем или в заем
(2) За даване в заем на произведения или екземпляри от носители, които ги съдържат, авторите им имат право на възнаграждение, дължимо от лицето, което ги дава в заем.
(4) Алинея 2 не се прилага при даване в заем от държавни и общински културни организации, осъществяващи дейност на библиотеки, училищни, университетски и читалищни библиотеки
Глава пета.
СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
(изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането[15] на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
Допълнителни разпоредби
2. По смисъла на този закон:
(изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „възпроизвеждане на произведение“ е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител
Цитирането на всички касаещи случая точки бе наложително – в много сайтове, блогове, дори при дебатите в медиите, бяха посочвани части от закона, не винаги пълния, и много рядко изменението, обясняващо какво всъщност значи „възпроизвеждане на произведение”. Точно то обаче, се оказва ключово за проблема – на него се позовава и притежателят на сайта, в твърдението си, че няма нищо нелегално в chitanka.info. Най-вероятно дори тази точка може да бъде тълкувана, като се каже, че въпреки позволението за запаметяване, не е дадено ясно позволение за разпространение. Като всеки закон, още повече като всеки закон в България, и този за да бъде разбран и следван правилно, е нужна намесата на юристи, които да дадат адекватно и компетентно обяснение. Но още нещо дразни желаещия да се запознае с нормативната страна на случая – за електронни библиотеки не се говори никъде в законите – нито в този за авторските права, нито в този за обществените библиотеки. А това, колкото и да изглежда маловажно, не е, защото законът може да бъде тълкуван, можем да твърдим, че в точките, говорещи за запаметяване и предаване на различни видове информация и произведения по цифров път, се съдържа всичко, което ни е необходимо за легитимирането на една онлайн библиотека, но това реално не е така. Двете понятия трябва да бъдат свързани ( цифрофизиране и запазване на произведения и свободното им отдаване за ползване тип библиотечно), за онлайн библиотеките трябва да бъдат проведени реални дебати, както публични, така и специализирани и да бъде установено ясно в закона тяхното положение.
Проблемът в настоящия спор, обаче не се крие тук по простата причина, че защитаващите акцията на ГДБОП дори не се позоваваха на тази част от закона – тя бе прескачана, премълчавана. Истината е, че въпреки цялото внимание, отделено на случая в медийното пространство, това внимание не беше достатъчно компетентно. Случаят Читанка остана в сферата на скандала и макар от страна на защитниците да бяха правени опити за позоваване на закона, те не бяха съвсем добре обосновани, а липсата на ответно мнение, на компетентно такова, говори не само за евентуалните правови нарушения извършени от подателите на сигнала и от ГДБОП, но и за неграмотността във воденето на обществен дебат.
Вместо заключение
Вместо заключение ни се струва адекватно да посочим едно произведение, често появяващо се във връзка с разглеждания случай. Произведение от един тип, който не спира да учудва човечеството – произведение написано по проблем, който е изглеждал в света на фантазията, или поне на далечната възможност при написването му, но превърнал се в много близък до реалността след време. Става въпрос за произведението на Ричард Столман – Правото да четеш. В стила на цялата работа, а и на самия проблем, няма да го копираме, а ще дадем линк, към текстът му на български език във виртуалното пространство.
[14] Случаят с библиотеката на Виктор Любенов, който бе първо награден, а след това затворен, бе силно дискутиран през 2005 и 2007г, като за него стана въпрос и покрай случая с chitanka.info в сутрешния блок на btv от 25.06.2010
1. „Приказки за злояди деца“ на Красимир Дамянов – приказки, които развиват апетита и книжния, и реалния, защото са толкова вкусно написани, че веднага искаш да се втурнеш към хладилника, за да опиташ от сиренето, млякото или яйцата. Освен този съвсем реален ефект върху злоядите деца (и родители!) не мога да пропусна факта, че приказките на Красимир са изключително готини, адски забавни, носят настроение, идеи и въобще вдъхновяват по всички направления. Моля ви, прочетете ги!
2. „Среднощният дворец“ на Карлос Руис Сафон – един от първите романи на Сафон отново е мрачен, тайнствен и красив. Но този път ще изоставим Барселона, за да се пренесем в Калкута, където група деца ще се срещнат с черният дух, носещ смърт в града. Една тъмна и силна история, която заслужава да й посветите няколко вечери…
3. „Стерео тишина“ на Росен Карамфилов – втората стихосбирка на Росен е просто чутовна. Изключително съм благодарна на издателство „Жанет 45“, които я преиздадоха, защото така вярвам, че книгата ще стигне до повече читатели. А тя… тя просто е хартиено доказателство, че в България има много силни хора, които се справят въпреки обстоятелствата, които им помагат да израснат като личности с ясен ум, силен характер и огромен талант.
И едно предложение на Ива Дойчинова – „Първите утрини лъчи“ на Фабио Воло!
Знаете ли, че първият клип, излъчен по MTV Europe е бил „Money for Nothing“ на Dire Straits?
Музикалната революция в Европа: Когато Dire Straits отвориха вратата на MTV
На 1 август 1987 година, MTV Europe направи своя исторически дебют на европейския континент, като избра за първи излъчен видеоклип „Money for Nothing“ на британската рок група Dire Straits. Този избор не беше случаен – песента, издадена през 1985 г. като част от албума „Brothers in Arms“, съдържаше иронични текстове, коментиращи самата MTV и нейното въздействие върху музикалната индустрия. В допълнение, видеоклипът се отличаваше с революционна за времето си компютърна анимация, създадена от режисьора Стив Барън, и включваше знаковото въведение с думите „I want my MTV“ (Искам моята MTV), изпято от Стинг. Така MTV Europe започна своето излъчване с клип, който не само беше визуално впечатляващ, но и съдържаше самореференциален коментар за канала и новата ера на музикалните видеоклипове.
Успехът на „Money for Nothing“ и последвалото лансиране на MTV Europe изиграха ключова роля в трансформацията на европейската музикална сцена и културата на младите през следващите десетилетия. Каналът създаде платформа за разпространение на англо-американската поп култура из цяла Европа, но също така помогна за популяризирането на европейски артисти отвъд националните им граници. Видеоклипът на Dire Straits, с неговата комбинация от традиционни концертни кадри и иновативна компютърна графика, символизираше прехода между старото и новото в музикалната индустрия – момент, в който визуалният компонент започваше да играе също толкова важна роля, колкото и звуковият. Днес, повече от 35 години след това историческо излъчване, „Money for Nothing“ продължава да се помни не само като класическа рок песен, но и като културен артефакт, маркирал началото на една нова ера в европейската музикална и медийна история.
Тази седмица отвори врати изложбата „30х55“ на Виктор Паунов. 55-годишният професор е прекарал 30 години в илюстриране на книги, за изложбата подбира 300 илюстрации, а подробности за нейното съдържание и послание може да чуете от самия автор.
Знаете ли, че шафранът е една от най-скъпите подправки в света, която може да се използва за лечение на почти всички заболявания?
Златна подправка с древна история и модерни приложения
Шафранът действително е една от най-скъпите и ценени подправки в света, добивана от цветовете на растението шафранов минзухар (Crocus sativus). Тази скъпоценна подправка се получава от изсушените червени близалца (женските репродуктивни органи) на цветовете, като за производството на един килограм шафран са необходими между 150,000 и 225,000 цвята и огромно количество ръчен труд. Именно поради този трудоемък процес на добиване цената на качествения шафран може да достигне между 800 и 950 долара за килограм, което го прави известен като „червеното злато“.
Що се отнася до лечебните свойства, шафранът наистина притежава впечатляващ спектър от биоактивни съединения, включително кроцин, кроцетин, шафранал и каемпферол, които действат като мощни антиоксиданти. Съвременните научни изследвания потвърждават някои от традиционните му приложения, като неговата способност да подобрява настроението, да намалява стреса и да облекчава депресията. Шафранът показва обещаващи резултати при подпомагане на когнитивните функции, противовъзпалителни свойства и потенциал за подобряване на сърдечно-съдовото здраве. Важно е обаче да се отбележи, че шафранът трябва да се употребява в безопасни дози – не повече от 2-3 грама дневно, тъй като високите дози могат да причинят странични ефекти и дори да бъдат токсични. За сериозни здравословни проблеми винаги е препоръчително да се консултирате с медицински специалист, вместо да разчитате само на билкови средства, независимо колко ценни са те.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
(Photo credit: Ned DeLoach)
(Photo credits left: G. Borgonie, Ghent University, Belgium; Scanning electron microscope (SEM) image, face view of H. mephisto; center: G. Borgonie, Ghent University, Belgium; glass beads where nematodes were found living in the brownish colored bacterial biofilm; right: Esta Van Heerden, University of the Free State, South Africa; Borehole water from the Beatrix gold mine where H. mephisto was discovered)
(Photo credit left: Jaap Vermeulen; right: Andre Schuiteman)
(Photo credit: C. van Achterberg)
(Photo credit: Paul Egan, Meconopsis autumnalis flowering in the wild at 4000 m, Nepal Himalaya)
(Photo credit: G. Brovad)
(Photo credit left: Caroline Fukushima; center and right: Rogerio Bertani/ Instituto Butantan)
На 22 юни 2010 г Генерална Дирекция за Борба с Организираната Престъпност (ГДБОП) унищожава сървъра на сайта Chitanka.info . Сайтът представлява богата онлайн библиотека, включваща десетки хиляди наши и чужди заглавия, някои от които труднодостъпни или неиздавани от десетилетия, както и разнообразни периодични издания. Акцията е извършена по сигнал на Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи. Обвинителите настояват занарушени авторски права, интелектуална собственост, пиратска и престъпна дейност.
