„Аз чета с Настя“ – „Принцеса на вълците“, „Живот под хипноза“, „Малкият Никола: Смелчага“ и „Малкият Никола: Снимка на класа”

Анастасия Карнаух
-
0
„Аз чета с Настя“ – „Принцеса на вълците“, „Живот под хипноза“, „Малкият Никола: Смелчага“ и „Малкият Никола: Снимка на класа”

3.041.  Софи Смит, главната героиня в романа „Принцеса на вълците” е сираче, която без да знае тайнствено свързана с Русия и белите вълци на горите около Санкт Петербург. Пътуване, която ще започне като невинна училищна екскурзия, за да прерастне в опознаваме на изгубения род – история за доброто, наивността и моментите, в които най-важно е да слушаш собственото си сърце…

2. „Живот под хипноза“ на Ричард Бах – Ричард Бах, бащата на най-известната чайка на света, пише „Живот под хипноза” през 2008 година. Това е и последната книга на прекия потомък на композитора Йохан Себастиан Бах – заглавие, което ще разсъждава над въпроса „Какво общо има внушението със съдбата?” и ще стигне до простичкият извод „Всеки момент някой загива от неличима илюзия.” Книгата, която ще ни припомни за силата на нашите мисли, вярвания, разговори, твърдения, разсъждения и онези моменти, в които казваме нещо с твърдо убеждение, че сме прави. Понякога без да се замислим, че нареждаме на съдбата да го изпълни. Независимо дали е негативно или позитивно твърдение.

3. „Малкият Никола: Смелчага“ и „Малкият Никола: Снимка на класа” по Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе – Две нови заглавия от приключенията на малкия френски палавник, но този път адаптирани за най-малките читатели, които тъкмо прохождат в света на книгите. Историите на малкия Никола са винаги смешни, винаги топли и приятелски и тези две книжки не правят изключение. Смелчагата Никола ще броди из къщата с фенерче, за да докаже на своята съседка Мари-Едвиж, че е безстрашен. Второто заглавие ще ни разкаже за мъките на един фотограф, който ще се опита да направи снимка на класа. Но тази мисия е напълно невъзможна, когато в този клас учат Алсест, Клотер, Жофроа и останалите откачени съученици на Никола, с които тези две издания отново ще ни срещнат.

Разговор с Калин Терзийски

Анастасия Карнаух
-
0
Разговор с Калин Терзийски

Разказвам за пътешествието на два мъже, които са се разболели от типичната болест на съвременните мъже – не знаят как да продължат.

„Вакантен пост“ на Джоан Роулинг

Анастасия Карнаух
-
0
„Вакантен пост“ на Джоан Роулинг

През 2012 година Джоан Роулинг се завръща в литературният свят. Романът й „за възрастни“ „Вакантен пост“ веднага се превръща в бестселър…

“Помощ, простете“ на Фредерик Бегбеде

Анастасия Карнаух
-
1
“Помощ, простете“ на Фредерик Бегбеде

 

Помощ, простете

Познавате ли се с Бегбеде? Има ли въобще някой, който не го познава? Който не е държал в ръцете си „Разкази под екстази“, „Любовта трае три години“ или „9.99 лв“? Ако спадате към онези, които не са попадали под влиянието на лудия французин, „Помощ, простете“ не е най-добрият начин да си кажете „Здравей“. Просто, защото това е книгата, с която се затвърждава, но не и започва едно приятелство.

Бегбеде е луд до доказване на противното и в моите очи винаги е бил гений, без нуждата това да бъде медицински потвърдено. Животът ми, подреден като стойни книги на лавицата, понякога влиза в скучни релси на стария маршрут, когато на помощ идва великолепният Фредерик, за да взриви ежедневието и да промени посоката ми.

Този път сме в Русия – мястото, където по чисто демографски причини се раждат най-много красиви жени в Европа. Просто, защото там се раждат най-много жени на континента въобще, но това са оправдания, споделя Бегбеде и аз кимам усмихната. Именно това е поводът Октав, така познатият герой от книгата „9.99 лв“, да си събере багажа и да замине в руската столица с една единствена мисия – да открие новото лице на „Идеал: – световният лидер на козметичната промишленост“. Работата му е сложна, защото шефовете му смятат, че 24-годишната жена е стара, а самият той вече отдавна обикаля баровете с невидимата табелка „Октав, 40 годишен ерген“ и изпада в депресия всеки път, когато се запознава с 13-годишни умопомрачителни красавици. Мъката е пълна, но той усмихнато преодолява възрастовата граница и слага безобразно скъпата риза, подготвяйки се за следваща си ловна вечер. Заедно с него ние обикаляме най-скъпите дискотеки на Москва и седим на VIP местата на Russian Fashion Week, за да намерим онази – единствената и неповторимата, която ще възбужда не само цялата мъжка на половина на Европа, но ще разтърси до толкова женската част, че всички те в истерия ще се втурнат, за да си закупят новия крем против бръчки. С непоколебимата вяра, че именно той ще ги доближи поне наполовина до тази шеметна визия.

Мисията на френския Бонд е на път да бъде осъществена, когато срещаме Лена, но подобно на всички останали красавици, тя ще разкъса сърцето на французина и ще изчезне. Защо? Къде? Или, простете – Pourquoi?? – ще крещи Октав, безнадеждно обикаляйки най-затънтените кътчета на майка Русия в търсене на неповторимата Лена.

Краят е загадка. Трябва да изминете целият шеметен път на този неповторим роман, красив със своята искреност и безапелационно счупване на рекламната красива фасада на нашия живот. Бегбеде ще разкъса рекламния имидж като пакетче с дъвки, за да го изплюе и подмине с надменност и всичко това ще ни накара да му повярваме малко повече.

Впрочем като се замисля – няма неподходящ момент за среща с този френски дявол и може би сега, с тази книга, е точният момент да се запознаете с неповторимия Бегбеде. Фредерик  Бегбеде…

Материалът е публикуван първоначално в сайта http://www.momichetataotgrada.com/

Виж още:
5 цитата от „Помощ, простете“ на Фредерик Бегбеде
„Аз чета с Настя“ – животът и творчеството на Фредерик Бегбеде
Рецензия на „Помощ, простете“ на Фредерик Бегбеде
Класация в радио ФМ+ посветена на „Един френски роман“ на Фредерик Бегбеде
Откъс от „Разкази под екстази“ на Фредерик Бегбеде

„Аз чета с Настя“ – „Винаги в същия ден“, „Да отвориш сърцето си“ и „Преди да стана Боб“

Анастасия Карнаух
-
0
„Аз чета с Настя“ – „Винаги в същия ден“, „Да отвориш сърцето си“ и „Преди да стана Боб“

Анастасия Карнаух

1. „Винаги в същия ден“ на Дейвид Никълс – срещаме ги всяка година на 15 юли, винаги в същия ден, когато само за 24 часа се втурваме в живота на Декстър и Ем. Всяка година на тази дата Дейвид Никълс ни разказва как се е развила връзката им през изминалата година, как са се промелини самите те – личностно и професионално и къде ги заварваме днес. Една безкрайно красива история за две сърца, които се срещат на 15 юли 1988 година, за да останат заедно завинаги.

2. „Да отвориш сърцето си“ на Пати Калахан Хенри – „Правим избор и послед живеем с него. Всички го правят”, въпросът е дали наистина ТИ си направил този избор, защото Ели не избира сама да напусне своята голяма любов Хъч О’Брайън. Нейната майка е тази, която се е постарала да ги раздели и след нейната смърт Ели намира дневника й, за да научи защо се е случило това. Тайните винаги излизат наяве, а решенията винаги могат да се променят, стига да имаме куража и силата да се справим с последиците.

3. „Преди да стана Боб“ на Джемс Боуен и Гари Дженкинс – преди да стане Боб или една от най-интересните котки на Лондон, оранжевият пухчо е имал свой собствено живот. Преди да срещне Джеймс Боуен и да стане неизменният спътник на уличния музикант, Боб вероятно е имал няколко други живота. За един от тях ни разказват Гари Дженкинс и илюстраторът Джералд Кели – книжка за деца и възрастни, която ще им напомни колко е важно да имаме доброта и топлина в живота, за да разпознаем истинските приятели около нас.

„Листопад“ на Рeшат Нури

Анастасия Карнаух
-
0
„Листопад“ на Рeшат Нури

Листопад

Не обичам, когато някоя хубава книга се опорочава с филм, създаден по нея. Точно така се случи с романа „Листопад“ на Решат Нури написан през 1930 година. Когато случайно попаднах на старото издание на книгата у нас, потръпнах от изненада. Филмът тъкмо беше в разгара си и всички изпадаха в двете крайности – защитавайки правото на сериали от различни държави да бъдат излъчвани в българския ефир или поскачайки при споменаване на нещо „турско“. Повлечена от тази глупост, и аз се отнесох с недоверие към книгата, но любопитството надделя и посегнах към нея, за да затворя задната корица час и половина по-късно.

Познато ви е усещането, когато книгата, която четете, говори единствено и само на вас и всяка дума, написана там е близка и разбираема, нали? Припомням отново, романът е написан в началото на 20 век, няколко години преди Втората световна война и само половин век след освобождението на България, което неизбежно създава невидим разговор между турската и българската реалност. Голямото и силно семейството на Али Ръза бей се разкъсва между разсъждения на Запада и традициите на Изтока – битка, от която всички стават губещи. Синът и дъщерите му  загърбват силата на старите заръки и се повеждат по новото, което прекрачва прача на този дом, за да го разрушат завинаги.

Този красив разказ за семейните борби, написана преди толкова години, не по-малко актуална днес, плени моето съзнание. След тази книга потърсих и другия известен роман на турския писател – „Чучулига“, но това е съвсем друга история, за която ще ви разкажа друг път…

Материалът е публикуван първоначално в сайта http://www.momichetataotgrada.com/

Дизайн и оформление на книгата

Анастасия Карнаух
-
0
Дизайн и оформление на книгата

дизайн

Как избирате книгите, които купувате? И до колко дизайна на корицата влияе върху вашия избор? Случвало ли ви се някога да се окажете да закупите едно издание заради дребния шрифт или заради не достатъчно красивото оформление на книгата?

Всъщност именно оформлението и дизайнът на една книга е цяла наука, която заслужава уважение и внимание. Именно по тази причини посвещаваме днешното предаване на тази тема, а за да ни бъде по-лесно да се ориентираме в света на дизайна на книгата съм поканила двама художници – единият от тях е дизайнерът и илюстраторът на множество корици на издателство „Жанет 45“ – Райчо Станев. Другия е проф. Виктор Паунов, заместник ректор на Националната художествена академия и преподавател по „Книга и печатна графика“.

“Аз съм емоционално създание” на Ева Енслър

Анастасия Карнаух
-
1
“Аз съм емоционално създание” на Ева Енслър

Аз съм емоционално създание

„Скъпо емоционално създание” – така започва втората книга на Ева Енслър. Прочетох тези три думи и усетих онова специфично чувство да прекрачиш прага на дома си. Знаеш, че ще бъдеш хокан, ще бъде критикуван и много, много обичан. Ева не критикува, Ева не се кара, тя просто с всяка следваща страница отваря обятията си все по-широко и по-широко и те приема такава, каквато си – с грешките, мислите и заблудите, които имаш.

Книгата е сборник от монолози, които създателката на V-Day* е написала след срещите с различните момичета от целия свят, момичета, различни в интересите си и обединени от същността си. Авторката засяга най-разнообразни теми – от прeдадени в робство момичета, до такива, които са избягали от семействата някъде из дълбините на Африка, за да не бъдат продадени срещу 5 крави и едно теле; такива, които са грубо изнасилвани, които са част от войските, които гладуват до смърт, за да бъдат „красиви”; такива, които се срамуват да помолят партньора си да сложи кондом…

Окото ми скачаше от страница на страница, за да попие от всичките хубави думи, за да вдъхне от тази искрена любов, за да усети този напътствен кураж. Задавах си въпроса – не ми ли е късно да прочета тази книга? За разлика от „Монолози за вагината”, „Аз съм емоционално създание” разглежда жената в една по-ранна възраст. Питах се, дали аз не съм изгубила част от момичешката непринуденост, за която с такова възхищение пише Ева. Сигурно съм. Но с тези монолози, с тези мисли и неочаквани въпроси, които поставя Ева, ти се сепваш, ядосваш се, спомняш си, връщаш се.

Потопих се в тези 160 страници женско царство, за да се върна назад във времето, когато бях несигурна тинейджърка и си задавах плахи въпроси – което ще се хареса на онзи или друг. Преминах през тези усещания за пореден път, за да се почувствам пречистена и различна.

„Ти си един от най-великите ни природни ресурси. Ти притежаваш необходимите способности и енергия, които – пуснати на воля, могат да преобразяват, за вдъхновяват и да лекуват света.”

Звучи познато и близко, нали? Е, приготви се за среща с новата ми приятелка – Ева Енслър и нейният подарък „Аз съм емоционално създание”. И повярвай, срещата ще е хубава. Много хубава.

* V-Day е световно движение за прекратяване на насилие над жени и момичета. Може да разгледате официални сайт на организацията тук.

Материалът е публикуван първоначално в сайта http://azcheta.com

„Аз чета с Настя“ – „Тайната на имението“, „Влакът за Емаус“ и „Приказка за вълшебната флейта“

Анастасия Карнаух
-
0
„Аз чета с Настя“ – „Тайната на имението“, „Влакът за Емаус“ и „Приказка за вълшебната флейта“

книги

1. „Тайната на имението“ на Агата Кристи – Този път в играта на Агата Кристи не участват госпожица Марпъл, нито педантичният французин – Поаро. Антъни Кейд трябва просто да предаде пакет с мемоари в Лондон, но това на пръв поглед лесно действие ще се окаже сложно, опасно и пълно с мистерия преживяване, което ще завърши със сватба. А убийствата ще се разследват едновременно от представител на Скотланд Ярд, френски детектив и от самия Антъни Кейд. Кой от тях ще е най-добър, можем да предположим още в началото на романа, но определено няма да очаквате точно този финал…

2. „Влакът за Емаус“ на Теодора Димова – последният роман на Теодора Димова ще ви зададе куп въпроси и ще предложи много теми за размисъл. Заедно с Мина се качваме на влака, в който ще срещнем много хора и ще си припомняме случки от живота му. Ще разсъждаваме за самотата, родителството, изоставянето, любовта и прошката. Без точки, без излишни препинателни знаци и без паузи. Теодора просто ни разкрива една след друга картини и епизоди, които преливат един в друг, а ние сами решаваме с какъв ритъм да се случи това. И усещането е красиво – наистина е.

3. „Приказка за вълшебната флейта“ на Волгант Амадеус Моцарт и Емануел Шиканедер, адаптация на Юлия Спиридонова – Филип и Ники са двама отегчени младежи, чиито родители се развеждат, а дядо им, режисьор в операта за пореден път смята да ги завлече на досадна репетиция. И те дори не предполагат, че тази репетиция ще им открие цял свят с Папагено, Памино и Тамина, които ще пеят, смеят се и обичат в рими. Така притича книгата-пътешествие, реализирана с помощта на Юлия Спиридонова и симфоничния оркестър на Българско национално радио. И освен прекрасната типография и симпатичната история, изданието ви предлага диск с една вълшебна аудио-книга и арии от „Вълшебната флейта” на български.

„Мъжът от съседния гроб“ на Катарина Масети

Анастасия Карнаух
-
0
„Мъжът от съседния гроб“ на Катарина Масети

Мъжът от съседния гроб

Той задължително се къпе сутрин, тя – не заспива без вечерния душ.
Той не понася миризмата на кафе, тя – се затруднява за разлепи клепачите си без тази течност.
Той може денонощно да играе Diablo 3, тя – може денонощно да си избира нови рокли в eBay.

Какво ги свързва? Абсурдът, наречен любов.

Абсурдът е онова, което свързва и героите на първия роман на Катарина Мазети „Мъжът от съседния гроб”, който предава историята в два гласа – дълбок и простоват мъжки и меланхолично истеричен женски. И ако горе-описаните разлики засягат моята лична Любовна Вселена, ще се неначудите колко изобретателна е авторката в измислянето на два абсолютно несъвместими живота на героите в романа. И  те са прекрасни. Всеки на неговата си Планета, на която вярва в мащабите на своята значимост, простираща се и извън нея.

Бежовата библиотекарка, представителка на онзи тип жени, които не използват гримове и шикозни дрехи, защото вярват, че вътрешната красота е всичко, от което имаме нужда. И по нейни думи, разбира се, тя я притежава в изобилие. И Горският или „робът на кравите”, които също има в изобилие – цели 240 мучащи красавици, всяка с нейния си женски и ревнив нрав, който е истински фермер, ставащ смело в 5 сутринта всяка сутрин,  за да издои своите „мацки”, но притеснен пред предизвикателството „Смяната на чаршафите в спалнята”.

Две Планети, намиращи се на хиляди километри една от друга, които се пресичат не където и да е било, а на гробището, там, където спят близките им – бившият съпруг на Бежовата и родителите на Горския.

С ирония или не, новият живот започва там, където е завършил и завършва там, където толкова се очаква да започне. Библиотеката се намира значително по-далеч от фермата на нашия герой. И ако, чисто хипотетично, сградата й може да бъде преместена, съзнанието на нашата героиня е непоклатимо. Тя иска да слуша класически арии във ваната си и да се занимава с Детския отдел и книжните игри за малчуганите. Не се вижда нито сред красавиците крави, нито сред старата и занемарена фермерска къща, нито в неуютната и постлана с посивели чаршафи спалня. Нейният дом е този, в който винаги има място за нови книги, но не и за странни, типични за селото миризми. Мъжът с главно „М” в историята ни пък се потиска от купищата хартия, подвързана с красиви корици и заемаща твърде много място в живота на Бежовата, толкова много, че измества и него самия.

История като всички останали, в които мъжът и жената имат напълно противоположна гледна точка върху събитията от живота им и него самия и потенциалното му бъдещо развитие, с тази разлика, че Катарина успява да погледне отвъд своите женски разсъждения и да разкаже всичко през мъжките, леко цинични и много реалистични очи. А и библиотекарките, освен леко чалнати, се оказват доста интересни същества, притежаващи собствена непоклатима логика, в която преобладава хуморът. Краят на тази „женско-мъжка” драма пък се оказва толкова неочакван, че дори се питам какво е по-правилното определение на тази история – „абсурд” или просто „любов”?

1...158159160...171страница 159 на 171